РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Карлово, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320101899 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът – „*** Б.Б.“ ЕООД гр. С. jвърди, че във връзка със съобщение,
получено на 25.10.2023г., в законоустановения срок „*** Б.Б.“ ЕООД,
упражнява законовото си право да предяви иск, с който да признаете за
установено по отношение на ответника, че същият дължи ищеца вземане,
което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 1067/2023 по описа на КрлРС и издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че между страните -
К. ЕАД, ЕИК ******, в качеството си на кредитодател и Й. Р. Р., в качеството
й на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит №
****** на 22.04.2017г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Длъжникът е кандидатствал
онлайн за отпускане на потребителски кредит „К.“, като за целта попълнил
заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си
данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация
относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ,
Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение
№ 1 към него и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на
имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към
кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на
сайта чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на
посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
1
Договора“, като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се
считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и
подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора,
Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла
на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на
договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ
между „К.“ ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил
сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните
документи. При кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да
обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на А.Т.,
като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за
сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на
електронни изявления
Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което
от отправяне на предложението до сключване на договора страните са
използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника е предоставена цялата информация,
изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В
случай, че съдът приеме, че договорите не са сключени по електронен път по
силата на ЗПФУР, то моли съдът да приеме, че Договора за паричен заем по
своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от
датата на получаване на паричната сума.
Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване
на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Съгласно
чл. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит
са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
2
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за
потребителски кредит № ****** на 22.04.2017 по безспорен начин
установяват сключения между страните договор, задълженията си по който
ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по
делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното
законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и
чл. 22 от ЗПК.
На 22.04.2017г., длъжникът в лицето на ищцата е сключила Договор за
потребителски кредит № ****** на 22.04.2017г. с „К.“ АД, ЕИК ******, по
силата на който е получила сумата от 1500 лв., срещу което се съгласил да
върне - броя вноски по - лева в срок до 31.08.2018г., когато е падежирала
последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски
кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и
годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Задължението по
договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично
дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл.
66 от ЗЗД. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя (ОУ), неразделна част от Договора за кредит, страните са се
съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска, длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за
извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „К.“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните са постигнали съгласие
длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В
Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ,
неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие
Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В
Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на К. да уведомява
длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на
съобщения, писма и стикери.
На 22.04.2017г., ответникът е сключил Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството А.Т.. По силата на Договора за предоставяне на
поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за
процеса лице - К. и да отговаря пред К. солидарно с ответницата за всички
3
задължения по Договора за кредит с К. така, както те са установени в
Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за
предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички
изискуеми задължения при поискване от К..
На 22.04.2017 година А.Т. и К. са сключили договор за поръчителство,
по силата на който А.Т. се е задължило спрямо К. за всички задължения на Й.
Р. Р. по Договора за кредит. К. е поканило А.Т. да плати всички изискуеми
задължения на Й. Р. Р. по Договора за кредит на 18.02.2021г. За това
обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за
предоставяне на поръчителство, А.Т. е изпратило уведомление до длъжника
на 18.02.2021г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо
плащане от А.Т.. На 23.02.2021г., А.Т. е погасило дължимите от Й. Р. Р. на К.
суми, както следва: 1500 лева - главница по Договор за кредит; 475.04 лева -
договорна лихва за период 22.04.2017г до 31.08.2018 година, във връзка с
уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на
задължението. На 23.02.2021г. А.Т. е уведомило по електронна поща
длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от
Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на А.Т. в правата
на кредитора К., както и за задължението му за заплащане на възнаграждение
по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1677.92 лева
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от
02.03.2021г. „К.“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***
Б.Б.“ ЕООД. С извършената цесия страните са постигнали договореност
цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях,
които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към
дата 18.02.2021г., неразделна част от договора. Видно от представената
извадка от Приложение № 1 вземането на „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД към
ответника по Договор за кредит е прехвърлено на „*** Б.Б.“ ЕООД.
Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия
от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за
кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел
да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на
овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор
за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради
което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С
оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор (цедент)
да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши
предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
4
цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено.
Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит
до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия
момент задължението все още не е погасено. В тази връзка ищецът е
депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по образуваното ч.гр.д. № 1067/2023г., като издадената заповед касае сумата в
общ размер от 4617.52 лв., формирана както следва - главница по Договор за
потребителски кредит в размер на 1500 лв.; договорна възнаградителна лихва
върху главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 475.04 лв.
за период от 22.04.2017г. до 31.08.2018г.; законна лихва за забава върху
главницата Договора за потребителски кредит в размер на 964.56 лв. за
период от 22.04.2017г. до 31.08.2018г.; главница по договор за поръчителство
в размер на 1677.92 лв., както и лихва за забава върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията. Претендираната сума за лихва за забава представлява
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични
задължения. Същата се дължи от ответницата по силата на чл. 2, раздел X.
„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно която разпоредба, при забавяне на плащането на
погасителна вноска , ответницата ще дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За
периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г., законна лихва за забава по
Договора за кредит не е била начислявана, т.е. претендираната лихва е изцяло
съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в общ размер от
4 617.52 лв., формирана, както следва - главница по Договор за потребителски
кредит в размер на 1500 лв.; - договорна възнаградителна лихва върху
главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 475.04 лв. за
период от 22.04.2017г. до 31.08.2018г.; законна лихва за забава върху
главницата Договора за потребителски кредит в размер на 964.56 лв. за
период от 22.04.2017г. до 31.08.2018г.; главница по договор за поръчителство
в размер на 1677.92 лв., ведно с лихва за забава върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията. Претендира направените по делото разноски в размер на 50.00 лв.
за държавна такса и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и
тези направени по заповедното производство по образуваното ч.гр.д. №
1067/2023г. по описа на КрлРС в общ размер на 310.40 лв.
Ответникът - Й. Р. Р., редовно призован за съдебното заседание, не се
5
представлява и не взема становище по исковете, както и не депозира писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК, въпреки дадената му възможност за това.
В открито съдебно заседание, проведено на 03.04.2024г., съдът е
докладвал заявеното в исковата молба желание на ищеца за постановяването
на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, визирани в чл.
239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил редовно призован за съдебно
заседание, не се явил и не е бил представляван. На ответника редовно му е
връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но такъв
не е постъпил. Указани са му последиците на чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК,
както и на чл. 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, с оглед представените доказателства с исковата молба намира,
че искът е вероятно основателен, поради което и срещу ответникът ще следва
да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважи предявения иск,
без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл. 239, ал.2 от ГПК.
На основание член 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските по делото, представляващи заплатена държавна
такса в размер на 92.35 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00 лева или общо в размер на 142.35 лева.
Доколкото искането е свързано с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1067/2023г. по описа на КрлРС, включително и разноските за него, с
оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в
заповедното производство в размер на 160.40 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Й. Р. Р. от гр. С., ул. ******
с ЕГН ********** по предявения иск от „*** Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес: гр. С., п.к. ****, р-н Т., бул. ******, представлявано от
управителите Х. М. и П.В., че Й. Р. Р. от гр. С., ул. ****** с ЕГН **********
ДЪЛЖИ на „*** Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес: гр. С., п.к.
****, р-н Т., бул. ******, представлявано от управителите Х. М. и П.В. сума в
общ размер от 4 617.52 лв., формирана, както следва – 1500.00 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за кредит № ****** от
6
22.04.2017г.; 1677.92 лева, представляваща неплатена главница по Договор за
предоставяне на поръчителство от 22.04.2017г.; 475.04 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за
потребителски кредит за периода от 22.04.2017г. до 31.08.2018г.; 964.56 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по
договор за кредит, за периода от 22.04.2017г. до 07.06.2023 г., ВЕДНО със
законната лихва върху главницата по договора за кредит и върху главницата
по договора за предоставяне на поръчителство, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в районен съд – 09.06.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на
Заповед № 608/13.06.2023г. за изпълнение на парично задължение,
постановена по ч.гр.д. № 1067/2023г. по описа на Районен съд – Карлово.
ОСЪЖДА, Й. Р. Р. от гр. С., ул. ****** с ЕГН ********** да заплати на
„*** Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес: гр. С., п.к. ****, р-н Т.,
бул. ******, представлявано от управителите Х. М. и П.В., разноските
направени в исковото производство в размер на 142.35 лева.
ОСЪЖДА, Й. Р. Р. от гр. С., ул. ****** с ЕГН ********** да заплати
„*** Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес: гр. С., п.к. ****, р-н Т.,
бул. ******, представлявано от управителите Х. М. и П.В., разноските
направени по частно гражданско дело № 1067/2023г. по описа на КрлРС в
размер на 160.40 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК,
като същото да се връчи на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7