№ 27
гр. Разград, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Търговско дело №
20203300900056 по описа за 2020 година
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са искове от Н. ЮМ. М. и З. ИСК. М. чрез адв. Д. против „ЗАД
ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ “ АД гр. София. Предявени са искове с правно основание
чл. 432 КЗ да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди на всеки един от тях
поотделно, причинени от смъртта на техния син М.З.И. при ПТП на 08. 04. 2020 г. със
законна лихва , считано от 08. 04. 2020 г. на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ и законна лихва върху
общия размер на дължимото застрахователно обезщетение /главница и законна лихва по чл.
429, ал. 3 от КЗ/, считано от 28. 05. 2020 г. За извършеното ПТП ищците твърдяя, че е
виновен МЮ. М. З. – водач на МПС лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № РР 8663 ВС, за
което има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. С
влязла в сила присъда на 02. 03. 2021 г. по нохд № 12/ 21 г. по описа на РОС МЮ. М. З. –
водач на МПС лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № РР 8663 ВС е призната за виновна за
извършеното ПТП. Ищците твърдят, че са живели в едно домакинство със сина си М.З.И. и
са преживели изключително тежко загубата му.
Постъпил е писмен отговор от ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД
гр. София. По същество оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не са налице
всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя.
Прави възражение за нищожност на договора за застраховка „ГО“ между деликвента
МЮ. М. З. и застрахователя, тъй като в съставения АУАН е отразено, че по време на
произшествието е управлявал МПС с прекратена регистрация, поради което към момента на
ПТП не е имало годен обект на застрахователна закрила и процесната полица е прекратена
по право. Същевременно в §6 от писмения отговор твърди, че не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение между сочения за деликвент водач и ответника.
1
В съдебно заседание уточнява, че поддържа възражението си за нищожност на договора за
застраховка.
Възразява, че преди произшествието М. З.И. е бил без предпазен колан и с това е
допринесъл за настъпилия вредоносен резултат. Твърди се, че настъпилата смърт е в
резултат на несвоевременно извършени медицински манипулации и операции в лечебното
заведение. Счита, че посочения от ищците размер на обезщетение е силно завишен.
Възразява срещу претенцията за присъждане на законна лихва от 08. 04. 2020 г. , а такава се
дължи от 22. 05. 2020 г. Оспорва, че ищците и пострадалия са живели в едно домакинство,
нито че са били в особено близки отношения, интензитета на неимуществените вреди.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа изложените доводи в исковата молба
и оспорва възраженията на ответника като неоснователни. Твърди, че не е получавал
обезщетение или други плащания по повод процесното ПТП, както от работодателя на
пострадалия, така и от ответника или друго трето лице.
В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа възраженията си.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното нохд № 12 / 2021 г. по описа на РОС, с
Присъда № 4/ 12. 02. 2021 г. подсъдимата МЮ. М. З. е призната за виновна в това, че на
08.04.2020г. по път Ш-205 km.29+000 / гр. Исперих -с. Голям Поровец, обл. Разград/ при
управление на л.а. "Пежо" модел 306 с per. № РР 8663 ВС, собственост на М.А.М. от гр.
Разград, е нарушила правилото за движение по пътищата визирано в чл. 20, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата, а именно: “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“ и по непредпазливост е причинила смъртта на
М. З.И., с което е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 вр.
с чл. 36 НК е осъдена на една година и четири месеца лишаване от свобода, като на осн.
чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от
три години.
Според материалите по воденото дознание, въз основа, на което е образувано и нохд
№ 12/ 2021 г. на РОС – протокол за оглед на ПТП, фото-албум, заключението на
автотехническата експертиза, възприети от наказателния съд, причина за настъпване на ПТП
е обстоятелството, че МЮ. М. З. на 08. 04. 2020 г. е управлявала лек автомобил „Пежо 306“ с
рег. № РР 8663 ВС в посока гр. Исперих -с. Голям Поровец, обл. Разград. Сестрата на
подсъдимата Б. М. седяла на предна дясна пасажерска седалка, а баща им – пострадалият М.
И. на задна седалка, зад дъщеря си Б.. След прав участък от около 300-400 метра следвал ляв
завой в посока на движение на автомобила. Преди това имало предупредителен знак
“Опасен завой наляво“ и забранителен “Забранено изпреварването на МПС“. Подсъдимата
М.З. навлязла с автомобила в завоя със скорост от 80,22 км/ч. Тя не предприела действия за
завиване и излязла с автомобила в дясно от пътя, след което лекия автомобил се ударил в две
2
млади дръвчета, отстоящи на близо 3 метра вдясно от пътя. Автомобила преминал през тях и
след няколко метра се обърнал на лявата си страна, от към страната на шофьора и останал в
покой. Това поведение на водача М.З. се дължи на недостатъчните внимание и концентрация
с които е управлявала лекия автомобил, непосредствено преди ПТП, като не е следвала
траекторията на движение на автомобила по пътя. С тези си действия и бездействия,
подсъдимата нарушила визираното по горе правило за движение по пътищата, а именно по
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Тези нейни действия и бездействия са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. В случай, че подсъдимата бе спазила визираното по-горе
правило за движение по пътищата, то същата обективно е била в състояние да предотврати
настъпването на пътно-транспортното произшествие, от което е последвала смъртта на баща
й. Непосредствено след ПТП, сестрата на подсъдимата Б. З. успяла да излезе през отвора на
счупеното задно стъкло, а водачката на автомобила – подсъдимата М.З. излязла през
пасажерката врата. Те посочили на спрелите лица, че вътре в автомобила е и техният баща
М. И.. С общи усилия на хората от спрелите автомобили, М. И. бил изваден и сложен на
земята в съзнание, а при опит за разговор с него, той само хриптял. Пострадалия И. бил
транспортиран от ЦСМП - Исперих до МБАЛ - Исперих, а след няколко дни в МБАЛ -
Разград. Въпреки оказаната спешна помощ и проведената оперативна интервенция в МБАЛ -
Разград, на 25.04.2020 г. пострадалият М. З.И. починал.
По делото са разпитани като свидетели М.С.А. – без родство, В.Х.Х. – без родство,
МЮ. М. З. – внучка на ищците.
Според показанията на св. М.С.А. и В.Х.Х., ищците, които са родители на
пострадалия, преживели много тежко смъртта на техния син М.. Той и съпругата му, заедно
с двете им дъщери, живеели в една къща с ищците и споделяли общо домакинство. Били
много сплотени. М. бил тяхната опора, помагал им материално и морално. Купувал им
лекарства, пазарувал им, вършел цялата „мъжка“ работа, тъй като баща му не можел да я
върши. След смъртта му ищците се променили, рухнали. Плачели, често ходели на
гробищата, все още не можели да повярват и да преживеят случилото се.
Св. МЮ. М. З. е внучка на ищците и водач на автомобила, причинил ПТП. Същата
дава показания, че след обяд с автомобила на съседа им, отишли в гр. Исперих, купили нов
телефон и тръгнали да се връщат обратно . Свидетелката управлявала автомобила, а баща й
седнал на задната седалка. И тя и баща й били с поставени предпазни колани. Изгубила
контрол над автомобила и след това не си спомня нищо.
По настоящото дело са назначени съдебно-психологическа експертиза, СМЕ и
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
Според заключението на съдебно-психологическата експертиза, ищците Н. ЮМ. М. и
З. ИСК. М. са преживели силен шок и мъка от загубата на сина си. Силната им емоционална
връзка и травмиращото събитие са причинили психо-емоционален стрес на
освидетелстваните, изразяващи се в система от физиологични, биохимични, психични и
поведенчески реакции. Внезапната загуба на сина, който им е оказвал непосредствена
подкрепа, освен чисто физически симптоми /плач, тъга/, най – силни през първите шест
месеца след събитието, са довели и до емоционален отговор – засилена тревожност,
нарушения в съня, раздразнителност, безпокойство, подтиснато настроение, негативни
мисли, депресия, напрежение, чувство за изолация, усещане за обща неудовлетвореност,
3
апатия, чувство за несигурност, безпричинна промяна на настроението. Влияние върху
поведението им и цялостното възприемане на ситуацията са оказали и традициите, нормите
на етноса и мюсюлманските обичаи, с които ищците са силно свързани. Предвид
патриархалните традиции на субкултурата им, двамата са възприемали си като наследник по
родово право, който трябва да полага грижи за дома, семейството и рода, което се прекъсва с
внезапната му загуба. Тези традиции и свързаните с тях стереотипи на поведение са един от
факторите, оказващи влияние върху поведението им и възприемането на стресогенното
събитие като травматизиращо. Травматичното събитие с последвалите фази на скръб и траур
са оказали негативно въздействие на семейното и социално функциониране на ищците. При
двамата се идентифицира наличие на типичните негативни емоционални симптоми
вследствие на травмиращото събитие, което по интензитет може да се причисли като силно
/хронично/ стресово състояние нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или
психотравма, която няма характеристиките на патологично, болестно разстройство, но е с
достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в социалното
функциониране. И двамата са потърсили помощ от лекуващия ги лекар, който е изписал
психотропни медикаменти след събитието, не са посещавали лекар – психиатър.
Тревожността и безпокойството, което изпитват ще продължат по-дълго време от
обикновения оптимален срок от около една година, предвид възрастта им, силната им
емоционална връзка с починалия им син, липсата на активната подкрепа, която им е оказвал,
което затруднява адаптацията им и справянето с ежедневните проблеми.
Назначената СМЕ дава заключение, че при огледа и аутопсията върху трупа на М. И.на
55г. от с. Лудогорци, обл. Разград, както и от медицинската документация на негово име се
установява: състояние след травматичен шок от съчетана травма: Травма на главата:
охлузвания на кожата в челно-теменна и дясна теменно-слепоочна област на главата във
фаза на обратно развитие; хирургично обработени рани по страничните теменни
повърхности двустранно; Травма на гръбначния стълб - отзяващо счупване на ниво 6-7-ми
шиен прешлен; контузия на гръбначния мозък; клинични данни за квадрипареза; Травма на
гръдния кош: разкъсване на междуребрената мускулатура между 1-во/2-ро десни ребра;
разместено счупване на
гръдната кост на това ниво; многофрагментно счупване на лява
ключицата през средата; счупване на 1-во и 2-ро леви ребро по средна
ключична линия; счупване на 1-во, 2-ро и 3-то леви ребра по лопаткова
линия; дифузно мътновеещо червеникаво кръвонасядане на меки тъкани в горновъншният
квадрант на дясна гръдна половина; От медицинската документация - подкожен емфизем в
дясно, хемопневмоторакс в дясно с евакуация на 500мл кръв, остра дихателна
недостатъчност; Изразен оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия
тилен отвор; оток на белия дроб; двустранна гнойна пневмония; Набелязана коронаро-и
атеросклероза; началнанефросклероза; дребноделчест строеж на черния дроб; отливъчни
камъни в легенчетата на двата бъбрека; празен стомах; празен пикочен мехур; Следи от
оперативни мероприятия - трахеостома, торакоцентеза в дясно; хирургично обработени рани
в окосмената част на главата - лява и дясна странична теменна област.
Според заключението, причината за смъртта на М. И. е състоянието на травматичния
шок и неговите усложнения, резултат от получената съчетана травма на гръбначния стълб и
гръдния кош. Описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи
и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на директен удар, противоудар,
сътресение на тялото и рязко отвеждане на шийния отдел на гръбначния стълб /т.нар.
„камшичесто" счупване/. Морфологията на уврежданията показва действие на много голяма
4
кинетична енергия. При такова тежко увреждане на гръбначния стълб и контузията на
гръбначния мозък смъртта е била неизбежна, въпреки проведените терапевтични
мероприятия. При аутопсията е установено, че съчетаната травма на М. И. може да бъде
получена при ПТП -травма в купето на автомобила - челен удар в препятствия /крайпътни
дървета/ и преобръщане по таван със стациониране на лявата си страна. Намирането на
пострадалия, след инцидента, на пасажерското място - задна дясна седалка, в
катастрофиралият лек автомобил, сочи, че пасажера е бил с правилно поставен предпазан
колан, тъй като въпреки преобръщането на автомобила по таван и стационирането на
обратната лява страна е останал на мястото, където е пътувал. След ПТП пострадалият М.
Искеднер е транспортиран до Спешно отделение на МБАЛ-Разград и настанен за лечение в
последователно в ОАИЛ и ОХ на болницата, където са направени:лабораторни и образни
изследвания;консулти със специалисти- невролог, хирург, неврохирург; поставена директна
екстензия по Кръчфийлт;извършени оперативни интервенции; медикаментозно лечение и
активна реанимация. Лечението е проведено своевременно, адекватно и в пълен обем, в
съответствие с правилата на добрата медицинска практика.
Назначената по делото Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
е направила заключение, че процесният лек автомобил „Пежо 306" с per. № РР 8663 ВС е
произведен през 1996 г. с ляв волан, хечбек с 5 врати и е снабден с предпазни колани на 5
места, вкл. 1 триточков инерционен диагонално-поясен за задържане пътника в дясно на
задна седалка (където се е возел пострадалият пътник М. И.) с поставяне отдясно наляво.
Описан е механизъм на движението на тялото на пътник, возещ се на задна седалка с
правилно поставен и без поставен предпазен колан. С оглед на механизма на движението на
тялото, получените травми от пострадалия и деформациите по автомобила, според
заключението, не може да се направи категоричен обоснован извод дали И. е бил с поставен
обезопасителен колан по време на претърпяното ПТП. Липсата на травматични увреждания
на гръдния кош на нивото на преминаване на предпазния колан по предната му повърхност,
липсата на увреждания в областта на корема, лявата хълбочна област, наличие на
травматични увреждания в областта на лявата ключица, левите ребра, рани и ожулвания по
горната повърхност на главата не дават основание да се твърди с категоричност, че
пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан по време на претърпяното ПТП.
Травмите довели до смъртта на пострадалия - гръбначно-мозъчна травма с отзяващо
счупване (счупване-изкълчване) на ниво 6-ти-7-ми шийни прешлени, контузия на
гръбначния мозък на същото ниво, разкъсване на междуребрената мускулатура между 1-во и
2-ро десни ребра, десностранен хемопневмоторакс, предвид движението на тялото на
седящия на задната седалка в дясно при ПТП и деформациите на купето на автомобила,
биха могли да се получат както при поставен, така и без поставен предпазен колан.
Уврежданията, които са причина за смъртта най-вероятно не биха могли да бъдат
избегнати и при поставен предпазен колан.
Ищците твърдят, че за автомобила към момента на причиняването на ПТП е имало
сключен валиден договор за застраховка с ответника „Гражданска отговорност”. Приложена
е Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд на база
подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, от която е видно, че за автомобил с рег. № РР 8663ВС е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на 26. 06. 2019 г. със срок от 27. 06. 2019 г. до 26. 06.
2020 г. с полица № BG /30/119001790993 при ответника. Приложено е Писмо вх. № 1271/ 22.
04. 2021 г. от ОД на МВР Разград, според което на 28. 09. 2019 г. процесният автомобил
„Пежо 306“ с рег. № РР 8663 ВС, регистриран на 27. 02. 2017 г. на името на М.А.М., на 29.
5
08. 2019 г. е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – непререгистрирано МПС.
Ищците Н. ЮМ. М. и З. ИСК. М. са предявили претенциите си пред застрахователя –
ответник по делото „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за всеки един от тях на 20. 05. 2020 г. ,
връчени с обратна разписка на 27. 05. 2020 г. С Писмо, изх. № 1987/ 28. 05. 2020 г.
ответникът е отказал изплащане на претендираните от ищците обезщетения, предвид
липсата на СМЕ, АТЕ, протоколи за гласни и писмени доказателства и непосочване на
банкова сметка.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в хипотезата на чл. 432 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предмет на застраховката е
деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за виновно причиняване
на вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство
срещу него обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от
застрахования деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и
застрахователното събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на
гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са налице
предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него
пряк иск по.
За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са причинени вреди в
резултат от виновното и противоправното поведение на управлявалия застрахованото МПС
МЮ. М. З..
В случая, безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред
настоящата инстанция доказателства, че М.З.И. – син на ищците, е пострадал на 08. 04. 2020
г., като на 25. 04. 2020 г. настъпва неговата смърт от ПТП, причинено от МЮ. М. З., при
управление на лек автомобил, марка „Пежо 306“ с рег. № РР 8663 ВС. С Присъда № 4/ 12.
02. 2021 г. по нохд № 12 / 2021 г. по описа на РОС, МЮ. М. З. е призната за виновна, че при
управление на МПС виновно е нарушила правилата за движение по пътищата и е причинила
смъртта на М.З.И.. Според чл. 413 от НПК и чл. 300 от ГПК, присъдата е задължителна за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли
е деянието. Посочените актове на наказателния съд обвързват гражданския съд, относно
6
вината на дееца, както и относно противоправността на деянието. От приложените
материали в нохд № 12 / 2021 г. по описа на РОС се установява безспорно виновното и
противоправно поведение на виновния водач МЮ. М. З., управлявал лек автомобил „Пежо
306“ с рег. № РР 8663 ВС, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на сключения договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, поради липса на годен предмет на застрахователна
закрила и отпаднал правен интерес по създаденото облигационно правоотношение. Няма
спор, относно наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на 26. 06. 2019
г. със срок от 27. 06. 2019 г. до 26. 06. 2020 г. с полица № BG /30/119001790993 при
ответника, както и че застрахованото МПС лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № РР 8663 ВС е
с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 29. 08. 2019 г., което се установява от
Писмо вх. № 1271/ 22. 04. 2021 г. от ОД на МВР Разград. Съгл. чл. 343, ал. 2 от КЗ, за
застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и на Закона за
задълженията и договорите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. По смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, нищожна е сделката, която има невъзможен предмет.
Предмет на сделките могат да бъдат вещи, нематериални блага, действия или бездействия,
отделни права и/или задължения. С предмета на сделката са свързани произтичащите от нея
правни последици, а именно субективните права и правни задължения, които сделката
поражда. За валидно възникване на правното действие на волеизявлението при сключване на
сделка, е необходимо то да се отнася до възможен предмет към момента на сключването й.
Само пълната невъзможност на предмета към посочения момент съставлява пречка за
пораждане на съответните правни последици - за пораждане на субективни права и правни
задължения, респ. невъзможност за изпълнение /невъзможност за доставяне или предаване
на вещи, за които е сключена сделката, или невъзможност да се извършат действия или
бездействия, до които се отнасят целените от правната сделка правоотношения. Лекият
автомобил, предмет на застрахователния договор, в случая е индивидуализиран с всичките
си белези, а фактът, че през периода на действие на договора е била преустановена
регистрацията му в „Пътна полиция“ към ОДМВР има за последица административно-
наказателна отговорност, но няма за последица съществуването му като вещ. Съгласно чл.
429, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователно събитие. Предмет на застрахователно покритие по този договор е
отговорността на водача на застрахованото МПС, а не застрахователната закрила на
процесното МПС като имуществена застраховка по смисъла на чл. 399 от КЗ. С оглед на
това, съдът приема, че възражението на ответника за нищожност на застрахователната
сделка е неоснователно.
Според мотивите на т. 3 от ТР № 1 от 7.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г.,
ОСТК,единствено възможните последици в отношенията застрахован – застраховател в
7
хипотезата на проявена недобросъвестност за обявяване на обстоятелства, за които
застрахователят е поставил писмено въпрос, са имуществени и изрично предвидени в чл.
485, ал. 3 от КЗ. Възприетото законодателно разрешение е в пълно съответствие с
унифицираната уредба за този вид имуществена застраховка в правото на Европейския съюз,
както и с практиката на Съда на Европейския съюз - решение от 20.07.2017 г., по дело С -
287/16. Постановено по повод на преюдициално запитване от Върховен съд, Португалия с
него е дадено задължително тълкуване на чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от
24.04.72 г. /Първа Директива/, отменена с Директива 2009/103 / ЕО на Европейския
парламент и на Съвета; чл. 2, § 1 от Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 03.12.1989 г. /Втора
директива/ и на чл. 1 от Директива 90/232 / ЕИО на Съвета от 14.05.90 г. /Трета директива/,
като е отречена да е допустима правна уредба, при която нищожността на договора за
застраховка "Гражданска отговорност" за моторно - превозно средство, произтичаща от
непосочени или първоначално декларирани от застраховащия неверни данни относно
самоличността на собственика и на лицето, обичайно управляващо това моторно превозно
средство или от обстоятелства, че лицето, за което или от името на което е сключен договора
за тази застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била
противопоставима на третите увредени лица, за да се освободи застрахователя от
задължението да ги обезщети за вредите, причинени със застраховано при него моторно
превозно средство. Предвид изложеното, застрахователят – ответник не може да се позовава
на липсата на икономически интерес от сключване на сделката.
Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените от ищците
неимуществени вреди и претърпяното ПТП. В наказателното производство е установено, че
М.З.И. е получил различни по характер телесни увреждания на 08. 04. 2020 г. , които са
довели до неговата смърт на 25. 04. 2020 г. СМЕ, назначена по делото е дала заключение, че
причината за смъртта на М. И. е състоянието на травматичния шок и неговите усложнения,
резултат от получената съчетана травма на гръбначния стълб и гръдния кош. При такова
тежко увреждане на гръбначния стълб и контузията на гръбначния мозък смъртта е била
неизбежна, въпреки проведените терапевтични мероприятия. Заключението е обективно,
компетентно и пълно, не е оспорено от страните, поради което съдът го приема като
доказателство по делото, че смъртта на М.З.И. е в пряка причинна връзка с претърпяното
ПТП.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.
От гласните доказателства събрани по делото се установява, че смъртта на М. И. се е
отразило изключително тежко на неговите родители и те не са я преодолели и до настоящият
момент. Установява се от гласните доказателства, че са живели в едно домакинство,
оказвали си взаимопомощ, били много привързани един към друг и са имали много силна,
дълбока емоционална връзка. Пострадалият бил всеотдаен син. Грижел се за ищците - негови
родители. Ищците разчитали и получавали неговата морална и материална подкрепа и
8
преживели много тежко смъртта му, настъпила внезапно и по нелеп начин. Отразила се
изключително негативно на психическото им здравословно състояние. Тези факти съдът
приема за установени, както от показанията на св. М.С.А. и В.Х.Х., които са последователни
и непротиворечиви, поради което съдът ги приема за обективни, така и от заключението на
съдебно-психологическата експертиза, чието заключение кореспондира с гласните
доказателства. Според заключението на вещото лице, интензитетът на връзка между ищците
и пострадалия бил толкова силен, че травматичното събитие с последвалите фази на скръб и
траур, довело до хронично стресово състояние, нарушаващо емоционалния баланс, което
оказало негативно въздействие на семейното и социално функциониране на ищците. При
двамата се идентифицира наличие на типичните негативни емоционални симптоми
вследствие на травмиращото събитие, което по интензитет може да се причисли като силно
/хронично/ стресово състояние, нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или
психотравма, която няма характеристиките на патологично, болестно разстройство, но е с
достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в социалното
функциониране. Съобразявайки това и интензитетът на търпените болки и страдания, съдът
намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди за
ищците възлиза на 1З0 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Не се установи претърпените болки и страдания да са с
интензитет много по-висок от обичайния за този вид – смърт на дете на средна възраст /55
г./, поради което предявените искове до първоначално предявения размер от 200 000 лв. за
всеки от ищците, са неоснователни и недоказани.
Законната лихва върху обезщетенията се дължи от предявяване на претенциите пред
застрахователя, като в тази насока е формирана и съдебна практика - Решение
№167/30.01.2020 г. по т.д.№ 2273/18 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение №128/04.02.2020
г. по т.д.№2466/18 г., ВКС, І т.о., която настоящият състав на съда напълно споделя.
Ищците са предявили претенцията си пред застрахователя – ответник по делото
„ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди на 27. 05. 2020 г. според приложената обратна разписка. В отговор на отправените от
увредените лица застрахователни претенции, застрахователят е уведомил ищците, че няма
основание за изплащане до представяне на влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността
на водача, управлявал застрахованото МПС, както и предвид непосочване на банкова
сметка. Съдът приема, че застрахователната претенция е била подкрепена с достатъчно
доказателства, включително Препис-извлечение на акт за смърт, Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, удостоверения родствени връзки и за постоянен и настоящ адрес.
Представянето на влязла в сила присъда не е документ, изискуем по чл. 498, ал. 2 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ не се допуска изискване на доказателства, с
които ползвателят на застрахователна услуга не разполага, или не може да се снабди поради
съществуващи нормативни пречки или липсата на правна възможност за осигуряването им.
Представянето на влязла в сила присъда към момента на заявяване на застрахователната
претенция не е било възможно, тъй като такава е била постановена впоследствие. В такъв
9
случай съдебната практика приема, че изискването от страна на застрахователя на
допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при
положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна
услуга, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде
мотивиран отговор по застрахователната претенция в законоустановения срок – арг. от чл.
108, ал. 1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ, както и е в недопустимо отклонение от
забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
предвижда, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото
лице. Непосочването на банкова сметка от ищците не е станало причина за неизпълнение на
задължението на ответника. Според практиката на ВКС, когато застрахователят е в забава
по чл. 497, ал. 1 КЗ, но не е определил дължим размер на застрахователно обезщетение и
оспорва изцяло претенцията на увреденото лице, включително в съдебното производство по
чл. 432, ал. 1 КЗ, в хода на което е посочена от увредения банкова сметка за изплащане на
застрахователното обезщетение, не е налице забава на кредитора по см. на чл. 380, ал. 3 КЗ
за периода от изпадане на длъжника в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ до посочване от увреденото
лице на пълните и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането на
обезщетението.
По изложените съображения, ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователните обезщетения за неимуществени вреди, считано от 27. 05. 2020 г.
Претенциите на ищците за заплащане на законна лихва от 08. 04. 2020 г. е неоснователна,
както и за законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение
/главница и законна лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ/, считано от 28. 05. 2020 г, тъй като
представлява анатоцизъм, забранен от закона - съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД и е недопустимо
уговаряне на лихва върху лихва по отношение на физически лица – потребители, поради
което следва да се остави без уважение.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, тъй като пътувал без предпазен колан. Релевантен за съпричиняване
на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния,
без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса
и в практиката на съдилищата. Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или
бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено
като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди - в случая с
настъпилите телесни увреждания на пострадалия. Според заключенията на СМЕ и
Комплексната СМАТЕ, причината за смъртта на М. И. е състоянието на травматичния шок и
неговите усложнения, резултат от получената съчетана травма на гръбначния стълб и
гръдния кош. Според заключението на СМЕ, намирането на пострадалия след инцидента на
10
пасажерското място - задна дясна седалка в катастрофиралият лек автомобил, сочи, че
пасажера е бил с правилно поставен предпазан колан, тъй като въпреки преобръщането на
автомобила по таван и стационирането на обратната лява страна е останал на мястото,
където е пътувал. Вещите лица по назначената комплексна СМАТЕ не са категорични в
заключението си дали пострадалият е пътувал с предпазен колан, но считат, че дори и без
поставен предпазен колан, смъртта му е била неизбежна, предвид механизма на ПТП и
травмите довели до смъртта на пострадалия.Тези травми - гръбначно-мозъчна травма с
отзяващо счупване (счупване-изкълчване) на ниво 6-ти-7-ми шийни прешлени, контузия на
гръбначния мозък на същото ниво, разкъсване на междуребрената мускулатура между 1-во и
2-ро десни ребра, десностранен хемопневмоторакс, предвид движението на тялото на
седящия на задната седалка в дясно при ПТП, не са защитени от предпазното действие на
колана, поради което тези обстоятелства изключват допринасянето на настъпването на
вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от пострадалия. Други доказателства не са
ангажирани от ответника, чиято е тежестта на доказване, във връзка с възражението му за
наличие на съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалото лице,
поради непоставен от него обезопасителен колан, поради което това възражение се явява
неоснователно.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския
окръжен съд държавна такса в размер на 10 400 лв. върху уважения размер на предявените
искове, 600 лв. разноски по делото, а на процесуалния представител на ищеца адв. Надя
Атанасова Христова на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати адвокатско възнаграждение в
размер на 4956 лв., определено съгл. чл. 7, ал. 2, т. 5 за всеки един от предявените искове за
обезщетение за неимуществени вреди от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно уважения размер на иска.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., което според
договора за правна защита и съдействие е платено изцяло в брой. Договореното
възнаграждение не е прекомерно по размер, тъй като е определено под минималния
предвиден размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 за всеки един от предявените искове за обезщетение за
неимуществени вреди. Общо разноските на ответника са в размер на 1730 лв. , вкл. и
заплатеното адвокатско възнаграждение. Според отхвърлената част от предявените искове,
ищците дължат на ответника разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 315 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, гр. София, бул. Д-р Г.М. Д.“
№ 1, ЕИК ******** на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Н. ЮМ. М., ЕГН ********** и
З. ИСК. М., ЕГН **********, двамата от с. Лудогорци, ул. „Янтра“ № 22, общ. Исперих
сумата 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева за всеки един от тях, представляваща
обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, причинени от застрахования
по „Гражданска отговорност” МЮ. М. З. от настъпило ПТП на 08. 04. 2020 г. и последвала
смърт на 25. 04. 2020 г. на М.З.И., за което с Присъда № 4/ 12. 02. 2021 г. по нохд № 12 /
2021 г. по описа на РОС МЮ. М. З. е призната за виновна, ведно със законната лихва,
считано от 27. 05. 2020 г. до окончателно изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата над 130 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. , като
неоснователни и недоказани, както и претенцията за заплащане от 08. 04. 2020 г. до 26. 05.
2020 г. на законната лихва върху главницата и от 28. 05. 2020 г. на законна лихва върху
присъдена лихва от 08. 04. 2020 г., като бъде включена в главницата, като неоснователна.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, гр. София, бул. Д-р Г.М. Д.“
№ 1, ЕИК ******** да заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата 10 400 лева
държавна такса върху уважения размер на исковете и сумата 600 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, гр. София, бул. Д-р Г.М. Д.“
№ 1, ЕИК ******** да заплати на адвокат Надя Атанасова Христова сумата 9 912 / девет
хиляди деветстотин и дванадесет/ лева , представляваща адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Н. ЮМ. М., ЕГН ********** и З. ИСК. М., ЕГН ********* да заплатят на
„ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, гр. София, бул. Д-р Г.М. Д.“ № 1, ЕИК
******** сумата 315 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
12