№ 1104
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110214356 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от С. Й. Г., ЕГН **********
против наказателно постановление № 20-4332-012202 от 20.07.2020 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3,
пред.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон в хода на производството, липса на
извършено нарушение и липса на вина.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателката, нередовно
уведомена, не се явява и не се представлява. Съдът е дал ход на делото на
основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, тъй като жалбоподателката не е била открита
на адреса, който е посочила за призоваване и не само това, но и без да е
служебно задължен, съдът е направил и справка за актуален адрес на Г., като
1
тя не е била открита включително и на регистрирания й настоящ адрес.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.11.2019 г., около 12:57 часа, жалбоподателката С. Й. Г.
управлявала лек автомобил марка „***”, модел „****”, в град *******”, в
посока от бул. „И. Г.“ към бул. „****“. Автомобилът бил спрян за проверка от
полицейски служители, които установили, че поставените на превозното
средство регистрационни табели отговаряли на друг лек автомобил, а
превозното средство управлявано от Г. било със служебно прекратена
регистрация. Автомобилът бил собственост на жалбоподателката С. Й. Г..
Срещу жалбоподателката С. Й. Г. бил съставен АУАН № 50064 от
27.11.2019 г., който й бил връчен на същата дата и тя го подписала без
възражения. Посоченото в акта нарушение било квалифицирано по чл.140,
ал.1, пред.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел
при установяване на нарушението. Преписката била изпратена по
компетентност на Софийска районна прокуратура с мнение за евентуално
извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК и била образувана
прокурорска преписка № 3936/2020 г. по описа на СРП. На 26.06.2020 г. било
прекратено образуваното наказателно производство по пр. пр. № 3936/2020 г.
по описа на СРП с мотиви, че макар от обективна страна да били налице
признаците на предвиденото в чл.345, ал.2 от НК престъпление, то деянието
не било извършено умишлено, поради което не било налице престъпление.
Преписката била прекратена и изпратена на ОПП-СДВР по компетентност за
преценка дали да бъде наложено административно наказание.
Административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 20-4332-012202 от 20.07.2020 г., с което за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено
2
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3,
пред.1 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетеля Г. Ш. и от приложените по делото
писмени доказателства. Свидетелят разказва за извършената проверка и
констатациите от нея, като дава показания за факти и обстоятелства, които
пряко и непосредствено е възприел. Той сподели, че автомобилът е бил с
поставени регистрационни табели, но те са били за друго превозно средство.
Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите
са непротиворечиви, кореспондират по между си и се допълват взаимно.
Въз основа на изложеното съдът прие за категорично установена
описаната по-горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
Според чл.33. ал.1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено
наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административнонаказателно производство не се образува, като чл.33, ал.2 от
ЗАНН предвижда, че когато се установи, че деянието, за което е образувано
административнонаказателното производство, съставлява престъпление,
производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор. В този случай нормите на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН съответно
предвиждат, че административнонаказателно производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение, като без приложен акт административнонаказателна преписка не
се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора и е препратено на наказващия орган. В случай, че наказателното
производство бъде прекратено и компетентните съдебни органи преценят, че
са налице данни за административно нарушение, то те следва да изпратят
преписката на компетентния административнонаказващ орган, който в тези
3
случаи може да издаде НП и без съставянето на АУАН – по аргумент от
чл.36, ал.2 от ЗАНН. Съответно, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, ако
прокуратурата прекрати наказателното производство, какъвто е процесният
случай, административнонаказващият орган може да издаде НП – независимо
дали е налице или липсва съставен АУАН, тоест в конкретния случай е
направено в повече – издаден е АУАН, като по този начин е създадена
предпоставка да се защитят в още по-голям обем правата на
жалбоподателката – след като има издаден АУАН жалбоподателката е можела
дори да подаде възражение срещу него.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, „по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на
пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата“. По делото категорично
се установи от обективна страна, че на процесната дата жалбоподателката С.
Г. е управлявала лек автомобил марка „***”, модел „****”, който е бил с
поставени регистрационни табели за друго превозно средство. В случая
обаче, в издадените АУАН и НП като фактическо описание на нарушението е
посочено, че Г. е управлявала лек автомобил без поставени регистрационни
табели, което не отговаря на обективната истина. Следователно от събраните
по делото доказателства не се доказва изпълнителното деяние, описано от
АНО и за което жалбоподателката е била наказана. Нарушителят се защитава
не по квалификацията, а по фактите на нарушението, които са му вменени от
наказващия орган. След като наказващият орган твърди жалбоподателката да
е управлявала МПС без поставени регистрационни табели и след като я е
наказал именно за такова деяние, то по делото трябва да се докаже от
обективна страна да е осъществено конкретно описаното нарушение, но в
случая се доказа, че автомобилът е имал поставени регистрационни табели,
но те са били за друго МПС. Предвид на това остава недоказано вмененото от
органа изпълнително деяние на нарушението, поради което и след като не се
доказва основен елемент на нарушението от обективна страна, то
нарушителят следва да бъде оправдан. Времето, мястото, начина на
извършване на нарушението и самоличността на нарушителя са основни
4
елементи както на наказателното, така и на административнонаказателното
обвинение. Всеки от тях трябва да бъде доказан по категоричен начин, за да
бъде ангажирана отговорността на нарушителя, а съответно недоказването на
някой от тези основни елементи на обвинението е основание за отпадане на
отговорността. Щом като наказващият орган твърди управление на МПС без
поставени регистрационни табели, то трябва да се докаже именно такова
деяние, извършено от Г., но в случая се доказа, че управляваният от нея
автомобил е имал поставени регистрационни табели.
С оглед на изложеното и поради недоказаността на вмененото на
нарушителя изпълнително деяние, издаденото НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-012202 от 20.07.2020
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с
което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на С. Й. Г., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на
основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5