№ 8767
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско
дело № 20231110149889 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 248716/ 07.09.2023 г. от ..., ЕИК: ... против М.
З. Ч., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с искане да бъде
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1100
лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № ... от ... г., сключен
с ..., сумата 122,29 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
24.12.2021 г. до 24.06.2022 г., и сумата 112,20 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за периода от 25.12.2021 г. до 28.03.2023 г., които вземания се
твърди да са погасени от солидарния длъжник ... по силата на Договор за предоставяне на
гаранция № ... от ... г., и да са прехвърлени на ищеца по силата на рамков договор за цесия
от ... г. и приложение № 1 от ... г. към договора, като за тях е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10739 от 13.04.2023 г. по ч. гр. д. № 17752/ 2023 г.
по описа на СРС, 138 състав.
Ищецът твърди, че на ... г. между ответника М. З. Ч. и ... е сключен Договор за кредит
№ ..., по силата на който ... предоставил на ответника кредит в размер на 1100 лева, който
последният се задължил да върне на 27 броя седмични вноски в размер на 45,27 лева в срок
до 24.06.2022 г., ведно с уговорена в договора възнаградителна лихва. Сочи се, че за
обезпечение на задълженията по договора, ответникът сключил Договор за предоставяне на
гаранция № ... от ... г. с ..., по силата на който последното се задължило да отговаря
солидарно пред кредитополучателя за задълженията по договора за кредит срещу
възнаграждение. Ищецът поддържа, че поради неизпълнение на задълженията на главния
длъжник по договора за кредит, поръчителят е изпълнил задължението му, като с
изпълнението е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Сочи, че по силата на
рамков договор за цесия от ... г. и приложение № 1 от ... г. към договора, ... е прехвърлило
вземанията си срещу ответника на ищцовото дружество. По изложените съображения моли
1
за уважаване на исковете. Направено е искане сторените от ищеца разноски да бъдат
възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител адвокат М. Р., оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира
възражение за нищожност на договорите за заем и за поръчителство поради липса на
съгласие, тъй като не са подписани за заемодателя, съответно за поръчителя. Твърди, че
уговореният лихвен процент и годишният процент на разходите са прекомерни, поради
което клаузите, с които са уговорени са нищожни. Допълнително излага твърдения, че
валидно вземане в полза на ищеца не е възникнало, доколкото вземанията по договора за
заем са възникнали през 2021 г., а договорът за прехвърлянето им е от предхождащ го
момент, т.е. няма как да са прехвърлени по силата на същия, тъй като не са съществували.
Оспорва, че цесията е съобщена на длъжника. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове са допустими.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 17752/2023 г. в полза на ищеца е издадена на 13.04.2023 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10739, с която съдът е
разпоредил М. З. Ч. да заплати на ... следните суми: сумата 1100 лева, представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем № ... от ... г., ведно със законна лихва за
период от 03.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 122,29 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 24.12.2021 г. до 24.06.2022 г., и сумата
112,20 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
25.12.2021 г. до 28.03.2023 г. Заповедта да изпълнение е връчена на длъжника по реда и
условията на чл. 47 ГПК, като в указания едномесечен срок заявителят е предявил
установителни искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид което за ищеца е
налице правен интерес от настоящото производство.
С оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта
за изпълнение в останалата част, производството е процесуално допустимо.
Видно от представения и приет по делото договор за паричен заем № ... от ... г. между
..., в качеството си на заемодател, и М. З. Ч., в качеството му на заемополучател, е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставен заем в
размер на 1100 лева, който последният се задължава да погаси, ведно с уговорена между
страните договорна възнаградителна лихва, на 27 седмични вноски, всяка в размер на 45,27
лева, или общо сумата в размер на 1222,29 лева. Съгласно чл. 2, т. 6 от договора,
фиксираният годишен лихвен процент по заема е в размер на 40 %, а съгласно т. 8, ГПР е в
размер на 47,25 %.
В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.;
да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор
за паричен заем, сключен с ...; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да
нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, да
подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за
дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на
задълженията по договора; 3) предоставена гаранция от одобрено от заемодателя дружество
2
- гарант, което предоставя гаранционни сделки.
По делото е представен и договор за предоставяне на гаранция № ..., сключен на ... г.,
сключен между М. З. Ч. и ..., видно от който дружеството е поело задължение да издаде
гаранция за плащане в полза на ... с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на
заемателя, възникнали съгласно договор за паричен заем № .../ ... г., в това число главница,
възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора потребителят дължи на
гаранта възнаграждение в размер на 748,71 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размер на 27,73 лв., с посочени падежни дати, като видно от ал. 3, ... е овластено да
приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждение по този договор, а в случай че платената сума е недостатъчна да покрие
задълженията към ... и към гаранта, към последния се погасяват с приоритет. В чл. 5, ал. 1 от
договора за гаранция, страните са уговорили, че в случай че гарантът извърши плащане по
гаранцията в изпълнение на задълженията на потребителя, гарантът има право да поиска от
потребителя възстановяване на сумата на платените от гаранта задължения. Видно от
изречение две на чл. 5, ал. 1, задължението на потребителя за възстановяване на тези суми
възниква на датата на изпращане на уведомлението от страна на гаранта до потребителя за
извършено плащане в полза на заемодателя.
Видно от представения по делото погасителен план, в него освен колонка с посочен
размер на вноската по кредита в размер на 45,27 лева, както е уговорено в договора за
паричен заем, е налице и колонка, обозначена като общ размер на вноската с посочен размер
73,00 лева, в която към размера на вноската по заема е и прибавено и възнаграждение за
предоставяне на гаранция.
По делото е представи и рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от ... г., съгласно който ..., в качеството му на цедент, е прехвърлило на ..., в
качеството му на цесионер, свои ликвидни и изискуеми вземания, които цедентът имал към
потребители за дължими възнаграждения за извършени гаранционни плащания по договори
за паричен заем на клиенти, отпуснати от кредитиращи/ финансови институции, както и за
самите направени гаранционни плащания, за сумите по които е суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор. Прехвърлените вземания са съответно индивидуализирани в
Приложение № 1/ ... г. към договора, от което се установява, че вземането на ответника М. З.
Ч. е сред прехвърлените вземания под № 2817, като към ... г. общият дълг на ответника
възлиза в размер на 2059,43 лeва, от които сума в размер на 1100 лева – непогасена
главница, сума в размер на 122,29 лева – договорна лихва, сума в размер на 38,43 лева –
законна лихва за забава, сума в размер на 50,00 лева – непогасени такси /неустойки/ разходи
за забава, и сума 748,71 лева – възнаграждение по договора за поръчителство.
С изрично пълномощно поръчителят и цедент ... е предоставил на цесионера ...
правото да уведомява на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всеки от длъжниците, чиито вземания
са прехвърлени съгласно Приложение № 1/ ... г. към рамковия договор за цесия.
По делото като писмено доказателство е представено и платежно нареждане за
кредитен превод от 02.08.2022 г., видно от който ... е заплатило в полза на ... сума в размер
на 1320,72 лева с основание за плащане: кредит ИД: ....
При така установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът намира
следното:
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, сключен с ответника,
както и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на
уговорената възнаградителна лихва; изпадането на ответника в забава по отношение на
3
задълженията му по договора за паричен заем, както и размера на обезщетението за забава;
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за поръчителство за
обезпечаване задълженията на ответника по договора за паричен заем; плащането от
поръчителя на задълженията на ответника по договора за паричен заем и настъпила
изискуемост на вземанията на поръчителя от ответника; прехвърляне на вземанията на
поръчителя в полза на ищеца чрез договора за цесия; уведомяване на длъжника за
извършената цесия.
Съдът намира, че от представените доказателства се установява наличието на
облигационна връзка между ..., в качеството си на кредитодател, и М. З. Ч., в качеството му
на кредитополучател, по договор потребителски кредит № .../ ... г., по силата на който на
ответника е предоставен заем в размер на 1100 лева, който последният се задължава да
погаси в срок до 24.06.2022 г., ведно с уговорена между страните договорна
възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент в размер на 40,00 %. Установява се и
предоставяне на заемната сума /включително от приетото по делото заключение на съдебно
– счетоводна експертиза/, както и с оглед срока за погасяване на заемната сума, ответникът
да е изпаднал в забава.
Установява се по делото и наличието на облигационно правоотношение между М. З.
Ч. и ..., видно от който дружеството е поело задължение да издаде гаранция за плащане в
полза на ... с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на заемателя, възникнали
съгласно договор за паричен заем № .../ ... г. Установява се и извършено от страна на ... в
полза на ... плащане по процесния договор за паричен кредит № .../ ... г. в размер на 1320,72
лева.
По делото са представени преписи от договорите за заем и поръчителство, носещи
подпис за заемополучател /в о.с.з., проведено на 18.04.2024 г. е оттеглено оспорването на
истинността на договорите, досежно подписа, положен в тях за М. Ч./. Договорът за заем
съдържа и печата на дружеството заемодател и блед подпис за заемодателя – състоящ се от
ръкописно изписана буквата „Д“. Представен е и погасителен план към договора за заем,
който е подписан от заемодателя отново с ръкописен подпис, състоящ се от буквата „Д“.
Заемодателят и поръчителят са се позовали на последиците от договорите, спазили са
всички уговорени в тяхна тежест задължения, поради което следва да се приеме, че са
валидно обвързани от облигационните правоотношения, възникнали на основание тези
договори. В действителност често екземплярите от договорите, които остават за съответната
страна, остават неподписани от същата, а подписаният екземпляр се предава на насрещната
страна. В настоящия случай преписите, представени с исковата молба, съдържат подписа на
ответника, а цесионерът, който черпи права от тях, се позовава на тях, като ги прилага по
делото. Поради това, следва да се приеме, че не е налице порок във волята на страните при
сключване на договорите.
Предвид установените облигационни правоотношения по договор за паричен заем,
сключен между ... и ответника, и по договор за поръчителство, сключен между ... и
ответника, съдът следва да се произнесе по релевираните от ответника възражения за
нищожност на процесните два договора на основание чл. 22 от ЗПК. С оглед свързаността
на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно.
Процесният договор за паричен заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съдът следи служебно за
нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателствата по делото /арг. ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това
съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител /арг. чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
4
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи
по договор, сключен с потребител, какъвто е и процесният договор.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.
Видно от чл. 4 от договора за потребителски кредит, ответникът се е задължил да
предостави обезпечение на кредитора, като условие за сключване на договора за кредит,
като от клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за потребителски кредит се установява, че в
хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следва да бъде одобрено от
кредитора, т.е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде поръчител по
кредита. От съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция се
установява, че възнаграждението на гаранта е разсрочено на погасителни вноски, чиито
падежни дати съвпадат изцяло с падежите на погасителните вноски по договора за
потребителски кредит. Също така, от клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на
гаранция се установява, че ... е овластено да приема изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по този договор вместо гаранта, както и всички
други вземания на гаранта по договора. Видно уговорките в договора между страните и тези
в договорите за кредит и поръчителство, между двата договора е налице такава тясна
корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на
поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски
кредит, т. е. те следва да се разглеждат като едно цяло.
Съгласно чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т.
е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните
може да бъде включена клауза за заплащане на такова. След извършена служебна справка в
ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собственик на капитала на поръчителя ... е ... -
кредитор на ищеца. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1,
т. 5 от ДР на ТЗ. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството
- поръчител, то с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за
кредит, сключен с ..., доколкото, плащайки задължението на потребителя, кредиторът плаща
вземането си сам на себе си. Този извод се потвърждава и от предвиденото в чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на гаранция овластяване на ... да приема изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора вместо гаранта,
както и всички други вземания на гаранта по договора.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 47,25 %. Този
размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,
сключен от потребителя с ..., което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
5
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по -
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Плащането на
възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването
на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване на
вземанията на ... по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от
ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При отчитането на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход,
действителният ГПР би бил значително по - висок от посочените в договора 47,25 %, като
възнаграждението за поръчителя е в размер на 68 % от посочената в договора за кредит
сума.
Със сключването на отделен договор за поръчителство се цели постигането на едно
допълнително възнаграждение за кредитодателя, което оскъпява договора за кредит и чиято
единствена цел е да се избегнат ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Макар предвидения в
договора ГПР да е в съответствие с максималния, съгласно законоустановен ред, то не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от
задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към
ЗПК начин. Тази част от договора е от съществено значение за интересите на потребителите,
тъй като целта на законовите изисквания за ГПР е да се даде възможност на потребителите
да взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за целта е необходимо те да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит. Поради тази причина
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с
императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен,
че води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията
на закона, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание
чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Оттук, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи
по кредита.
Доколкото видно от представените доказателства, поръчителят е заплатил дължимите
по договора за потребителски кредит суми, макар по делото да не са представени
доказателства за изричното уведомяване на потребителя за извършено плащане към
заемателя, в какъвто смисъл са релевирани от ответника възражения, то съдът приема, че в
полза на ... е възникнало валидно вземане, като се има предвид, че най-късно с получаване
на исковата молба, потребителят е уведомен и вземането е станало изискуемо.
Съдът намира, че е налице и валидно прехвърляне на вземанията по договор за цесия
в полза на ищеца .... С договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето
лице, като за валидността му не се изисква съгласието на длъжника. За да породи
извършеното прехвърляне действие по отношение на същия, следва до него да е достигнало
волеизявлението на досегашния кредитор – цедент. Както е застъпено в сочената от ищеца
6
практика на ВКС /Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ІІ ТО, ТК, решение
№ 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ІІ ТО, решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. №
2353/2013г. на ІІ ТО/, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от
цесионера /новия кредитор/. В този смисъл е и задължителната съдебна практика -
Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954 г. на ОСГК на Върховен съд. Съгласно сочената
съдебна практика, следва да бъде съобразен настъпилият в хода на процеса факт на
получаване на отправеното от цедента до длъжника уведомление за цесията. Това може да
бъде извършено, когато към исковата молба има приложено уведомление от цедента до
длъжника, с което уведомява за извършеното прехвърляне на вземанията, какъвто е
настоящият случай. Поради това подадената искова молба за признаване за установено
съществуването на прехвърленото вземане, има характер на съобщение за самото
прехвърляне, същата представлява уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и има за
последица действие на цесията спрямо длъжника – ответник по делото, а цесионерът –
ищецът, се явява носител на процесните вземания. Доводите в противната насока,
поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля като
неоснователни. Обстоятелството, че исковата молба е връчена на назначения от съда особен
представител на ответника – длъжник, назначен при предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК, не
е основание да се приеме, че уведомяването не се е състояло. Това е така, тъй като няма
законови основания, от които да следва изводът, че назначените на страните особени
представители /адвокати/ по чл. 47, ал. 6 ГПК осъществяват ограничено процесуално
представителство, различно от процесуалното представителство по пълномощие, уредено от
чл. 32, т. 1 ГПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви
или други разходи по кредита. Предвид нищожността на договора за заем и нищожността на
разпоредбата на чл. 3 от договора за гаранция, с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съдът
приема, че по договора за заем ответникът дължи единствено главница в размер на 1100
лева /съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза, длъжникът не е
извършвал плащания за погасяване на задълженията по кредита/. Други суми по договора не
се дължат. Ответникът не дължи възнаградителна лихва и лихва за забава, тъй като предвид
недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за
поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно
фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и
обезщетение за забава за исковия период.
Предвид изложеното, искът за претендираната главница е основателен в предявения
размер и следва да бъде уважен, а останалите предявени искове следва да бъдат отвхърлени,
като неоснователни.
При този изход на делото, страните имат право на разноски. Ищецът е извършил
разходи в размер на 76,69 лева в заповедното (26,69 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение) и 1006,31 лева в исковото производство (73,31 лева
държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 433 лева депозит за особен
представител и 400 лева депозит за в.л.), при юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и исковото производства в размера, съответно по чл. 26, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, от които се присъждат съответно 63,21 лева
и 829,49 лева, съобразно уважената част на исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че М. З. Ч., ЕГН
**********, с адрес в ..., дължи на ..., ЕИК ..., със седалище и адресна управление в ...,
сумата 1100,00 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № ... от ... г.,
сключен с ..., заплатена от ... въз основа на Договор за предоставяне на поръчителство № ...
от ... г., ведно със законна лихва от 03.04.2023 г. до изплащане на вземането, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17752/ 2023 г. на СРС, 138
състав, като ОТХВЪРЛЯ изцяло исковите претенциите за заплащане на договорна
възнаградителна лихва в размер на 122,29 лева за периода от 24.12.2021 г. до 24.06.2022 г., и
на мораторна лихва за забава в размер на 112,20 лева за периода от 25.12.2021 г. до
28.03.2023 г.
ОСЪЖДА М. З. Ч., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адресна управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 63,21 лева –
разноски в заповедното производство, и сумата 829,49 лева – разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8