№ 4814
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110105648 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. З. К. за заплащане на сумите, както следва:
сумата 356,39 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва за периода от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 53,10 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г., сумата
43,60 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за
периода от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,08 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 26.09.2023г., които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент № 42, находящ се в гр. София, жк. „..., вх. В,
ет. 2, аб. № 52373.
След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
1
Ответникът Б. З. К. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК. Във възражението по чл. 414 ГПК заявява, че не е във фактическо владение на
имота, оставен от неговата леля и не ползва същия.
В откритото съдебно заседание проведено на 18.03.2025г. ищецът заявява, че
процесните вземания са погасени чрез плащане в хода исковото производство.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково
производство, както и за заповедното производство.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Холидей и Райзен” ЕООД не
оспорва предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Страните не спорят, че за процесния период между тях е съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в процесния обем, като в
тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на цената в посочения
размер. Ищецът признава неизгодния за него факт, че ответникът е заплатил по негова
сметка претендираните вземания за заплащане цената на топлинна енергия в размер на
356,39 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 43,60
лева, както и претендираните мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
26.09.2023 г. върху главницата за ТЕ за сумата 53,10 лева и мораторна лихва за период
от 16.10.2020 г. до 26.09.2023г. върху главницата за дялово разпределение за сумата
10,08 лева, които касаят топлоснабден имот – апартамент № 42, находящ се в гр.
София, жк. „..., вх. В, ет. 2, аб. № 52373, поради което и на основание чл.235 ГПК
съдът приема, че вземанията на ищеца са погасени изцяло в хода на процеса, с оглед
на което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на
исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за
разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на
съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога,
когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. В
случая се установи бездействие на длъжника въпреки изпадането му в забава, довело
до пренасяне на спора в съда. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на
процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта
на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските. Доколкото ответникът е дал
повод за завеждане на делото – задълженията са били изискуеми преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, а ответникът е подал възражение срещу издадената
2
заповед за изпълнение, същият следва да бъде осъден да заплати сторените разноски.
Дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение направени в производството
по чл. 410 ГПК са в размер на 50,00 лв. За исковото производство ответникът следва
да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда по чл. 78, ал.
8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
срещу Б. З. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че Б. З. К., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 356,39 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва за периода от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 53,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
26.09.2023 г., сумата 43,60 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за периода от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,08
лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 26.09.2023г., които
суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 42, находящ се в гр. София, жк. „...,
вх. В, ет. 2, аб. № 52373.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. З. К., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 50,00 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
56066/2023г. на СРС, 81 състав, както и сумата от 100,00 лв., представляваща разноски
в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Холидей и Райзен” ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3