Решение по дело №9158/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5275
Дата: 16 ноември 2023 г.
Съдия: Мила Панайотова Лазарова
Дело: 20231110209158
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5275
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20231110209158 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б. Е.”АД срещу наказателно постановление
/НП/ ...........г., издадено от Началник на ГПУ София при РДГП-Аерогари,
ГДГП-МВР, с което на жалбоподателя е наложено имуществена санкция в
размер на 2000 лева на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република
България/ЗЧРБ/ за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от
ЗЧРБ.
Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на НП и
постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди се нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй
като не са посочени законовите нарушените разпоредби, нормата на чл. 19,
ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е неотносима в случая, а нормата на чл. 20, ал. 1, т. 1 е
бланкетна и препращаща. Излагат се доводи за нарушение и на чл. 42, ал. 1, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нарушението не е конкретизирано.
Твърди се, че пътникът не е преминавал през външна за съюза граница, а е
идвал от Франция. Посочва се, че не е конкретизирано качеството на
посочения в акта свидетел и липсват доказателства за компетентност. Иска се
отмяната на НП.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Постъпила
е молба от юрк. Кабранска, с която заявява, че не възразява делото да се гледа
в нейно отсъствие и моли НП да бъде потвърдено.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2023г. свидетелката Ал. В., командир на отделение ГКПП
Аерогара София, извършвала гранична проверка на Аерогара София на
пристигащите пътници, пристигащи с полет FB 432 от Париж за София.
Около 15.00 ч. пред нея се явила за проверка угандската гражданка Lufafa
Nelson Bright, род. на 21.06.1979г. Св. В. установила, че угандската гражданка
протежава единствено еднократна единна виза, издадена на 05.05.2023г. от
КС на Франция в Уганда, валидна от 10.05.2023г. до 09.06.2023г., с разрешен
срок на пребиваване от 15 дни и нямало предпоставки тя да бъде допусната
на територията на страната. Бил съставен протокол за отказ за влизане в
страната на угандската гражданка съгл. чл. 8 от Закона за чужденците в РБ за
това, че лицето не притежава валидна входна виза или друго разрещение за
пребиваване в страната. Във връзка с така установеното св. В. съставила
АУАН на „България Еър”АД за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, за
това, че превозвачът след като е бил длъжен да провери документите за
пътуване преди да извърши услугата по превозване на пътника, превозвачът
го е транспортирал до РБ без наличието на валидна виза или разрешение за
пребиваване, като е издал превозни документи – билет и бордна карта.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на св. В., както и събраните по делото писмени доказателства, приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
2
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното
НП са спазени изискванията на процесуалния закон- актът и НП са издадени в
изискуемата се от закона форма и при спазване разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН, с оглед на което не е налице основание за отмяна на атакуваното
НП на формално основание.
Съдът счита, че възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения са неоснователни.
Както АУАН, така и процесното НП съдържат всички изискуеми
реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Посочени са изрично дата и място
на извършване /гр. София/ на нарушението, подробно са описани както в
АУАН, така и в НП обективните признаци на вмененото нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Също така се съдържа и правна
квалификация на нарушението. Описаният състав на административното
нарушение изцяло кореспондира с описаната фактическа обстановка.
Направените възражения от жалбоподателя в тази връзка са неоснователни.
Нарушението е конкретизирано и ясно, като съдът не споделя доводите
на жалбоподателя за нарушение и на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи съгл. представените доказателства за това от АНО с
молба в последното с.з.
Действително не е конкретизирано качеството на посочения в акта
свидетел, но той е индивидуализиран с трите си имена и служебен адрес, като
допуснатото нарушение не може да бъде определено като съществено такова.
Неоснователен е и доводът, че пътникът не е преминавал през външна за
съюза граница, а е идвал от Франция. Това не променя обстоятелството, че
угандската гражданка е имала единна виза, само за Франция и не е имала
разрешение да влезе в РБ.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
3
приема, че по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т, 1 от ЗЧРБ чужденец, който
влиза в РБ или преминава транзитно през нея, в зависимост от целта на
пътуването трябва да притежава редовен документ за пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза когато такава е необходима. В случая
угандската гражданка е имала единна виза, която е била изразходвана във
Франция и не е притежавала виза за РБ. Чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ въвежда
задължение на превозвача преди да извърши услугата, да установи
редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска
виза, когато такава е необходима. Ако това не е било направено, то чл. 51 от
ЗЧРБ определя санкция. При неизпълнение на това задължение пък ал. 2 на
чл. 20 от ЗЧРБ определя, че превозвачът след като не е изпълнил
задълженията си по ал. 1 е длъжен да върне чужденеца в държавата, от която
е бил транспортиран, в държавата издала документа за пътуване, с който той
е пристигнал или в друга държава, в която може да бъде допуснат да влезе.
С оглед на обстоятелството че нарушителят е юридическо лице, не
следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Съгласно чл. 51 от ЗЧРБ превозвач, който не изпълни задълженията си
по чл. 20, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до
10 000 лв. за всяко превозвано лице. Наложената в конкретния случай
имуществена санкция е в минималния размер от 2000 лева, с оглед на което
отсъстват предпоставки за намаляване размера на санкцията.
Така мотивиран, съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно и на основание чл. 63, ал. 1, пр.
1 ЗАНН, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ ..................3г.,
издадено от Началник на ГПУ София при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР, с
което на „Б. Е.”АД е наложено имуществена санкция в размер на 2000 лева на
4
основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/ за
нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5