№ 21406
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20251110102153 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на от Ц. М. К., с която се
иска ответникът А. Н. Х. да бъде осъден на основание чл.87 ЗЗД, вр. чл.55,
ал.1, т.3 ЗЗД да й върне сумата от 2550 лева, платена по договор от
21.10.2024г. за предоставяне на къща за отдих за периода 29.12.2024г. –
01.01.2025г. в село Боженци, развален на 28.12.2024г., поради невъзможност
да бъде изпълнен с оглед липсата на електрозахранване в село Боженци. При
условията на евентуалност е предявен иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за връщане на
сумата като получена без основание.
Ищцата излага, че през м. октомври 2024г. направила резервация за
„Стефанина къща“, с. Боженци по телефона, като комуникирала с лицето ==.
Не получила информация за условията на резервацията и нейната анулация.
Ответникът бил посочен като стопанисващ на посоченото място за
настаняване в Регистър на категоризираните места за настаняване и заведения
за хранене и развлечения при Министерство на туризма. На 21.10.2024г.
заплатила капаро в размер на 1275 лева по банкова сметка на ответника А. Н.
Х., с IBAN ==, за уговореното настаняване в периода 29.12.2024г. –
01.01.2025г., като съобразно указанията на == като основание посочила
„вътрешен превод“. На 03.12.2024г. извършила второ плащане в размер на
1
1275 лева по същата сметка и със същото основание. На 28.12.2024г. получила
обаждане от ==, която я уведомила, че поради липса на електрозахранване в
района и липса на условия за настаняване в къщата, резервацията следвало да
бъде анулирана. Очаквала да й бъде възстановена сумата. На 29.12.2024г.
получила съобщение във вайбър от собственичката на „Стефанина къща“, с
което я уведомила, че резервацията остава, тъй като електрозахранването било
възстановено, както и че няма да й възстанови платената сума за настаняване.
Ищцата и другите хора, с които трябвало да осъществи пътуването, нямали
готовност да пътуват с оглед тяхното разбиране, че резервацията е отменена.
На 06.01.2025г. изпратила покана по имейл за връщане на платената от нея
сума поради анулация на резервацията с оглед липса на ток. Била уведомена,
че тъй като е направила отказ от услугата, то сумата нямало да й бъде
възстановена. Настаняването им следвало да се осъществи на 29.12.2024г.,
като към тази дата вече е имало електрозахранване в къщата, същата е била
отоплена и укрА.а. Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
преведената от нея сума за резервацията с оглед развалянето на договора.
Намира, че с оглед качеството й потребител, липсата на информация относно
условията за анулация на резервацията и отказът за възстановяване на сумата
представлява неравноправна клауза и нарушава изискването за
добросъвестност. Счита, че са били налице форсмажорни обстоятелства,
поради което договорът не е можел да бъде изпълнен съобразно уговореното.
При условията на евентуалност моли ответникът да бъде осъден да върне
сумата, която е получил по личната си сметка, без наличие на правно
основание за това.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове. Възразява,
че не е налице основание за възстановяване на сумите. Сочи, че ищцата не се е
възползвала от заплатената услуга, но това не водело до задължение за
възстановяване на сумата. Сочи, че изявление за канселиране на резервацията
е направено едва на 29.12.2024г., което бил и първия ден от настаняването.
Оспорва, че ==, с която ищцата е комуникирала, не се намирала в трудово
правоотношение със „Стефанина къща“ като нямала правомощия да
канселира резервации. Единствено имала задължение да комуникира с гостите
преди настаняването и да ги посрещне в къщата, което правела като лична
услуга към собственика на къщата = Н.а. Сочи, че условията на резервацията
2
били налични на букинг.ком, като общите условия за резервацията били
разяснени на ищцата. Сочи, че нямало краен час за настаняване на гостите,
като в деня,в който е следвало да се настанят – 29.12.2024г. имало
електрозахранване в имота. Къщата разполагала и с генератор за ток, поради
което съображенията на ищцата и компанията й, че къщата няма да е
отоплена, не били основателни. Действително електрозахранване липсвало в
рамките на 4 дни, като == поддържала връзка с гостите и ги уведомила, когато
било възстановено електрозахранването. „Стефанина къща“ била
реализирала разходи, за да подготви къщата за посрещане на гостите, като
била изчистена, подредена и укрА.а, както и отоплена. Ищцата необосновано
вменявала вина на ответника за отказа си да пътува и да осъществи
настаняването. == предложила възстановяване на 850 лева от платената сума.
Ищцата твърдяла, че се е отказала от договора още на 28.12.2024г. като към
този момент още нямало как да знае дали ще има ток в къщата на следващия
ден или не. Ответникът не бил търговец, поради което облигационните
отношения с него не попадали в обхвата на ЗЗП. Не било вярно, че договорът
бил развален устно, тъй като ищцата не е комуникирала с ответника. От
посочената банкова сметка ответникът извършвал разплащания във връзка
поддържането на къщата за настаняване.
Ответникът е направил искане да бъде отменен ходът по същество, тъй
като е узнал за доказателство – подадена от ищцата жалба до КЗП, Област
Габрово, с която щяло да се установи относимо към спора обстоятелство –
дали ищцата е отправила изявление за разваляне на договора. Ответникът е
взел становище, че искането е неоснователно.
Съдът намира, че не следва да бъде отменян хода по същество, тъй като
намира, че събирането на исканото доказателство не е необходимо, доколкото
за това обстоятелство са допуснати и събрани други доказателства.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото
доказателства, че между тях е бил сключен устен договор за предоставяне на
хотелски услуги за периода 29.12.2024г. – 01.01.2025г. на стойност 2550 лева,
като ответникът се задължил да предостави на ищцата, действаща за себе си и
3
от името на ползващите се от договора лица, настаняване в къща за гости
„Стефанина къща“ в с. Боженци, общ. Габрово, за посочения период.
Договорът е сключен устно и същият е потвърден с извършеното плащане по
посочения от доставчика на услугата начин, като същият не е представил
доказателства по делото за специални условия за разваляне на договора и
отмяна на резервацията. Видно от представено извлечение от Регистър на
категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения
къща за гости „Стефанина къща“ е вписана въз основа на удостоверение за
категоризация Г1-ИЛЖ-8ИН-10 със собственик === и стопанисващ А. Н. =.
Представени са по делото два броя платежни нареждания – от 21.10.2024г.
23:38ч. за сумата от 1275 лева, както и от 03.12.2024г. 19:34ч. отново за сумата
от 1275 лева, поради което съдът приема за установено, че ищцата е заплатила
изцяло уговорената между страните цена за настаняването в посочения
период. Между страните не се спори, че сумите са заплатени в изпълнение на
задължението на гостите за заплащане за договорения престой в къщата за
периода 29.12.2024г.- 01.01.2025г., въпреки че липсва изрично отбелязване при
извършване на превода, а е вписано „вътрешен превод“. Установява се и от
представените по делото договор и удостоверение за регистрация, че А. Х. е
упълномощен да получава плащания във връзка с къща за гости „Стефанина
къща“. Страните не оспорват, че представените преписи от проведена
електронна кореспонденция се е осъществила между посочените лица, поради
което и съдът ще цени същата като достоверна и автентична. Видно от
приложеното съобщение сумата е платена съобразно указанията, които са
включвали и основанието – „вътрешен превод“. Полученото плащане се
установява от представеното от ответника извлечение по банковата сметка.
По делото са изслушани свидетелите ==, ==, == и ==. Свидетелите ==
и == са разказали при какви обстоятелства е била направена резервацията,
като ищцата е осъществила комуникацията, а всички е следвало да се ползват
от уговорената услуга срещу уговорената цена, която е било възложено на Ц.
да заплати. Комуникацията във връзка с резервацията за „Стефанина къща“
била проведена с ==, която отговаряла и на телефона, посочен за контакт с
мястото за настаняване и за тях тя била лицето, което представлява къщата.
Била платена уговорената сума и резервацията потвърдена. Ц. поддържала
връзка с ==, тъй като на 25.12.2024г. било обявено бедствено положение в
средна България и било прекъснато електрозахранването. = споделила, че
4
няма ток, нямало нормална проходимост на пътищата. Между Коледа и датата
на настаняването се чували с = всеки ден, като на 28.12.2024г. около 16ч. тя се
обадила на Ц. и казала, че все още няма ток и при тези условия няма как да
бъде изпълнена резервацията. Предложила им да бъде възстановена сумата
или преместена резервацията за други дати, а те предпочели първото. При
резервирането на къщата било съобразено, че част от ползващите се от нея ще
работят дистанционно на 30.12.2024г. и 31.12.2024г. На следващия ден
29.12.2024г. късния следобед около 17.30ч. отново се обадила = и съобщила,
че вече има ток и могат да отидат да се настанят. Те отказали, тъй като вече
било твърде късно да се организират да пътуват в този ден, трябвало да
пътуват от София до Боженци, а не било възможно пътуване на следващия ден
поради служебните ангажименти на част от ползващите се от резервацията.
След това за първи път се свързала с тях ответницата =, която казала, че е
собственик на къщата и резервацията не може да бъде отменена.
Свидетелката == излага събитията във връзка с решението за резервацията,
нейното осъществяване и събитията във връзка с отмяната й и причините за
това, които напълно кореспондират с показанията на свидетелката И.а.
Допълва, че при предишно тяхно посещение в „Стефанина къща“
настаняването е било около обяд, ранния следобед – 14ч.
Съдът намира, че показанията на свидетеля == са вътрешно
противоречиви – от една страна твърди, че е спал в къщата още от 26.12.2024г.
до 30.12.2024г., а от друга сочи, че е започнал да отоплява къщата на
29.12.2024г., когато трябвало да пристигнат гостите. Твърди, че имало
електрогенератор, който да захранва къщата, като въпреки липсата на
електрозахранване в районът на населеното място, в къщата имало интернет и
телевизия. От една страна казва, че пътят до центърът на селото бил
почистен, но той сам почистил пътят до къщата от главния път, като не сочи
да е разполагал със специална техника. Сочи, че == не работела за тях, но им
правела услуги като това да почиства и подготвя къщата за гости и да ги
посреща, което изпълнява всички действия във връзка с отдаването на къщата
за настаняване. Същевременно същата разполагала с мобилен телефон, който
бил посочен на визитките на „Стефанина къща“ като контакт с мястото за
настаняване. С оглед изложеното съдът намира, че показанията на свидетелят
не следва да се ценят, доколкото същите не са последователни и житейски
обосновани, като не кореспондират и с останалите събрани по делото
5
доказателства – писмена комуникация между ищцата и == и ==, както и
свидетелските показания на свидетелите ==. Показанията му си противоречат
и с показанията на свидетеля ==. Същата е изложила, че с нея е водена
комуникацията за процесната резервация, както и след спирането на тока в
Боженци тя е разговаряла ежедневно с ищцата, в противоречие с неговите
твърдения, че резервацията и комуникацията са осъществени от съпругата му
=. В показанията на свидетелката = също са налице вътрешни противоречия –
сочи, че свидетелят = отишъл в къщата на 26.12.2024г., за да изчисти снега и
да запали печките. Едновременно е посочила, че те са газови, както и че той е
започнал да подрежда дърва, не става ясно защо, тъй като не се твърди да има
камина или друго отоплително тяло, което работи на дърва. Имало 4 броя
газови печки, а къщата имала 5 стаи. Отоплявала се по принцип с климатик и
конвектори на ток. Не знаела някой да е казвал на гостите, че къщата
разполага с газови печки и генератор и не била зависима от
електрозахранването. Не била казвала какви са й пълномощията на ищцата,
но нямала право да отменя резервации. На 29.12.2024г. се била обадила на
ищцата да им каже, че къщата е готова, като им предложила вариант да дойдат
тогава, да дойдат на следващия ден или да променят датите на резервацията.
Питали я изрично дали може да гарантира, че токът ще дойде, тя им
отговорила, че не може, но не им казала, че къщата има генератор.
Свидетелката е посочила, че в периода 26-29.12.2024г. достъп до къщата е
имало само пеша, не е имало достъп за кола. Свидетелката също така излага,
че телефонът на „Стефанина къща“ стоял в къщата и тя нямала достъп до него
постоянно, но за тази резервация тя държала телефонът при себе си. С оглед
изложеното съдът намира, че от показанията на свидетелите = и = не се
установи в къщата за настаняване към началния момент на резервацията – 14ч.
на 29.12.2024г. да са били налице нормалните и обичайни условия за сезона –
да е отоплена, електрифицирана, с налична интернет връзка, което е
установено като съществен елемент от условията за гостите, доколкото
същите били планирали да работят дистанционно от къщата, което било
сведено до знанието на ответника своевременно.
Представено е писмо от Кмет на Община Габрово, от което се
установява, че при извършена проверка на 26.02.2025г. е констатирано, че
обектът „Стефанина къща“ е необитаем към този момент, както и че на
вратата му е поставен надпис „Стефанина къща“ не работи за периода
6
01.12.2024г. – 01.03.2025г.
Установява се от писмо изх. №==25г. на ЕРП Север АД, че обект
„Стефанина къща“ в с. Боженци е бил без електрозахранване от 25.12.2024г.
17:21:29ч. до 26.12.2024г. 18:25:00ч. и от 27.12.2024г. 12:10:31ч. до
29.12.2024г. 11:50:00ч., когато електрозахранването е било възстановено.
Видно от представената от ответника разпечатка от водената между
страните комуникация собственикът на къщата = е изпратила на ищцата на
29.12.2024г. съобщение, в което е написала „ Тъй като днес следобяд тока при
нас беше пуснат от Енерго Про, вашата резервация остава в сила за
следващите две нощувки. За днешната нощувка ще ви възстановим
предплатената сума от 850 лева.“
Установява се, че ищцата е отказала предложеното й частично
изпълнение, като е посочила, че за тях изпълнението на резервацията за
посочените дати е от съществено значение, като за тях е безполезно
изпълнението на настаняването само за 30.12 и 31.12, доколкото част от
ползващите се от резервацията е следвало да работят на 30.12.2024г. и не
могат да пътуват в този ден.
Видно от представено копие от електронно съобщение от 06.01.2025г.
ищцата е поканила отвтеника да възстанови заплатената сума от 2550 лева,
тъй като резервацията е отказана поради липса на електрозахранване в обекта.
В отговор от 10.01.2025г. =, собственик на къщата, същата е отказала да
възстанови сумата, тъй като не било възможно анулиране на резервацията в
деня на настаняване, като към тази дата електрозахранване имало.
С нотариална покана от 10.01.2025г., получена на 14.01.2025г., ищцата
поканила ответника А. Х. да възстанови сумата, доколкото същата е преведена
по негова сметка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно разпределената доказателствена тежест за уважаване на иска
по чл.55, ал.1, предл.3, вр. чл.87, ал. ГПК ищецът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е възникнало между страните
твърдяното договорно правоотношение, че е заплатил на ответника спорната
сума, че е отправил изявление за разваляне на договора до ответника, с което
7
основанието за нейното получаване е отпаднало.
Между страните е сключен договор, въз основа на който ищцата се е
задължила да заплати сумата от 2550 лева, а ответникът се е задължил да
предостави настаняване в туристически обект „Стефанина къща“ за периода
29.12.2024г. – 01.01.2025г. на ищцата и ползващите се от договора други
потребители.
Не се установи на ищцата да са били разяснени час за настаняване и
условия за анулация на резервацията. Съдът приема, че от свидетелските
показания се установи, че настаняването е следвало да се осъществи в
обичайния часови диапазон за това – 12-15ч. в първия ден от резервацията
29.12.2024г.
Установява се от приложеното по делото съобщение с автор == от
29.12.2024г., че същата е посочила, че електрозахранването е възстановено
следобед, а резервацията остава в сила за следващите две нощувки. Установи
се от събраните гласни доказателства, че за ползващите се от резервацията е
било съществено изпълнението й да бъде осъществено в цялост така, както е
уговорено и да започне на 29.12.2024г. – т.е. същата е „фикс сделка“, защото
по волята на изправната страна изпълнението му е следвало да доведе до
правен резултат, обхващащ точно определен времеви период / нито по-рано,
нито по-късно/ и след него изпълнението се превръща в невъзможно и
практически безсмислено с оглед интереса на кредитора. От писмото на ЕРП
Север АД се установява, че в периода 25.12.2024г. – 29.12.2024г.
електрозахранването в обекта е било прекъсвано два пъти за периоди по-дълги
от 24 часа., като е възстановено на 29.12.2024г. в 11:50ч.
Следвало е да бъде предоставена къщата за гости в състояние, което
отговаря на обичайните условия - отоплена, с електрозахранване, с
водоподаване, които са основни и с които следва да разполага всяко място за
настаняване, независимо от неговата категоризация, като тези условия е
следвало да бъдат налични от началото на уговорения период – 14ч. на
29.12.2024г. до 01.01.2025г. За осъществяване на настаняването също така е
следвало да има достъп до къщата за гости при нормални пътни условия за
сезона. Установи се от събраните по делото доказателства, включително от
писмено съобщение от ==, че към началния момент на резервацията тези
условия не са били налични, поради което и изпълнението на задължението на
8
ответника да осигури настаняването съгласно резервацията е станало
невъзможно, а в случая съдът приема и че задължението е трябвало да се
изпълни непременно в уговореното време, поради което частичното
неизпълнение следва да бъде приравнено на пълно неизпълнение. Било е
предложено частично изпълнение, което е отказано от ищцата, тъй като
същото е било безполезно с оглед ангажиментите на ползващите се от
резервацията. Не е налице задължение за изправната страна да приеме
частично изпълнение, когато то е безполезно за нея, което се установи от
събраните по делото гласни доказателства. Установи се от събраните по
делото гласни доказателства – свидетелските показания на свидетелите ==, че
== е заявила, че е налице невъзможност за изпълнение на задължението да се
предостави къщата съобразно уговореното, като фактът, че същата не е
официално упълномощена не може да ограничи ефекта от нейните действия
по отношение на третите лица, а единствено във вътрешните отношения
между нея и == като собственик на „Стефанина къща“ и А. Х. като
представител на същата, доколкото = е отговаряла на телефон, посочен за
комуникация със „Стефанина къща“, създавала е обосновано предположение
у третите лица, включително ищцата и ползващите се от договора, че
разполага с представителна власт, доколкото е приемала резервации и е
комуникирала с клиентите за осъществяването им, включително цената и
начина й на плащане, не е заявила изрично, че има ограничение в
правомощията й. Действително невъзможното изпълнение не е по вина на
предоставящия услугата, а се дължи на независещи от него причини, но не
може в тежест на потребителя на услугата, който не я е получил, да остане
задължението за пълното й заплащане. С оглед развалянето на договора, то се
дължи реституция на престацията, която той е изпълнил, съобразно
задълженията си по него, като му бъде възстановена сумата. От една страна не
се установи ответникът да е бил в готовност да предостави къщата за
настаняване в състояние, отговарящо на обичайното, не се установи и да са
направени разходи в тази връзка и какви, като обезщетяването им не може да
бъде възложено в отговорност на потребителя, доколкото същият не е бил в
неизпълнение на свое задължение, което да е станало причина за тях. При така
съпоставените доказателства съдът намира, че именно показанията на ==
съответстват на останалия доказателствен материал и следва да бъдат
кредитирани изцяло. Изявленията на представител на мястото за настаняване,
9
извършени по електронен път представляват писмени документи (чл. 3 от
ЗЕДЕП), като авторството им е несъмнено с оглед събраните гласни
доказателства и конкретно установените между тези адресати (по смисъла на
чл. 5 от ЗЕДЕП) форми на кореспонденция в хода на възникването и
изпълнението на договорната връзка, поради което и се установява признание
от страна на представител на мястото за настяняване, че едва следобед на
29.12.2024г. е възстановено електрозахранването, както и че е предложено
частично изпълнение.
Наличието на отклонение в качеството на предлаганата услуга
(надлежно отопление, течаща вода, интернет връзка) съдът счита за
установено.
С оглед невъзможността на изпълнението на престацията на отвтеника
по сключения между страните договор, като същата е уговорена като фикс-
сделка, при която частично изпълнение е приравнено на липса на изпълнение,
то договорът следва да се счита развален. Установява се от събраните по
делото доказателства, че първоначално е предложено възстановяване на
цялата сума, след което собственикът на къщата за настаняване е заявил
позиция, че потребителите на услугата следва да приемат предложеното
частично изпълнение за настаняване на 30.21 и 31.12.2025г. Съдът намира, че
договорът е прекратен от страна на доставчика на услугата в проведен
разговор на 28.12.2024г. С оглед задължението на съда да съобразява и
настъпилите в хода на производството факти на основание чл.235, ал.3 ГПК,
следва да бъде прието че договорът е прекратен най-късно с подаване на
исковата молба за връщане на платената сума. В случая се касае за
невъзможност за изпълнение на задължението на ответника, съобразно
уговореното и разваляне на договора на основание чл.87, ал.2 ГПК, на което
право има изправната страна. Изявления за разваляне на договора ищцата е
направила още в писмената кореспонденция с ответницата, след това в
изрично оформено заявление за разваляне на договора и връщане на сумата,
както и с формулирания петутим в настоящото производство.
Доколкото в регистъра е вписано, че стопанисващ „Стефанина къща“ е
именно ответника А. Х., като сумата е преведена по негова банкова смета, то
същият е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Поради изложените съображения, съдът намира предявеният главен
10
иск за изцяло основателен и същият следва да бъде уважен. При тези изводи,
предявеният при условията на евентуалност иск не подлежи на разглеждане.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата сторените от нея разноски. Представени са доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 102 лева, адвокатско възнаграждение в
размер на 2550 лева с ДДС, 240 лева за адвокатско възнаграждение за
допълнително становище. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Съдът намира
направеното възражение за основателно като взе предвид цената на
предявения иск, неговата правна и фактическа сложност и събраните в хода на
производството доказателства. Съгласно НМРАВ минималното
възнаграждение е в размер на 655 лева, като уговореното го надхвърля близо 4
пъти и е равно по размер на самата искова претенция. Следва да се отбележи
също така, че доколкото възнаграждението е уговорено за процесуалното
представителство пред първата инстанция, то същото не приключва с
обявяването на делото за решаване и ангажиране на отговорност за заплащане
на адвокатско възнаграждение за изготвяне на допълнително становище пред
настоящата инстанция преди делото да е приключило с окончателен акт, съдът
намира за необосновано. По делото са изслушани четирима свидетели и са
събрани писмени доказателства, проведено е само едно открито съдебно
заседание, като съдът намира че на основание чл.78, ал.5 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лева с ДДС.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.3, вр. чл.87, ал. ГПК А. Н. Х.,
представител на „Стефанина къща“, с.Боженци, с адрес гр.София, ==, да
заплати на Ц. М. К., ЕГН: **********, гр.София, ==, сумата от 2550 лева,
платена по договор от 21.10.2024г. за предоставяне на къща за отдих за
периода 29.12.2024г. – 01.01.2025г. в село Боженци, развален на 28.12.2024г.,
поради невъзможност да бъде изпълнен с оглед липсата на електрозахранване
в село Боженци, ведно със законната лихва от 14.01.2025г. до изплащане на
вземането.
11
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. Н. Х., представител на
„Стефанина къща“, с.Боженци, с адрес гр.София, == ДА ЗАПЛАТИ на Ц. М.
К., ЕГН: ********** сумата от 1302 лева, представляваща разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12