Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.02.2021 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 9 февруари
2021
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 6859 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД твърдят в исковата си молба, че
с ответника В.К.В. се намирали в договорни отношения, по силата на които „Водоснабдяване
и Канализация" ЕООД открило партида на името на В.К.В. с партиден №000005,
за имот, находящ се в община Стара Загора, село **, във връзка с доставянето на
питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води.
През периода от месец юни 2013г. до месец септември 2014 г. „Водоснабдяване
и Канализация" ЕООД гр.Стара Загора доставило питейна вода на В.К.В. с
партиден №000005, за имот находящ общ. Стара Загора, село ** и отвеждала
канална вода, за която били издадени квитанции със следните номера и стойности:
Квитанция №********** от 01.07.2016г. на стойност - 10.86 лв.; Квитанция
№********** от 01.07.2016г. на стойност - 13,03 лв.; Квитанция №********** от
01.07.2016г. на стойност - 10,86 лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на
стойност - 13,03 лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на стойност - 10,86
лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на стойност - 10,86 лв.; Квитанция
№********** от 01.07.2016г. на стойност - 13,03 лв.; Квитанция №********** от
01.07.2016г. на стойност - 10,86 лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на
стойност - 10,86 лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на стойност - 10,86
лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на стойност - 10,86 лв.; Квитанция
№********** от 01.07.2016г. на стойност - 13,03 лв.; Квитанция №********** от
01.07.2016г. на стойност - 13,03 лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на
стойност - 13,03 лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на стойност - 10,86
лв.
Ответникът не заплатил стойността на предоставената му услуга от страна на
„Водоснабдяване и Канализация" ЕООД гр.Стара Загора. Общата стойност на
горепосочените квитанции била в размер на 178,09
лв.
Съгласно чл.44 от Общите условия за уреждане на отношенията между „Водоснабдяване
и Канализация" ЕООД гр. Стара Загора и потребителите на предоставяните
водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал на ВиК
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. В тази връзка, ответникът дължал на „Водоснабдяване и Канализация”
ЕООД гр. Стара Загора по горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 37,05 лв., по всяка една от
квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 02.07.2016г. до 17.08.2018г. /датата на
издаване на лихвения лист/.
Многократно служители на ищцовото дружество се опитвали да намерят
доброволен начин за заплащане на предоставените услуги на ответника, но без
резултат. Въпреки изпратените покани до него същият отказал да заплати
дължимата от него сума.
Въпреки опитите за разговори за уреждане на отношенията между страните, до
настоящия момент ответникът не извършил плащане на дължимите суми по
горепосочените квитанции в размер на 178,09 лв. с включен ДДС, както и
дължимата лихва в общ размер на 37,05лв.
В чл. 3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е
предвидено, че потребители на ВИК услуги са собствениците или притежателите на
вещно право на ползване или на строеж на водоснабдени имоти, което било
отразено и в чл.2, ал.1, т.1 и 2 и ал. 3 от Общите условия на оператора.
Предвид това считат за категорично, че ответникът имал качеството на
потребител на тези услуги.
През процесния период за част от квитанциите се касаело за служебно
начисляване на суми, поради неосигурен достъп, а за част от квитанциите бил
реално измерен водомера.
Отделно от горното, ответникът В.К.В. подал до „ВиК" ЕООД Заявление
Вх. № КЦ2933/25.08.2014 г., с което искал да му бъде извършена проверка на
монтирания в неговия имот водомер.
На 27.08.2014 г. екип на дружеството извършил проверка на място на
средството за търговско измерване в имота на ответника в село **, общ. Стара
Загора, за което свидетелствал съставения Констативен протокол №**********. При
проверката било установено, че монтирания водомер работил и бил в изправно
състояние, което означавало, че показанията му отговаряли на реалната
консумация, а поставените пломби били на съответните места. В цитирания
протокол били дадени предписания на абоната, за които нямало данни да са
изпълнени.
На 07.10.2014 г. изпратили до ответника покана за доброволно изпълнение на
дължимите суми по издадените от дружеството фактури/квитанции.
В отговор на подаденото Заявление Вх. № КЦ2933/25.08.2014 г. и след
направената проверка, на място в имота на ответника „ВиК" ЕООД изпратило
Писмо до В.В. с изх. № КЦ - 2933/08.10.2014 г., с резултатите от проверката,
дължимата сума и начините, по които можело доброволно да бъде заплатена. Наред
с горното, заявяват, че при проверката било установено, че абонатът допуснал
нарушение на чл.18,т.1 от Наредбата за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Поради обстоятелството, че не били заплатени дължимите суми към ищеца,
подаде заявление по чл.410 ГПК против В.К.В. *** за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано
ч.гр.дело №1034/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, по което била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на
ответната страна при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Предвид гореизложеното, неизплатеното и дължимо задължение от ответника към
ищцовото дружество бил в общ размер на 215,14лв., от които сумата 178,09лв. с вкл. ДДС, представляваща
дължими главници по посочените квитанции, ведно със законната лихва в общ
размер на 37,05лв.
С оглед на гореизложеното, бил налице правен интерес да предявят иск за
установяване на вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение за
консумирана питейна и отведена канална вода, от страна на В.К.В..
По изложените съображения, молят съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че В.К.В. ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ"
ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. "Христо
Ботев” №62, ЕИК *********, сумите, както следва:
1/ сума в размер на 178,09 лв.
/сто седемдесет и осем лева и 09 стотинки/, представляваща цената на
доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода по следните
квитанции:
Квитанция №********** от 01.07.2016г. на стойност - 10.86 лв.; Квитанция
№********** от 01.07.2016г. на стойност - 13,03 лв.; Квитанция №********** от
01.07.2016г. на стойност - 10,86 лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на
стойност - 13,03 лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на стойност - 10,86
лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на стойност - 10,86 лв.; Квитанция
№********** от 01.07.2016г. на стойност - 13,03 лв.; Квитанция №********** от
01.07.2016г. на стойност - 10,86 лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на
стойност - 10,86 лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на стойност - 10,86
лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на стойност - 10,86 лв.; Квитанция
№********** от 01.07.2016г. на стойност - 13,03 лв.; Квитанция №********** от
01.07.2016г. на стойност - 13,03 лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на
стойност - 13,03 лв.; Квитанция №********** от 01.07.2016г. на стойност - 10,86
лв.
2/сума в размер на 37,05лв.
/тридесет и седем лева и 05 стотинки/, представляваща общ размер на лихва по
всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 02.07.2016г. до 17.08.2018г./датата на издаване на лихвения лист/, както и
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд
Стара Загора, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1034/2019г. - до
окончателното й изплащане.
Молят съда да им бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски в размер на 385лв., от които сумата 25лв., представляваща доплащане на
държавна такса и сумата 360лв., представляваща възнаграждение за адвокат.
Също така, молят съда да им бъдат присъдени и направените по ч.гр.дело №1034/2019г.
по описа на Районен съд Стара Загора разноски в общ размер на 205лв., от които
сумата 25лв., представляваща държавна такса и сумата 180лв., представляваща
възнаграждение за адвокат.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.К.В., чрез назначения му
особен представител адв. М.С., в който заявява, че предявените искове са
допустими, но по своето същество неоснователни и недоказани.
Липсвали доказателства, които да установят, че между ищеца и ответника
имало сключен индивидуален договор за потребление на ВиК услуги в периода от м.
юни 2013 г. до м.септември 2014 г.. Към исковата молба нямало доказателства,
които да установят твърдението, че ответникът бил уведомен за задължението си
към ищцовото дружество. Не се представяли и доказателства, доказващи, че
приложените към исковата молба квитанции, били осчетоводени от ищеца нито, че
по същите имало неплатени задължения.
He била спазена нормативната уредба и Общите условия на ищцовото дружество
/действаща към тогава/, като доставчик на ВиК услуги, при отчитане на
изразходваното количество вода и при издаване на процесиите квитанции.
Договорът за доставка на питейна вода бил с периодично изпълнение, тъй като
ползваните количества вода, както и стойността им се определяли за фиксирани
периоди от време, а заплащането ставало ежемесечно. За да установяло наличието
на задължение и неговия размер ВиК операторът следвал да докаже, че съобразно
приетите от него Общи условия извършил всички действия по отчитането на
потребеното количество за всеки отделен период. Само по себе си, издаването на
фактура или квитанция с данни, които не почивали на документи създадени
съобразно Общите условия на ВиК не било обстоятелство годно да породи
задължение. Това било така, защото ползвателят на водоснабдителна услуга дължал
заплащане на цената на консумираната от него вода, като нейното количество
следвало да се определи чрез средство за търговско измерване - водомер,
показанията на който трябвало да бъдат отчетени съобразно разпоредбите на
Наредба №4 от 14.09.2004 г. и Общите условия.
Квитанциите били издадени на 01.07.2016г. Ищецът не представял
доказателства по кои са начислени служебно суми, поради несигурен достъп и кои
по реално измерен водомер. Съобразно чл. 24 ОУ и чл.35. ал.4 от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребителят бил
длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК
оператора за извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални. Достъпът се
осигурявал за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане на
водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато
потребителят не бил съгласен с фактурираните количества, същият бил длъжен да
уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в
срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Ищецът не спазил
задълженията си и не изяснил причината, поради която служебно бил отчитан
водомера на ответника. Не било ясно ответникът да е бил уведомяван за датата на
отчитане, чрез поставяне на писмено съобщение или да бил уведомяван по друг
начин и да отказвал достъп до обекта на отчитане. Същевременно не били
изпълнени и изискванията на чл.21, ал.4 от ОУ при неосигуряване на представител
на абоната отчетът да бил подписван от свидетел. Единственото изключение от
този ред било да се извършва дистанционно отчитане и ползване на електронен
карнет, какъвто не бил настоящия случай. В чл.22, ал.4 от ОУ на ищеца, се
сочило, че при неосигуряване на достъп повече от година поради отсъствие на
потребителя, то следвало да се състави протокол, като след това се изчислявало
изразходваното количество питейна вода по начин указан отново в ОУ. В случая
нямало представен по делото такъв протокол.
Ето защо, следвало да се приеме, че за ищеца не било възникнало правото за
служебно начисляване на вода.
От друга страна като потребител и според чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004г.
и Общите условия ВиК операторът издавал ежемесечни фактури, освен при изрична
договореност за различен период на фактуриране. Потребителят бил длъжен да
заплаща дължимите суми за ползваните от него ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактуриране, т.е. ответникът имал задължение да плати цената на ищеца
в 30-дневен срок от фактурирането им. С това, че ищецът не издавал своевременно
фактури или квитанции за плащане, по силата на която потребителят да заплати
изразходваната и измерена вода. Доставчикът изпълнявал недобросъвестно правата
си, като не дал възможност на ответника да извърши изпълнение, т.е.
възпрепятствал изпълнението по заплащане на цената.
Ето защо, прави възражение за изтекла давност, тъй като операторът бил
длъжен да издава фактури ежемесечно за всеки отчетен период.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги били
собственици те или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдени имоти, което било залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите
условия на оператора. Тази разпоредба регламентирала няколко основни групи
потребители - собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗВРВКУ - наематели. За да възникнело задължението за заплащане на „ВиК“ услуги,
за който и да бил субект, то той на първо място следвало да има качеството на
„потребител“ на тези услуги. Приложената справка от Служба по
вписвания-гр.Стара Загора, установявала, че ответникът бил собственик на 1/2
идеални части на водоснабдения имот за процесния период. Другата 1/2 идеални
части от имота била собственост на лицето ** И., с ЕГН **********. Още повече,
че ищцовото дружество адресирало известията си винаги до двамата собственици на
имота.
Предвид изложеното не се установявало, че именно ответникът се явявал
потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите условия на оператора.
С оглед гореизложеното, молят съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 1034/2019 г. по описа на РС Стара
Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 996/22.03.2019 г. за сумата
178.09 лв. за главница; Лихва в размер на 37.05 лв. за периода 02.07.2016 г. до
17.08.2018 г. и законната лихва от 20.02.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 25 лв. ДТ и 180 лв. адв. възнаграждение - разноски по делото. Заповедта
до длъжника е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в
законоустановения срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.
Ползването
на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на "ВиК" ЕООД - гр. Стара Загора, одобрени от ДКЕВР и
публично обявени в пресата и на сайта на дружеството.
По делото не са представени доказателства ответникът да е
възразил срещу Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, гр. Стара Загора,
одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР в срока по чл.
8, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ( чл.
8, ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) и предвид това
обстоятелство те го обвързват и без приемането им, и представляват сключеният
между него и ищеца договор за предоставянето на ВиК услуги до процесния
водоснабден имот ( чл.
8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.). Ето защо, като потребител на
тези предоставяни от ищеца ВиК услуги, според чл. 3, ал. 1, т. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г., ответникът има задължение съгласно чл.
32, ал. 2 и чл. 62, ал. 2, изр. 2 от действащите общи условия да плати цената
на ищеца в 30-дневен срок от фактурирането им.
От представените и приети по делото писмени доказателства - копия на 15
броя квитанции, се установява, че между страните са възникнали отношения, имащи
характер на договор за доставка на питейна и отвеждане на канална вода. По
силата на създаденото правоотношение ищецът е разкрил на ответника партида, по
която да се отчитат консумираните от него количества вода. Въз основа на
отчетеното са издадени и отделните квитанции, удостоверяващи месечните
доставки. Задължение на ответника е да заплаща ежемесечно извършените от ищеца
доставки, като в случай, че той не стори това, дружеството ищец разполага,
съобразно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с правото да иска цената да му бъде заплатена.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги и
чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи В
и К услугите се предоставят при общи условия, одобрени от ДКЕВР, които се
публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. По делото е безспорно, а и е служебно
известно на съда, че ищцовото дружество е В и К оператор за територията на
област Стара Загора, както и че дейността на същото се осъществява въз основа
на одобрени от ДКЕВР общи условия, които са в сила за всички потребители от
областта, като действащите за процесния период общи условия са публикувани на
електронната страница на ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
както и съгласно Общите условия на ищцовото дружество, приети съгласно чл. 8 от
наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От
съдържанието на посочените разпоредби следва, че качеството на потребител на В
и К услуги е свързано с наличието на вещно право на собственост, ползване или
строеж върху водоснабдения имот, като страна по договора при общи условия за
предоставяне на В и К услугите е собственикът или носителят на вещно право на
ползване или строеж върху имота. В настоящия случай по делото няма спор между
страните, а и се установява от писмените доказателства, че за процесния период
ответникът е бил собственик на имота, за който се претендира заплащане на
доставени В и К услуги, поради което следва да се приеме, че има качеството на
потребител на В и К услуги и се намира в облигационно отношение с дружеството-
доставчик. Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 4 за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи изразходваната вода се отчита по водомера на
водопроводното отклонение. Съгласно чл. 32, ал. 1 от същата наредба В и К
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, а съгласно ал. 8 отчитането се извършва
от длъжностни лица на оператора или от лица, на които е възложено от оператора
въз основа на договор. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Общите условия на ищцовото
дружество отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя
или негов представител, а при неосигуряване на представител отчетът се подписва
от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. В случая
от страна на ищцовото дружество не се представят писмени доказателства за
извършен в процесния период в присъствието на потребителя и удостоверен с
подписа му отчет на водомера в имота му или за удостоверен по реда на чл. 22,
ал. 4 от Общите условия отказ за осигуряване на достъп.
Ищцовото дружество не представя карнети, които да се отнасят за отчети,
извършени в периода юни 2013 г. – септември 2014 г., т. е. много преди издаването
на представените квитанции с една и съща дата 01.07.2016 г., в които са
отразени задължения за периода от 19.06.2013 г. до 19.08.2014 г., които не са
подписани и не става ясно кой и на какво основание ги е съставил. Същите имат
характер на изхождащ от ищцовото дружество документ, удостоверяващ изгодни за
него факти, поради което не могат да има обвързваща доказателствена стойност.
В производството по чл. 422 ГПК
взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение на
ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за доставка
на вода и отвеждане на отпадъчна такава, като ответникът не е изпълнил задължението
си за плащане на доставената му питейна вода за посочения период.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба факти, от които
произтича претендираното вземане и съответно да ангажира доказателства за
неговия размер. Ищецът следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си като
страна по договора. В тежест на ответника е да установи възникването на
правопогасяващи и правоизключващи факти.
Процесният недвижим имот е водоснабден и се намира в район, за който
водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2, б.
"б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги потребители на водоснабдителни услуги, потребители са
"юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги". Според чл. 3, ал. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на услугите на ВиК са: 1. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Т. е. потребител, по смисъла на
наредбата, е носител на вещно право върху имота.
В конкретния случай, както се посочва по- горе не е спорно, че партидата по
процесния имот е записана на името на ответника. Същият, в качеството си на
собственик на имота, има качеството потребител на ВиК услуги.
Съгласно чл. 32, ал. 4
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
отчетените данни по ал. 2 и ал. 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Общите условия, отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,
а при липса на такъв, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на ВиК оператора. В настоящия случай, по делото липсват
доказателства относно начина на отчетеното количество вода.
По делото е представено становище от ВиК до ответника и г-жа ** И. /която видно
от справката за лице от Служба по вписвания е била собственик при квоти
½ от имота, за който е начислено процесното количество вода/, в което
ВиК им указва, че за адрес в с. **, обл. Стара Загора и съществуваща партида №
5 има начислено задължение в размер на 2135,60 лева към дата 25.08.2014 г.
Представена е също така Покана за доброволно плащане, с която уведомяват
ответника, че към 30.09.2014 г. има 16 неплатени фактури за обща сума в размер
на 2296,76 лева. Не става ясно за съда какъв е периода, за който се претендира
вземането по тези фактури и включено ли е задължението, предмет на настоящия
иск.
По делото е депозирано заключение на
назначената съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не беше оспорено
от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.
Вещото лице сочи, че потребената вода е начислена в квитанциите съобразно
подадени данни по карнет с показание от 82 куб. м. вода. Начислението от 82
куб. м. вода по карнета е на база Констативен протокол №**********/27.08.2014
г. за адрес: село ** за партида № 5. В квитанциите е отразено, че инкасатора е
Наталия Д., а отчитането е по карнет №158/4. Ако приеме, че установено
потребено количество вода посредством отчитане показанията на водомера е правилно
и за процесния период /19.06.2013 г. до 17.09.2014 г./ е в размер на 82 куб. м.
вода, то начислените задължения съответстват на фактурираното и заявеното за
плащане от ВиК.
В Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор "В." ЕООД гр.Стара Загора, действуващи до 27.09.2014 г.,
релевантни в правоотношенията между страните по делото, в чл. 21, ал. 4 е
предвидено, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител,
отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК
оператора. Съгласно ал. 5 на посочената разпоредба, датата на отчитане на
водомерите се обявява с писмено съобщение, поставено на подходящо място, или се
съобщава по друг начин в срок не по-кратък от три работни дни преди отчитането.
В чл. 22 от Общите условия се предвижда задължение на потребителя да осигурява
свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора
за извършване на отчети на водомера на сградното отклонение и на индивидуалните
водомери.
Спорна в отношенията между страните е изправността на доставчика по
правоотношението по отношение на поетите от него задължения по силата на
обвързващите страните Общи условия, в т.ч. за отчитане показанията на
средството за измерване при уговорените правила, условия и срокове. Както беше
посочено по-горе, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, а при липса на такъв, отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. В
конкретния случай, по делото не са представени карнетни листове с положени от
ответника или негов представител подписи,
относими за процесния отчетен период м. юни 2013 г. до м. септември 2014
г. и обективиращи отчетени количества консумирана вода, отчитането на
количествата питейна вода от страна на оператора не е било съобразено с
правилата на чл. 32 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
и цитираните Общи условия, тъй като отчитането не е било извършено съобразно
предвидените правила в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператора гр.Стара Загора, действащи до 27.09.2014 г.
Договорът за доставка на питейна вода е с периодично изпълнение, тъй като
ползваните количества вода, както и стойността им се определят за фиксирани
периоди от време (в случая не по малко от един, не по-дълги от три месеца), а
заплащането на стойността става ежемесечно. За да установи наличието на
задължение и неговия размер ВиК операторът следва да докаже, че съобразно
приетите от него Общи условия е извършил всички действия по отчитането на
потребеното количество за всеки отделен период, което в случая не е установено
от страна на ищеца.
Съдът намира, че издаването на квитанции от една и съща дата 1.07.2016 г.
за партида № 5 с данни, които не почиват на документи, създадени, съобразно
Общите условия не е обстоятелство, годно да породи задължение. Това е така,
защото ползвателят на водоснабдителна услуга дължи заплащане на цената на
консумираната от него вода, като нейното количество следва да се определя чрез средство
за търговско измерване - водомер, показанията на който трябва да бъдат
отчетени, съобразно разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите
условия, цитирани по-горе.
По изложените съображения, съдът намира за безспорно установено, че за процесният
период от време от юни 2013 г.-септември 2014 г. водомерът, монтиран в имота на
ответника не е бил отчитан съобразно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите
условия, тъй като липсват доказателства за отчитане на потребеното количество
вода за период за повече от една година, подпис на потребителя, няма подпис и
на свидетел, нито е съставен нарочен протокол, удостоверяващ невъзможност за
достъп до имота или отказ на ползвателя да даде такъв достъп. Това представлява
неизпълнение на задълженията на Общите условия от страна на ВиК оператора, тъй
като правилата относно периодичността и начините на отчитане на потребената
вода са приети в полза и на двете страни по договора.
Освен гореизложеното, следва да се отбележи също, че допуснатото от ищеца
нарушение на общите условия относно периодичността на отчитането и
начисляването на изразходваните количества вода, води до невъзможност за
ползувателя да упражнява правата си, лишавайки го от възможност своевременно да
възрази против дължимата сума, каквато възможност предвижда чл. 40, ал. 2
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общи условия, както и да
противопостави на кредитора възражение за погасяване по давност на периодично
дължимите суми. Последното е така, защото поради неправилното отчитане, не може
да се определи за кой период е възникнало задължението и от кой момент то е
станало изискуемо.
На следващо място, услугата по доставка на ВиК услуги се подчинява на
общите правила на договора за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността
на доставена и потребена вода. В този смисъл, издаването на квитанции не
доказват наличието на доставката, съответно потреблението.
В заключение, издадените от ищеца квитанции като частни документи, изходящи
от страната и удостоверяващи изгоден за нея факт не съставляват годно
доказателствено средство за факта на извършена доставка на услугата посочена в
тях. Документът, удостоверяващ по безспорен начин доставката на вода и други
услуги е карнетът, съдържащ подписа на страната или нейн представител, поради
което и съдържащ в себе си признание за получаване на услугата. Представените квитанции,
съдържащи данни за издадени карнети не са годни да го установяват, поради което
и при липса на други доказателствени източници следва да се приеме, че исковите
претенции са недоказани в своето основание и размери.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422 от ГПК за признаване за установено по отношение на В.К.В., че дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, сума в размер на 178,09 лв.,
представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална
вода, сума в размер на 37,05лв., представляваща общ размер на лихва по всяка
една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
02.07.2016г. до 17.08.2018г. /датата на издаване на лихвения лист/, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 996/22.03.2019 г. по ч.гр.д. №
1034/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора в полза на ответника не следва да
бъдат присъждани разноски, тъй като такива не са направени.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, със седалище и
адрес на управление град Стара Загора, ул. "Христо Ботев” № 62, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Румен Тенев Райков, иск за признаване
за установено по отношение на В.К.В., ЕГН **********, с адрес *** че дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление
град Стара Загора, ул. "Христо Ботев” №62, ЕИК *********, сума в размер на
178,09 лв. /сто седемдесет и осем
лева и 09 стотинки/, представляваща цената на доставената и изконсумирана
питейна и отведена канална вода, сума в размер на 37,05лв. /тридесет и седем лева и 05 стотинки/, представляваща общ
размер на лихва по всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 02.07.2016г. до 17.08.2018г. /датата на издаване на
лихвения лист/, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 996/22.03.2019
г. по ч.гр.д. № 1034/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд - Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: