№ 2899
гр. Варна , 13.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501374 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ на ул.“Цар Ивайло“ № 1 в гр.Бяла, чрез адв.Р.Г., срещу решението на
ВРС–ХХс-в № 260784/8.03.20221 по гр.д.№ 3823/2019г в частта му, с която Е
ОТМЕНЕНО решението, прието по т.1 на проведеното на 19.02.2020 Общо събрание на
Етажната собственост на сграда с идентиф.07598.305.407.1 по КККР с адрес: гр.Бяла ул.
„Цар Ивайло“ № 1 за избор на Г С за управител на ЕС, на осн.чл.40 ал.1 ЗУЕС; ОСЪДЕНА
Е ЕС на сграда с идентиф.№ 07598.305.407.1 по КККР с адрес: гр.Бяла ул.„Цар Ивайло“ №
1, ДА ЗАПЛАТИ на ДМ. АРС. К., гражданин на Руската Федерация, сумата от 400лв -
сторени разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
По делото е постъпила молба от адв.К.М. като пълномощник на ДМ. АРС. К. вх.№
15609/4.08.2021 с искане за отвод на целия съдебен състав /след направено уточнение с
молба вх.№ 159867/ 9.08.2021/, на осн.чл.22 ал.6 ГПК, като е изложено следното:
От Разпореждане № 2712/22.07.2021г по в.гр.д. 1374/2021г. ставало ясно, че делото е при
съдебен състав с Председател Деспина Г.Георгиева.
При този съдебен състав на ВОС с докладчик съдия Д.Георгиева след в.гр.д. 426/2019г били
и другите дела със същите страни - в.гр.д.№ 2547/2020г и в.ч.гр.д.№ 62/2020 г.
Настоящото дело било трето такова при този състав.
1
Ето защо счита, че не вярвала да имало реално случайно разпределение на делата в тези
случаи и затова била подала сигнал до ВСС.
Освен това, в.гр.д.№ 2547/2020г приключило с решения от този състав, които оставили без
отговор голямата част от въззивната им жалба. По тази причина поискала ВСС да разгледа и
това дело и да прецени налице ли са нарушения по чл.54 ЗСВ, които са предпоставка за
дисциплинарна отговорност.
И накрая, тази рязка промяна спрямо закона в становищата на този състав мисли, че е била
мотивирана, без да е сигурна за това, от резултата от проверката на МВР, за която се
появила информация в деловодната система по в.гр.д. 426/2019г.
Поради изложеното моли, на осн.чл.22 ал.1 т.6 ГПК, съдебният състав да се отведе от
разглеждането на в.гр.д. 1374/2021г.
За да вземе становище по искането за отвод на съдебния състав, същият съобрази
следното:
По в.гр.д.№ 426/2019г докладчик е била съдия Д.Георгиева. С решението по това дело е
била оставена без уважение подадената от ЕС на ул.“Цар Ивайло„ № 1 в гр.Бяла въззивна
жалба.
По ч.гр.д.№ 62/2020 докладчик е била съдия Зл.Кавърджикова
По в.гр.д.№ 2547/2020 е била докладчик съдия Ив.Дрингова. С решението по него е
оставена без уважение въззивната жалба на Дм.К. и е потвърдено решението на ВРС.
Предмет по трите производства, макар и между едни и същи страни, са били различни
актове и действия на ЕС .
Изказаното предположение от адв.М., че т.нар. “рязка промяна спрямо закона в
становището на този състав“ било мотивирано от резултатите от проверката на МВР по
в.гр.д.№ 426/ 2019, не отговаря на фактите поради направена погрешна логическа връзка
между тях.
Решението по в.гр.д.№ 426/2019 е постановено на 10.04.2020г, след което делото е върнато
на ВРС на 4.05.2020. Почти година по-късно е постъпило писмо вх.№ 328600-33395/
14.07.2021 от ГД„Национална полиция“ с искане за справка дали по посочения номер дело е
постановен краен съдебен акт. В отговор на това е изпратено копие от постановеното
решение на 22.07.2021г.
Горните действия нямат касателство и връзка с постановения съдебен акт по в.гр.д.№
2547/2020, който е бил изготвен и вписан още на 7.05.2021, а от 13.07.2021г датира само
2
постановеното по реда на чл.250 ГПК решение.
Гореизложеното мотивира съдебния състав приеме молбата за неоснователна, като намира за
уместно да изложи и следното:
Действително, служебно известни на състава са постановените актове по горепосочените
в.гр.дела, както и че във ВОС между същите страни е имало и има образувани и други
производства.
Фактът, че съдът се е произнасял по предходни спорове между същите страни и затова са му
известни обстоятелствата по делата, сам по себе си не е основание за отвод.
На следващо място, в самата молба липсват наведени твърдения, попадащи под някоя от
хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.22 ГПК, които да предпоставят основателност на
молбата.
В допълнение може да се посочи, че в практиката, както на ВОС, така и на другите
съдилища не са изолирани случаите в един и същи съдебен състав да бъдат разглеждани
повече от едно дела с различен предмет между едни и същи страни. Подобна ситуация би
възникнала и когато делата се разглеждат в съдилища с много по–малка щатна численост.
Освен това, определянето на докладчика, респ. състава, е станало при спазване на принципа
на случайното разпределение на делата, чрез използването на програмен продукт и това е
обективирано в приложения по всяко едно дело протокол за избор на съдия.
И не на последно място. Въззивният съд намира за уместно да посочи и това, че
необоснованите искания за отвод сочат на злоупотреба с права, когато чрез тяхното
упражняване се цели да се въздейства върху съдебния състав чрез определени внушения,
неподкрепени от доказателства, или се цели подмяната му, когато това не е удобно за една
от страните.
Предвид изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното , СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.К.М. като процесуален представител на
ищеца по делото ДМ. АРС. К. за отвод на настоящия съдебен състав от разглеждането на
спора по в.гр.д.№ 1357/2021г по описа на ВОС, на осн.чл.22 ал.1 т.5 ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4