РЕШЕНИЕ№ 260074
гр.Пловдив, 29. 04. 2022 г.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на
двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова Светлана Станева
като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№
2527/2020г.
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР –
гр. София, против Решение № 260009/28.08.2020г., постановено по гр.д.№
2747/2019г. от Районен съд – Асеновград, III гр.с., с което Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София е осъдена да
заплати на А.К.З., ЕГН **********, сумата от 1437,24 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 198,03
часа в периода: 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на 180,17 лева за периода
01.02.2017 г.-10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба – 11.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски по производството в размер на 400 лева, както и е осъдена да
заплати по сметка на Районен съд –
Асеновград сумата 107,49 лева дължима ДТ,
както и сумата от 170 лева разноски
в производството.
Във въззивната
жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано,
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна
уредба през процесния период от 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г. Поддържа се приложението на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР по отношение на процесния период, както и за неприложимост на общата уредба
относно трудовите правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли
да се отмени първоинстанционното решение. Претендира
присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата
страна, включително и на претендирания адвокатски
хонорар.
В срока по чл.263 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А.К.З.. С молба по делото въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. Д.Т., оспорва жалбата и моли да се потвърди решението
на районния съд. Претендира присъждането на разноските по делото по договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът А.К.З. посочва, че от 25.08.2003 г. работи като *** в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Садово към Регионална дирекция ПБЗН – Пловдив, която е
структурно подчинена на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР.
В периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г. изпълнявал служебните си задължения
на смени, всяка от които с продължителност от 24 часа, съгласно месечни
графици, при сумирано отчитане на работното време. През този период е положил
общо 1800 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143
възлиза на 2057 часа дневен труд. Не е получил полагащото му се възнаграждение
за 257 часа, като при изчисляване на база основано месечно възнаграждение,
увеличено с 50% за всеки извънреден час, следва да му се заплати по 6,47 лева
на час или общо 1662 лева. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати горните суми, ведно с обезщетение за
забава в размер на 214 лева за периода от падежа на всяко едно задължение
(последния ден на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи
възнаграждението) до датата на подаване на исковата молба и в размер на
законната лихва от тази дата до окончателното им изплащане. Претендира
направените по делото разноски. В
съдебно заседание от 28.07.2020 г. е допуснато, на осн.
чл. 214 от ГПК, изменение на размера на предявените искове, съгласно подадена
молба от 25.06.2020 г., като размерът на иска с правно основание чл.187 от ЗМВР
е изменен на 1437,24 лв., а на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД на 180,17
лв. В становището си по същество счита исковете доказани по основание, с оглед
изложените съображения в исковата молба, а по размер, съгласно приетата ССЕ.
Ответникът ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – МВР оспорва
изцяло предявения иск. Признава, че в процесния
период е съществувало служебно правоотношение между ищеца и ГДПБЗН – МВР, както
и че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно
график, при сумирано отчитане на отработеното време. Счита, че поради
спецификата на работата на държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР,
законодателят е установил по-голяма
нормална продължителност на работното време за тази група служители от тази,
предвидена в КТ, като тя е еднаква през деня и през нощта - 8 часа. От това
следва, че не се прилага общата уредба за заплащане на нощния труд по КТ и
НСОРСЗ, а специалната такава – ЗМВР и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. за
реда за организацията и разделянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режим за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Ето защо
няма празнота в закона, която да бъде запълнена чрез прилагане по аналогия
НСОРСЗ, която предвижда превръщането на нощните часове в дневни с коефициент
1,143. Становището му е, че трудът, положен между 22,00 часа и 6,00 часа се
заплаща по смисъла на Заповед №8121з-791/28,10,2014г. на Министъра на
вътрешните работи по 0,25 лева на час. Същата е издадена в изпълнение на чл.
179, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който допълнителното възнаграждение за нощен труд
се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи. Това възнаграждение
е различно от допълнителното възнаграждение за извънреден труд, който съгласно
чл. 187, ал.6 от ЗМВР представлява работа извън редовното работно време и се
компенсира с възнаграждение в размер на 50 на сто върху основното месечно
възнаграждение. Ето защо положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен,
полагащото му се допълнително възнаграждение за него е правилно определено и е
заплатено. Поради това предявеният иск за заплащане на сумата от 1662 лева е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и неоснователна е, според
становището му, молбата за изменение на иска, по същите съображения. С оглед акцесорния характер на претенцията за заплащане на
обезщетение за забава, счита, че и тя следва да бъде отхвърлена.
С обжалваното решение
Районният съд излага основни съображения, че спорно е дали положените от ищеца часове нощен труд
следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143 съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ
за преобразуване на нощния труд към дневен и да му бъде заплатен положеният
извънреден труд, като се приложи по аналогия така посочената правна норма, тъй
като е налице празнота в закона, или за тези часове се дължи заплатеното
възнаграждение, тъй като с оглед настъпилата законодателна промяна не е
предвидено такова преизчисляване, като приложим е единствено ЗМВР и издадените
въз основа на законова делегация наредби, поради което е недопустимо прилагане
по аналогия на общия закон, тъй като има създадени специални разпоредби, които
изключват прилагане на посочения от ищеца коефициент. Ответникът не оспорва
броя часове положен нощен труд за исковия период, но счита, че когато
положеният нощен труд е в рамките на осем часа, последният не се трансформира в
дневен и се заплаща в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи по 0.25 лв. на час. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения,между които, съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР и
възнаграждение за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство и др.
се определят от министъра на вътрешните работи, съгласно алинея 9 на цитирания
текст. В периода, за който се претендира възнаграждението за извънреден труд - 10.12.2016 г.-10.12.2019 г., материята е уредена от действащите Наредба №
81213-592 от 25.05.2015 г. и № 81213-776 от 29.07.2016 г., като действително
липсва нормативна уредба, каквато е съдържала отменената норма на чл.31,ал.2 на
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0,143. Настоящият състав застъпва становището, че при липса
на изрична законова регламентация следва субсидиарно
да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ, каквато е и тезата на ищеца. Противното разрешение би довело
държавните служители в системата на МВР да бъдат поставени в неравностойно
положение както спрямо останалите държавни служители, така също и спрямо работниците
и служителите по трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Принципно такова разрешение приема и ВКС в
решението си по гр.д.№ 1144/2018 г., а след това е застъпено и от част от
съдебната практика, приела, че субсидиарното
приложение на НСОРЗ, при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР, се налага с
оглед спазване на основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Съгласно
т. 23 на ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по
трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората
група са държавни служители по смисъла на ЗДС и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
останалите държавни служители, както и на тези работещи по трудови
правоотношения. Действащият ЗМВР не препраща към общия ЗДС, но доколкото няма
изрично уредено нещо друго, то следва да намери субсидиарно
приложение. Съгласно чл. 67 ЗДД минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служител, размерите на доп.
възнаграждение по ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им се определят
с Наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В наредбите на министъра на вътрешните работи липсва правило
за превръщането на отработените нощни часове в дневни, но понеже тези размери
на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба следва да бъдат
прилагани правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Освен това да се приеме, че е без значение в коя част на деня е
положен извънредния труд, което по същността си представлява соченото от
ответника в писмените становища, би
противоречало и на прокламирания в чл. 188 от ЗМВР принцип за специална закрила
на служителите, които полагат нощен труд. Не е равнозначно в коя част от деня
ще бъде положен извънреден труд, като законодателят е отчел спецификата на
полагането на труд между 22,00 и 6,00 часа и отражението му върху организма,
като при прилагане на закона съдът следва да се съобрази с този принцип.
Това, че липсва изрична уредба по отношение
приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд
следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. При липса на
специално правило, което да определя методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време
по отношение на служителите в системата на МВР, нормативната празнота следва да
се преодолее чрез субсидиарно приложение на общото
трудово законодателство. Поради гореизложеното настоящият състав приема, че
положеният от ищеца нощен труд за периода 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г. следва
да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143 за часовете, отработени от
22.00 ч. до 6.00 ч. За реално отработените часове нощен труд се дължи съответна
добавка за нощен труд, така, както е определено от Министъра на вътрешните
работи - по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен труд, за времето,
в което се превишава 8-часовият работен ден - и с добавка за извънреден труд,
при приложение на правилата за сумирано отчитане на 3-месечен период (съгл. текста на чл.187 ал.3 ЗМВР). Според приетото заключение на ССЕ
преобразуването на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143 води до разлика от 198,03 часа, представляващи
извънреден труд. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към
дневни с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ, като е дало заключение
за размера на неизплатената сума за извънреден труд за процесния
период, както и за размера на обезщетението за забава. Съобразно това
заключение е направено и изменението на исковата претенция, поради което и по
размер исковете се явяват основателни и доказани.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК съдът намери,
че същото е
валидно и допустимо
и при постановяването му не
е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната
жалба доводи.
Съгласно чл. 176 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.
1, т. 3 ЗМВР). Според действащата
разпоредба на чл.187 от ЗМВР през процесния
период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата
на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд
за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., която е отменена с § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн.,
ДВ, бр. 3
от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766
на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение, поради което отмяната поражда своите правни последици занапред и не
засяга отношенията, възникнали по време на действието на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично
на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,
00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на
чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които
го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове,
т. е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение на
жалбоподателя - ответник е, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от
Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Действително в
действащия ЗМВР няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр.
88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на въззивника,
че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на
нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд.
Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
Изложените от съда съображения не
се променят от възприетото в Решение от 24.02.2022 г. по дело С- 262/ 2020 г. на Съда на Европейския
съюз. Съгласно цитираното решение член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
В случая, в българското законодателство до изменението
на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. не съществува норма, определяща нормалната
продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР,
поради което отговорът на въпроса по т. 1 от решението на СЕС не променя
становището на настоящата инстанция, което е изложено по-горе в мотивите.
Съображенията на въззивната
инстанция не се променят и от възприетото в т. 2 от цитираното решение на СЕС. Според последното чл. 20 и чл.31 от
Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. В мотивите на решението се приема,
че що се отнася до обосноваността на евентуалната
разлика в третирането, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна
практика разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен
и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на
съответното законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от
29 октомври 2020 г., Veselības ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и
цитираната съдебна практика). Приема се, че
възприетото становище, че в член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за
МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и
затова съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази
през нощта е 1 и не налага преобразуване. Според СЕС подобен аргумен не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разлика в третирането. Посочва се, че
няма пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения
успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък и да
въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат,
но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ
интерес. В решението се сочи, че ако не е основана на обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право
в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории
работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел (решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и
цитираната съдебна практика). В аспекта на изложеното отново следва да
се има предвид, че до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд по ЗМВР. Същевременно, съдът
намира, че доводите на
жалбоподателя касателно естеството на
извършваната дейност, с което се обосновава различното третиране, не могат да
бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от
закона цел за неприлагане преобразуването на часовете положен нощен труд в
дневен. Това е така, защото посочените по-горе придобивки са свързани именно
със специфичния характер на длъжността, а не конкретно с полагането на нощен труд.
Показателно в тази връзка е, че до м. август 2016 г. наредбите на министъра на
МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му
след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори и
да се приеме, че подобна цел е налице, както бе посочено по-горе в полза на
служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и компенсиране на особената
тежест на положения нощен труд.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав на ПОС намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание и за размер.
Ето защо, настоящият съдебен
състав на ПОС намира, че РС - Пловдив е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено,
а въззивната жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Разноски. При този изход на
делото, основателно е искането на въззиваемата страна
за заплащане на разноските по делото, за които се представя договор за правна
защита и съдействие за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Във въззивната
жалба е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което се явява основателно, тъй като минималният
размер на възнаграждението по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 330,61 лв.
Така
мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
Потвърждава Решение № 260009/28.08.2020г., постановено по
гр.д.№ 2747/2019г. от Районен съд – Асеновград, III гр.с.
Осъжда Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София, да заплати на А.К.З., ЕГН **********, сумата
в размер на 330,61 лв. за направени разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: