№ 12048
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20241110107738 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове от А. М. Б. срещу Апелативен съд –
София с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата 1314,10
лева, представляваща разликата между изплатени и дължими трудови
възнаграждения за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. и с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ във връзка с чл. 9 от Правила за определяне и
изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения за сумата от
102,90 лева, представляваща разликата между изплатени и дължими
допълнителни трудови възнаграждения за периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е служител на ВКС от 2001 г. по силата на сключен
трудов договор, като е заемала длъжността „чистач“. Считано от 15.07.2020
г., въз основа на Решение на Пленума на ВКС по т. 1 от протокол №
9/23.04.2020 г., т. 11, всички служители от отдел „Стопанисване на сградата
на съдебната палата – гр. София“ при ВКС са прехвърлени в Апелативен съд
- София, като ищцата твърди, че не са сключвани нови трудови договори,
поради което всички права и задължения по сключените такива се запазват,
включително и трудовите възнаграждения, получавани във ВКС. Твърди се,
че след прехвърлянето на длъжността при Апелативен съд - София не е
извършвана дължимата индексация на трудовото възнаграждение на ищцата,
като при извършвани индексирания са прилагани колони 7 и 8 от
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, а не
колони 5 и 6, които се твърди да са приложими по отношение на
съществуващото правоотношение. С оглед на това се претендира разликата
между дължимото възнаграждение, в случай, че е била извършвана такава
1
индексация и реално получените от ищцата трудови възнаграждения.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който
оспорва иска. Не оспорва съществуването на твърдяното трудово
правоотношение, както и че към момента се явява работодател на ищцата.
Изложени са подробни доводи от правна страна в насока, че след
преминаването на длъжностите при ответника, по силата на Правилата за
прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията на с.,
възнагражденията на служителите не следва да се индексират до
изравняването им с тези на сходни или същите длъжности за съответната
група, съгласно Класификатора. Твърди се и че с решение по т. 4, т. 1 от
протокол № 19/16.12.2020 г. на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на
ВКС, е отхвърлено предложение на председателя на Апелативен съд - София
за изменение на Правилата, което решение е обосновано с мотивите на
решение на Комисията по протокол № 10/17.07.2020 г., т. 4, касаещо
прилагането на колони 5 и 6 от Класификатора. С оглед на това при
индексирането на възнаграждението не е прилагана колона 6 от
Класификатора, тъй като в такъв случай трудовото възнаграждение на ищцата
би надвишило размера на това, което получава служител, работещ в САС на
същата длъжност и за същото работно време (което е ¾ работно време). В
условията на евентуалност, при уважаване на доводите на ищцата за
основателност на иска, се излагат доводи, че искът следва да бъде отхвърлен
в частта за разликата във възнаграждението за периода от 01.01.2023 г. до
01.03.2023 г., тъй като Класификаторът, приет с протокол № 27/17.08.2023 г. е
в сила от 01.04.2023 г., а не от 01.01.2023 г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че между ищцата и ВКС е съществувало
трудово правоотношение, като тя е заемала длъжността „чистач“ при 3/4
работно време с място на работа – Върховен касационен съд, както и че през
процесния период между страните в настоящото производство е
съществувало трудово правоотношение, по което се явява приложим
Класификаторът на длъжностите в администрацията на съдилищата.
От приложеното по делото копие на кратък протокол № 10/30.04.2020
г., се установява, че с Решение на Пленума на ВСС, на основание чл. 130а, ал.
2, т. 6 от Конституцията на Република България във вр. с чл. 30, ал. 2, т. 5 и
чл. 387 и чл. 388 ЗСВ, стопанисването на Съдебната палата, находяща се в гр.
София, р-н Триадица, бул. Витоша № 2 е отнето от председателя на ВКС и е
възложено на административния ръководител на АС – София, считано от
15.07.2020 г.
С Решение на СК на ВСС от 09.06.2020 г., на основание чл. 30, ал. 5, т. 8
ЗСВ са съкратени 31 щатни бройки във ВКС и са разкрити съответно 31
2
щатни бройки в Апелативен съд - София, считано от 15.07.2020 г. за
длъжностите, между които и длъжността, заемана от ищцата. Съгласно
мотивите към това решение, увеличаването на щатната численост на
Апелативен съд - София, чрез намаляването на щатната численост на ВКС е в
изпълнение на решение на Пленума по протокол № 10/30.04.2020 г. относно
възлагане стопанисването на имота със Съдебната палата на
административния ръководител Апелативен съд - София, като е изразено
становище административните ръководители на ВКС и Апелативен съд -
София да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ, със запазване размера
на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на
Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата.
Със Заповед № А-1102/01.12.2020 г., във връзка с решение на СК на
ВСС по протокол №18/09.06.2020 г., с който от 15.07.2020 г. е увеличена
щатната численост на Съдебната администрация с 31 щатни бройки, на
основание чл.19, ал.1 ПАС, е утвърдена структура на администрацията на
Апелативен съд - София, като Отдел „Стопанисване и управление на съдебно
имущество“ е с 38 щатни бройки, между които е и длъжността „чистачи“ - 18
щатни бройки.
С Решение по Протокол №3/04.02.2020 г. на СК на ВСС е утвърден
Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата на
основание чл. 341 ЗСВ от 01.01.2020г., като съгласно същия,
възнагражденията на служителите от съдилищата в първа група, в които
попада и АС - София, се определят в диапазона, индивидуализиран в колони
7 и 8. Идентично е положението и при взимане на решенията за утвърждаване
на Класификаторите през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., обективирани в Протокол
№ 6/23.03.2021 г. на СК на ВСС, Протокол № 15/11.04.2022 г., на СК на ВСС
и Протокол № 27/17.08.2023 г. на СК на ВСС, при които отново
възнагражденията на служителите на Апелативен съд - София се определят
съгласно тези, индивидуализирани в колони 7 и 8 от класификаторите, а не
тези в колони 5 и 6, касаещи ВКС и ВАС.
С допълнителни споразумения към трудов договор, от 08.03.2021 г.,
19.04.2022 г. и 04.10.2023 г., между ищцата и ответника, на основание
актуализиране на Класификатора на длъжностите в администрацията на
съдилищата, е изменяно основното трудово възнаграждение, като и трите
увеличения през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. са според колони 7 и 8 от
Класификатора.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно
и мотивирано в достатъчна степен, се изяснява, че за процесния период от
01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. разликата между начислената основна заплата
по ведомост и основната заплата, изчислени съгласно колони 5 и 6 от
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, и
трудовото възнаграждение съгласно колони 7 и 8 от класификатора е в общ
3
размер на 1091,05 лева, от които 162,81 лева за периода от 15.07.2021 г. до
31.12.2021 г., 400,46 лева за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., 471,79
лева за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. и 56,00 лева за периода
01.01.2024 г. до 12.02.2024 г. Установява се още, че разликата между
начисленото допълнително трудово възнаграждение на основание колони 7 и
8 и колони 5 и 6 на Класификатора на длъжностите в администрацията на
съдилищата за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. е в размер на 95,00 лева.
Спорно между страните по делото е дали при годишните индексирания
на трудовото възнаграждение на ищцата през процесния период е следвало да
се приложат диапазоните по колони 5 и 6, или тези по 7 и 8 от Класификатора
на длъжностите в администрацията на съдилищата.
При така установените по делото обстоятелства, първият извод, който
следва, е че ищцата има качеството съдебен служител по силата на трудово
правоотношение с орган на съдебната власт, като за процесния период нейн
работодател е Апелативен съд - София. Съгласно чл. 340 ЗСВ, служителите в
администрацията на органите на съдебната власт са съдебни служители.
Правоотношението възниква въз основа на сключен трудов договор с
ръководителя на съответния орган, като за определени категории служители
/чл. 343, ал. 1 ЗСВ/ е предвидено провеждането на конкурс. Приложими към
правоотношението са както общите правила на КТ /чл. 359 ЗСВ/, така и
специалните на ЗСВ и на актовете, приети от ВСС. На Висшия съдебен съвет
е възложено извършването на подзаконова нормотворческа дейност, каквато е
и приемането според разпоредбата на чл. 341, ал. 1 ЗСВ, на Класификатор на
длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на
длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за
съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността
и възнаграждение за ранг. Касае се до акт, който притежава отличителните
признаци, присъщи на нормативен акт – отнася се до неопределен брой
адресати и има многократно правно действие, т.е. представлява подзаконов
нормативен акт.
Настоящият съдебен състав счита, че в тази хипотеза е налице
прехвърляне на дейност от един работодател на друг съгласно чл. 123, ал. 1, т.
7 КТ, при която трудовото правоотношение с работника или служителя не се
прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или
прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително
прехвърляне на материални активи. Преотстъпването или прехвърлянето на
дейност на работодателя от едно предприятие в друго се изразява в промени
на дейността му, съпроводена с предоставяне /преотстъпване или
прехвърляне/ на дейност и на материални активи, с които тя се осъществява
/сгради, машини, суровини и др./. В този случай е налице промяна на
работодателя по смисъла на чл. 123 КТ само когато съответните материални
активи, които се предоставят от едно предприятие на друго продължават да се
използват производително и поради това при тяхното използване са заети
работници и служители, които осъществяват дейността и преминават заедно с
4
преотстъпените материални активи. Посочената уредба касае запазване само
на трудовото правоотношение с работника или служителя / Решение № 425 от
1.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2920/2013 г., IV г. о., ГК/. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че трудовото правоотношение на ищцата
с ВКС не е прекратено, но считано от 15.07.2020 г. в него е настъпила
промяна, изразяваща се в промяна на работодателя, респ. считано от
посочената дата работодател на ищцата по трудовото правоотношение,
възникнало първоначално с ВКС, на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ е
ответникът – Апелативен съд - София.
В процесния случай, при промяна на работодателя на ищеца по реда на
чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ трудовото правоотношение на ищцата се е запазило,
такова каквото е било при предходния работодател, включително и по
отношение на трудовото възнаграждение. Ищцата е запазила достигнатото си
основно трудово възнаграждение, ранг и допълнителните възнаграждения за
придобит трудов стаж и професионален опит, но след това по силата на
утвърдения Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата
от първа група, в която попада Апелативен съд - София, възнаграждението за
заеманата от ищцата длъжност следва да се определи в диапазона на колони 7
и 8, а не както е било до промяната на работодателя - по колони 5 и 6,
предвидени за служители на ВКС и ВАС.
В тази връзка съдът счита, че съобразно разпоредбата на чл. 341, ал. 1
ЗСВ, единствено в правомощията на ВСС, в качеството му на първостепенен
разпоредител с бюджетни средства е да определя диапазона на трудовото
възнаграждение за съответната длъжност в съответните групи съдилища.
Съответните административни ръководители на съдилищата, които са
второстепенни разпоредители с бюджетни средства, не разполагат с
оперативна самостоятелност да определят възнаграждения извън
параметрите, посочени в Класификатора за съответната група съдилища. Във
връзка с това следва да се отбележи и че от страна на председателя на
Апелативен съд – София са предприети действия по сезиране, като съгласно
извлечение от Протокол № 10/17.07.2020 г. и Протокол № 19/16.12.2020 г. от
заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС е взето
решение, с което е отхвърлено предложението за изменение на Правилата за
прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на
съдилищата, както и искането по отношение длъжностите от Раздел I
„Ръководни длъжности“ и от Раздел III „Обща администрация“ и прилагането
на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на
съдилищата за служителите на Апелативен съд - София. В мотивите е прието,
че съгласно §1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на прехвърлените
служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни
или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора.
Предвид изложеното, независимо че трудовото правоотношение на
ищцата е продължило, без да се прекратява като е променено, при условията
на чл. 343, ал. 2 ЗСВ, относно работодателя и мястото на труд, то следва да се
5
счита за запазено само по отношение на основното трудово възнаграждение,
достигнато към този момент, заедно с постигнатите ранг и други привилегии,
но не и по отношение на задължение на работодателя да го индексира и то в
диапазона по колони 5 и 6, предвидени за служители на ВКС и ВАС, съгласно
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата.
По изложените съображения исковите претенции се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. Б., с ЕГН **********, с адрес гр.
София, ........, срещу Апелативен съд - София, ЕИК ......, с адрес гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
сумата 1314,10 лева, представляваща разликата между изплатени и дължими
трудови възнаграждения за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. и с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ във връзка с чл. 9 от Правила за определяне
и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения за сумата
от 102,90 лева, представляваща разликата между изплатени и дължими
допълнителни трудови възнаграждения за периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до
окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 19.06.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6