№ 1768
гр. Варна, 14.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20233100501843 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:31 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. 2-ро от ГПК
Въззивникът З. К. Б., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, редовно призовани, представлява се от прокурор Ив.Б..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от въззивника З. Б. на
13.11.2023г., обективираща изявление, че в случай, че не съществуват пречки,
да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа въззивната жалба, оспорва
въззивната жалба на прокуратурата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Изразява становище, че няма възражения по проекта за доклад и
моли същият да бъде приет за окончателен. Няма доказателствени искания,
като изразява становище по същество на спора. Претендира разноски при
условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
ПРОКУРОР Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
1
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 07.07.2023г. на Прокуратурата на
Република България срещу Решение №2263/22.06.2023г. по гр. дело
№15413/2022г. на ВРС, 43-ти състав, в частта с което е осъдена ПРБ, на осн.
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на З. К. Б., ЕГН**********, сумата
1500.00лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по по
чл.354а, ал.2, изр. 2, пр. посл., т.4, вр. ал.1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК, за което е
признат за невиновен и оправдан с присъда №51/15.06.2021г. по НОХД
№38/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна, потвърдена с решение
№41/23.03.2022г. по ВНОХД №291/2021г. по описа на Апелативен съд –
Варна, изразяващи се в изпитани негативни емоции, страх, неудобство, стрес,
унижение и притеснение, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022г.
до окончателното изплащане на задължението, както и за разноски съобразно
осъдителната част.
Подадена е също и въззивна жалба от 12.07.2023г. на З. К. Б.,
ЕГН**********, срещу Решение №2263/22.06.2023г. по гр. дело
№15413/2022г. на ВРС, 43-ти състав, в частта с която е отхвърлен искът му
за осъждане на Прокуратура на Република България да му заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно
обвинение в извършване на престъпление по по чл.354а, ал.2, изр. 2, пр. посл.,
т.4, вр. ал.1, изр. 1, пр. 4, алт.1 НК, за което е признат за невиновен и
оправдан с присъда №51/15.06.2021г. по НОХД №38/2021г. по описа на
Окръжен съд – Варна, потвърдена с решение №41/23.03.2022г. по ВНОХД 1
№291/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна, изразяващи се в изпитани
2
негативни емоции, страх, неудобство, стрес, унижение и притеснение, за
разликата над 1500.00лв. до претендираните 5000.00лв.
Във въззивната жалба на Прокуратурата на Република България се
твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно и необосновано.
Не са събрани доказателства, че ищецът действително е претърпял
неимуществени вреди или ако е търпял, те да са резултат от повдигнатото му
обвинение. Още повече, че З. Б. е бил многократно осъждан и в момента на
привличането му за процесното деяние е изтърпявал ефективно наказание
лишаване от свобода, тоест не е настъпила особена промяна в ежедневието му
от новото обвинение. Евентуално счита присъденото от ВРС обезщетение за
прекомерно по размер. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за
отхвърляне на иска в нея, евентуално за намаляване на обезщетението.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не депозира отговор.
Във въззивната жалба на З. К. Б. се твърди, че решението, в
обжалваните му части, е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и
постановено при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. В
противоречие с правната и житейската логика и без да посочи аргументи ВРС
не е кредитирал двамата свидетели на ищеца, показанията на които са точни,
ясни, последователни и допълващи се. А щом не ги е възприел ВРС е
следвало да отхвърли иска изцяло, което не е направил. Отделно ВРС не е
оценил достатъчно негативните емоции на ищеца по време на престоя му в
изолатора на затвора. Въззивникът не споделя и логиката на ВРС, че защото е
бил осъждан 27 пъти досега, то той не може да търпи негативни изживявания
от ново му неоснователно обвинение в друго престъпление, още повече че
ако бъде признат за виновен по него би бил осъден на лишаване от свобода
към горна граница и при строг режим. Освен това като е прекарал около три
месеца в изолатор, заключен денонощно, въпреки очаквано скорошно
освобождаване, за ищеца е било възможно да възникнат суицидни мисли.
ВРС не е приложел правилно и критерия „справедливост“ в конкретния
случай. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за пълно
уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не депозира отговор.
ПРОКУРОР Б.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
3
въззивната жалба на З. Б., същата е неоснователна и моля да бъде оставена без
уважение. Въззивната жалба на прокуратурата е основателна и моля да бъде
уважена. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ПРОКУРОР Б.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба на З.
Б. и да потвърдите първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно в тази част. Моля да уважите въззивната жалба на
прокуратурата, като основателна.
Всички сме съгласни с обстоятелството, че искът по чл.2 ЗОДОВ е иск,
който следва да бъде доказан и с него се обезщетяват извънредни, по- големи
от нормалното неимуществени вреди, разбира се и имуществени, ако има
такива, но тук говорим за неимуществени. В решението на ВРС, стр.5 е
записано следното: „съдът намира, че по делото не бе установено воденото
срещу ищеца наказателно производство да се е отразило в изключително
негативен план на психическото или на здравословното му състояние, на
социалните, професионалните или личните му контакти“. Считам, че този
извод на съда е в противоречие с генералния извод, който е направил, а
именно- че следва да бъде присъдено обезщетение.
Освен, че свидетелите, които ищецът е водил, откровено са лъгали, тъй
като е нямал претенции, за които те са говорили, считам, че и от събраните
писмени доказателства по делото и въобще от доказателствата по делото
липсват такива за това, ищецът да има някаква особено крехка, особено
ранима, особено нежна психика, която да е била увредена по някакъв начин
от вмъкналото се между другите 27 обвинения обвинение. В периода, когато
се е водило наказателното производство, по което той е бил оправдан, той е
сключвал споразумение с прокуратурата за поредното престъпление, което е
4
извършил. От свидетелството му за съдимост, в обема на малка новела, е
видно, че той без никакви проблеми, без никакъв страх, без никакви терзания
рискува своя и живота на околните. Имам предвид следното: сяда в лекия
автомобил без свидетелство за правоуправление, сяда в лек автомобил и го
управлява, след като е под въздействието на алкохол. Ищецът няма никакво
уважение към личната собственост, а за него същевременно не видях данни
той някога да е полагал труд, за да придобие той нещо. Не видях данни да е
положил усилия и да е заплатил присъдените му глоби, защото първите му 14
осъждания, ако не се лъжа, са снизходителни, да не кажа символични. Тъй
като считам, че по делото не са налице никакви доказателства обвинението,
по което е бил оправдан, да му е причинило дори по- големи вреди от
обичайните, причинявани му с предходните и последващите наказателни
производства, то присъждането на обезщетение за такива представлява
неоснователно обогатяване.
Ето защо, моля да уважите жалбата на прокуратурата и да отхвърлите
изцяло иска, като недоказан.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:38 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5