Решение по дело №565/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара Загора, чрез главен юрисконсулт С. И. П. – С. против Решение № 31/11.04.2024 г. по АНД № 186/2022 г. на Районен съд Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 62/24.10.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора срещу „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 336, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че спорните въпроси по делото се свеждат до това, дали е налице неорганизирано изпускане на вредни емисии по несъответен с комплексното разрешително начин и ако това е така, последица ли е същото от дейността на „Брикел“ ЕАД. Изложени са подробни съображения относно законосъобразността на наказателното постановление и безспорното установяване на вмененото административно нарушение. Направен е анализ на събраните в хода на производството свидетелски показания, на установеното при проверката и е направен извод за доказаност на извършеното нарушение. Въз основа на изложените доводи е направено искане до съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово, чрез пълномощника си адв. Д. прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно по изложени съображения в отговора на касационната жалба и в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Гълъбово е наказателно постановление № 62/24.10.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН № 62/25.07.2022 г., с което на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово, ЕИК *********, на основание чл.164 от ЗООС е наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 20 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от същия закон за неизпълнение на Условие 9.3.1 от Комплексно разрешително №40-Н2/2021 г. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: на 04.07.2022 г. е извършена проверка от експерти на РИОСВ Стара Загора на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово във връзка с изпълнение на условията от Комплексно разрешително № 40-Н2/2021 г. в частта „Емисии в атмосферата“, отразено в констативен протокол № 009828/04.07.2022 г. При извършената проверка е установено, че не е спазено посоченото условие от комплексното разрешително, съгласно което операторът следва да изпуска всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2. Към момента на проверката е установено, че емисии на вредни веществ, от работата на горивната инсталация се изпускат в атмосферния въздух неорганизирано - през покрива на котелен цех, особено в участъка КА 3. Неорганизирани емисии се изпускат и през отворите (прозорци) на сградата на котелен цех.

Нарушението било квалифицирано като нарушение условие: 9.3.1 от Комплексно разрешително №40-Н2/2021 г., а именно: всички емисии на вредни вещества от работата на горивната инсталация по условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2, а именно: комин 1 с височина 80 м.

За да отмени наказателното постановление, Районен съд Гълъбово счита, че обстоятелството, че на посочената дата „Брикел“ЕАД не е извършило описаното в наказателното постановление административно нарушение, тъй като същото не е доказано по категоричен начин в развилото се съдебно производство. Основният спорен момент според съда е дали емисии на вредни вещества от енергийните котли са били изпускани неорганизирано директно в атмосферния въздух. Направен е анализ на събраните свидетелски показания и е направен извод за липса на неорганизирано изпускане на димни газове. Невъзможно е димните газове да не влизат в котела, тъй като същите са с температура около 200 градуса и са под налягане, а в самия цех работят хора. Соченото изпускане на димни газове не е установено чрез химически или физични замервания, а само въз основа на зрителните възприятия на проверяващите. Липсват данни да са правени замервания на изпусканите емисии, да са вземани проби или да е замервана чистотата на атмосферния въздух. Няма отразено замърсяване и в националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух. Това го е мотивирало да постанови решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Така постановеното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Деянието, за което е привлечено към отговорност „Брикел” ЕАД гр. Гълъбово, е за нарушение на чл.123в, т. 2 от ЗООС, а именно на задължението на оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително. Съгласно §1, т.39 от ДР на ЗООС „Комплексно разрешително“ е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма „Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване”. Като правно основание за ангажиране на отговорността е посочена разпоредбата на чл.164 от ЗООС, предвиждаща за неизпълнение на изискванията по чл.123в на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, да се налага имуществена санкция от 10 000.00 до 500 000.00 лв.

По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява по безспорен начин фактическата обстановка, констатирана в деня на проверката. Правилно е прието, че не е доказано нерегламентираното изпускане на вредни емисии. Видяното от проверяващите не е установено чрез необходимите изследвания да представлява вредни емисии, съответно дали тези емисии са в норма или не. Визуалното възприятие на газове от страна на контролните органи не установява по категоричен начин, че същото е вследствие експлоатацията на котлите на ответника, респективно, че същите са следствие от тази експлоатация и че установеното е нарушение на едно от условията на комплексното разрешително. Действително същото не е приложено по делото, но доколкото същото е в публичния регистър по чл.129, ал.1 от ЗООС, то достъп до него може да се получи на сайта на МОСВ - https://registers.moew.government.bg/kr/?operatorName=%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BB&supervisorId=&krNumber=&publishDateFrom=&publishDateTo=&enforce. В този смисъл, касационният съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

Като допълнение следва да се отбележи също така, че в деня на проверката не е установено да не работят сероочистващите инсталации, не е установено замърсяване на атмосферния въздух, т.е. няма събрани други доказателства за друго нарушение на издаденото комплексно разрешително, в частта, касаеща експлоатацията на горивната инсталация за производство на топлоенергия. Доколкото и в самото наказателно постановление са посочени показателите на входа и на изхода на сероочистващата инсталации, твърдяното административно нарушение се явява обективно недоказано. С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №31/11.04.2024 г. по АНД №186/2022 год. на Районен съд Гълъбово.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.