РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Перник , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500163 по описа за 2021 година
С решение № 140 от 10. 12. 2020г., постановено по гр. д. № 00161 / 2020г. по описа на
Брезнишкия районен съд са отхвърлени като неоснователни предявените установителни
искове от „Топлофикация – Перник“ АД срещу М. Т. Б., К. Е. Б. и О. Е. Б., за дължими суми
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент в *** – главница и
законната лихва.
С решението е осъдена „Топлофикация – Перник“ АД да заплати на М. Т. Б., К. Е. Б. и О. Е.
Б., сумата 900лв. разноски.
Недоволна от решението е останала „Топлофикация – Перник“ АД, която чрез юрисконсулт
М. го е обжалвала изцяло. Моли се то да бъде отменено като неправилно, необосновано и
некореспондиращо на събраните по делото доказателства и да бъдат уважени предявените
установителни искове и срещу тримата ответници. Основния довод, който се развива във
въззивната жалба, е че декларацията по чл. 14 ЗМДТ, чиито подпис на Мича на Б. не е бил
оспорен, е доказателство, установяващо правото на собственост на ответниците по
отношение на процесния апартамент, като в тази насока се позовава на практика на
Пернишкия окръжен съд.
Насрещните страни - М. Т. Б., К. Е. Б. и О. Е. Б., чрез адвокат Б.В., в срок са подали
1
писмен отговор. С него оспорват въззивната жалба като неоснователна и се позовават на
съдебна практика. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Молят да им се присъдят направените разноски във въззивното
производство.
За да постанови решението си, Брезнишкият районен съд е приел следното:
Отбелязал е, че претендираните суми са за доставена топлинна енергия до апартамент,
находящ се в ***, за който обаче липсват данни да идентичен с този, който е бил предмет на
договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от ***г. – апартамент, находящ се в
***.
Съдът е отбелязал, че декларацията по чл. 14, ал.4 от ЗМДТ, не е подадена от К. и О.Б., а по
отношение на подалата я М.Б., няма правопораждащо действие за придобиване на право на
собственост или други вещни права, тъй като тя представлява частен документ, няма
материална сила и се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото по реда на
чл. 175 от ГПК. Посочил е, че съгласно чл. 18 от ЗМДТ към декларацията следва да се
представи документа за собственост или за учреденото вещно право, но по делото такъв
липсва. Посочил е, че адресът по декларацията не е постоянния или настоящия адрес на
М.Б.. С оглед изложеното е отхвърлил изцяло предявените установителни искове.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК ,
Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл.
269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно и
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, тези на насрещните страни и събраните по делото
доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Претендираните суми, по предявените установителни искове, са за доставена топлинна
енергия до апартамент, находящ се в ***.
Този апартамент няма нищо общо с апартамента, който е бил предмет на договор за
продажба на недвижим имот по реда на НДИ от ***г. – апартамент, находящ се в***,
2
закупен от покойния Е. Н. Б. и от М. Т. Б. и явно се касае за два съвсем различни
апартаменти.
Видно от приложената декларация по чл. 14, ал.4 от ЗМДТ, на ***г., М. Т. Б. е декларирала,
че тя и синовете й К. Е. Б. и О. Е. Б., са собственици на жилище – апартамент, построен през
***г., находящ се в *** със застроена площ от 46 кв. м. В таблица № 4 от декларацията М.Б.
е декларирала, че тя е собственик на 4/6 идеални части от апартамента, а всеки от синовете й
е собственик на по 1/6 идеална част от него. Тъй като декларацията не е подписана от К.Б. и
О.Б., то тя не ги обвързва по никакъв начин.
Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, подписан от
ответника и удостоверява неизгодни за издателя факти в настоящия процес, поради което
този документ има материална доказателствена сила. (В този смисъл е Определение № 220
от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от 2017 г. на ВКС, IV г. о., касаещо абсолютно аналогичен
казус, както и константната практика на Пернишкия окръжен съд). Следователно по делото
е доказано, че М. Т. Б. е собственик на 4/6 идеални части от процесния топлоснабден
апартамент.
С писмения отговор същата не е оспорила размера на установителните искове, а ги е
оспорила като погасени по давност.
Следователно М. Т. Б. дължи на ищцовото топлофикационно дружество сумата 251,82лв., от
която главница в размер на 227,35лв. за доставена, но незаплатена топлинна енергия за 4/6
идеални част от общата такава, за периода от 01. 05. 2017г. до 30. 04. 2019г., ведно със
законните лихви за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21. 11. 2019г. до окончателното изплащане, както и
сумата 24,47лв., представляваща законните лихви за забава върху главницата за периода от
09. 07. 2017г. до 06. 11. 2019г.
По отношение възражение за изтекла погасителна давност, за вземанията към М.Б..
Вземането за главницата е за периода от 01. 05. 2017г. до 30. 04. 2019г., а вземанията за
законните лихви за забава са за периода от 09. 07. 2017г. до 06. 11. 2019г. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 21. 11. 2019г.
Следователно нито главницата, нито лихвите за забава са погасени по давност.
С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която са
отхвърлени предявените установителни искове, за посочените суми за главници и за лихви
за забава, за претендираните периоди и предявените установителни искове следва да бъдат
уважени за тези суми и периоди срещу М.Б..
Тъй като ищцовото дружество не е доказало, че К. и О.Б., са собственици или носители на
вещното право на ползване по отношение на процесния апартамент, то предявените
установиттелни искове срещу тях са неоснователни. Следователно решението, в частта, с
3
която са отхвърлени предявените установителни искове срещу К. и О.Б. следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода по делото решението на Брезнишкия районен съд следва да бъде отменено в
частта, с която са присъдени разноски на М.Б. в размер на 300лв. за адвокатско
възнаграждение – т.е. над присъдените 600лв. до 900лв.
С оглед изхода по делото М.Б. следва да бъде осъдена да заплати на Топлофикация Перник :
сумата 16,66лв. държавна такса и 33,33лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч. гр. д. № 07364 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд; сумата
100лв. държавна такса и сумата 66,66лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство по гр. д. № 161 / 2020г. по описа на Брезнишкия районен съд; сумата 50лв.
държавна такса и сумата 66,66лв. юрисконсултско възнаграждение в производството пред
Пернишкия окръжен съд.
С оглед изхода по делото, дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на
К. Е. Б., с ЕГН ********** и на О. Е. Б., с ЕГН **********, общо сумата 600лв.,
представляваща направените от тях разноски пред Пернишкия окръжен съд.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 140 от 10. 12. 2020г., постановено по гр. д. № 00161 / 2020г. по описа
на Брезнишкия районен съд, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения
установителен иск от „Топлофикация – Перник“ АД срещу М. Т. Б., за дължими суми за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент в *** – сумата
251,82лв., от която главница в размер на 227,35лв. за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за 4/6 идеални част от общата такава, за периода от 01. 05. 2017г. до 30. 04. 2019г.,
ведно със законните лихви за забава върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21. 11. 2019г. до окончателното
изплащане, както и сумата 24,47лв., представляваща законните лихви за забава върху
главницата за периода от 09. 07. 2017г. до 06. 11. 2019г., както и в частта, с която е осъдено
„Топлофикация – Перник“АД да заплати на М. Т. Б. сумата 300лв. разноски пред
Пернишкия районен съд – за горницата над 600лв. до присъдените 900лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
Признава за установено по иска предявен от “Топлофикация – Перник” АД – гр. П., с ЕИК
*********, срещу ответницата М. Т. Б., с ЕГН **********, от ***, че дължи на ищеца
сумата 251,82лв., от която : главница в размер на 227,35лв. за доставена, но незаплатена
4
топлинна енергия за 4/6 идеални част от общата такава за апартамент, находящ се в ***, за
периода от 01. 05. 2017г. до 30. 04. 2019г., ведно със законните лихви за забава върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21. 11.
2019г. до окончателното изплащане, както и сумата 24,47лв., представляваща законните
лихви за забава върху главницата за периода от 09. 07. 2017г. до 06. 11. 2019г. по Заповед №
***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 07364 / 2019г.
по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда М. Т. Б., с ЕГН **********, от *** да заплати на “Топлофикация – Перник” ЕАД –
гр. П., с ЕИК *********, следните суми, съразмерно уважените части от претенциите :
-сумата 16,66лв. държавна такса и 33,33лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч. гр. д. № 07364 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд;
-сумата 100лв. държавна такса и сумата 66,66лв. юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство по гр. д. № 161 / 2020г. по описа на Брезнишкия районен съд;
-сумата 50лв. държавна такса и сумата 66,66лв. юрисконсултско възнаграждение в
производството пред Пернишкия окръжен съд.
Потвърждава решение № 140 от 10. 12. 2020г., постановено по гр. д. № 00161 / 2020г. по
описа на Брезнишкия районен съд, в останалата му обжалвана част.
Осъжда “Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. П., с ЕИК *********, да заплати на К. Е. Б., с
ЕГН ********** и на О. Е. Б., с ЕГН **********, общо сумата 600лв. /шестотин лева/,
представляваща направените от тях разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5