Решение по НАХД №922/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 41
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Божана Цветанова Манасиева
Дело: 20211230200922
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Петрич, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божана Цв. Манасиева
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно
наказателно дело № 20211230200922 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН,във вр. с чл.96г,ал.1,пр.2
от Закона за автомобилните превози и е образувано по жалба на „Е.т. “ ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление-град П.,ул.“Г. У.“№*,бл.
*,ет.*,ап.*, представлявано от Е.С.К., чрез пълномощника адв.В. КР. срещу
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42-0002529/01.10.2021г. на
Директора на РД „АА“ – София.
С жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление,поради нарушение на чл.42 и чл.57,ал.1,т.5
ЗАНН,тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление
липсва посочване в пълнота на конкретни данни и факти,които да обосноват
извод за състав на административно нарушение,както и не се установява ясно
и категорично начина,по който АНО е констатирал това нарушение.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени наказателно
постановление № 42-0002529/01.10.2021г. на Директора на РД „АА“ - София.
В съдебно заседание за оспорващото дружество се явява процесуален
представител-адв.К.,която поддържа жалбата по съображенията, изложени в
нея.Представя писмено становище,в което доразвива съображенията
1
,изложени в жалбата и иска НП да бъде отменено.Счита за незаконосъобразно
издаденото НП,тъй като противоречи на чл.5,параграф 1,член 7,параграф
1,б.“а“ и параграф 3,б.“а“ и Приложение III от Директива 2006/126/ЕО,която е
задължителна за държавите членки.
За ответника по жалбата – Директора на РД“Автомобилна администрация“
София ,представител не се явява.
За ТО-Петрич при РП-Благоевград,в качеството й на заинтересована страна,
представител не се явява.
По делото са събрани писмени доказателства.Разпитани са свидетелите В.
Ж. Г. и КР. Б. Р..

Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът
установи от фактическа страна следното :
Със заповед №РД-1976/30.08.2021г на директора на РД“АА“-София било
възложено на инспекторите В.Г. и К.Р. извършването на тематична проверка
на превозвача „Е.т.“ ООД,ЕИК:***,със седалище и адрес на управление-град
Петрич,ул.“Г. У.“№*,бл.*,ет.*,ап.*,представлявано от Е.С.К..За целта, до
управителя на дружеството е изпратено уведомително известие за
извършване на проверка на 30.08.2021г, в което са отразени
документите,необходими за представяне по повод на тази проверка.
Съгласно събраните гласни и писмени доказателства, при извършената
тематична проверка е констатирано,че превозвачът „Е.т.“ООД,притежаващ
Лиценз на ЕО №19898/05.10.2018г за международен автомобилен превоз на
товари в Общността ,е допуснал до управление водача Р.И.Т., ЕГН:*** за
периода от 25.11-30.11.2020г да извършва международен превоз на товари с
МПС седлови влекач МАН тгх от категория N3 с рег.№***,оборудван с
дигитален контролен уред за регистриране на данните за движението на
автомобила и работа на екипажа /тахограф Continental тип 1381.10 с фабр.
№3940178,собственост на превозвача/ по маршрут Р Гърция-Р Италия,без
валидно издадено удостоверение за психологическа годност за превоз на
товари.Международният превоз е извършен с МПС седлови влекач МАН тгх
от категория N3 с рег.№***,видно от записите от дигиталната карта,който
факт е констатиран в съставения от същата дата констативен протокол,препис
от който е връчен на упълномощен представител на дружеството.Приложени
2
са и разпечатки от дигиталния тахограф за проверявания период.
Съгласно направена справка в регистъра за психологически изследвания на
водачите на явяване на психологическо изследване е видно,че на водача
Р.И.Т. е издадено удостоверение за психологическа годност на
23.11.2017г,валидно до 23.11.2020г.След което е издадено такова на
02.12.2020г със срок на валидност до 02.12.2023г.Тоест,за периода от
24.11.2020г до 01.12.2020г последният не е притежавал удостоверение за
психологическа годност.
Така в резултат на установените по-горе факти за допуснато нарушение на
чл.57,ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС е съставен АУАН от
30.08.2021г. в присъствието на упълномощения представител на дружеството
А.Д.М.,която е отразила,че има възражения.Препис от акта е връчен по силата
на приложеното по делото пълномощно с рег.номер от 16.01.2020г ,в което е
отразено и това право на пълномощника.
Въз основа на АУАН, административно-наказващият орган -директорът на РД
„АА“ - София е издал атакуваното НП № 42-0002529/01.10.2021г.,в което е
отразена същата фактическа обстановка,въведена в акта и е направен извод за
осъществяване на фактическия състав на чл.57,ал.1 от Наредба
№11/31.10.2002г на МТС,за което на осн чл.96г,ал.1,пр.2 Закона за
автомобилните превози на нарушителя е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лева.Описаното НП е връчено на пълномощник на
05.11.2021г,като жалба срещу него е изпратена чрез „Български пощи“ЕАД на
12.11.2021г.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено
Наказателното постановление) и в законоустановения 7-дневен срок. Поради
това жалбата е допустима.
Жалбата е неоснователна.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 57, ал.1 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. за международен превоз на товари, лицата по чл.2,ал.1 от
ЗАвтП (всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава
лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено
от него длъжностно лице) са длъжни да допускат до управление на
3
превозните средства за международни превози на пътници и товари само
водачи, които са психологически годни. Т.е., за да се осъществи състава на
това нарушение от обективна страна, следва посочените в чл. 2, ал.1 от
Наредбата субекти, да са допуснали до управление на пътно превозно
средство, предназначено за международен транспорт водач, който не е
психологически годен.
По делото между страните не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят
попада в кръга лица, визирани в чл. 2, ал.1. Наличието или липсата на
психологическа годност, се удостоверява със съответно удостоверение.
Такова посочения в АУАН и НП водач на МПС – Р.И.Т.,с ЕГН:*** не е
притежавал за периода от 25.11.2020г до 30.11.2020г,когато са извършвани
международни превози, съгласно посоченото от свидетелите по делото и
разпечатка от регистъра за извършването на посочената справка.Този факт е
отразен и в ПИП,препис от който е връчен на упълномощен представител на
дружеството.
Същевременно, доказа се от АНО и извършването на международен превоз
въз основа на приложените разпечатки от контролния уред за регистриране
на данните за движението на автомобила и работа на екипажа /тахограф
Continental тип 1381.10 с фабр. №3940178,собственост на превозвача/, видно
от който е,че водачът Р.И.Т., ЕГН:*** за периода от 25.11-30.11.2020г е
извършвал международен превоз на товари с МПС седлови влекач МАН тгх
от категория N3 с рег.№*** по маршрут Р Гърция-Р Италия.
Ето защо е безспорно,че дружеството-превозвач „Е.т.“ООД е допуснало
водачът Р.Т. да извърши международен автомобилен превоз на товари без
същият да отговаря на изискванията за психологическа годност съгласно чл.
57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.Превозвачите са длъжни да
допускат до управление на превозните средства за международни превози на
пътници и товари само водачи, които са психологически годни, а това
обстоятелство се установява, чрез провеждане на психологическо изследване,
като при положително заключение се издава удостоверение за
психологическа годност.
В случая по несъмнен начин се установява, че за водачът Р.Т. за посочения в
АУАН и НП период /25.11.-30.11.2020г/ не е притежавал удостоверение за
психологическа годност и допускайки го да извърши посочения
4
международен превоз, оспорващото дружество е извършило цитираното
нарушение,поради което следва да понесе административнонаказателна
отговорност за това.
Наложената имуществена санкция е в предвидения от закона фиксиран
размер, поради което липсва основание за нейното намаляване.
Съдът счита за неоснователно направеното възражение от процесуалния
представител за незаконосъобразност на издаденото НП,поради
противоречието му с Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета от
201.12.2006г ,тъй като посочената директива касае хармонизиране на
законодателствата на държавите членки по отношение на реда за издаване и
валидността на свидетелствата за управление на превозни средства, който
ред няма връзка с удостоверението за психологическа годност за превоз на
товари,изисквано в настоящия казус.Цитираната директива също поставя
минимални стандарти /правила/,установяващи съответствие на водачите на
превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с
минимални стандарти за физическа и психическа годност за управление на
превозното средство. В случая, отговорността на превозвача е ангажирана за
това , че е допуснал конкретно определен водач да управлява МПС и да
извършва обществен международен превоз на товари като водачът не
отговаря на изискванията за психологическа
годност.Действително, Директива № 2006/126/ЕО урежда взаимното
признаване на СУМПС, издадени от държавите – членки (чл. 2, § 1), но в
случая задължителното изискване водачите на автомобили за обществен
превоз на пътници или товари да имат издадено удостоверение за
психологическа годност е спрямо лицензирания превозвач, който ги е наел, т.
е. оспорващото дружество, и това е видно от текста на нормата, а не спрямо
водача.
В случая по делото няма спор, че „Е.т.“ООД притежава качеството на
превозвач.От друга страна по категоричен начин от всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, се установява, че превозвачът е допуснал
водача Р.Т. да извърши международен превоз на товари от името на и за
сметка на превозвача за периода от 25.11.2020г до 30.11.2020г. без
последният да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност.Същият е притежавал такова,но срокът му на валидност е изтекъл на
5
23.11.2020г,т.е преди да предприеме от името и за сметка на дружеството
извършването на международен превоз .Следва да се отбележи,че липсва и
спор по тези факти.
Не са налице и основания за приложението на чл.28 ЗАНН,тъй като
процесният случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от типичната за този род административни нарушения,нито са налице такива
смекчаващи вината обстоятелства,които да мотивират съда да приложи
сочената разпоредба.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е формално - на
просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да
са настъпили вредни последици. Отделно от това,самото нарушение касае
дейност, строго регламентирана и от международното право, имаща за цел
осигуряване безопасността на движението по пътищата. Нарушените норми
са предвидени с оглед осигуряване безопасно движение по обществените
пътища, което определя обществено значимия характер на защитаваните от
нея обществени отношения.
Неоснователни са и възраженията за нарушение на чл.57,ал.1 от ЗАНН,тъй
като описанието на деянието по чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН е пълно, като в
обстоятелствата органът е посочил време, място на извършване, фактите от
обективната страна, които определят деянието като административно
нарушение именно по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г.,
респективно индивидуализиращите белези за субекта на отговорността.
Спрямо тях е приложил и съответната санкция – по чл.96г,ал.1,пр.2 от
ЗАвтПр.
Водим от горната аргументация,Съдът счете,че издаденото наказателно
постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора,претенцията за разноски от страна на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63 ,ал.2,т.5 и ал.9,във вр. с чл.58д,т.1
ЗАНН,във вр. чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвтПр,Съдът
РЕШИ:
6

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42-
0002529/01.10.2021г. на Директора на РД „АА“ – София,с което на„Е.т. “
ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление-град П.,ул.“Г.
У.“№*,бл.*,ет.*,ап.*, представлявано от Е.С.К.,на основание чл.96г,ал.1,пр.2
от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 /три хиляди/ лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на „Е.т.
“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление-град П.,ул.“Г.
У.“№*,бл.*,ет.*,ап.*, представлявано от Е.С.К.,за заплащане на направените
разноски за адвокатско възнаграждение като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Благоевград ,в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7