Р Е Ш Е Н И Е
№ 351/16.07.2019
г.
Административен съд - Монтана, в публичното
съдебно заседание на дванадесети юли
,през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря……...Петя Видова и с участието на прокурора……...Г.Александрова………като
разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№278/2019г.
по описа на Административен съд-Монтана............................. взе
предвид следното:
Производството е по чл.208 и
сл. от АПК ,във вр.с чл.63 ,ал.1 от ЗАНН.
С решение от 23.04.2019г., постановено по АНД
№242/2018г.по описа на РС-Берковица е потвърдено наказателно постановление №12-001098/
23.07.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана,с което на
„Е.2.“ЕООД ***,,представлявано от Н.Ц.Я.,в качеството му на работодател е наложено админи-стративно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.,на
основание чл.85,ал.4 във вр. с чл.84 от Закона за насърчаване на
заетостта/ЗНЗ/,за нарушение на чл.30б,ал.3 от ЗНЗ.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба от адв.К.К.
,като процесуален представител на касатора „Е.2.“ЕООД ***,представлявано от Н.Ц.Я.
,с искане да се отмени решението на съда,като неправилно и незаконосъобразно. В
съдебно заседание иска отмяна на решението ,като незаконосъобразно,респ. отмяна
и на наказателното постановление.
Ответникът
по жалбата - Директора на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана,чрез
юрк.Кръстева иска да се потвърди решението, като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за
неоснователна.
Административен
съд Монтана,като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
страните и посочените касационни основания в жалбата,намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е
допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна,по изложените по-долу
съображения.
Решението на въззивният съд е правилно и законосъобразно.От
фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето
производство е съставен акт за установяване на
административно нарушение №12-001098/
18.06.2018г. и наказателно постановление№12-001098/
23.07.2018г., за това,че при извършена проверка на място на 11.05.2018г. и по
документи на 04.06.2018г. по спазване на трудовото законодателство от
контролните органи на „ИТ”-Монтана в обект на търговеца - къща за гости,
находяща се в с.З*** ,ул.“Н.Й.В*** “№34 е установено,че дружеството, в качеството
си на работодател,не е използвало по предназначение предоставените му по реда
на гл.6 от ЗНЗ целеви средства ,като на място при проверката на 20.02.2018г. не
са открити лицата, наети по проекта „Обучение и заетост на младите хора“-Б*** Ц***
Г*** и М*** Б*** И*** ,но в представената отчетна форма за м.февруари 2018г. е
записано ,че лицата са работили на този ден по 8ч. ,а също дружеството е подало
заявка за плащане №6 за отчетен месец февруари 2018г. и изплащането на
средствата е извършено на 03.05.2018г. ,при което е нарушен чл.30б,ал.3 от ЗНЗ
,за което на дружеството, в качеството му на работодател е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1000лв., на основание чл.85,ал.4 във вр. с
чл.84 от ЗНЗ. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен
начин от събраните по делото доказателства.При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи.
Решението на РС-Берковица е правилно и
законосъобразно.За да потвърди наказателното
постановление,съдът е приел,че факта на нарушение е доказан с всички допустими
писмени и гласни доказателства ,при което правилно е ангажирана административно-наказателна
отговорност на дружеството,в качеството му на работодател.Този негов извод се
споделя от настоящата касационна инстанция.Безспорно е установено по делото ,че
дружеството ,представлявано от Н.Ц.Я. не е използвало по предназначение
предоставените му по реда на гл.6 от ЗНЗ целеви средства ,като на място при
проверката на 20.02.2018г. не са открити лицата, наети по проекта-Б*** Ц*** Г***
и М*** Б*** И*** ,но в представената отчетна форма за м.февруари 2018г. е
записано ,че лицата са работили на този ден 8ч. ,а също дружеството е подало
заявка за плащане №6 за отчетен месец февруари 2018г. и изплащането на
средствата е извършено на 03.05.2018г. ,при което е нарушен чл.30б,ал.3 от ЗНЗ,съдържащ
забрана за използване на средства по проект не по предназначение от
работодателя.Нарушението е доказано и правилно е санкционирано дружеството в
качеството му на работодател.Правилно санкцията е наложена на минимума за този
вид нарушение ,при спазване разпоредбата на чл.27,ал.2 от ЗАНН ,при което като
е потвърдил НП съдът е постановил правилно и законосъобразно решение ,в унисон
с приложимия материален и процесуален закон,което следва да се остави в сила.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221,ал.2
от АПК Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение от 23.04.2019г., постановено по АНД №242/2018г.по описа на
РС-Берковица.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.