№ 15
гр. Костинброд, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта годИ. в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря А. Вл. А.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20231850200238 по описа за 2023 годИ.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А. В. А., ЕГН**********, с адрес гр. Г.,
срещу НП №Ф-70/02.05.23 г., издадено от Директора на ОДБХ- София област,
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
№ 702/25.01.23 г.
С цитираното по - горе наказателно постановление на жалбоподателя е
наложена на основание чл. 132, ал.1, т.25, вр. чл.417, ал.1, вр. чл. 472, ал.2
ЗВМД, - „глоба “ в размер на 1000 лева.
В жалбата се сочи, че същото е незаконосъобразно. Обжалвайки
наказателното постановление жалбоподателят е поискал от съда цитираното
наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя-
адв. И. Л.- взима участие в част от проведените съдебни заседания, като
поддържа жалбата. Отправя искане да бъде отменено изцяло обжалваното
наказателно постановление. Не се претендират разноски.
Административнонаказващият орган – Директора на „Областна
дирекция по безопасност на храните“ – София област се представлява от
юриск. Ю. М., в част от проведените заседание. Юриск. М. оспорва жалбата и
моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Не се
претендират разноски.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за
1
установено от фактическа следното:
От приложените по делото длъжностни характеристики на АНО,
както и на актосъставителя се установява тяхната компетентност, задължения
и правомощия.
Видно от приложения към делото акт за установяване на
административно нарушение № 702/25.01.2023 г., е че при извършена
проверка на 24.01.23 г., на животновъден обект рег. № 2253А – 0060, находящ
се в село Т., общИ. Г., София област, собственост на А. В. А.,
ЕГН**********, е установено, че не са представени документи свързани с
дейността на обекта- уведомителни писма до регистрирания ветерИ.рен лекар
за липсващи четири броя коне, за което е посочено, че съставлява нарушение
на чл.132, ал.1, т.25 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
За извършената проверка на 24.01.23 г. е съставен Констативен
протокол №1 от същата дата, в който е отразено, че в обекта са били
установени девет броя животни- коне, като съгласно приобщена справка към
23.01.23г., в обекта е следвало да бъдат 11 броя животни/коне/. В т.VI от
протокола е посочено, че за 7 от животните са представени документи, за две
от животните с идентификатори, както следва:100134000000241 и
100134000000655 са били със статут „изгубено“ във Ветис от 25.02.22 г., като
не са били представени документи за четири броя коне с идентификатори,
както следва; 100000000076359, 100134000004202, 100134000006701 и
100134000010640.
Въз основа на посочения по – горе акт за установяване на
административно нарушение е издадено наказателно постановление № Ф -
70/02.05.2023 г., с което на основание чл. 417 ал. 1 от ЗВМД, вр.чл.132, ал.1,
т.25 ЗВМД, е наложена на жалбподателя „глоба“ в размер на 1 000 лева.
От разпита на актосъставителя Ю. Н. се установи, че е извършена
проверка на въпросната дата в животновъдния обект. Същият се е установил
като собственост на жалбоподателя. Твърди се, че са търсили 11 коня с
определени чипове, с транспондери, но са намерили 9 коня, от които 7 са
съвпадали с тези, които са търсели. Сочи се, че не са били представени
документи за липсващите животни, като не са били дадени и обяснения за
тях. Сочи, че АУАН-а е бил съставен на другия ден, като жалбоподателят не е
бил оспорил фактите.
2
Свид. Б. Б. преповтаря изложеното от страна на другия свидетел по
делото.
По делото е приобщена справка за налични животни в обекта към
23.01.23 г./л.67 от делото/ от която е видно, че в обекта са се водели като
регистрирани 11 животни/ коне/.
Съдът намира изброените доказателствени източници за логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат
кредитирани в цялост. Те разкриват посочените по-горе елементи от
фактическата обстановка като не съдържат никакви противоречия.
При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен
състав приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена в срок, от лице което има правен
интерес да обжалва, срещу акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Административнонаказателното производство се образува със
съставянето на акта, с който се установява извършването на
административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните
законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са задължителни, като в конкретния случай
съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на
административно нарушение намира, че същият не отговаря на изискванията
на чл. 42 от ЗАНН.
Нарушена е разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН:
„Актът за установяване на административното нарушение трябва да
съдържа: „описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено“, както и „законните разпоредби, които са нарушени. В настоящия
случай, съдът намира, че не е описано в цялост административното
нарушение.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание се
основава на разпоредбата на чл. 132, ал.1, т.25 от ЗВМД: „съхраняват в
3
животновъдния обект на електронен и/или на хартиен носител всички
документи, свързани с дейността на обекта и с животните в него, и ги
предоставят на компетентните органи при поискване.“, както и чл.417, ал.1 от
ЗВМД, който гласи, че „Собственик на селскостопански животни, който не
изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 – 3, 5, 10, 11, 13, 15 – 20, 24 – 28, се
наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до
5000 лв.
В акта за установяване на административно нарушение № 702 от
25.01.23 г., е посочена нарушената разпоредба, както и това, че не са били
представени документите за 4 животни, но същите не са
индивидуализирани/въпреки, че са били посочени изрично със своите номера
в приобщения по делото констативен протокол №1 от 24.01.23 г./ Ето защо,
съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН.
Следва да се отбележи, че излагането така описаното деяние в АУАН,
не може да установи за кои конкретно животни, жалбоподателят не е
представил документи, като по този начин се ограничава неговото право на
защита.
От съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическо описание на нарушението е видно че деянието, за
което е санкциониран жалбоподателя се изразява в това, че при извършена
физическа проверка в стопансивания животновъден обект, е установено, че
не са представени на проверяващите документите, свързани с дейността на
животновъдния обект- уведомителни писма до регистриран ветерИ.рен лекар
за 4 броя коне/без повече данни за тях/.
При това положение, доколкото са налице нарушение на
задължителни разпоредби на ЗАНН, както и доколкото е ограничено правото
на защита на жалбоподателя в хода на производството, съдът намира, че
следва да бъде отменен обжалвания акт.
За допълнение следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че не са
налице посочените по- горе нарушения на процесуалните правила, то от
съвкупната преценка на горните обстоятелства може да се наложи
категоричен извод, че обществени отношения не са засегнати с такъв
интензитет, който да оправдава налагането на имуществена санкция на
жалбоподателката, дори и в минимален размер.
4
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е необходимо да се
произнесе по другите възражения релевирани с жалбата.
Доколкото не са ангажирани каквито и да било доказателства за
разноски от страна на жалбоподателя, то съдът не следва да се занимае с този
въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №Ф-70/02.05.23 г., издадено
от Директора на ОДБХ- София област, с което на А. В. А., ЕГН**********, с
адрес гр. Г., е наложена на основание чл. 417, ал.1, вр.чл.132, ал.1, т.25 от
ЗВМД- „глоба “ в размер на 1000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София област в четирИ.десет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
5