№ 2202
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510865 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация - София“ ЕАД срещу
решение от 01.08.2022 г. по гр.д. №16421/2022 г. на Софийския районен съд, 173 състав, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Областна администрация на
област София кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.124 ал.1
вр. чл.422 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 918,05 лв. – за доставена, но
незаплатена, топлинна енергия за периода мес.12.2018 г. – мес.04.2020 г. в топлоснабден
имот – част от апартамент в гр. София, ул. *******, част от ап.10, аб. №113791, и 22,32 лв.
за дялово разпределение за периода мес.11.2018 г. – мес.02.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
03.12.2021 г., до окончателното изплащане, сумата от 194,32 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.01.2019 г. – 30.11.2021 г., и
сумата от 5,24 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.12.2018 г. – 30.11.2021 г., като ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при
нарушение в материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че ответникът не може да отговаря по иск за неоснователно
обогатяване. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Областна администрация на област София в срока за отговор по
чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД в срока за отговор по чл.263
1
ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Третото лице-помагач на страната на ответника П. Е. М. в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са устоновителни искове с
правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като
ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между
страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на
неоснователно обогатяване от страна на ответника, чрез спестяване на разходите за
заплащане на топлинна енергия за процесния период и съответната мораторна лихва. Когато
между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на едно от страните
другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59
ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и
общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.
По делото не е спорно обстоятелството, че ответникът е бил собственик на процесния
недвижим имот през процесния период. Съгласно разпоредбата на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ,
„небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно
чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз
основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие
и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай няма спор между
страните, че такъв договор не е сключван, с оглед на което между тях не е съществувало
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански или небитови
нужди, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
По делото обаче ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал
никакви доказателства за установяване на обстоятелството, че именно ответникът е ползвал
процесния недвижим имот през процесния период. Нещо повече, от събраните по делото
доказателства, които не са оспорени от страните /споразумение от 26.11.2007 г. и извлечение
от банкова сметка/, се установява безспорно и категорично, че през процесния период
процесният топлоснабден имот е ползван от третото лице-помагач П. Е. М. по силата на
договор за наем.
2
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че не са налице елементите на
неоснователното обогатяване - ответникът не се е обогатил чрез спестяване на разходите за
топлинна енергия, поради което и предявените срещу него искове са неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да бъдат присъдени разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №8803/01.08.2022 г., постановено по гр.д.
№16421/2022 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, да заплати на Областна администрация на област София, ЕИК *******,
адрес: гр. София, ул. „******* на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Б.” ООД.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на
ответника П. Е. М..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3