Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1417 14.04.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3400 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против А.А.В., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 21.08.2014 г. –
21.08.2018 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и
отвеждане на канална вода в общ размер
на 866,97 лв. за обект, находящ се в гр. **************, за който имал запазено
пожизнено право на ползване. За потребените количества били издадени фактури.
При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 136,54
лева за периода 31.10.2014 г. – 31.08.2018 г. Ответникът фигурирал в базата
данни на оператора като потребител с №
**********, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали
от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода
било определяно по реда на чл. 23, ал.5 ОУ, т.к. водомерът в имота не отговарял
на изискванията на ЗИ. Било сключено споразумение от 03.01.2019 г. за
разсрочване на задълженията, но плащане не постъпило.
Тъй като задълженията не били погасени,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8369/21.09.2018 г. по ч.гр.д. № 15016/2018 г. на ПРС, V гр.с., връчена
редовно при условията на чл. 47, ал.5,вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния
срок
по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да
бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
чрез назначения му особен представител е подал отговор, с който оспорва
претенциите. Нямало данни ответникът да е потребител на услугите, като липсвало
облигационно отношение между страните; ОУ не му били предоставяни и нямало
сключен индивидуален договор. Липсвали доказателства за реално ползване на
услугите и доставка на твърдяното количество вода. Копията от карнети се
оспорват, т.к. не били подписани от ответника и показанията им не съответствали
на доставено количество вода. Не били извършвани ежемесечни отчети, а
стойностите в карнетите били определяни произволно, по прогнозни данни. Нямало
предписание до потребителя да подмени водомера, каквото се изисквало от ОУ.
Претендираните суми не били дължими, т.к. не били начислени на база
действителна консумация на вода. Споразумението не следвало да се приема като
такова за процесните задължения, т.к. не се сочело абонатният номер да отговаря
на партидата на ответника по отношение на процесния имот. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 15016/2018 г. на ПРС, V гр.с., вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е
връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1,
т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По
същество:
Дружеството
– ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на
валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с №
**********/, като установи вземането си на претендираното договорно основание и
в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр. П.*******************, както
и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла
на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла
погасителна давност, да установи и настъпването на обстоятелства, довели до
спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в
отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично основателни по следните
съображения:
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и
предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр.
Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква, нито самостоятелното предоставяне на ОУ на всеки
отделен потребител. Възраженията в тази насока в ОИМ не се споделят.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители
на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.
2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане
на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
Видно от представените от ищеца писмени
доказателства /неоспорени/, ответникът има
запазено пожизнено ограничено
вещно право на
ползване
по отношение на процесния имот – справки за вписвания в СВ – Пловдив /л.33, л.34/.
Същият фигурира в базата данни на ищцовото дружество като потребител с № **********, вписаният постоянен и настоящ
адрес също е там. Подписано е и споразумение от ответника /неоспорено откъм
авторство/ за разсрочване на задължения към ВиК вкл. за исковия период именно
за процесния имот. Според съда се доказва по категоричен начин правото на
ползване и наличието на качеството „потребител”, според норм. уредба. Отделно,
следва да се има предвид, че имотът е бил водоснабден и са ползвани услугите на
ВиК, което се установява и от показанията на св. Е. – *********. Горното
свидетелства за потребление на предоставените от ищцовото дружество услуги за
процесния период, като ползвателят на имота /фактически и със запазено вещно
право/ – ответник, е материалноправно пасивно легитимиран да отговаря за натрупаните
задължения.
Ето
защо, с оглед събраните доказателства, съдът приема, че В. има качеството „потребител”,
поради което възниква задължение за плащане на потребената и отведена вода,
която услуга е ползвал в имота. Възраженията в ОИМ са опровергани.
Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК
услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните
водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и
чл.21, ал.4 от Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват
отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя
или негов представител. По делото са
представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни
количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи, макар да са отбелязани 5
обитателя, а за няколко месеца в края на периода – по 5 куб. за 1 човек.
Според показанията на св. Е. /**********/
- ежемесечно правил посещения, но въпреки отправените покани да бъде поставен работещ
водомер, действия не последвали. Установил, че при пускане на чешма – вода тече,
но въпреки това, уредът не отчитал, не работел. Всеки път уведомявал за
необходимостта от поставяне на годен уред. Въпреки че инкасаторът констатирал и
събрал данни от съседи, че в имота живеят повече обитатели /5 души/, било начислявано
за 2 – ма по тарифа. Потребителят или негов представител отказвали да се
подписват в карнетите. Съдът кредитира показанията като ясни, последователни и
житейски логични. Няма данни, които да ги опровергават.
Не
могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени
надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода. Необходимите данни
се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни
свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по
делото се установява, че потребителят изрично е отказал да положи подписи,
макар че е бил в имота. В карнетите е посочено за коя година се отнасят данните
при първия отчет, след което са посочени дати и месеци на проверките. Правени
са ежемесечни посещения. Отделно, вещото лице по приетата ССЕ, която също се
кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното
количество за процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови
потребители за съответния период. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане
на консумираните услуги, т.к. е имало реално ползване на доставената и отведена
вода.
В действащите ОУ на дружеството,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г. се съдържа изрично
задължение на потребителите да поставят
индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да
уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал.
3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да уведомява
потребителя за този му ангажимент /макар това да е станало неколкократно/. След
като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най –
необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съотв. да бъде
отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване,
така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и
остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от
Наредба №4, потребителят поставя индивидуален
водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери също са негово задължение.
Горното не е изпълнено, въпреки
нормативните изисквания и указанията на инкасатора, като се установява по
категоричен начин и от заключението на ВЛ по СТЕ, което съдът цени като ясно и
компетентно изготвено. След посещение в имота, експертът е посочил, че –
жилището е водоснабдено, налична е вода във всички водочерпни прибори; налично
е измервателно устройство, което обаче е технически неизправно, с липсващи на корпуса
му оловна пломба или стикерен знак на циферблата, удостоверяващи първоначална
или последващи метрологични проверки; фабричният номер не се чете, нито
годината на производство; липсва пластмасова пломба на ВиК оператора, като
водомерът не работи и не отчита преминалите водни количества през него – същият
не е годно измервателно устройство, съгласно изискванията на ЗИ, Наредбата на
МС по чл. 28 ЗИ и не представлява тип средство за измерване, одобрено от ДАМТН.
Според
разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода ОУ,
месечното количество изразходвана
питейна вода се начислява в размер на по 5 куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища,
като съгласно чл.23, ал.7, определените количества се завишават всяко
тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.
Видно от карнетите, сл. начислявания са
правени по 10 куб. на месец, а в края на периода по 5 куб. /без завишаване/. Следователно, въпреки
неизпълнение на едно от основните му задължения да подмени/постави годен водомер,
потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, т.к. отговорността му
не е била съответна, дори напротив – т.к. са начислявани количества като за
2-ма обитатели, макар да са установени петима. Установява се, че за исковия
период, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка
на 4 лв. - 21 лева месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, които в
никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни, завишени или невъзможни,
предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.
С
оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките за прилагане
на клаузите на
чл.23, ал.5 и ал.7
от Общите условия
на ищцовото дружество при
определяне на задълженията
на ответника за процесния период. Имало е реална консумация на вода,
която не е отчитана по показания, поради бездействие на потребителя. Същият
дължи плащането й, като начислените количества са в негов интерес.
Въз основа на
описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание. По несъмнен
начин се установява, че ответникът като вещен ползвател има качеството на
потребител на ВиК услуги. Показанията за исковия период са служебни, но при
наличие на предпоставки за записванията. Възраженията на особения представител,
макар принципно резонни и обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не
се споделят. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични
доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е
извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и
последващото й остойностяване.
Относно размера са ангажирани първоначално
и допълнително заключения на ССЕ, които съдът цени като ясно и компетентно
изготвени. Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било
изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния период. Счетоводството
на ищеца било редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството били
надлежно заведени.
В
чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора.
В
отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД. Задължението на потребителите на
В и К е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД,
защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения,
без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите
зависят от консумацията на абоната. В конкретния случай - за периода 21.08.2014
г. – 20.09.2015 г. вкл. /или за периода
от началния търсен с исковата молба момент до три години преди датата на
депозиране на заявлението по заповедното производство, от когато ИМ се счита
предявена, а срокът прекъснат – фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК, но като се вземе
предвид падежът на задълженията/, сумата за главница е погасена по давност.
Експертът по ССЕ е посочил, че за периода от 15.09.2015 г. /задължението е по
фактура от тази дата, която от своя страна включва вземанията от 17.08.2015 г.
до 12.09.2015 г., но е със срок за плащане до 15.10.2015 г., т.е. не е погасено/ до края на исковия, задълженията
възлизат на: 649,33 лева – главница и 74,55 лева – лихва.
Предвид
изложеното, съдът намира, че исковете са основателни за: 649,33 лева – главница
за периода 17.08.2015 г. /отчетен период, който не е погасен по давност, т.к. е
включен в посочената по – горе фактура от 15.09.2015 г./ – 21.08.2018 г. и
обезщетение за забава за периода 16.10.2015 г. /когато ответникът е изпаднал в
забава в плащането на сумата по фактура от 15.09.2015 г./ до 31.08.2018 г.
/посочен в заявлението и в ИМ/ в размер на общо 74,55 лева.
Тези
главни и акцесорни вземания се дължат от ответника, защото не са погасени по
давност, а основание за плащането им е налице. За разликите над посочените суми
до пълните претендирани размери и периоди, претенциите ще бъдат отхвърлени, тъй
като задълженията са погасени по давност. Искът за лихвата се отхвърля за целия
период, тъй като обезщетението за забава върху всяко от дължимите месечни
плащания, е начислено след датата на падежа на всяко главно вземане до крайния посочен
в исковата молба срок 31.08.2018 г.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете
страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът е направил
искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева – ДТ;
общо 370 лева – депозити за СТЕ и 2 ССЕ; 300 лева – депозит за особен
представител. Претендира и юрк. възнаграждение, което е дължимо на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25,
ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и
правна сложност, проведените съд. заседания и извършените процесуални действия.
От разноските от общо 845 лева, по
съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 609,54 лева.
Следва да се
присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в
размер на 25 лева – ДТ и 300 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. По
съразмерност се дължат 234,44 лева.
Ответникът
не е направил разноски, поради което и такива не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.А.В.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 649,33 лева - главница, представляваща
неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода
17.08.2015 г. - 21.08.2018 г. за имот, находящ се в гр. ***************** и 74,55 лева - обезщетение за забава за
периода 16.10.2015 г. - 31.08.2018 г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 20.09.2018 г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликите над уважените до пълните претендирани размери, а именно: до
866,97 лева – главница за периода 21.08.2014 г. - 16.08.2015 г. вкл., както и
до 136,54 лева – обезщетение за забава за периода 31.10.2014 г. – 31.08.2018 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8369/21.09.2018 г. по ч.гр.д. № 15016/2018 г. на ПРС, V гр.с.
ОСЪЖДА А.А.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Водоснабдяване
и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.
„Шести септември” № 250, следните суми: общо 609,54 лева /шестстотин
и девет лева и петдесет и четири стотинки/ - разноски по
съразмерност за настоящото производство и общо 234,44 лева /двеста тридесет и четири лева и четиридесет и четири
стотинки/ - разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 15016/2018
г. на ПРС, V гр.с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ