Решение по дело №357/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Лидл България ЕООД енд КО" КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление област София, община Елин Пелин, [населено място] поле, ул. "3-ти Март" № 1, представлявано "Лидл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление област София, община Елин Пелин, 2129 [населено място] поле, ул. "3-ти Март" № 1, представлявано от М. Е. Д.-Д. — управител и Л. М. Х. - управител, срещу Решение № 117/27.02.2024 г., постановено по АНД № 127/2024 г. на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-0002574/04.05.2023 г., издадено от А. Г. Д. – член на Комисията за защита на потребителите, Регионална дирекция Русе. С посоченото постановление на „Лидл България ЕООД енд КО" КД, за нарушение на чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), на основание чл. 219 от ЗВСН на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът – А. Г. Д. – член на Комисията за защита на потребителите, Регионална дирекция – Русе, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, представя писмено становище чрез процесуален представител. Иска се от съда да остави в сила обжалваното съдебно решение като правилно и да отхвърли жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе изразява становище за правилност на въззивното съдебно решение и иска същото ад бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Лидл България ЕООД енд КО" КД против Наказателно постановление № Р-0002574/ 04.05.2023 г., издадено от А. Г. Д. – член на КЗП РД Русе, с което за нарушение на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗВСН на основание чл. 219 от ЗВСН на касационния жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Предвид чл. 220 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационния съд напълно възприема описаната фактическа обстановка в решението.

За да отмени потвърди наказателно постановление, състав на районния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, подобно посочени в оспореното решение, които обуславят отмяната на наказателното постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Решението на Районен съд - Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

В жалбата се твърди, че оспореното съдебно решение е издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.

С Наказателно постановление № Р-0002574/04.05.2023 г. е ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗВСН, която норма предвижда, че Данните (индикациите), които се използват за описание, представяне, етикетиране и предлагане на напитките и продуктите по чл. 120, не трябва да въвеждат в заблуждение потребителите относно:1. характера, естеството и свойствата на напитката или продукта, тяхното съдържание, включително действителното алкохолно съдържание, цвета, произхода, качеството, сорта грозде или име на плода или суровината, реколтата, действителния обем на съда.

Според жалбоподателя преценката за въвеждане в заблуждение следва да се прави на база среден потребител, тъй като проверката не е във връзка със сигнал, подаден от потребител, като се позовава на Директива 2005/29 относно нелоялните търговски практики и се цитират решения на Съда на Европейския съюз.

Касационният съдебен състав не е съгласен с въведеното възражение. Безспорно е доказано, че етикета на процесната стока не отразява нейното действително съдържание и не дава възможност на който и да е потребител да прецени дали следва да закупи същата. Без значение е изложения в жалбата факт, че нарушението е установено само в един обект на дружеството като са осъществени само 4 продажби на стоката. Жалбоподателят пропуска факта, че стоката е обявена по същия начин на интернет сайта на дружеството и в поддържаното мобилно приложение. Последващото отстраняване на установеното нарушение не води до компенсиране на вече извършените продажби, при които потребителят е бил въведен в заблуждение. Позоваването на фигурата на средния потребител е неотносимо в конкретния случай, при доказано реализирани продажби на спорната стока.

Съдът напълно споделя мотивите на въззивната инстанция относно факта, че за нарушението не може да бъде приложен института на маловажността по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения, настоящия касационен състав приема обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна – да се отхвърли.

С касационната жалба е поискано присъждане на разноски. Предвид изхода на спора, разноски в полза на касационния жалбоподател не се следват.

Касационният ответник е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 117/27.02.2024 г., постановено по АНД № 127/2024 г. на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА Лидл България ЕООД енд КО" КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област София, община Елин Пелин, [населено място] поле, ул. "3-ти Март" № 1, представлявано "Лидл България" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Комисията за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.