Решение по адм. дело №370/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба от Е. Х. М. от [населено място], срещу Решение № 2153-08-165/08.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Е. М. против Разпореждане № РВ-3-08-01856954/14.02.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Кърджали, за възстановяване на парично обезщетение за бременност и раждане, както и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 10.01.2020 г. – 21.02.2023 г. в размер на *** лв., от които: главница в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв.

Жалбодателката твърди незаконосъобразност на оспореното решение. Сочи, че е получила разпоредените за възстановяване парични обезщетения след представяне на всички документи за тяхното получаване. Сочи също, че не е била запозната с изискванията на КСО, както и че не е знаела, нито е предполагала, че няма право да получи процесните обезщетения. В съдебно заседание излага съображения, че е действала добросъвестно, както при регистрирането си като земеделски стопанин, така и при заявяването на съответните обезщетения. Иска отмяна на оспореното решение.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Поддържа съображенията изложени в оспореното решение, като намира същото за законосъобразно. В представени писмени бележки намира за безспорно установено от доказателствата по делото, че лицето е било недобросъвестно, тъй като не е осъществявало дейност като земеделски производител и невярно е заявило регистрация като самоосигуряващо лице – земеделски производител.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от приложената по делото справка от информационната система на НОИ, от 10.01.2019 г. жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“. От същата справка е видно, че дейността е прекъсната, считано от 22.02.2023 г.

Според представените справки от регистъра на земеделските стопани, изготвени от ОД „Земеделие“ – Кърджали към МЗХ, лицето е включено в регистъра на 10.01.2019 г. и е заявило отглеждане на 20 броя кокошки-носачки. На 27.12.2019 г. Е. М. е заявила стопанисването на 0.1000 ха тютюн, като при извършените на 30.12.2020 г. и на 17.01.2022 г. пререгистрации, заявените за отглеждане култури и площи не са променяни. От представеното по делото писмо на директора на ОД „Земеделие“ – Кърджали /вх. № 1030-08-1684#1 от 29.11.2024 г. на ТП на НОИ/ се установява, че от 22.02.203 г. лицето е отписано от регистъра на земеделските стопани, както и че същото няма регистрация като тютюнопроизводител по Наредба № 22/21/12.2016 г. за водене на регистър на тютюнопроизводителите и регистър на лицата, които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн.

Според представените по делото извлечения от БЛ №[номер], №[номер] и №[номер], в периода от 28.05.2019 г. до 09.10.2019 г. вкл., Е. Х. М. е временно неработоспособна поради бременност, раждане и майчинство. За посочените БЛ са представени и съответните Удостоверения /приложения №9 към чл.8, ал.1 от НПОПДОО/. Видно от приложени два броя заявление-декларация, лицето е заявило изплащането на парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни, с начална дата от 10.10.2019 г., както и парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, с начална дата от 11.07.2020 г. На 21.02.2021 г., т.е. в периода на отглеждане на първото си дете до 2-годишна възраст, жалбоподателката е родила второ дете, за което с БЛ №[номер], №[номер] и №[номер], е удостоверена временната й неработоспособност, поради бременност, раждане и майчинство, за периода от 18.03.2021 г. до 01.06.2021 г. вкл., като за посочените осигурителни събития също са представени Удостоверения /приложения №9 към чл.8, ал.1 от НПОПДОО/. Впоследствие, жалбоподателката е заявила и изплащането на парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни, считано от 02.06.2021 г., както и парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, с начална дата от 04.03.2022 г. /Удостоверения, приложение №11 към чл.11, ал.2 от НПОПДОО - л.95, л.96/.

От справка за изплатени парични обезщетения от НОИ /л.49-л.52 от делото/ се установява, че във връзка с представените от жалбоподателката удостоверения /приложения №9 към БЛ за второто дете и приложение №11 към заявление-декларация по чл.50-чл.51 и заявление-декларация по чл.53 от КСО/, на жалбоподателката е изплатено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-години, общо в размер на *** лв., относими за периода от 10.01.2020 г. до 21.02.2023 г. вкл.

В Констативен протокол №КВ-5-08-01766173/04.12.2024 г., във връзка с постъпила сигнална записка №1056-08-224/-2/12/2-24 г. от началник на сектор „КП“ в ТП НОИ-Кърджали, въз основа на данните от информационната система на НОИ и справките, представени от ОД „Земеделие“ – Кърджали, [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали е приел, че за периода от 10.01.2019 г. до 22.02.2023 г., Е. М. не е регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО, тъй като заявената от лицето дейност като земеделски стопанин, не е свързана с производството на продукция, предназначена за продажба. Предвид горното е направен извод, че независимо от подадените данни с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ и внесените осигурителни вноски, Е. М. не е отговаряла на условията за регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.

Със задължителни предписания №ЗД-1-08-01766192/04.12.2024 г. и №ЗД-1-08-01766227/04.12.2024 на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 108, ал.1, т.3 от КСО и чл. 37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на Е. М. е предписано да заличи основни данни, подавани с декларация обр. №1 „Данни за осигурено лице“, в качеството й на самоосигуряващо се лице – земеделски производител, за периода от 10.01.2019 г. до 21.02.2023 г.

С разпореждане № РВ-3-08-01856954/14.02.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 10.01.2020 г. до 21.02.2023 г., общо в размер на *** лв, от които: главница в размер на *** лв. и лихви в размер на ***. Възприети са констатациите от извършената проверка, при която се установило, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин от 10.01.2019 г. и съгласно данните от анкетната карта отглеждало 20 бр. кокошки. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 4а, ал.1, т.6 от Наредба №44 от 20.04.2006 г. за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти, както и на чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството, органът е приел, че отглежданите животни са с цел добив на суровини и храни за лична консумация, поради което лицето няма качеството на регистриран земеделски стопанин, по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Във връзка с горното е направен извод, че в нарушение на чл.48а и чл.52а от КСО, вр. с чл.10 от КСО, на лицето неоснователно било изплатено обезщетение в размер на 23 195,92 лв., което подлежи на възстановяване.

С Решение №2153-08-165/08.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящото производство, е отхвърлена жалбата на Е. Х. М. срещу разпореждане № РВ-3-08-01856954/14.02.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. В оспореното решение, постановено по повод жалба против горното разпореждане, административният орган е възприел изцяло констатациите в проверявания акт, според които жалбоподателката не отговаря на условията на чл. 48а и чл.52а от КСО за получаване на парични обезщетения. Посочено е, че са налице предпоставките на чл.114, ал.1 от КСО, тъй като на Е. М. неоснователно била изплатена сумата от ***, представляваща парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 10.01.2020 г. до 21.02.2023 г. Прието е, че лицето е недобросъвестно тъй като е съзнавало, че не отговаря на условията на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, за регистриран земеделски стопанин, като същевременно неоснователно е подавала данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и е внасяла осигурителни вноски. Във връзка с възраженията на жалбоподателката за изтекла погасителна давност на част от задълженията, органът е посочил, че за вземанията на НОИ за неоснователно изплатени парични обезщетения на жалбоподателката, относими за 2020 г., с оглед предвиденото в чл.115, ал.1 от КСО, давността изтича на 01.01.2026 г., поради което е приел оплакването за неоснователно.

Според показанията на св. Р. К. Е. – *** на жалбоподателката, в периода 2019-2023 г. Е. М. е отглеждала около 100 броя кокошки в [населено място], но не е продавала продукцията от тях.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, както и на административнопроизводствените правила. Съдът констатира обаче, че процесното решение противоречи на материалния закон, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО, въз основа на която е разпоредено възстановяване на процесните суми, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. За да настъпят предвидените в посочената правна норма последици е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. недължимост на получените суми и 2. недобросъвестност на получилото ги лице.

По отношение на първата предпоставка за прилагане на чл.114, ал.1 от КСО, съдът приема следното:

Според чл.50, ал.1 и ал.8 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл.48а от КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от КСО, след изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен в ЗБДОО. Според чл.53, ал.5 от КСО, самоосигуряващите се лица имат право на горното обезщетение, ако отговарят на условията на чл.52а от КСО, т.е. ако са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат 12 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск.

Анализът на горните разпоредба сочи, че необходимите условия, на които трябва да отговаря лицето, за да има право на посочените обезщетения, са две: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство.

Осигурено лице, по смисъла на § 1, ал.1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Според легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, „Регистрирани земеделски производители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

По делото не е спорно, че на 10.01.2019 г. жалбоподателката е била регистрирана като земеделски производител в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, както и че лицето е избрало да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство и е внесло дължимите осигурителни вноски. Няма спор и относно обстоятелството, че жалбоподателката е получила парично обезщетение за бременност и раждане, в т.ч и за остатъка до 410 календарни дни, както и парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, относими за периода от 10.01.2020 г. до 21.02.2023 г.

За да приеме, че лицето няма право на посочените обезщетения, административния орган е приел, че същото не е осъществявало трудова дейност по чл.4 или чл.4а от КСО, като регистриран земеделски стопанин, респ. че няма качеството на „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Съдът намира тези изводи на административния орган за правилни и обосновани.

В случая, събраните по делото доказателства сочат, че независимо от извършената регистрация по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 г., жалбоподателката не е имала статут на регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от КСО, което обосновава и липсата на осигуряване на лицето за съответния осигурителен риск. В този смисъл по делото е безспорно, че регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин е свързана с отглеждането на 20 бр. кокошки-носачки през 2019 г., както и отглеждане на 0,1000 ха тютюн, през 2020-2022 г. Съдът намира, че така заявената от жалбоподателката дейност, не е такава, свързана с производството на продукция, предназначена за продажба. В чл.13, ал.4 и ал.5 от Закона за животновъдството /ЗЖв/ е предвидено, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, съответно тези, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. В смисъла на горното са и дадените в §1, т.46 и т.47 от ДР на Закона за животновъдството легални дефиниции на понятията „ферма“ и „лично стопанство“. Едно от изискванията на §1, ал.1, т. 5 от ДР на КСО е да се произвежда продукция, предназначена за продажба, като такава нито в хода на административното производство, нито по настоящия дело, е доказано да е произведена и реализирана на пазара от страна на жалбоподателката.

С оглед горното, съдът приема, че жалбоподателката не е извършвала трудова дейност като земеделски производител по смисъла, вложен в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, респ. към момента на настъпване на осигурителното събитие същата не е била осигурено лице и не е отговаряла на изискванията на чл.48а, респ. на чл. 52а от КСО за изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. При това положение, съдът приема, че е установена първата предпоставка на чл.114, ал.1 от КСО за възстановяване на получените обезщетения – недължимост на получените суми.

Освен констатираната и от административния орган липса на предпоставки за изплащане на обезщетението по чл.50 и чл. 53 от КСО, за възстановяването на сумите за осигурителни плащания следва да е установена и недобросъвестност на получилото ги лице. Според приетото в оспореното решение, лицето е недобросъвестно, тъй като е съзнавало, че не отговаря на условията на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО за регистриран земеделски стопанин. От наличните по делото доказателства, не може да бъде направен подобен извод.

Съгласно възприетото в съдебната практика и според общите принципи на правото, добросъвестност е налице, когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и по аргумент от чл.114, ал.6 от КСО, в хода на контролното производство директорът на ТП на НОИ дължи произнасяне и по този въпрос. От своя страна, недобросъвестно е лицето, което е знаело или е предполагало, че няма право да получи осигурителното плащане. В случая административният орган не доказал такава недобросъвестност при получаване на процесните суми. В оспореното решение не са посочени извършени от лицето действия в нарушение или при заобикаляне на закона или поведение, целящо да заблуди административния орган относно осигурителните му права. Следва да се отбележи, че само по себе си, подаването на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, както и внасянето на осигурителни вноски, не са такива действия. В разглеждания случай, въпреки че майката не е имала права на осигурено лице, по смисъла на §1, ал.1, т. 3 от ДР на КСО, по делото няма данни, че е действала със съзнанието, че изплатеното й обезщетение по чл.50 и чл. 53 от КСО, не й се дължи. Липсват и доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че лицето се е възползвало от неистински документи и/или документи с невярно съдържание, нито са установени факти и обстоятелства, които съзнателно са били укривани, с цел неправомерно облагодетелстване. В тази връзка и след като не се установи твърдяната от административния орган недобросъвестност, следва да се приеме, че оспореното решение е издадено в нарушение на чл.114, ал.1 от КСО, предвиждащ като задължително условие за пораждане на задължението за връщане на неоснователно получени парични обезщетения, недобросъвестността на получилото ги лице.

По изложените съображения, оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на Е. М. срещу разпореждане № РВ-3-08-01856954/14.02.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-165/08.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Е. Х. М. срещу разпореждане № РВ-3-08-01856954/14.02.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се връчи на страните.