№ 76
гр. Пловдив , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000354 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от ЗАД Д.Б.:Ж.З., чрез
пълномощника му юрисконсулт К.И. против постановеното решение
№260205 от 22.12.2020 г. по т.д.№941/2018 г. по описа на Окръжен съд П. в
осъдителната му част за разликата над 40 000 лв. до присъдените 141 180 лв.
на АН. М. АС. и за същата сума на Т. М. АС..
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за
неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон –
чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила по
подробно изложени съображения. Моли да се приеме най-малко 70%
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия А.Т. А. и от
страна на неговия работодател ОП Ч. – П., като оплакванията му са свързани с
необезопасяване на мястото, на което се извършвали дейностите, с неносене
на предпазна светлоотразителна жилетка от пострадалия, с нарушение на
инструкцията за работа - мястото около работната площадка да бъде
обезопА.о със спомагателен персонал от двама души. Моли да бъде отменено
1
и се отхвърлят претенциите в обжалваната им част, а при условие на
евентуалност - да се намалят. Претендира направените разноски.
Ответниците АН. М. АС. и Т. М. АС., чрез пълномощника им адвокат
Р.М., са подали отговор, в който считат въззивната жалба за неоснователна по
подробни съображения. Молят да се остави без уважение и да се потвърди
обжалваното решение. Направена е претенция за заплащане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Решението е връчено на жалбоподателя на 03.02.2021 г., а въззивната
жалба срещу него е подадена на 17.02.2021 г. в двуседмичния срок по чл.259
от ГПК. От надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
съдебен акт. Следва да се разгледа по същество съобразно оплакванията,
свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД и на чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Видно от данните по делото, ищците твърдят, че са родителите на
загиналия А.Т. А. при ПТП на 21.08.2018 г. Синът им, заедно с колеги от ОП
Ч. - П., извършвал дейност по подмяна на осветителни тела на уличното
осветление. Мястото на работа било обозначено и сигнализирано с пътни
знаци и отделено от платното за движение с пътни конуси. В същото време по
бул.Ц.ш. Т.И.Х. управлявал лек автомобил Ф.П. с рег. № **********,
застрахован със застраховка Гражданска отговорност при ответника, и
приближавайки групата работници не реагирал или реагирал със закъснение,
при което преминал през пътните конуси и ударил с предната част на
автомобила А. А.. При станалото ПТП последният получил тежки,
несъвместими с живота, травми и починал. По случая било образувано ДП №
582/2018 г., пр.пр. № 8417/2018 г. по описа на ОП-П., които не са
приключили.
Твърдят, че са предявили претенция за обезщетение пред
застрахователя на 29.10.2018 г., но получили отказ.
Твърдят, че вследствие неочакваната загуба на най-малкото им дете
едва навършило пълнолетие са претърпели изключителни болки и страдания.
2
Понастоящем все още не са се отърсили от шока, който са преживели, не
могат да приемат, че синът им е загинал по толкова нелеп начин, неочаквано
и безвъзвратно.
Поради тези причини са предявили претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди – по 180 000 лв. на всеки един от тях.
Ответното застрахователно дружество оспорва заявените претенции в
подадения отговор.
Оспорва механизма на ПТП. Счита, че водачът Х. не е виновен за ПТП
и неговите действия не са в причинна връзка с вредоносния резултат. Касае се
за случайно деяние, което е било технически непредотвратимо за същия.
Счита, че мястото, на което са извършвани дейностите по смяна на
осветителните тела, не е било обезопасено по надлежния начин с
предупредителни табели и конуси и/или съответните пътни знаци, поставени
на достатъчно разстояние, така че да бъдат видими и да предупреждават
своевременно водачите на ППС.
Счита, че загиналият не е бил оборудван с лични предпазни средства-
шапка/каска и светлоотразителна жилетка, с което е ограничил възможността
на водачите на МПС, приближаващи към мястото на извършване на
гореописаните дейности, да го забележат своевременно и да реагират на
опасността. В тази връзка се твърди, че ОП Ч.-П. не е осигурило, макар да е
било длъжно да осигури, лични предпазни средства на загиналия, а в случай
че такива са били осигурени - А. А. не ги е използвал.
Съгласно Инструкция за здравословни и безопасни условия на труд
при работа на подвижна площадка /автовишка/, утвърдена от директор на ОП
Ч. - П., е било необходимо да се осигури втори работник на подвижната
работна площадка, който заедно с общия работник да се грижи за поставянето
на обезопасителни знаци и конуси и тяхното преместване, но такъв не е
имало. В процесния случай подвижната работна площадка не е била
обезопА.а по надлежния ред, с което водачът на лекия автомобил Ф.П. е бил
поставен в невъзможност да реагира своевременно на възникналата опасност
на пътя. Счита, че единствена причина за увреждането са действията от
3
страна на работници на ОП Ч.-П. в нарушение на ЗДвП и на инструкциите за
безопасност.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия А. и ОП Ч. – П., изразяващо се в неподсигуряване на
лични предпазни средства от страна на ОП Ч.-П., неносене на лични
предпазни средства от пострадалия, необезопасяване на подвижната работна
площадка чрез поставяне на табели, конуси, сигнализация, а ако се установи
поставянето им - не са поставени на изискуемото се от закона разстояние и не
са отговаряли на изискванията за жълт флуоресцентен светлоотразителен
фон, неосигуряване на втори работник-поддръжка, който да се грижи за
поставяне на обезопасителните конуси и знаци и тяхното преместване,
неосигуряване от ОП Ч. – П. на необходимия контрол по спазване посочената
инструкция, както и на изискването за носене от работниците на лични
предпазни средства, издаване на заповед №94 от 03.08.2018 г. за възлагане на
дейност по поставяне на знамена в нарушение на инструкцията чрез
определяне на спомагателен персонал само един човек.
Твърди, че е заплатено от страна на дружеството на обезщетение в
размер на 17 640 лв. или по 8 820 лв. на ищец по застраховка - Трудова
злополука, сключена между работодателя на загиналия А.Т. А. - ОП Ч. - П. и
ЗАД Д.Б.Ж.З. АД с полица №***********/06.08.2018 г., което е достатъчно
да компенсира претенди ралите вреди.
При условията на евентуалност и при доказана основателност на
исковите претенции, се иска приетото от съда за справедливо по размер
обезщетение да бъде намалено и със сумата от 17 640 лв. или по 8 820 лв. за
всеки от ищците.
В допълнителната искова молба и допълнителния отговор се
поддържат наведените становище и възражения.
По делото е конституирано като трето лице помагач на ответника ОП
Ч.- П., което оспорва твърдяното наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на общинското предприятие. Сочи се, че са спазени всички
нормативни изисквания по чл.19, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд. Проведен е изпит на пострадалия А. за проверка на знанията
4
по безопасност, като резултатите от него са отразени в протокол от
09.08.2018г. В деня на инцидента е направен ежедневен инструктаж от водача
на автовишката В.В., притежаващ правоспособност за провеждане на
обучение по Наредба №07-2/16.12.2009г. Инструктаж на служителя А. е
направен и на 15.08.2018г. относно изпълнение на задачата за поставяне на
знамена. Твърди се още, че според личния картон на пострадалия, същият е
получил работно облекло и лични предпазни средства, за което се е подписал.
Страните са ангажирани доказателства. От писмените доказателства
се установява, че лекият автомобил Ф.П. е бил застрахован със застраховка
Гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество към
датата на настъпване на събитието, както и че ищците са предявили на
29.10.2018 г. претенция за обезщетяване пред застрахователя, която не е
уважена. Така също на ищците е изплатено от ответника застрахователно
обезщетение в общ размер на 17 640 лв. или по 8 820 лв. на всеки от тях по
застраховка Трудова злополука, сключена с полица №***********/
06.08.2018г. между ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД и ОП Ч. – П., което е станало с
преводни нареждания от 11.12.2018 г.
Третото лице помагач е представило доказателства за провеждане на
писмени инструктажи на пострадалия А. А. съобразно Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. От служебна бележка
№182/07.08.2018г. се установява, че му е проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа, от протокол №182/09.08.2018 г. - изпит за
проверка знанията по безопасност, от страницата в книгата за инструктаж на
работно място – проведен инструктаж за поставяне на знамена, от страницата
в книгата за ежедневен инструктаж- положен подпис за инструктаж.
Приложени са и декларация за запознаване с плана за бедствия и аварии в
ОП Ч. и личния картон на пострадалия, от който е видно, че същият е
получил работно облекло и лични предпазни средства.
По делото са назначени експертизи. От съдебно медицинската
експертиза се установяват уврежданията, които са настъпили при ПТП и
пряката им причинна връзка с настъпилата смърт. На А.Т. А. е причинено
5
пълно прекъсване на гръбначния и продълговатия мозък на ниво 1-ви шиен
прешлен, с размекчаване на гръбначния мозък на нивото; отделяне на първи
шиен прешлен от черепа; счупване на базата на черепа; дифузен кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки по основата на мозъка вдясно теменно-
слепоочно; кръвонасядане по меките черепни покривки вляво теменно-тилно;
аспирация на кръв в белите дробове; охлузване по дясната скула; разкъсно-
контузна рана по брадата; охлузване по шията; охлузване на лява лакътна
става и по долни крайници. Установява се, че носенето на предпазна каска не
би предотвратило смъртоносните травматични увреждания, които се намират
в шийната област, само би намалило уврежданията в областта на главата.
Изготвена и приета по делото е и комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза за механизма на ПТП- водачът Т. Х. е управлявал
лек автомобил Ф.П. по лявата лента на платното за движение на бул.Ц.ш. в
гр. П., в посока от запад на изток; по същото време пешеходецът А. е бил на
платното за движение пред автомобила, като се е придвижвал в посока от
изток на запад към поставената на платното стойка с временни пътни знаци;
водачът на лекия автомобил не е реагирал своевременно на опасността от
удар с пешеходеца, а е реагирал на около 33 - 34 м, като екстрено е задействал
спирачната система, но въпреки това след около 1,81 сек. е настъпил удар,
който е бил неизбежен. Посочено е, че скоростта на лекия автомобил Ф.П.
непосредствено преди удара с пешеходеца е била около 68 км/ч, а при удара с
него - 57,50 км/ч. Основна причина за ПТП е, че водачът Х. не е реагирал
своевременно на опасността от удар с пешеходеца. Отразено е в
заключението къде е настъпило ПТП, видимостта, поставената количка с
пътни знаци, при което е възможно водачът Х. да не е могъл да забележи
пътните знаци и пешеходеца, но при спускане на сенника /който не е бил
спуснат/ и елиминиране въздействието на заслепяване от слънчевата светлина
върху водача, той би имал техническа възможност да възприеме количката с
пътните знаци и пешеходеца от дистанция по-голяма от опасната зона на
автомобила, следователно, същият е имал техническа възможност да намали
скоростта, да заобиколи или при необходимост да спре преди да настъпи
сблъсък. Според заключението, изследваното ПТП е настъпило в светлата
част на денонощието при условия на заслепяване на водача Х. от слънцето,
предвид което носенето на светлоотразителна жилетка и шапка от страна на
6
пострадалия не биха допринесли да се увеличи видимостта за водача към
препятствието на платното за движение.
Съдът следва да кредитира изготвените експертизи, като компетентни.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по
делото са събрани гласни доказателства. Разпитани са свидетелите Т.И.Г. и
А.И.И., от чиито показания е видно, че внезапната смърт на А. А. се е
отразила изключително тежко на неговите родители. Той бил най-малкото им
дете, най- любимият им син, живеели заедно в едно домакинство.
Отношенията им били много близки и топли, А. обичал и уважавал
родителите си, разбирали се. А. бил добро и възпитано дете, споделял всичко
с родителите си, като започнал работа им помагал със средства. Ищцата била
добра майка, „треперела” за сина си, той винаги бил изпран, чист. Т.А. бил
грижовен баща, искал А. да учи, да бъде възпитан, да си намери работа.
Внезапната смърт на детето им причинила изключителни болки и страдания
на ищците, същите били сломени от случилото се, плачели, ходели често на
гробищата, животът им изцяло се променил, болката им и към настоящия
момент не е отшумяла.
Във връзка с установяване механизма на ПТП и по повод въведеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, по
делото са изслушани показанията на свидетелите Т.И.Х., И.Н.М., В.Н.В. и
Б.А.Х..
Свидетелят Х. установява, че инцидентът станал на моста на пътен
възел С. м., управлявал автомобила си със скорост от около 40-50 км/ч,
движил се в лявата лента на платното за движение, срещу него имало „лошо
слънце“, изведнъж усетил удар, преди това не е забелязал конуси или пътни
знаци, нито количка с надписи, които да предупреждават, че платното е в
ремонт. След удара веднага спрял, опитал се да окаже първа помощ на
пострадалия, но той бил починал.
Свидетелят И.Н.М. работи в ОП Ч.- П.. Твърди, че в деня на инцидента
заедно с А. А. поставяли знамена на пътния възел С. м.. Свидетелят работел
на вишката, поставил последното знаме и започнал да я сваля, когато видял,
че една кола удря А.. Слязъл, за да помогне на момчето, но то било мъртво.
7
Свидетелят сочи, че лично поставил табелата със знаците на разстояние около
30- 40 м от вишката, на табелата имало знак, че се извършвали ремонтни
работи и такъв за ограничаване на скоростта, поставил и конуси, за да се
огради мястото, където извършвали дейността. Заявява, че А. бил облечен в
работни дрехи, но нямал каска и светлоотразителна жилетка.
Свидетелят В.В. установява, че бил в кабината на камиона с вишката,
когато станало пътнотранспортното произшествие. Сочи, че на мястото на
инцидента били поставени конуси и знаци, на вишката имало сигнализиращи
лампи, периметърът бил обезопА.. Той провеждал инструктаж на
работниците преди да започнат работа, всички били задължени да носят каски
и светлоотразителни жилетки. Свидетелят не си спомня дали в деня на
инцидента А. е бил с жилетка.
Свидетелят Б.Х. заявява, че около 8 ч. на 21.08.2018г. пътувал към гр.
С.З., слънцето пречело на видимостта му, затова се прибрал се в дясната
лента, движел се със средна скорост-50-60 км/ч, няколко коли го изпреварили
вкл. светъл Ф., карали с по-висока скорост. Видял, че лекият автомобил Ф. се
блъснал в нещо, но бил далече и не разбрал какво точно се е случило.
Така събраните доказателства следва да бъдат преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, след което се отговори какъв размер обезщетение се
дължи на ищците и има ли съпричиняване в съответствие с оплакванията във
въззивната жалба.
В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените вреди –
по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се претендират в резултат на деликт,
при който е причинена смърт, следва да се отчетат конкретните
обстоятелства, при които е настъпила смъртта, как са се възприели от ищците
и как са се отразили върху психиката и емоциите им. Следва да се имат
предвид родствените отношения между починалия и ищците, близостта
между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това, отражението върху
психиката и начина на живот. От значение са и нормативно определените
лимити на застрахователните обезщетения, социално икономическите и
обществени условия в страната, както и всички обстоятелства, имащи
значение в конкретния случай.
8
Преценявайки така посочените критерии, както и обстоятелствата, при
които е настъпила смъртта на А., възрастта му – 20 г., отношенията в
семейството, общуването между родителите и сина им – А. бил най-малкия
им син, с когото живеели заедно, взаимопомощта, която си оказвали,
отражението на смъртта върху родителите - били съкрушени, психически и
емоционално сринати, въпреки изминалия период от време болката им не е
отшумяла, продължават да посещават гроба на сина си и да тъгуват за него,
съдът намира, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, се явява сумата от по 150 000 лв. за всеки родител.
В чл.51,ал.2 от ЗЗД се урежда хипотезата за намаляване на
обезщетението за неимуществени вреди, когато увреденият е допринесъл за
вредите. Това означава, че той с конкретно установено действие или
бездействие трябва да е оказал влияние върху вредите, т.е да има причинно
следствена връзка между неговото поведение и настъпилите вреди.
Съгласно оплакванията във въззивната жалба, първото възражение на
ответника се отнася до мястото, на което се извършвали дейностите по смяна
на осветителните тела. Твърди се, че не е било обезопасено с
предупредителни табели и конуси, поставени на достатъчно разстояние, така
че да бъдат видими и да предупреждават водачите на ППС, като посочва, че
А. А. и количката с предупредителни знаци се намирали на съвсем близко
разстояние – на около 15 м от вишката, вместо на нормативно установеното
място – 30 м преди мястото, на което се извършват дейностите.
В констатациите на вещото лице са посочени две възможни хипотези
за разположение на количката с пътни знаци и пешеходеца преди
произшествието. В устните обяснения е посочил, че най-вероятно
пострадалият е дърпал количката с гръб към лекия автомобил Ф.П., възприел
е някаква опасност и се е отдалечил от нея. Към момента на удара количката
и пешеходецът са били на близко разстояние, но няма захват на количката.
Пешеходецът не е държал количката. Тя е била обърната с пътните знаци към
водача на лекия автомобил. При удара количката се е отблъснала напред.
Пешеходецът се е възкачил на автомобила, последвало е носене и отхвърляне
напред. Ударът е на около 15 м от вишката.
Съгласно чл.54,ал.4 от наредба №3 за временната организация и
9
безопасността на движението при извършване на монтажни работи по
пътищата и улиците, е необходимо поставянето на сигнализиращи знаци на
определено разстояние. Когато дейностите се извършват на улици –
разстоянието е от 30 м до 50 м. От показанията на разпитаните свидетели се
установява наличието на конуси и табела на мястото на инцидента,
т.нар.количка с пътни знаци, както и сигнализиращи лампи на вишката,
разстоянието на поставянето им от вишката. Установява се, че количката с
пътни знаци била поставена на около 30 м от вишката. Свидетелят М. бил на
вишката и тръгнал за слиза от нея. А.чо го видял и тръгнал към количката.
Като чул силните спирачки, свидетелят М. се обърнал, видял А.чо на
предното стъкло на колата, а после бил изхвърлен на средното платно. Така
събраните свидетелски показания следва да бъдат кредитирани, като
непротиворечиви и непосредствени. Те са отчетени от вещото лице при
механизма на ПТП и най-вероятната хипотеза за случилото се, разяснена в
съдебно заседание. Ето защо в случая не се установява липса на
обезопасяване на мястото, където са се извършвали дейностите по смяна на
знамена, както и конкретни действия от страна на загиналия във връзка с
неспазване на посочената разпоредба.
Второто оплакване е свързано с възражението, че А. А. не е носел
светлоотразителна жилетка, което действително се установява по делото. В
същото време от констатациите на приетото по делото заключение се
установява, че ПТП е настъпило в светлата част на деня, при условия на
заслепяване на водача Х. от слънцето, поради което носенето на
светлоотразителна жилетка от пострадалия не би допринесло да се увеличи
видимостта за водача към препятствието на платното за движение. При така
установената фактическа обстановка следва извод, че допуснатото нарушение
от страна на загиналия не е оказало влияние за настъпване на ПТП и
вредоносния му резултат. Ето защо, възражението на съпричиняване се
явява неоснователно.
Следващото възражение е свързано с нарушение на изискванията на
Инструкцията за здравословни и безопасни условия на труд при работа на
подвижна площадка със заповед №94/03.08.2018г. на Директора на ОП Ч. –
П., тъй като не е определен втори работник на подвижната работна площадка.
Това възражение, дори и да е основателно, няма значение спрямо
10
разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД. За да настъпи съпричиняване на
вредоносния резултат е необходимо действие или бездействие от страна на
увреденото лице. В случая определянето на втори работник е обстоятелство,
което не зависи от загиналия с оглед трудовите му функции на общ работник
в ОП Ч. - П.. Ето защо дали е спазено изискването или не, това няма значение
за намаление на обезщетението на увреденото лице, а би имало значение
единствено в отношенията между застрахователното дружество и ОП Ч. – П..
С оглед гореизложеното, възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат се явява неоснователно и недоказано. При положение,
че е заплатена част от претенцията на ищците, следва да се намали
посоченият по-горе размер на обезщетението с изплатените суми - по 8 820
лв. за всеки ищец по застраховка Трудова злополука, като им се присъдят по
141 180 лв. До този извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради
което неговото решение следва да бъде оставено в сила.
По отношение на разноските -
С оглед резултата по делото на пълномощника на ответника следва да
се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Приложени са списък по чл.80 от ГПК, пълномощни и договори за правна
помощ, съгласно които е уговорено безплатно възнаграждение на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. Съгласно чл.7,ал.2, т.5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение – по 4254,20 лв. за първия и втория ищец с включен ДДС.
Общо, 8 508 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260205 от 22.12.2020 г. по
т.д.№941/2018 г. по описа на Окръжен съд П. в осъдителните му части, с
които ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД е осъдено да заплати на АН. М. АС. и на Т. М. АС.,
на всеки един от тях, разликата над 40 000 лв. до 141 180 лв., представляваща
11
застрахователно обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди –
болки и страдания, от смъртта на сина им А.Т. А., починал на 21.08.2018 г. в
резултат на ПТП в гр.П., бул. Ц.ш., на пътен възел С. м., причинено от Т.И.Х.
при управление на лек автомобил Ф.П. с рег. № **********, застрахован със
застраховка Гражданска отговорност при ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД, ведно със
законната лихва, считано от 28.11.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД да заплати на адвокат Р.М. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 8 508 лв. с
вкл.ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12