Решение по дело №615/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 570
Дата: 2 октомври 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20197150700615
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 570/2.10.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик, I състав, в открито съдебно заседание на десети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                  Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА

 

при секретаря Тодорка Стойнова с участието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Шотева административно дело № 615 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на П.П.Н. с ЕГН **********, чрез адв.М.,  против Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“гр.София, представлявана от изпълнителен директор , с цена на иска от 550 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Твърди се, че вредите са причинени от незаконосъобразен акт отменен по съответния ред – НП № 33-0000111/31.05.2018г. издадено от Началник на областен отдел „АА“ - Пазарджик, отменено със съдебно Решение № 148/28.12.2018г. постановено по АНД № 165/18г. по описа на РС Панагюрище, потвърдено с Решение №251/18.04.2019г. на Административен съд Пазарджик. Претендира се и лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

             В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат М., който поддържа изцяло иска.Сочи доказателства.

             Ответната страна – ИА“АА“ -София, с писмен отговор, оспорва иска по размер и основание.

             Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на претенцията, поради което намира, че искът следва да бъде уважен.

             След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

   НП № 33-0000111/31.05.2018г. издадено от Началник на областен отдел „АА“ – Пазарджик е отменено със съдебно Решение № 148/28.12.2018г. постановено по АНД № 165/18г. по описа на РС Панагюрище,същото е обжалвано от ОО“АА“, и е  потвърдено с Решение №251/18.04.2019г. на Административен съд Пазарджик. В производството по АНД № 165/18 година на Районен съд – Панагюрище ищецът, в качеството на жалбоподател в производството, е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат. От представения договор за правна защита и съдействие на лист 27 от 165/18 година на Районен съд – Панагюрище се установява, че  е уговорено възнаграждение в размер на 200/двеста/ лева, като в договора е записано, че договорената сума е в размер на 200 лева, като платената сума е 200 лева, от които в брой 200 лева.Така постановеното решение е било обжалвано от Директора на ОО“АА“ пред Административен съд Пазарджик, който се е произнесъл с Решение №251/18.04.2019г. , постановено по КАНД № 173/19г. по описа на съда, с което е оставил в сила решението на въззивния съд. От представения договор за правна защита и съдействие на лист 22 от КАНД № 173/19г. на Адм.съд Пазарджик се установява, че  е уговорено възнаграждение в размер на 350/триста и петдесет/ лева, като в договора е записано, че договорената сума е в размер на 350 лева, като платената сума е 350 лева, от които в брой 350 лева.

             Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

             Искът е предявен пред компетентен съд, предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно която делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК/.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.            

             Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

            Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

 В процесния случай е безспорно доказано, че    НП № 33-0000111/31.05.2018г. издадено от Началник на областен отдел „АА“ – Пазарджик е отменено със съдебно Решение № 148/28.12.2018г. постановено по АНД № 165/18г. по описа на РС Панагюрище,същото е обжалвано от ОО“АА“, и въззивното решение  е  потвърдено с Решение №251/18.04.2019г. на Административен съд Пазарджик

Относно факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на възстановяване подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на наказателното постановление. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В процесния случай от представения в оригинал по АНД № 165/18г. по описа на РС Панагюрище договор за правна защита и съдействие, представен във вид на заверено копие в настоящото производство , е видно, че е уговорен размер на възнаграждението от 200 лева. Предвид факта, че в договора за правна защита и съдействие е посочено, че уговореното възнаграждение е платено в брой, може да се приеме, че вписаното в договора има характер на разписка. По същият начин е извършено и плащането по КАНД № 173/19г. по описа на Административен съд Пазарджик. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е доказано настъпването на вреда в посочения в исковата молба размер, както и е налице причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и вредата. Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.Не е необходимо същите да са поискани в производствата по обжалване на НП.

 Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението,но не по-малко от 300 лв. Видно е, че пред първата инстанция възнаграждението е 200лв., а пред касационната 350лв., т.е. не може да се говори за прекомерност, още повече, че с НП , на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 2000лв.

Направено е искане за присъждане на законна лихва, от датата на подаване на исковата молба, което искане с оглед уважаване на основния иск се явява основателно и следва да бъде уважено от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2019г.

           Предвид основателността на исковата претенция, подлежат на присъждане и направените от ищцовата страна разноски в настоящото производство.    С оглед на горното ответникът ще следва да заплати на П.П.Н. с ЕГН ********** разноски по делото общо в размер на 410 лева, от които: 10 лв. за внесена от ищеца държавна такса и 400лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, I състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ИА“Автомобилна администрация“ – София, представлявано от изпълнителен директор, да заплати на П.П.Н. с ЕГН **********, сумата от 550 / петстотин и петдесет/лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на изплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по АНД 165/18 по описа на РС Панагюрище и по КАНД № 173/19г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е потвърдено решението на РС Панагюрище, в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ИА“Автомобилна администрация“ – София, представлявано от изпълнителен директор, да заплати на П.П.Н. с ЕГН **********, направените по настоящото дело разноски в размер на 410  лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ:/п/