Решение по адм. дело №2884/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 и сл. от ЗУТ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на “М. к. Д. ф.“ ООД [населено място] против Заповед № 3996/11.11.2024г. на Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна, с която на основание чл.56 ал.2, във връзка с чл. 57а ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ и чл. 68 ал. 1 т.1, т.3 и т.8 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, на дружеството е наредено да демонтира собствения си преместваем обект, разположен на тротоара на [улица] е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение. Жалбоподателят счита обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна, по съображения изложени в жалбата; сочи, че многократно са подавани заявления до Кмета на Община Варна за издаване на Разрешение за поставяне на преместваем обект, но такова не е издадено; счита, че не е вина на дружеството, това, че няма издадено разрешение; не е посочено от административния орган на кои точно правила и нормативи не отговаря обекта.Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответникът – Директор на Дирекция „Управление на сигурността и контрола на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и заплатения хонорар за изготвената от вещото лице експертиза.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е започнало със съставения от Н. К. на длъжност Гл. инспектор „Строителен контрол“ /СК/ в Дирекция УСКОР при Община Варна с участието на двама други инспектори от същата дирекция Констативен акт № 132/04.112024г. В Констативния акт обектът е описан като преместваем обект за търговия /ПОТ/, стопанисват от „м.к. Д. ф.“ ООД. Посочено е също, че същият е разположен върху терен, който е общинска собственост на [улица]с размери 2,10 м. х 2,50м. на три метра от пътното платно. В КА проверяващите са вписали, че павилионът представлява метална конструкция, като от лицевата страна е монтирана алуминиева дограма. В т. 3 от КА съставителят на акта е вписал, че за обекта няма издадено Разрешение за поставяне от район „Одесос“ за 2024г. В КА е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 56 ал. 2, вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ и чл. 68 ал. 1 т. 1 и т.3 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Варна. Установените нарушения са посочени в КА като основание за издаване на заповед за демонтаж на преместваемия обект по реда на чл. 57а ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. Изрично е вписан текст, съгласно който съставеният Констативен акт следва да се счита за уведомление по чл. 26 ал. 1 от АПК. Въз основа на КА е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 3996/11.11.2024г. от Директора на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна.

Във връзка с твърденията на оспорващото дружество и за изясняване на фактите по делото са допуснати до разпит свидетели. От показанията на свид.М. Ц./ син на собственичката на фирмата-жалбоподател/ се установява, че в момента павилиона се използва като склад; откакто е закупен обекта за него не е имало разрешение за поставяне; след издаването на процесната заповед е извършено реновиране на обекта. От показанията на свид.Т. В./ приятелка на М. Ц./ се установява, че неговата майка има павилион на Нептун точно под спирката; същият се използва за склад; ремонта, който е бил извършен на обекта се е състоял в пребоядисване.

По искане на ответната страна по делото е допусната съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно дадено се установява следното: от датата на сключване на договора за покупко-продажба от 27.11.2020г. до датата на съставяне на КА № 132/04.11.2024г. и издаване на заповедта за премахване от 11.11.2024г. не се открива издадено Разрешение за поставяне; към датата на проведения оглед павилионът е празен и не се ползва; външния вид на обекта е загрозяващ облика на градската среда и не отговаря на правилата и нормите за стопанисване.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Заповед № 3996/11.11.2024г. на Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна, с която на основание чл.56 ал.2, във връзка с чл. 57а ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ и чл. 68 ал. 1 т.1, т.3 и т.8 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, на дружеството е наредено да демонтира собствения си преместваем обект, разположен на тротоара на [улица] е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение

Заповедта е връчена на 19.11.2024г., видно от направеното на гърба й отбелязване, а жалбата е подадена в съда на 25.11.2024г. т.е. в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна – адресат на акта, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.

За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспорената заповед е издадена в производство, проведено съгласно процедурата, посочена в закона, от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити и при правилно приложение на материалния закон. Същата не страда от процесуални пороци, водещи до нейната нищожност или незаконосъобразност на това основание. По делото е представена Заповед № 4153/28.11.2023г., с която Кметът на Община Варна е предоставил правомощията си за издаване на заповеди по чл. 57а ал. 3 от ЗУТ на Директор Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, което установява материалната компетентност на издателя на акта.

При издаване на процесната заповед не са допуснати нарушения на материалния закон. По делото безспорно е установено, че за процесния обект няма издадено разрешение за поставяне на преместваеми обекти от кмета на район „Одесос“, което обстоятелство не се и оспорва от страна на жалбоподателя.

Така установеното обуславя извод за липса на разрешение за поставяне, валидно към датата на издаване на оспорената заповед. Налице е основанието по чл.57а ал.1 т.1 от ЗУТ, според която разпоредба, посочена като основание за издаване на процесната заповед, обектите по чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и счита, че като такава тя следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на ответника на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 200 лева.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, чл. 215 ал. 7 т. 4 от ЗУТ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “М.к.Д. ф.“ ООД [населено място] против Заповед № 3996/11.11.2024г. на Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна, с която на основание чл.56 ал.2, във връзка с чл. 57а ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ и чл. 68 ал. 1 т.1, т.3 и т.8 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, на дружеството е наредено да демонтира собствения си преместваем обект, разположен на тротоара на [улица] е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение.

ОСЪЖДА “М. к. Д. ф.“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]ет.*, представлявано от Ю. И. Д. да заплати на Община Варна сумата от 200лв. /двеста/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно.