РЕШЕНИЕ
№ 613
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110216510 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 4 и
следв. от ЗДвП.
С електронен фиш Серия К № 3984284/2020 г., издаден от СДВР, на И. П.
Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 17.09.2020 г., в 19.15 часа, в гр. София, по бул.
„България“ срещу № 110 с посока на движение от бул. „Околовръстен път“
към ул. „Тодор Каблешков“ при ограничение на скоростта от 70 км/ч за
населено място, въведено с пътен знак „В26“, е управлявал автомобил „Мини
Кънтримен Купър СД ОЛ4“ с рег. № със скорост на движение от 103 км/ч,
като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство „ARH
CAM S1” № 11743с7.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице И. П. Г., с която се иска неговата отмяна като
незаконосъобразен. Релевирани са съображения, че е изтекла относителната
погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, като не са налице действия,
1
които да я прекъсват. Твърди се, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен, като са изложени съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалвания
електронен фиш като незаконосъобразен.
В хода на съдебното производство жалбоподателят не се явява, като е
депозирал писмена молба, с която поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в хода на
съдебното производство, като в депозирани писмени бележки са изложени
съображения за неоснователност на подадената жалба. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, като е релевирано възражение за
прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, съдът
констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на
съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 17.09.2020 г. „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД било собственик на
автомобил марка „Мини Кънтримен Купър“, модел „СД ОЛ4“ с рег. № , като
И. П. Г. бил регистриран в ОПП-СДВР като ползвател на автомобила.
На 17.09.2020 г., в 19.15 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения автомобил в гр. София по бул. „България“ с посока на
движение от бул. „Околовръстен път“ към ул. „Т. Каблешков“, като срещу №
110 се движил със скорост от 103 км/ч. Максималното разрешената скорост
на движение в този пътен участък в населено място съгласно чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗДвП била 70 км/ч, въведена с поставен пътен знак „В26“.
Управлението на процесния автомобил със скорост от 103 км/ч било
2
установено и заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол
„ARH CAM S1” № 11743с7. Системата за видеоконтрол е вписана под № 5126
в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е
одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на
одобрението до 07.09.2027 г. Въз основа на констатираното нарушение за
скорост, заснето с мобилната система за видеоконтрол, бил издаден
електронен фиш Серия К № 3984284/2020 г. срещу И. П. Г., с който му било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП –
превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с 33 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (17.09.2020 г.), мобилна
система „ARH CAM S1” № 11743с7 е преминала последваща периодична
техническа проверка на 01.10.2019 г., като срокът на валидност на проверката
е до 01.10.2020 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 3984284/2020 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил марка „Мини
Кънтримен Купър” с рег. № ; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра
на вътрешните работи; справка от Български институт по метрология;
заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
5126, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „ARH CAM S1”;
Протокол за проверка № 60-С-ИСИС/01.10.2019 г.; писмо-справка от ОПП-
СДВР, ведно със снимков материал и протокол за използване на АТСС и
справка от Столична община, ведно със схема за организация на движението
на процесния пътен участък.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „ARH CAM S1” № 11743с7, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като
към датата на констатиране на нарушението е преминала периодичен
3
технически преглед и е била изправна. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.
15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към
процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено
доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 103 км/ч (след приспадане на 3 % в полза на нарушителя като
възможна техническа грешка).
От приложената по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал към
нея се установява, че към момента на констатиране на нарушението –
17.09.2020 г., са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи, като е изготвен протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, както и снимков
материал на разположението на последното (л. 39 от делото), с които е
документирано използването му.
От справката от Столична община и приложената към нея схема за
организация на движението се установява, че в процесния пътен участък,
който попада в границите на населено място, максимално разрешената
скорост на движение е 70 км/ч, съобразно поставен пътен знак „В26“.
На следващо място, от Протокол № 60-С-ИСИС/01.10.2019 г. се
установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала
периодичен технически преглед на 01.10.2019 г. с валидност от 12 месеца,
поради което към момента на констатиране на процесното нарушение е била
технически изправна. С оглед на това, съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя за негодност на техническото средство към
датата на заснемане на нарушението.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира
изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от
4
съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят И. П. Г. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г. са въведени промени в законодателната
уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед
съобразяване със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6,
т. 65 от ДР на ЗДвП изрично бе посочено, че "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес“. Съгласно
промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни
автоматизирани средства, може да се издава електронен фиш. В този смисъл е
и легалната дефиниция за електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП.
Същевременно, съгласно изискванията чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. нарушението е констатирано по несъмнен начин чрез изготвяне
на съответен протокол за използване на АТСС, от който е видно точното
местоположение и насоченост на АТСС.
Безспорно установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 70
км/ч съгласно поставения пътен знак „В26“. С оглед на това нарушението
правилно е било квалифицирано по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
5
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на действащите към момента на извършване на нарушението
правила, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
министъра на вътрешните работи.
Видно от справката на БИМ и техническата спецификация на мобилната
система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на
нарушителя 3 % (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта
с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на
движение от 103 км/ч, което е с 33 км/ч повече от позволената в този пътен
участък от 70 км/ч. Следва да се посочи, че в електронния фиш ясно е
описано, че се касае за установена скорост от 103 км/ч, която представлява
намалената такава след приспадане на толеранс от 3 % (възможна техническа
грешка съгласно техническата спецификация на АТСС) от реално измерената
скорост от 106 км/ч, отразена в снимковия материал към процесния
електронен фиш.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя И. П. Г., доколкото последният се явява законен ползвател
на автомобила, поради което и на основание чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1
ЗДвП законосъобразно електронният фиш е издаден именно срещу него.
Съдът обаче счита, че е изтекла относителната погасителна давност за
административнонаказателно преследване, която в случая съгласно
разпоредбите на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е 3 години. В
конкретния случай административното нарушение е извършено на 17.09.2020
г., електронният фиш е издаден на 21.09.2020 г. и е връчен на жалбоподателя
на 08.11.2023 г. (видно от разпечатка от информационната система на ОПП-
СДВР на л. 12 от делото). Следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на
чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването, като след свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящата хипотеза
относителната давност е прекъсната с издаване на процесния електронен фиш
срещу жалбоподателя, което е станало на 21.09.2020 г. След тази дата, обаче,
до момента на връчване на електронния фиш на И. П. Г. на 08.11.2023 г. по
делото не са приложени никакви доказателства, от които да се установява, че
6
са извършени каквито и да било действия по чл. 81, ал. 2 НК, които да
прекъсват давността. За периода от съставяне на електронния фиш на
21.09.2020 г. до неговото връчване на 08.11.2023 г., а именно в период повече
от 3 години, не са извършвани действия от наказващия орган, които да
прекъсват давността. С оглед на това, следва да се приеме, че към 21.09.2023
г. е изтекла относителната погасителна давност за
административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК (в този
смисъл са Решение № 894 от 13.02.2023 г. по КАНД № 9757/2022 г. по описа
на АССГ, XVI-ти касационен състав, Решение № 3113 от 05.09.2019 г. по
КАНД № 1828/2019 г. по описа на АССГ, XVI-ти касационен състав, Решение
№ 6805 от 15.11.2022 г. по КАНД № 6944/2022 г. по описа на АССГ, XV-ти
касационен състав и др.).
В случая е ирелевантно дали е изтекла абсолютната погасителна давност
по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, доколкото по безспорен начин се
установи, че към 21.09.2023 г. е изтекла относителната такава, с което се е
погасила и възможността на административнонаказващия орган да ангажира
отговорността на жалбоподателя за извършеното от него административно
нарушение.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
обжалваният електронен фиш следва да се отмени поради настъпването на
правопогасяващ юридически факт, а именно изтичане на предвидената в
закона относителна давност за административнонаказателно преследване.
Доколкото на основание чл. 84 ЗАНН в съдебното производство по обжалване
на актовете по чл. 58д ЗАНН се прилагат правилата на НПК, то в случая на
основание чл. 62, ал. 6, вр. ал. 2, т. 3, вр. чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3
НПК електронният фиш следва да се отмени и
административнонаказателното производство да се прекрати поради изтичане
на предвидената в закона погасителна давност.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право
на разноски предвид основателността на подадената жалба. По делото обаче
не са представени доказателства в тази насока, поради което не следва да се
присъждат такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 6, вр. ал. 2, т. 3 ЗАНН, вр. чл.
334, т 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, Софийски районен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 3984284/2020 г., издаден от СДВР,
с който на И. П. Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 400 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, водено
срещу И. П. Г. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗДвП, образувано с издаването на електронен фиш Серия К №
3984284/2020 г. по описа на СДВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8