МОТИВИ :
Срещу подсъдимия Д.А.Д., *** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. пето, б.
"б", предл. първо във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Същият е предаден на съд за това, че на
17.08.2016 година, на ГП І - 4 София - Варна, км. 76 + 055, до бензиностанция
"Лукойл" на територията на общ. Севлиево, при управление на товарна
автокомпозиция с товарен автомобил "Скания R 400 LB" с рег. № *** и
прикачено ремарке "Кьогел AWE 18" с рег. № *** със скорост 85 км. ч.
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата - "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват"; чл. 21, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата - "При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км./ч... ППС от категория "В+Е", "С+Е", "D+Е"
извън населено място - 70 км. ч."; чл. 73, ал. 1 от Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата: "При избиране на скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км.ч.: за ППС от категория "В+Е",
"С+Е", "D+Е" извън населено място - 70 км. ч.", и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - на Б.П.Б. с ЕГН *** и
Г.П.Б. с ЕГН ***, и двамата от гр. София.
Подсъдимият Д.А.Д. заявява, че е получил препис от
обвинителния акт на Габровска окръжна прокуратура. Разбира повдигнатото
обвинение. Дава обяснения по фактическата обстановка на инкриминираното деяние.
Твърди, че при излизане от бензиностанцията, водачът на лекия автомобил
"Рено Туинго" не спрял на знака "Стоп" и не подал мигач.
Подс. Д. натиснал рязко спирачките на товарния автомобил и предприел завиване
наляво, като се надявал, че водачът на лекия автомобил може и да спре в
неговата лента за движене, след както го забележи, и да се разминат. Това не се
случило и последвал удар. Подс. Д. счита, че няма вина за настъпилия пътен
инцидент. В хода на съдебните прения защитникът адв. С. изразява съмнение, че
спирачната система на товарният автомобил "Скания R 400 LB" с
рег. № *** е била изправна и водачът Д. не е имал техническа възможност да спре
композицията до мястото на инцидента. Движението с превишена скорост нямало
отношение към възникването на ПТП, тъй като водачът на лекия автомобил Б.П.Б.
отнел предимството на подсъдимия, а също и не представлявал опасност за него
докато се движил в района на бензиностанцията и до момента на излизането му на
главния път. При това положение Д. не е имал задължение да предприеме действия
по спирането на автокомпозицията в по-ранен момент, както считат вещите лица по
изслушаните автотехнически експертизи. Пледира се и алтернативно - ако съдът
намери подсъдимия за виновен, да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като
основен принос за настъпването на ПТП имал пострадалия, извършвайки забранена
маневра на пътното платно, а също и поради добрите характеристични данни за
личността на Д.Д..
В наказателното производство няма предявен за съвместно
разглеждане граждански иск.
Съобразно направеното искане, наследник на починалите Б.П.Б.
и Г.П.Б. – техният син П.Б. *** беше конституиран като частен
обвинител в наказателното производство. Представляван е от повереници – адв. Л.Г.
*** и адв. Р.П. от САК.
В съдебно заседание частният обвинител П.Б.Б. не се
явява, независимо от предоставената възможност. Неговите повереници адв. Л.Г. и адв. Р.П. считат, че
обвинението е доказано по несъмнен начин. Молят, на подсъдимия да бъде наложено
справедливо наказание около минималния размер, с приложение на чл. 66 от НК.
В съдебно заседание, прокурорът от Окръжна прокуратура
Габрово изразява становище, че извършването на престъпление е доказано по
несъмнен и безспорен начин. Претендира съдът да наложи наказание лишаване от
свобода в минималния размер от три години, като изпълнението на същото бъде
отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от пет години, както и да наложи
съответно наказание на основание чл. 343г от НК.
Чрез комплексна
преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият Д.А.Д. *** е правоспособен водач на МПС с придобити категории „
В С D BE СЕ DE".
На 17.08.2016 г. около 10,10 часа по главен път /ГП/ I - 4 София - Варна км
76+055 до бензиностанция „Лукойл" край гр. Севлиево в посока гр. Варна се
движел товарен автомобил "Скания R400
LB" с рег. № *** с прикачено ремарке „Кьогел AWE 18" с рег. № ***, собственост на
„***" ЕООД София, управляван от подсъдимия Д.А.Д.. Пътният участък бил
прав, хоризонтален, с гладка, нормално износена и суха асфалтова настилка.
Пътят бил с широчина 8,45 м., разделен на две ленти с непрекъсната разделителна
линия между тях или двупосочна организация на движение с по една лента във
всяка посока. Вдясно от пътя имало затревен остров, находящ се южно от пътното
платно и южно от него се намирала бензиностанция „Лукойл". Източно от
затревения остров се намирал изход от бензиностанцията, на който били поставени
два пътни знака: Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство" и
Г2 - „Движение само на дясно след знака", значими за превозните средства,
напускащи бензиностанцията. Подсъдимият Д.Д. управлявал описаната товарна
композиция, приближавайки до този пътен
участък със скорост от 85 км./ч. В същият момент в зоната на изхода на
бензиностанцията се намирал лек автомобил "Рено Туинго" с рег. № ***,
собственост и управляван от Б.П.Б. ***, като на предна дясна седалка в автомобила
била и съпругата на водача - Г.П.Б. ***. Б.Б. предприел маневра за включване в
платното за движение по път I-4 със завиване
наляво /неразрешена от хоризонталната и вертикална пътни маркировки/, като при
навлизането му в лентата за движение на автокомпозицията лявата страна на лекият
автомобил била на около 43 метра, след
ориентира, фиксиран по протокола за оглед на местопроизшествието от 17.08.2016 г.
В изготвената по време на ДП повторна автотехническа експертиза /л. 39 - 98 от
том ІІ на ДП/ вещото лице инж. Б.И. сочи, че няма обективни данни по делото
относно начина на движение на лекият автомобил "Рено Туинго" и
достигане скоростта му до последвалия удар, дали е бил спрял на изхода на
бензиностанцията и е потеглил от покой или се е движел със скорост близка или
равна до тази на удара при навлизането му в лентата за движение на
автокомпозицията. След анализ на обясненията на подс. Д. и показанията на свид.
Т.Е. съдът прие, че при излизането си от бензиностанцията водачът на лекия
автомобил "Рено Туинго" Б.Б. не е спрял на знака стоп /фиксиран в албума на л. 12 от том първи на
ДП/, погледнал е само надясно /в посока гр. Севлиево/, не е погледнал
наляво /в посока гр. София/ и с една и съща скорост е предприел маневра завой
наляво към гр. София, отнемайки предимството на автокомпозицията, управлявана
от Д. и извършвайки непозволена маневра. Вещото лице Б.И. прима, че и в двете
хипотези водачът на товарният автомобил Д.Д. е възприел действията и маневрата
на лекия автомобил и е реагирал за спиране и отклоняване на автокомпозицията
наляво, когато предната част на товарният автомобил се е намирала от мястото на
последвалия удар на разстояние - 83,5 метра. В този момент водачът Б.Б. не е
прекратил маневрата си и е продължил движението си, завивайки в посока към гр. София. Товарната композиция е
започнала процес на спиране, като се отклонявала наляво и навлиза с предна лява
страна в насрещната за него пътна лента, като се е осъществил удар между предна
част на товарният автомобил и лявата страна на лекият автомобил "Рено
Туинго". Видно от същата експертиза, изготвена от вещото лице Б.И., вида и
характера на деформациите на лекия автомобил сочат страничен кос удар по
отношение на лявата страна на автомобила, управляван от Б.Б.. По отношение на товарния
автомобил ударът е бил по протежение на предната част, с характера на челен кос
удар с по - голям интензитет на въздействие в дясна ъглова част. Надлъжно на
пътното платно, мястото на осъществяване на началния контакт между предна лява
част на товарният автомобил и предна лява страна на лекия автомобил /на около
0,3 м. след предната му част/ е на разстояние около 41 м. след приетия при
огледа на произшествието ориентир, отчетено по направление платното за движение
посока гр. Варна. Напречно на пътното платно, началният контакт се е осъществил
на разстояние около 5,2 метра наляво от десния /южен/ край на платното за
движение. Предната лява ъглова част на товарният автомобил е била навлязла при
удара на 1,05 м. наляво в насрещната пътна лента /в посока гр. София/.
Посочените разстояния определят, че ударът се е осъществил в полоса, намираща
се на 2,8 - 5,2 м. наляво от десния край на платното за движение /в зоната на
разделителната линия/. Към момента на осъществяване на началния контакт между
МПС, товарната автокомпозиция се е движела в процес на отклоняване от водача Д.
наляво, а лек автомобил „Рено" е бил косо разположен в зоната на
разделителната линия, навлязъл с по - голямата си част от купето в лентата за
движение към гр. София. При удара лекият автомобил "Рено Туинго" се
завъртял в посока на часовата стрелка до влизане в контакт при деформиране на
останалите елементи от лявата страна на купето, като последващо двата
автомобила са се движили на практика почти заедно, като в края на движението им
лекият автомобил се доотклонил наляво на затревен скат след отбивката. Вещото
лице Б.М., отчитайки скоростния запис на дигиталния тахограф, приобщен по
делото, е установил, че подсъдимият Д. при разделянето на двата автомобила е
прекратил спирачното усилие и е отклонил товарният автомобил надясно, за да не
напусне платното за движение и окончателно спрял по начина, фиксиран в
протокола за оглед на местопроизшествието /л. 12 - 14 от ДП, том І/. Отново от
заключението на повторната автотехническа експертиза се установява, че скоростта
на движение на автокомпозицията при приближаване на зоната на произшествието и
реагирането на подсъдимия Д. за спиране и отклоняване наляво е била 85 км./ч.,
като скоростта му при началния контакт при удара е била 67,2 км./ч. Скоростта
на лекия автомобил "Рено Туинго" непосредствено при началния контакт
с товарния автомобил е била 12 км./ч.
Предвид видимо тежкото състояние на двете лица в лекия автомобил, веднага е
подаден сигнал на тел. 112 от свидетеля Т.Е. ***. Е. е водач на лек автомобил,
движещ се непосредствено зад товарния автомобил "Скания" и очевидец
на инцидента. На място дошли екипи на ЦСМП и РУ Севлиево и след констатиране
смъртта на Б.Б. и Г.Б. са предприети неотложни следствени действия на мястото
на инцидента.
Водачът на товарния автомобил Д.Д. е тестван на местопроизшествието с
техническо средство и не е констатирана употреба на алкохол. Горното е
установено и от Протокола за химическата
експертиза /л. 71 от том І, на ДП/, в който е отразено, че не се доказва
наличие на етилов алкохол и не се доказва наличие на упойващо вещество в
кръвната проба на подсъдимия Д.Д..
От заключението на съдебно - медицинската експертиза, изготвена от вещото
лице Я.К. /л. 23 - 28 от том I на ДП/ се установява, че смъртта на Г.П.Б. е
вследствие тежка черепно - мозъчна травма, като уврежданията отговарят да са
причинени при травма вътре в купето на лекия автомобил /страничен удар/ при
настъпилото описано пътно - транспортно произшествие и смъртта е настъпила
бързо, за няколко минути. При огледа и аутопсията не са установени увреждания,
които да не съответстват на описания механизъм.
От заключението на съдебно - медицинската експертиза, изготвена от вещото
лице Я.К. /л. 29 - 34 от том I на ДП/ се установява, че смъртта на Б.П.Б. е
вследствие тежка и несъвместима с живота съчетана травма с разкъсване на
мозъчния ствол и на сърцето, като уврежданията отговарят да са причинени при
травма отляво вътре в купето на лекия автомобил при настъпилото описано ПТП. Смъртта
е настъпила бързо. При огледа и аутопсията не са установени увреждания, които
да не съответстват на описания механизъм.
От заключението на повторната автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице Б.И. /л. 39 - 98 от том ІІ на ДП/, което съдът възприе като
правилно и обосновано, става ясно, че подсъдимият Д.Д. е имал техническа
възможност да избегне и предотврати удара, ако се е движел с разрешената за
пътния участък и класа ППС скорост - 70 км./ч. и е реагирал в същото положение,
където действително е реагирал, както при предприемане на маневра спиране и
отклоняване наляво така и ако предприеме спиране и остане в полагащата му се
пътна лента или пряка причина за произшествието е движение от страна на подс. Д.
със скорост, по - висока от разрешената за пътния участък и вид ППС, която не
му е позволила да намали скоростта до достигане на мястото на удара чрез
аварийно спиране и да избегне удара с лекия автомобил, пропускайки го. Действията
на подс. Д. са пряка причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие.
ПТП е било предотвратимо и ако водачът на лекия автомобил Б., имайки техническа
възможност да възприеме приближаващия бензиностанцията товарен автомобил, е
изчакал преминаването му и не е предприемал маневра за навлизане и включване в
път І-4, която е и неразрешена от хоризонталната и вертикална пътна
сигнализация.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от писмените и гласни доказателства, събрани по
делото, съпоставени с обясненията на подсъдимия Д.А.Д. /л. 98 - 99 от НОХД № 47/2019 г./, показанията на свидетелите Т.Я.Е.
/л. 94 – 95 от НОХД № 47/2019 г. и л. 17
с препис на л. 18 от ДП, том І/, И.З.И.
/л. 95 - 96 от НОХД № 47/2019 г./, Л.З.Г.
/л. 96 - 97 от НОХД № 47/2019 г./, П.Б.Б.
/л. 16 от ДП, том І/, А.М.Л. /л. 19 от ДП, том ІІ/, протокол
за оглед на местопроизшествие от 17.08.2016 г. с препис, 2 броя разпечатка от
дигитален апарат, скица и фотоалбум /л. 4 - 14 от ДП, том І/, талони за медицинско
изследване /л. 72 - 73 от ДП, том І/, протокол за медицинско
изследване /л. 74 от ДП, том І/, копие на свидетелство за
регистрация – част І на товарен автомобил "Скания Р 400 ЛБ" /л. 77 от ДП, том І/, копие на свидетелство за
регистрация – част І на ремарке за товарен автомобил "Кьогел АВЕ 18" /л. 78 - 79 от ДП, том І/, писмо на "Районен център
112 - Русе /л. 83 от ДП, том І/,
копие на лична карта на Г.П.Б. и копие на лична карта на Б.П.Б., копие на
контролен талон за застраховка "Гражданска отговорност", копие на
СУМПС на Б.П.Б.; копие на свидетелство за регистрация – част ІІ на лек
автомобил "Рено Туинго" /л. 85 от ДП, том І/, заверено
копие на Полица за застраховка "Гражданска отговорност" №
BG/02/116001753477 /л.
86 от ДП, том І/, заверено копие на Удостоверение за техническа
изправност на ППС "Рено Туинго" /л. 87 от ДП, том І/,
копие на СУМПС на Д.А.Д., копие на лична карта на Д.А.Д., копие на лична карта
на И.З.И.; копие на Контролен талон № ********** на Д.А.Д., копие на
свидетелство за регистрация – част ІІ на товарен автомобил "Скания Р 400
ЛБ" /л. 88 от ДП, том І/,
заверено копие на удостоверение за
техническа изправност на ППС "Скания Р 400 ЛБ" /л. 89 от ДП, том І/,
заверено копие на удостоверение за техническа изправност на ремарке
"Кьогел АВЕ 18" /л.
90 от ДП, том І/, заверено копие на Комбинирана застрахователна
полица "Гражданска отговорност" на автомобилистите №
BG/06/116000041147 /л.
91 от ДП, том І/, заверено копие на Комбинирана застрахователна
полица "Гражданска отговорност" на автомобилистите №
BG/06/116000041863 /л.
92 от ДП, том І/, справка /л. 93 от ДП, том І/, справка
от Търговски регистър за "***" ЕООД с дата 20.07.2016 г. /л. 94 от ДП, том І/, определение
на ГОС /л. 6 - 7 от ДП,
том ІІ/, 2 броя разпечатки на хартиен носител на заснетия
скоростен запис на автомобил с рег. № *** /л. 104 и 105 от ДП, том ІІ/, справка
за съдимост на Д.А.Д. рег. № 141/29.03.2019 г. /л. 130 от ДП, том ІІ/, заключенията
на двете съдебно - медицински експертизи,
изготвени от вещото лице Я.К. /л. 23 - 28
от том I на ДП и л. 29 - 34 от том I на ДП/, Протокол за химическата експертиза /л. 71 от том І, на ДП/, автотехническа експертиза и допълнителна
такава със скици, изготвени от вещото лице М.И.Х. /л. 36 - 51 и л. 53 - 63 от том І на ДП/, повторна автотехническа
експертиза със скици, изготвена от вещото лице Б.М.И. /л. 39 - 100 от том ІІ на ДП/, справка картон на водач Д.А.Д. /л. 112 от НОХД № 47/2019 г./, справка
картон на водач Б.П.Б. /л.
113 от НОХД № 47/2019 г./, копие от протокол за контролна проверка № BG/18/004296
от 03.06.2016 г. и копие от разпечатка по дати за изминати километри на МПС /л. 82 и 84 от НОХД № 47/2019 г./.
В съдебно заседание на 11.10.2019 г. съдът предяви на
сраните и на вещото лице Б.И. вещественото доказателство - 1 брой CD, намиращ се в бял хартиен плик с два бели печата /л. 110 от том ІІ на ДП 350/2016 г. по описа на РУ Севлиево/,
съдържащ 42 броя снимкови файла от ПТП, настъпило на 17.08.2016 г. чрез
възпроизвеждането на файловете на монитора в залата. Страните заявиха, че са
запознати със съдържанието, а вещото лице Б.М. отговори, че това са снимките,
които е ползвал за изготвяне на заключението си. Съдът възприе като правилно и
обосновано заключението на вещото лице Б.М., тъй като е подробно, изчерпателно
и при изчисленията са ползвани данните от разпечатки на хартиен
носител на заснетия скоростен запис на автомобил с рег. № *** по секунди, което
дава възможност за по-прецизни изчисления.
При така
установената по несъмнен начин фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна :
След като на 17.08.2016 година, на ГП І - 4
София - Варна, км. 76 + 055, до бензиностанция "Лукойл" на
територията на общ. Севлиево, при управление на товарна автокомпозиция с
товарен автомобил "Скания R 400 LB" с рег. № *** и прикачено ремарке
"Кьогел AWE 18" с рег. № *** със скорост 85 км. ч. нарушил правилата
за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата -
"При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч... ППС от
категория "В+Е", "С+Е", "D+Е" извън населено
място - 70 км. ч."; чл. 73, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата: "При избиране на скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км.ч.: за ППС от категория "В+Е", "С+Е",
"D+Е" извън населено място - 70 км. ч.", и по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лице - на Б.П.Б. с ЕГН *** и Г.П.Б. с ЕГН ***,
и двамата от гр. София, подсъдимият Д.Д. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. пето, б.
"б", предл. първо във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в
извършването на което съдът го призна за виновен.
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо,
при форма на вина - небрежност. Д.Д. нито е искал, нито е предвиждал
настъпването на престъпните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК,
тъй като води до увреждане на правно защитен обект – транспортните отношения и
свързаните с тях нужди от безопасно придвижване на гражданите.
Деянието
е съставомерно по предявения от обвинението престъпен състав. От материалите по
делото става ясно, че Д.Д., като водач на автокомпозицията от товарен автомобил
и прикачено ремарке при навлизането в района на бензиностанция
"Лукойл" е управлявал ППС със скорост от 85 км./ч. вместо с
разрешената за тази категория скорост от 70 км./ч., не е успял да намали
скоростта си до стойност, позволяваща да пропусне възникналата опасност на пътя - излизащ от
бензиностанцията лек автомобил "Рено Туинго" и с действията си по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - Б.П.Б. и Г.П.Б.,***.
Становището на защитата, че причина подс. Д.Д. да не може
да спре до мястото на удара е неизправност в спирачната система на камиона не намира
опора в доказателствения материал по делото. Подсъдимият не оспорва, че се е
движил със скорост от 85 км. ч. Горното се установява от повторната АТЕ,
изготвена от вещото лице Б.И., приложена на л. 39 - 98 от том втори на ДП.
Същата скорост е изчислена и от вещото лице М.Х. по първоначалната АТЕ.
Изводите се потвърждават и от приложените на л. 104 - 105 от том втори на ДП
разпечатки на хартиен носител на заснетия скоростен запис на автомобил с рег. №
***. Тахографът е бил технически изправен, видно от Протокол за контрола
проверка № BG18/004296 от 03.06.2016 г. /л. 82 от
НОХД/.
Безспорно е също, че съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата и чл. 73, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата на водача на автокомпозиция от категория "С+Е"
е забранено да превишава скорост от 70 км. ч. извън населено място. На л. 89 от
том първи на ДП е приложено копие от Удостоверение за техническа изправност на
ППС от 20.06.2016 г., от което е видно, че товарен автомобил "Скания R 400
LB" с рег. № *** е технически изправен и се допуска за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване. На същата дата е извършен преглед и на прикачено
ремарке "Кьогел AWE 18" с рег. № ***, което също е било технически
изправно и е допуснато за движение по пътищата, отворени за обществено ползване
/л. 90 от том първи на ДП/. Известно е, че прегледът за техническа изправност
включва и проверка на спирачната система, която подлежи на динамичен тест.
Повреди в спирачните системи на автокомпозицията не са установили и вещите лица
по приложените АТЕ. На л. 103 - 104 от НОХД вещото лице Б.М. пояснява, че при
установения начин на спиране на автокомпозицията /4 м./сек. на квадрат/ може да
се счита, че спирачната система е била изправна. Данните се съдържат в
приложения по делото скоростен запис. По делото няма никакви други
доказателства, от които да възникне дори и само съмнение, че спирачната система
на товарната автокомпозиция е била неизправна и това е допринесло за
възникването на ПТП. На л. 103 от НОХД вещото лице Б.И. разяснява, че
отложените следи, които се наблюдават на снимките от фотоалбума, са оставени от
левите гуми на товарната автокомпозиция. Това се дължи на въздействието от
натоварването при завой наляво, и че от следите не може да се прави извод за
неизправност на спирачната система. При изготвяне на заключението на вещото
лице И. няма нарушение във връзка с ползването на вещественото доказателство -
1 бр. CD със снимки от произшествието, тъй като
този диск беше предявен в съдебно заседание и експертът посочи подробно
обективните находки, върху които е построил изводите си.
Неоснователно е и възражението на защитата, че движението с превишена
скорост няма отношение към възникването на ПТП, тъй като водачът на лекия
автомобил Б.П.Б. отнел предимството на подсъдимия, а също и не представлявал
опасност за него докато се движил в района на бензиностанцията и до момента на
излизането му на главния път, както при това положение Д. не е имал задължение
да предприеме действия по спирането на автокомпозицията в по-ранен момент. Съдът
прие за верни твърденията на подсъдимия Д., че водачът на лекия автомобил
"Рено Туинго" Б.Б. не е спрял на знак "Стоп" излизайки от
бензиностанцията и е продължил движението си с маневра наляво, в посока гр.
София. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Т.Е., който е
управлявал товарен автомобил тип "цистерна" няколко коли след
автокомпозицията на Д., движейки се в колона. На л. 94 от НОХД свид. Е. казва:
"Обаче ми се стори, че главата на шофьора /на автомобила Рено/ гледаше в дясна посока, към Севлиево. Мисля, че
имаше знак "Стоп", той въобще не спря на знака, продължи си и навлезе
в платното... Автомобилът излизаше от бензиностанцията, посока Севлиево, от
бензиностанцията излиза на главния път, той въобще не намали. Караше много
бавно лекия автомобил, но не направи нищо - нито да спре или огледа, просто
равномерно движение... Искаше да направи ляв завой, завива наляво а гледа
надясно". На л. 17 от том първи на ДП /с препис на л. 18/ свид. Т.Е.
казва: "От бензиностанцията излезе лек автомобил, който не спря на
отбивката преди влизане в главния път и се опита да направи обратен ляв завой в
посока гр. София". На л. 24 от том втори на ДП свид. Е. също твърди:
"Виждайки вече изхода на бензиностанцията "Лукойл" вече
забелязах, че от там излиза лек автомобил марка "Рено", модел
"Туинго", не помня точно цвета на автомобила. Направи ми впечатление,
че водачът на автомобила поглежда само надясно - посока Севлиево и изобщо не се
обърна наляво. Движеше се със сравнително бавна скорост, не мога да кажа колко.
Приближавайки знака "Стоп", който видях, че се намира в края на
изхода на бензиностанцията, шофьорът изобщо не спря и навлезе в лентата, в
която се движех аз... стана ясно, че иска да завие наляво - посока София".
Показанията на свид. Е., дадени по време на ДП са приобщени по съответния ред. Не
можем да се съгласим, че равномерното движение на пострадалия Б. и това, че не
е спрял на знака "Стоп", са обстоятелства, които следва да се тълкуват
в полза на защитната теза. Напротив - ако водачът Б. беше спрял на знака
"Стоп", изчаквайки приближаващата от посока гр. София колона от
автомобили, нормални биха били очакванията на подс. Д., че автомобилът
"Рено Туинго" ще пропусне идващите МПС, включително и неговото, и
едва тогава ще се включи в главния път, независимо накъде иска за потегли.
Тогава би могло да се разсъждава дали спрелият и изчакващ на знак
"Стоп" лек автомобил следва да се възприема като опасност на пътя или
спазвайки установеното с този знак предимство, не представлява такава опасност.
В конкретната ситуация водачът Б.Б. се движи с непроменяща се скорост към знака
"Стоп", като става ясно, че няма да спре и да даде предимство на
пристигащите автомобили. Не поглежда към тях. Без да намалява скоростта си
излиза на главния път. Теренът позволява действията му да бъдат забелязани още
докато се движи в района на бензиностанцията. Тези действия на Б. е следвало да
бъдат индикация за подс. Д.Д., че възниква опасност лекият автомобил "Рено
Туинго" да не спре, да не изчака, и че Д. следва да се подготви за
адекватна реакция. Съгласно заключението на вещото лице Б.И., водачът на
товарната автокомпозиция е имал добра видимост към района на бензиностанцията и
движещото се към изхода МПС "Рено Туинго". Горното е отразено и в
скицата на л. 100 от том втори на ДП, като е пунктиран зрителния лъч на Д. от
кабината му към приближаващия към изхода лек автомобил. За добра видимост към
района на бензиностанцията говорят възприятията на свид. Т.Е.. Той се е движил
със своя товарен автомобил в колона, няколко коли след автокомпозицията на Д..
Въпреки това, на разстояние повече от сто метра от началото на бензиностанцията
е успял да види достатъчно ясно как лекият автомобил "Рено Туинго"
приближава изхода, не спира на знака "Стоп" и завива в посока гр.
София. Забелязал е дори, че водачът Б. не поглежда наляво към идващата колона.
Тотемът /табелата с цените на бензиностанцията/ не е попречил на свид. Е. да
наблюдава движението на лекия автомобил "Рено Туинго" в продължение
на 15 метра /от сградата на бензиностанцията до изхода/. Подс. Д. е бил на
значително разстояние пред свид. Е. и е имал още по - добра видимост към района
на бензиностанцията. От скицата на л. 100 от том втори на ДП и заключението на
вещото лице И. е видно, че подс. Д. предприема действия по спирането на
товарния автомобил преди указателното табло на бензиностанцията /тотема/ и дори
преди отбивката с вход към бензиностанцията, поради което не може да се приеме,
че това указателно табло е отнело възможността Д. да забележи автомобила на Б..
В същия смисъл са и обсъдените показания на свид. Е..
Подс. Д.Д. е предприел действията по спиране на автокомпозицията, когато се
е намирал на разстояние 83,5 метра от мястото на сблъсъка. Видно от повторната
АТЕ, при скорост 85 км.ч. това разстояние не е било достатъчно за спиране пред
възникналата опасност и удар е щял да последва, дори и ако Д. не беше предприел
завиване наляво и навлизане в насрещната лента за движение. Но ако водачът на
товарния автомобил Д. се е движил с разрешената скорост от 70 км.ч. и е
реагирал по същия начин, забелязвайки опасността от същото разстояние, лекият
автомобил е имал време да освободи лентата за движение на автокомпозицията,
дори и при отклонението вляво. Щяло е да се осъществи така нареченото
"пропускане" на лекия автомобил, без да последва сблъсък /л. 94 от том втори на ДП/. Вещото лице Б.И.
разяснява в своето заключение, че начинът на движение на лекия автомобил
/ускорително или равномерно/ не би имал значение за "пропускането" му
и избягването на ПТП, ако подс. Д. се е движил с позволената скорост от 70
км.ч. По тази причина съдът прие, че виновното поведение на Д. и неговият
принос за настъпването на ПТП се изразява е движението със скорост над
позволената от закона - 85 км.ч., вместо с разрешената скорост за управляваното
от него МПС - 70 км.ч. Със скорост на движение 70 км.ч. при навлизането в
района на бензиностанцията ударът е бил предотвратим, дори и при погрешното
решение на Д. да се опита да го избегне, навлизайки в насрещната лента. Няма
данни спирачната система на товарен автомобил "Скания R 400 LB" с
рег. № *** и прикачено ремарке "Кьогел AWE 18" с рег. № *** да е била
неизправна. Тотемът /табелата/ на бензиностанцията не е попречила на Д. да
възприеме лекия автомобил, тъй като спирането на автокомпозицията започва още
преди района на самата бензиностанция. При установеното своевременно
възприемане на опасността и реагиране, високата скорост единствено пречи на подс.
Д. да забави движението си до степен, че да пропусне заелият лентата му за
движение лек автомобил "Рено Туинго".
Относно възражението, че Д.Д. може да е започнал действия по спирането на
автокомпозоцията от разстояние 83,5 метра по друга причина, а не защото е
възприел автомобила на Б.Б. като опасност, това възражение също е
неоснователно. На л. 98 подс. Д. сам заявява, че "рязко ударил спирачките
и волана наляво" именно, защото разбрал, че автомобилът на Б. "няма
намерение да спира". Това е била причината за задействането на спирачната
система, а не друга. На следващата страница Д. казва още: "Удрям
спирачките още когато го видях да се движи върху лентата, в локалното платно,
реших, че няма да спре, защото не знам, просто нямаше такива изгледи, че ще
спре или направи някаква маневра". Това потвърждава извода на експерта И.,
че подсъдимият е възприел лекия автомобил като опасност още преди излизането му
на главния път, предприел е своевременни действия по задействане на спирачната
система, но високата скорост не му е позволила да забави движението дотолкова,
че да пропусне автомобила и да избегне удара. Твърденията на подс. Д., че е забелязал
Б. на разстояние от 15 метра се опровергават от АТЕ, протокола за оглед и
скицата към него, както и изготвения фотоалбум. Безспорен принос за
настъпването на инцидента има и пострадалият водач Б.Б.. Нямало е да настъпи
ПТП, ако беше изчакал на знака "Стоп", спазвайки предимството на
преминаващите по главния път ППС. Цитираната от защитника практика на ВКС се
отнася за различни казуси с различна фактическа обстановка, които са
несъотносими към разглеждания случай. По тези съображения съдът прие, че
деянието е осъществено от подс. Д., както от обективна, така и от субективна
страна, макар съществен принос за настъпването му да имат и неправомерните
действия на пострадалия Б.. Всеки от тях е имал пълната възможност да поддържа
поведение, с което да избегне ПТП.
По делото липсват каквито и да било доказателства подс. Д.Д. да не е
контролирал непрекъснато автокомпозицията, която е управлявал, в нарушение на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Такова обстоятелство не се сочи сред причините за
възникване на ПТП, описани в автотехническите експертизи. Няма подобни данни в
свидетелските показания. Напротив - подс. Д. е имал пълен контрол върху
управляваното от него МПС. Съобразно преценката си за избягване на сблъсъка е
отклонил композицията вляво, но превишената скорост му е попречила да пропусне
преминаващия автомобил, което от негова страна е повод за инцидента. Причината
за ПТП е анализирана по-горе и не е свързана с неупражнен контрол върху
превозното средство. Поради изложеното, съдът призна подсъдимия Д.Д. за НЕВИНЕН в това да е осъществил престъпното деяние, нарушавайки чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, като го ОПРАВДА в тази част от предявеното му обвинение.
При определяне размера на наказанието за извършеното от
подсъдимия престъпление съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства:
Отегчаващи: Висока степен на обществена опасност на
престъпното деяние, каквато е налице винаги при отнет човешки живот. Настъпването
на смърт на повече от едно лице не може да се възприеме като отегчаващо
обстоятелство, тъй като е част от квалифициращите елементи на престъплението. Смекчаващи:
Ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид чистото му
съдебно минало; Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете, че
подсъдимият съдейства за изясняване на фактите по делото чрез дадените
обяснения, макар тези обяснения да не се покриват изцяло с доказаната
фактическа обстановка. За настъпването на ПТП е налице съпричиняване от страна
на пострадалия Б.Б., който също е нарушил грубо правилата за движение по
пътищата, като не е спрял на знак "Стоп" и не е осигурил
преминаването на движещите се с предимство МПС по главния път. Добрите характеристични данни за личността на
подсъдимия.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прие, че е налице значителен превес на смекчаващите
вината такива. За извършеното от подс. Д.Д. престъпление е предвидено наказание
– лишаване от свобода от три до петнадесет
години. Наказание лишаване от свобода в минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. „б”, предл. първо от НК би било достатъчно
за превъзпитание на дееца и изпълнение на превантивната функция. По-високо по
размер наказание няма да допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца, а
ще бъде проява на излишна строгост, в противоречие с разпоредбата на чл. 35,
ал. 3 от НК. Предвид изложеното, съдът осъди подс. Д.Д. на три години лишаване
от свобода.
Подс. Д.Д. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер. Наложеното наказание лишаване от свобода е в
размер на три години. Съдът намери, че за постигане целите на превенцията и
преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително същият да изтърпи наказанието.
Поради изложеното и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението
на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила. Максималният срок на условното осъждане се
налага, за да може деецът през този период да осмисли деянието, което не счита,
че е осъществил, и занапред да приведе поведението си в съгласие с общоприетите
правила.
На основание чл. 343г във връзка с чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК съдът постанови лишаване на подс. Д.Д. от право да
управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила. Срокът на лишаване от право съдът съобрази с ниската
степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС, видно от
справката картон на водача на л. 112 от НОХД. След 2008 г. същият няма
извършени нарушения по ЗДвП. Лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК за
по-голям срок не би допринесло за превъзпитание и мотивиране на подсъдимия към
спазване на общоприетите правила за поведение в Република България. Срокът на
наложеното наказание лишаване от права не може да бъде по-малък от срока на
наказанието лишаване от свобода. Няма данни до момента, свидетелството за
управление на Д. да е отнемано във връзка с извършеното престъпление, поради
което няма изтърпян период за приспадане по това наказание.
По отношение на подс. Д.Д. са неприложими разпоредбите на
чл. 55 от НК, тъй като няма установени изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на
дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона
наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е
изключение, а не правило. Случаят не е такъв. От анализа на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства е видно, че е налице значителен превес на
смекчаващите такива. Установените при Д. смекчаващи вината обстоятелства не се
отличават съществено в сравнение с обичайните случаи на извършване на подобен
род престъпления, което да доведе до извод, че някое от тях е изключително. По
същия начин, техният брой не надвишава този, установяван при останалите
транспортни престъпления, което да наведе извод за многобройност. Съпричиняването
от страна водача Б. също не следва да се тълкува като изключително
обстоятелство, тъй като не е нито необичайно, нито е нехарактерно при
извършването на престъпления по транспорта. Този факт е отчетен от съда при
определяне на наказанието в неговия минимум. Поради изложеното съдът не намери
основание за приложение на чл. 55 от НК.
По отношение на подс. Д.Д. са неприложими разпоредбите на
чл. 78а от НК, тъй като за извършеното непредпазливо престъпление се предвижда
наказание – лишаване от свобода от три до петнадесет години. Освен това, има
настъпила смърт.
Съдът прие, че с така наложените на подсъдимия Д.Д. наказания ще бъдат постигнати най-ефективно
целите на чл. 36 от НК.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на
нормативно определените правила за движение по пътищата от страна на
подсъдимия, като водач на МПС.
На основание чл. 109 и сл. от НПК съдът постанови, след
влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство - 1 брой CD, намиращ се в бял хартиен плик с два бели печата /л. 110 от том ІІ на ДП
350/2016 г. по описа на РУ Севлиево/, съдържащ 42 броя снимкови файла от ПТП,
настъпило на 17.08.2016 г. да остане приложен по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия
Д.Д. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Габрово сума в
размер на 1831,36 лева - разноски по делото, както и сума в размер на 5 лева по
сметка на Окръжен съд Габрово, при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия
Д.Д. да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово сума в размер
на 224 лева - разноски по делото в съдебната фаза, както и сума в размер на 5 лева
по сметка на Окръжен съд Габрово, при служебно издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл е произнесената присъда.
Председател :