№ 406
гр. Благоевград, 18.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело №
20251200900021 по описа за 2025 година
Проектодоклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК:
По т. 1 Обстоятелствата, от които произтичат претендираните
права и възражения:
Ищецът сочи, че на 12.03.2024 г. е сключил с ответника застрахователен
договор с предмет застраховка „имущество“ на административна сграда –
общинска администрация, адрес: гр.К., ул.М, №*, обективиран в
застрахователна полица № 0870240323001507, с начална дата на застраховката
15.03.2024 г., за срок от 12 месеца.
По силата на застрахователния договор и ОУ към него, застрахователят
обезщетява застрахования за щети на застрахованото имущество, настъпили в
резултат на пожар /покрит риск „А1/ като за периода на действие на
застраховката покритието е общо в размер на 1 065 000 лв.
Застрахователят обезщетява застрахования и за възникналите разноски
за отстраняване и разчистване на отломки, развалини и остатъци от
застрахованото имущество в резултат от настъпило застрахователно събитие
/покрит риск „А2“/ като лимитът по клаузата е до 5 % от общата
застрахователна сума по полицата, но не повече от 5 000 евро.
Ищецът сочи, че е платил изцяло застрахователните премии по
застрахователния договор.
На 28.05.2024 г. в сградата на Община К., при поставяне на решетки на
прозорец от външен изпълнител, е възникнал пожар от искра, попаднала
1
върху мека мебел. Пожарът е обхванал целия трети етаж и част от четвърти
етаж и е причинил значителни щети върху сградата на общината и
имуществото в нея.
За настъпването на пожара Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Сандански е издала Удостоверение рег. № 712600-
150 от 21.06.2024 г.
На 28.05.2024 г. ищецът предявява писмена претенция пред ответното
дружество.
На 29.05.2024 г. е изготвен констативен протокол в присъствието на
представител на застрахователя и представители на общината, в който
подробно са описани настъпилите щети.
На 14.06.2024 г. застрахователят е поискал допълнителни документи,
които ищецът с писмо му е изпратил на 28.06.2024 г. На 25.09.2024 г. от
застрахователното дружество е постановен отказ за изплащане на
обезщетение по съображения, че „съгласно ОУ на застраховката, раздел IV
Общи изключения, т. 12, застраховката не покрива щети, настъпили в резултат
на т.12.17 – извършени ремонти, строителни и/или монтажни работи в
застрахования обект“.
Според ищецът основанието за отказа да му се плати не попада в
изчерпателно посочените основания за отказ в чл. 408, ал. 1 КЗ.
Сочи, че според практиката на ВКС правно релевантно за отказ за
плащане на обезщетение е само ако задължението на застрахования, е
значително с оглед интереса на застрахователя. Отказът предполага
установяване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
конкретно задължение, визирано в ОУ като значително с оглед интереса на
застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите.
Счита, че отказът противоречи на клаузите на т.2.1 от Приложение –
клаузи към ОУ за застраховката, съгласно която застрахователят обезщетява
застрахования за щети от пожар, възникнали при извършването на огневи
дейности при условие, че е въведена система за издаване на разрешение за
извършване на огневи работи, приложима за всички служители и външни
изпълнители, изпълняващи огневи работи от какъвто и да е род, в това число
2
не ограничено до шлайфане, рязане или заваряване и др.
Твърди, че на 28.5.2024 г. е извършено поставяне на решетки на
прозорец от външен изпълнител при спазване на всички нормативни
изисквания за извършване на огневи работи на територията на общината –
изготвено и утвърдено е от общината пожарно досие, съдържащо изискуемите
по действащото законодателство заповеди, планове и инструкции.
Сочи, че в случая застрахователното покритие е в размер по-голям с над
14 пъти от размера на причинените и претендирани от Общината вреди от
69 850 лв. Конкретизирани са в исковата молба щетите на административната
сграда и щетите на оборудването в нея.
Претендира се и законна лихва от датата на отказа за изплащане на
обезщетението – 25.9.2024 г. до 05.2.2025 г. в размер на 3 543,76 лв.
Ответникът депозира отговор.
Прави възражение за местна подсъдност.
Счита, че компетентен да разгледа спора е не ОС – Благоевград, а СГС,
предвид чл. 105 ГПК, според който искът се предявява пред онзи съд, в
района, на който е седалището на ответника,; както и че не съществуват
предпоставки за прилагане подсъдността по чл. 113 ГПК тъй като ищецът е
юридическо лице, а не физическо лице, за да е потребител, както не са налице
и предпоставките и за прилагане подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК.
По така направеното възражение в отговора на допълнителната
искова молба ищецът изразява становище за неговата неоснователност. Сочи,
че се според трайно установената практика на ВКС изборната местна
подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима при искове за заплащане на
застрахователно обезщетение, предявени от застраховани лица, като същата
важи не само за физически лица, а и за юридически лица.
Сочи се, че ищецът е потребител на застрахователни услуги по смисъла
на § 1 т. 1 от ПЗР на КЗ и искът е предявен по седалището на ищеца –
юридическо лице със седалище в гр. К..
Съдът счита, че възражението за неподсъдност е допустимо, тъй като е
направено от ответника своевременно, с отговора на исковата молба, според
изискването на чл. 119, ал. 3 от ГПК.
Същото обаче е неоснователно.
3
Разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК изрично предвижда исковете за
обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател – какъвто е
настоящия случай – да се предявяват пред съда, в чийто район към момента на
настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или
постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на
застрахователното събитие. В случая искът е предявен пред БлОС, в района,
на който е адреса на ищеца, който и съвпада с района по местонастъпването на
застрахователното събитие. Затова оставя без уважение искането за
изпращане делото за разглеждане на СГС.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Сочи, че не са налице всички предпоставки за ангажиране на
отговорността му.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
доброволна имуществена застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“,
учредено с полица № 0870240323001507, сключена между Община К. като
застрахован и Д.З. АД като застраховател.
Оспорва настъпването на риск, покрит от застраховката.
Счита описаните от ищеца в ИМ факти, че се обхващат от изрично
уговореното в т. 12 във вр. с т. 12.17 от ОУ към застраховката общо
изключение от риска, а именно: Застраховката да не покрива щети, настъпили
в резултат на извършвани ремонтни, строителни и/или монтажни работи в
застрахования обект.
След като основанието за отказ е предвидено изрично и се извежда от
ОУ /какъвто е настоящия случай/, интересът на застрахователя на подлежи на
съдебна преценка.
Акцентира на различието между изключени рискове и основания за
отказ за изплащане. Сочи, че в чл. 408 от КЗ са визирани основанията за отказа
за изплащане, докато в случая е налице изключен риск от покритието, за което
страните са се договорили.
Сочи, че в обхвата на застрахователното покритие по клауза А1 се
включват щети на застраховано имущество в резултат на пожар, възникнал в
резултат само на такива огневи дейности, които се извършват при условията
на т. 2.1 и които не съставляват ремонтни, строителни и/или монтажни работи
4
в застрахования обект. Извод, който счита, че се налага за това съдържание на
волята на страните при систематичното тълкуване на уговорките в т. 2.1 и т. 3
от Клауза А1 от Приложение –клаузи, във вр. т. 12 и 12.17 от ОУ
Затова оспорва твърдението на ищеца, че процесната застраховка
покрива щети от пожар, възникнал при извършването на каквито и да е огневи
дейности.
Сочи, че приложеното към исковата молба т.н. от ищеца изготвено
съгл. чл. 9 от Наредба № 8121з-647/1.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите “противопожарно досие“
не означава, че процесните „огневи работи“ са извършени съгласно
изискванията на действащата нормативна уредба, каквото е условието,
предвидено в т. 2.1 от Клауза А1 от Приложение –клаузи.
Сочи, че от посочения в ИМ начин на възникване на пожара – искра
попаднала върху мека мебел - следва, че възникването на пожара е в разрез с
нормативното изискване на чл. 77, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Оспорва твърдението на ищеца, че той или избраният от него външен
изпълнител е изпълнил нормативните си задължения при извършване на
конкретните огневи работи, описани в исковата молба, на задълженията си за:
- разработване на план за осигуряване на ПБ при извършване на
конкретните описани в исковата молба ремонтни и монтажни работи - което е
изискване и когато дейностите се изпълняват от други физически или
юридически лица и важи за всеки конкретен случай- чл. 9, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 10 от Наредбата и т. 3 от Плана, приложен на стр. 4 от
т.н.“противопожарно досие“.
- издаването на акт за извършване на конкретните огневи работи със
съответните реквизити /посочен ръководител на огневите работи и лицата за
изпълнение на дейностите/ и регистрирането му в дневник – чл. 68, ал. 1 и 2 от
Наредбата, т. 2 от приложената Противопожарна инструкция и т. 3 и т. 4 от
приложената Заповед № 330/331.3.2017 г.
-извършването на проверка от определения ръководител за изпълнение
на мероприятията за осигуряване на ПБ- чл. 73 от Наредбата и т. 2 от
приложената Противопожарна инструкция и т. 9 от приложената Заповед №
330/331.3.2017 г.
5
-отстраняване на горимите материали от временното място за
извършване на огневите работи в радиус съгласно нормативните изисквания
или защитата им от съответните щитове и завеси чл.75, ал. 1 и 2 от Наредбата
-осигуряван на изискуемите по закон пожаро технически средства за
гасене на пожар – чл. 66 от Наредбата.
Сочи, че ищецът не представя доказателства за начина на възникване и
протичане на пожара, нито за изпълнението на изискванията, предвидени в
Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите.
Сочи, че според приложената ел. кореспонденция общината не е
сключила договор с външния изпълнител за конкретните ремонтни работи в
изпълнение на т. 7 от Заповед № 330/31.3.3017 г. и чл. 68 от Наредбата.
Обясненото от общината, че с оглед стойността на услугата договор не се
изисква, според ответника е несъстоятелно и не намира опора в нормативната
уредба, предвид цитираните в отговора разпоредби.
При условията на евентуалност оспорва, че всички претендирани вреди
по застрахованото имущество да са действително реализирани, както и че
същите да са в резултат от процесния пожар.
Оспорва и размера на предявения иск. Според ответното дружество
претендирания размер е завишен и не е съобразен с договореностите между
страните.
Посочва, че е налице подзастраховане.
Сочи, че вписаната в застрахователната полица застрахователна сума на
застрахованото в групата имущество, по секция „Недвижимо имущество-
сгради“ е 985 000 лв., както и че действителната му стойност към датата на
увреждането е 1 923 700 лв., съгл. извадка от доклад на авариен комисар –
фирма О.К.К.Е.Е.Б., ЕООД.
Изтъква, че в застрахователния договор - в т. 36.1 от ОУ към полицата, е
предвидено пропорционално обезщетяване. Предвид липсата на договорени в
полицата отделни лимити на отговорност съгласно т. 33 ОУ, както и изрично
вписаното в договора изявление на страните относно начина на определяне на
застрахователните суми - действителна стойност на сградите, то изразява
становище, че застрахователното обезщетение следва да се определи по реда
6
на чл. 389, ал. 2 от КЗ.
Заявява, че претендираните количества и цената на СМР, както и
стойностите и количества на материалите надвишават обичайните им пазарни
такива; както и че част от дейностите не са свързани с възстановяване на
щетите по увреденото имущество, а съставляват конструктивни и проектни
промени, допълнения и подобрения, изключени изрично от покритието по
застраховката съгл. т. 63 от ОУ.
С отговора на исковата молба е направено и искане на основание чл.
219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице помагач – К.Е., ЕООД, ЕИК ***.
Искането е мотивирано с представените данни от ищеца, че
извършваната от посоченото дружество монтажна дейност е станала причина
за възникване на пожара, респективно за вредите по застрахованото
имущество, което обстоятелство обуславяло правото на суброгационен иск
срещу дружеството.
Съдът намира искането за привличане като трето лице помагач за
допустимо, тъй като е направено във визирания в чл. срок 219, ал. 1 от ГПК.
При преценка на основателността му съдът съобрази, че за уважаването му
следва да е налице правен интерес за страната, която иска привличането му,
тъй като то е процесуално средство за защита с цел да улесни защитата й
срещу противната страна и същевременно при неблагоприятен за нея изход да
обезпечи своето правно положение в последващ процес между нея и
привлеченото лице, предвид прокламираната в чл. 223 ГПК обвързваща сила
на мотивите помежду им.
В случая такъв интерес за застрахователя съдът намира, че е налице,
предвид възможността да предяви регресен иск срещу К.Е. ЕООД, което
дружество според твърденията на ищеца е изпълнявал дейността, от която е
възникнал пожара.
С допълнителна искова молба ищецът твърди, че е настъпил покрит
риск „пожар“, появил се в резултат на събитие, съгласно уговореното между
страните в клауза А1, т. 2.1 от ОУ, като оспорва изложеното в отговора, че
клауза А1, т. 2.1 само дефинирала покритите рискове. Твърди, че пожарът е
възникнал без съобразено за целта огнище, излязъл е от него и е бил в
състояние да се разпространява чрез собствена енергия; възникнал е
вследствие изпълнение на огневи работи – рязане, заваряване, шлайфане на
7
решетка на прозорец в застрахования имот, като са използвани уреди за това,
които генерират топлина.
Твърди, че са спазени изискванията на т.2.1 от ОУ – Приложение-клаузи,
доказващо се от представеното с ИМ пожарно досие на ищеца, съдържащо
всички необходими документи, съгласно Наредба № 8121з-647 от 1 октомври
2014 г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на
обектите.
Оспорва приложението на т.12.17 от раздел 4 ОУ, на която се позовава
застрахователят. Счита, че разпоредбата съдържа множество неясни и
широкобхватни хипотези, поради което е неравноправна по смисъла на чл. 3 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
Сочи, че хипотезите в чл. 143 ЗЗП са в съответствие с Директива
93/13/ЕИО,
Сочи, че неравноправна клаузи в потребителски договор е налице при
наличие на общата предпоставка по чл. 143 ЗЗП /чл. 3, § 1 от Директивата/ -
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
недобросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, какъвто бил и
настоящия случай.
Според ищеца посочените клаузи от ОУ противоречат и на чл. 408 КЗ,
който установява изчерпателно хипотезите, при които застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение.
Оспорва възражението на застрахователя за наличие на подзастраховане
съгл. чл. 389 КЗ и т. 36.1 ОУ; „отговора-извадка“ от доклад на фирма
О.К.К.Е.Е.Б. ЕООД; както и че база за определяне на застрахователната сума
на сградите е действителната стойност на активите.
Сочи, че случаят не попада в обхвата на 389, ал.1 КЗ, тъй като не се
твърди че към момента на сключване на застрахователния договор стойността
на сградата да е била по-ниска от застрахователната сума, като твърдението на
ответникът за разликата в стойностите към момента на настъпване на събитие,
е ирелевантно.
Изтъква, че е договорено между страните застрахователните суми да се
8
определят съгласно действителната стойност на имуществото.
Твърди, че размерът на обезщетението следва да се определи по
възстановителна стойност. Възстановителна стойност с оглед разпоредбата на
чл. 200, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Оспорва твърдението, че предвидените средства съставлявали
конструктивни и проектни промени, допълнения и подобрения.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба.
Ответникът уточнява, че никъде в отговора по ИМ не се съдържа негово
признание, че не е налице неизпълнение от страна на застрахования на
значително с оглед интереса на застрахователя задължение.
Възражението на ищеца за нищожност на клаузата на т.12.17 от Раздел 4
на ОУ, счита за неоснователно, тъй като сключеният застрахователен договор
не е потребителски. Ищецът няма качеството на потребител. Във връзка
възражението, че същата клауза е неясна уточнява, че няма как в договора за
застраховка да бъдат изброени и обхванати всички конкретни дейности, които
са цитирани в изключението.
Обяснява, че „подзастраховането“ не е клауза или условие, а е
състояние, което е налице при определени, предписани в закона условия.
Съобразно чл. 389 КЗ и т. 36.1 от ОУ „подзастраховане“ е налице, когато
застрахователната сума за имуществото е по-ниска от действителната
стойност на същото. Сочи, че в случая се взема предвид действителната
стойност на застрахованото имущество, доколкото съгласно приложения по
делото въпросник-предложение за застраховка“ИМСБ, неразделна част от
застрахователния договор, както и съдържанието на самата застрахователна
полица, именно тази стойност е посочена за меродавна при определяне на
застрахователната сума за всяка от застрахованите сгради респ. за изчисляване
на дължимото застрахователно обезщетение при реализиране на
застрахователното събитие.
При установяване на наличието на „подзастраховането“ по сключения
застрахователен договор последиците от същото подлежат на изрична
уговорка между страните, каквато е обективирана в клаузата на т. 36.1 от ОУ
9
по застраховка „ИМСБ“ - изрична уговорка за пропорционално обезщетяване.
Несъстоятелно счита твърдението на ищеца, че размерът на
обезщетението следвало да се определи по възстановителна стойност, тъй
като то не отчита, че такава уговорка в договора липсва.
Сочи, че според съдебната практика критерий за определяне на
обезщетението е действителната стойност на имуществото, определена като
пазарната му стойност.
Критерият за определяне на обезщетението обаче няма никаква връзка с
подзастраховането и приложението на приетата по съгласие на страните в
съответствие с чл. 389, ал. 2 КЗ изрична уговорка за пропорционално
обезщетяване.
Меродавният момент, към който трябва да се изследва наличието на
подзастраховане е датата на увреждането, като посочва, че подзастраховането
е налице и към датата на сключване на застрахователния договор и към датата
на увреждането. Посочения за меродавен момент следва 1/ от КЗ - чл. 407,ал.
1 изр. 1 КЗ, който предвижда намаляване на първоначално уговорената
застрахователна сума по време на срока на договора за застраховката респ.
възникване на подзастраховане на този етап; като предвид цитираната
разпоредба нито застрахователната сума по договора нито действителната
стойност на имуществото /база за определяне на размера на застр. сума и
размера на вредите/ са константни величини; и 2/ от застрахователната
практика, съгласно която страните обичайно уговорят клаузи за автоматично
подзастраховане на имуществото по време на срока на застраховката с размера
на установената инфлация /т.е. повишаване стойността на имуществото през
срока на договора/.
С оглед изричната уговорка в т. 36.1 от ОУ към полицата за
пропорционално обезщетяват, счита, че обезщетението следва да се определи
по реда на чл.389, ал. 2 КЗ - по действителната стойност на увреденото
имущество, която действителна стойност се коригира с коефициент, изчислен
според съотношението между застрахователната сума и действителната
стойност на застрахованото имущество към деня на събитието.
По т. 2 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Правна квалификация на правата,
претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на
ответника –предявеният иск е с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ и чл.
10
409 от КЗ; ищецът е направил възражения за неравноправие на клаузата на
т.12.17 от раздел 4 ОУ и противоречието й със закона – с чл.408 КЗ; от
ответника е направено възражение за състояние на подзастраховане - чл. 389
КЗ;
По т. 3 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Кои права и обстоятелства се
признават: че е налице застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“,
учредена с полица № 0870240323001507, сключена между Община К. и Д.З.
АД.
По т. 4 на чл. 146 от ГПК: Кои обстоятелства не се нуждаят от
доказване – посочените в т.3.
По т. 5 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Как се разпределя доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти
В тежест на ищеца е да докаже, че на 28.05.2024 г. е възникнал пожар, от
който са причинени имуществени вреди на сградата на Община К. и
имуществото в нея; че пожарът е риск, покрит от процесната застраховка, че
той е настъпил вследствие на изпълнение на огневи работи – рязане,
заваляване, шлайфана на решетка на прозорец в застрахования имот, като се
използвани уреди за това, които генерират топлина; че работата е възложена
на външен изпълнител; че ремонтните дейности, при които е възникнал са
извършени в съответствие с изискванията, предвидени в т. 2.1 от клауза А1 от
Приложение-клаузи към ОУ на застраховката – наличие на въведена система
за издаване на разрешение за извършване на огневи работи, приложима за
всички служители и/или външни изпълнители или подизпълнители,
изпълняващи огневи работи от какъвто и да е род; че огневата работа е
извършена съгласно изискванията на действащата нормативна уредба, само в
присъствието на поне един обучен за пожарогасене работник, оборудван с
пожарогасител, чието съдържание да е съобразено със средата на работа; че на
28.05.2024 г. ответникът е уведомен за настъпилото събитие; отказа на
застрахователят да плати обезщетение; размера на претърпените имуществени
вреди вследствие на настъпилото застрахователно събитие; наличието на
причинно-следствена връзка между пожара и претендираните за обезщетяване
вреди, визирани в исковата молба, както и че е изправна страна в
правоотношението със застрахователя и е изпълнил задължението си по
договора за уведомяване и представяне на необходимите за установяването му
11
документи.
В тежест на ответника е да докаже, че настъпилото събитие, за което се
претендира застрахователно обезщетение, не представлява покрит риск; както
и че е налице уговорка за пропорционално обезщетяване вследствие, на която
размерът на обезщетението следва да се определи пропорционално /според
съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно
възстановителната, стойност/.
Доказателствени искания:
Исканията на страните са допустими, относими и необходими, поради
което съдът ги уважава. Възраженията на страните по отношение на някой
доказателствени искания направени от насрещната страна не са основание за
друг извод, тъй като са подкрепа на тезите им и като такива касаят
поизнасянето по съществото на спора. Единствено е несъстоятелно искането
за представяне на четливо копие на „Предложение – въпросник за сключване
на застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“, тъй като съдържащото
се в кориците по делото е достатъчно четливо.
По отношение искането на ищеца за представяне на преписката
намираща се в ответника, съдът предвид изявлението на последния, че
относимите по делото материали са представени, му указва да представи,
непредставените, но съдържащи се в преписката материали, образувана при
него.
Водим от изложеното и на основание чл. 374, ал. 1 и 2, чл. 377 във вр. с
чл. чл.140, чл. 157 и чл. 159, ал. 1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение възражението на ответника за неподсъдност на
делото на БлОС.
Обявява проектодоклада на страните, съобразно обстоятелствената част
на настоящия акт.
Конституира К.Е. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. К., ул. Я.С.№*ато трето лице помагач на страната на ответника.
Приема представените от страните писмени доказателства.
12
Допуска назначаването на съдебно-оценителна експертиза, която да
отговори на въпросите, формулирани в т.1 на р. Доказателствени искания от
исковата молба /на л. 7 от делото/, както и на въпросите, формулирани от
ответника в т. 2-6, вкл. в отговора на ИМ / на гърба на л. 80 от делото без
въпроса по т. 1/ .
Постановява експертизата да се изпълни от вещото лице Петьо Танев
при депозит 1500 лв., от който 600 лв. - вносим от ищеца и 900 лв. - от
ответника, в едноседмичен срок от получаване на настоящия акт.
Допуска назначаването на комплексна съдебно-техническа експертиза,
която да отговори на въпросите съставлява ли описаната в исковата молба
дейност по “Поставяне на решетки на прозорец на сграда“ ремонта или
монтажна дейност; извършването на “Поставяне на решетки на прозорец на
сграда“ представлява ли дейност по огнева работа – рязане, заваряване,
шлайфане и използват ли се при извършването й на уреди, които да генерират
топлина; дейността по “Поставяне на решетки на прозорец на сграда“
изисква ли да се извършат и огневи работи по см. на § 1, т. 3 от ДР на Наредба
№ 812з-647/1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарно безопасност при
експлоатация на обектите – „дейности, свързани със заваряване, наваряване,
запояване и рязане на метали и техните сплави при използване на заваръчни
уредби, съоръжения и абразивни машини и инструменти, течни горива, както
и топенето /загряването/ на битуми, смоли и други подобни, с употребата на
твърдо, течно и газообразно гориво; предвид характера и мястото на
извършване на работата в конкретния случай какви предварителни, текущи и
последващи мерки за осигуряване на пожарна безопасност е следвало да
бъдат предприети и какви нарочни документи е следвало да бъдат съставени.
Да се опишат последователно. /Въпросите са формулирани от страните
съответно от ответника в отговора на исковата молба /на гърба на л. 80 и л. 81
и от ищеца в допълнителната искова молба на гърба на л. 115/.
Постановява комлексната техническа експертиза да се изпълни от
вещите лица Х.Г. и В.З.Й., при депозит 700 лв., от който 200 лв. вносим от
ищеца и 500 лв. вносим от ответната страна, в едноседмичен срок от
получаване на настоящия акт.
Задължава Д.З. АД да представи материалите, които не е представил по
делото, но се съдържат в образуваната от него щета № *********/28.05.2024 г.
13
Да се изискат копие от материалите по образуваното наказателно
производство ДП № 339 ЗМ-246/2024 г. по описа на РУ на МВР – Сандански
при ОД на МВР – Благоевград.
Дава възможност на страните да ангажират доказателства и направят
възражения след постъпване на материалите от наказателната преписка.
Оставя без уважение искането на ищеца за Задължаване ответника да
представи четливо копие на „Предложение – въпросник за сключване на
застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“, предвид четливостта на
съдържащото се такова в кориците по делото.
Постановява на третото лице помагач да се връчи копие от
определението и от молбата за привличането му като му дава възможност да
ангажира доказателства в двуседмичен срок от получаване на настоящия акт.
Определението в частта, в която не е уважено - възражението на
ответника за неподсъдност делото на БлОС -може да се обжалва в
едноседмичен срок от връчването на настоящия акт на страните пред САС с
частна жалба.
Копие от определението да се връчи на страните в т.ч. и на третото лице
помагач, като на ищеца се връчи и препис от допълнителния отговор на
допълнителната исковата молба.
Насрочва с.з. за 23.10.2025 г. от 13:30 ч., за която дата да се призоват
страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
14