№ 24
гр. Сливница, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200352 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
СТ. СВ. Д. с ЕГН: **********, с адрес за призоваване :***** обжалва
наказателно постановление № 21-0344-000181 от 20.04.2021г., издадено от
началник РУ към ОДМВР София, РУ Сливница, с което му е наложено
административно наказание на основание чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП, “глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.145, ал.2 ЗДвП.
В жалбата си заявява, че оспова процесното НП. Твърди, че същото е
незаконосъобразно, като се твърди, че не е посочена датата на извършване на
нарушението , а посочена датата на установяване на нарушението , както и че
липсват посочени данни зца датата на придобиване на автомобила.
Посочените нарушения счита за съществени, т.к. липсва задължителен
реквизит, което е основание за отмяна на НП. На следващо място, твърди че
описанието на нарушението е неясно, поради което твърди, че е нарушено
правото му на защита. Моли за отмяна на процесното НП като неправилно и
незаконосъобразно. Към жалбата си не представя доказателства. В съдебно
заседание, редовно призован не се явява, не се представлява, депозира
становището си писмено.
Ответната по жалбата страна – РУ Сливница, редовно призована пред
настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител, не взема становище
по жалбата, представя административнонаказателната преписка.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
1
наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление,
приема за установено то фактическа страна следното:
На 10.04.2021г., свидетелите, М. П. ХР. и К.К., полицейски служители
при РУ-Сливница, са на работа, като автопатрул и изпълнявали служебните
си задължения в гр.Божурище. По бул.”Европа” с посока на движение от
центъра на гр.Божурище към гр.София, виждат, движещ се т.а. ”Мерцедес
Спринтер” с рег.№ ***. Спират го за проверка и установяват, че автомобила
не е регистриран в законоустановения срок след придобиването му от
жалбодателя. За констатираното нарушение, св.Х. съставя АУАН №311138
от 10.04.2021г. в присъствието на свидетеля К.. Съставеният АУАН е
подписан от жалбодателя. В законоустановеният срок същият е представил
възражение, от съдържанието на което се установява, че не касае
констатираното по процесното НП нарушение.
Въз основа на така съставеният АУАН е издадено процесното НП №
21-0344-000181 от 20.04.2021г., издадено от началник РУ към ОДМВР София,
РУ Сливница, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП, “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение по чл.145, ал.2 ЗДвП.
В съдебно заседание, св.К., заяви, че няма спомен за случая. След
предявяване на съставеният АУАН същият потвърди подписът си, но заяви
липса на спомен за установеното нарушение.
В съдебно заседание са приети и представени от жалбодателя и АУАН
№ 311137 и № 311136 издадени на 10.04.2021г., от които е видно на че на
инкриминираната датат са установени още две нарушения от жалбодателя.
От представеният договор за покупко-продажба, с нотариална заверка
на подписите от е видно че на 11.06.2020г. жалбодателят е закупил т.а.
”Мерцедес Спринтер” с рег.№ ***.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетеля, К.К., както и от приетите
по делото писмени доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на
обжалване пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното производство се образува със
съставянето на акта, с който се установява извършването на
административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните
законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
2
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай
съдът, след като се запозна с акт за установяване на административно
нарушение с АУАН №311138 от 10.04.2021г., намира, че същият отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане на административно наказание е една
последваща дейност и предполага образуване на административно-
наказателно производство, наличие на административна преписка и събрани
доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.
Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият
орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като
преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност
и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след
което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и
размер административно наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания
към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то
законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на
наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния
случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление
№ 21-0344-000181 от 20.04.2021г., издадено от началник РУ към ОДМВР
София, РУ Сливница, намира същото за издадено от компетентен орган в
кръга на правомощията му.
По същество, съдът намира следното:
Жалбоподателят е обвинен в извършване на нарушение на чл.145 ал.2
от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от
търговец с цел продажба, като в закона е предвидена санкция за неспазване на
задължението за регистрация на новите обстоятелства. След издаване на
Свидетелства за регистрация /талони/ - І и ІІ част, административната
процедура по обявяване и регистриране прехвърлянето на собствеността
приключва.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното
3
постановление т.а. ”Мерцедес Спринтер” с рег.№ *** и че е негов собственик
– приобретател по силата на Договор от 11.06.2020 г. за покупко-продажба на
МПС. Осъществена е покупко-продажба на моторно превозно средство,
извършена на 11.06.2020 г., която е обективирана в договор, притежаващ
необходимите реквизити и с нотариално удостоверение на подписите на
А.С.Б. /праводател/продавач, легитимирал се като собственик със
Свидетелство за регистрация на МПС № **/ и СТ. СВ. Д.
/приобретател/купувач/, извършено от Р.Р., нотариус в район Районен съд -
София, рег. № 104 на Нотариалната камара. От разпита в съдебно заседание
на свидетелите свидетеля К., който въпреки заявената липса на спомен,
потвърждава изложеното в съставения АУАН №311138 от 10.04.2021г. се
установява по безспорен начин, че жалбоподателя не е регистрирал по
предвидения законов ред пътното превозно средство, което управлява. Това
обстоятелство се доказва по безспорен начин и от приложените по делото
писмени доказателства – Договор за покупко – продажба от 11.06.2020г на
процесното моторно превозно средство, с продавач А.С.Б. и купувач СТ. СВ.
Д. . Видно от посоченото както в съставеният АУАН, така и в процесното
НП, при справка в РСОД т.а. ”Мерцедес Спринтер” с рег.№ *** е
регистрирано на А.С.Б..
Ето защо, поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира,
че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото
нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 177, ал. 6, предл. второ от
ЗДвП, действаща към момента на извършване на нарушението, която
предвижда наказание „глоба“ в размер от 200 лв. на лице, което не изпълни
задължение почл.145, ал.2 ЗДвП. Административно - наказващият орган е
действал законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от
ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира, че деянието не следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Имайки в предвид вида на нарушението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, което е
формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен
вредоносен резултат и че същото касае конкретно нарушение, то съдът
намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да
бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано
като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма. Не е
установено също така наличието на някакво конкретно извинително
4
обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което
и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. В
случая деянието, обявено за наказуемо е свързано със спазване на правилата
за движение по пътищата, за които нормативната база предвижда строги
правила за осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и
здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното
придвижване. Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата
би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени
отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и
живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че
въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията
същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.
Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление,
изразяващо се нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдът счита същото
за неоснователно. В акта за установяване на административно нарушение, а
впоследствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано
достатъчно пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях
обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да
разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се
съдебно производство.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство
е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно,
акта за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно
постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
5
21-0344-000181 от 20.04.2021г., издадено от началник РУ към ОДМВР София,
РУ Сливница, с което СТ. СВ. Д. с ЕГН: **********, с адрес за призоваване
:***, е наложено административно наказание на основание чл.177, ал.6, пр.2
ЗДвП, “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.145, ал.2
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред АС – София област .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6