№ 1365
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:М. Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20221000500997 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 369389/13.12.2021 г. ( по регистратурата на СГС ) на
пълномощника на Е. П. Т. и М. П. С. – адвокат П. К. от САК - срещу решение
№ 266472 от 8.11.2021 г., постановено от Софийски градски съд, I – 12 – ти
състав по гр.д.№ 12785/ 2017 г., с което са отхвърлени предявените от тях
срещу Ц. С. Н. искове по член 59 от ЗЗД за обезщетение за пропуснати ползи
от лишаването от ползването на имот – апартамент в град София .
В жалбата има оплакване за недопустимост на обжалваното решение
като постановено по искове, които след настъпило правоприемство на
ищцовата страна са останали неуточнени по цена и петитум, но
първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по член 129,ал.1 от
ГПК и оспорване на фактическите му изводи, че в исковия период жилището
не било годно за ползване и наследодателите - ищци предали на ответника
фактическата власт върху него със съгласие да извърши ремонт на същото
като изведени при безкритично възприемане на показанията на свидетеля Н. и
при неправилна оценка на доказателственото значение на „ разписката “ от
1
23.09.2007 г. , удостоверяваща както факта на предаването на ключовете от
ответника на ищците, така и необходимостта от привеждане на апартамента в
годен за обитаване вид като индиция, че ремонт в него не е извършен.
В заседанието пред въззивния съд въззиваемият Ц. С. Н. оспорва чрез
пълномощника си – адвокат Д. К. от САК – основателността на жалбата .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите на въззиваемия и с оглед член 269 от ГПК, въззивният съд
намира, че то е валидно и допустимо. Настъпилата в хода на делото
( на 13.11.2020 г. и на 23.12.2020 г. ) смърт на двамата съищци С. П. Т. и М.
Д. Т. няма значение за редовността на исковата молба. В случай на
заместване на починал ищец от неговите правоприемници последните не
дължат да уточняват исковете си по цена и петитум и съдът не допуснал
процесуално нарушение на член 129, ал.2 от ГПК, като не е изискал от тях
това уточнение. Обжалваното решение е и правилно.
Първоначалните ищци С. П. Т. и М. Д. Т. са предявили срещу Ц. С. Н.
(техен внук) искове по член 59 от ЗЗД за осъждането му да им заплати
обезщетения от по 26 400 лева, ведно със законната лихва, за лишаването им
като носители на вещното право на ползване върху недвижим имот –
апартамент № 30, находящ се в град ***, ЖК „ ***“, ул. „ ***“ , бл.*** ,вход
„*“ , ет.* на площ от 81,76 кв.м. - от ползването му в период от 48 месеца,
считано от 1.10.2013 г. до 1.10.2017 г. Исковете са основани на твърдения, че
месец след сключването на дата 19.09.2013 г. на договора по нотариален акт
№ 6, том С VII, н.д.№ 35322/2013 г. по книгите на СВ, град София, с който
ищците дарили имота на ответника, запазвайки си вещното право на ползване,
той се настанил в апартамента, отнел им ключа от входната врата и така ги
лишил от ползването му през целия исков период.
Срещу исковете ответникът Н. противопоставил срочно възражения, че
след дългогодишно ползване на имота от трети лица при условията на наем, в
края на месец март 2013 г. първоначалните ищци му предали имота след
постигнато съгласие да извърши почистване и поправяне на причинените от
последния наемател вреди по входната врата и дървената дограма на
прозорците чрез подмяната им ; че той продължил да държи имота след
постигнато в месец август 2013 година последващо съгласие да направи
цялостен ремонт на жилището със свой труд и свои средства, като ищците
2
взели „ само един от ключовете“ и през цялото това време не поставили срок
за извършването на ремонта и не заявили желание да получат имота за
ползване от тях или от трети лица.
На основание член 227 от ГПК сънаследниците Е. П. Т. и М. П. С. ( като
низходящи на починалия преди ищците син П. С. Т. - едно от двете им деца )
са заместили първоначалните ишци С. П. Т. и М. Д. Т. в обема на правата,
придобити по наследяване по закон,третият заместил ги сънаследник (
дъщерята С. С. Н.а ) е заявила отказ от исковете по член 233 от ГПК и
производството спрямо нея е прекратено.
По оплакването за неправилно възприета от първоинстанционния съд
фактическа обстановка : свидетелят В. С. Н. установил, че преди осем години
лично довел ищеца С. Т. от селото (село Осоица) в собственото му жилище в
град *** в ж.к. „***" по сигнал от съсед, че тогавашният наемател го
изоставил „ разбито “. Заварили имота в „трагично състояние“ с „ разбита
врата “ и откраднати уреди. Т. помолил внука си Ц. да ремонтира апартамента
„ след нанесените щети “,„ когато и за какъвто период може “. Той се заел да
го ремонтира със свой труд и с помощта на свидетеля. На първо време сменил
входната врата и дал ключ от новата врата на ищците, но те предпочели да
живеят при Ц. в наследствената му къща и били настанени в стая на първия
етаж от нея. Останалите ремонтните дейности продължили след това и до
към 2017 г. Докато траели, имотът бил необитаем. Възрастните хора били
доволни ,че те се извършват .
Към огледа, извършен след около четири години, за целите на
изготвянето на заключението от 29.09.2021 година ( за пазарния наем) вещите
лица : инж. Д. М., А. Р. и Л. М. констатирали наличие на множество
подобрения : преустройство на балкона и кухнята; поставяне на теракот по
пода и фаянс по стените в банята ; боядисване на пода и стените на
сервизното помещение ; подмяна на дограма по прозорците в стаите,
изключая дневната; подмяна на вратите в дневната, но и също така и
недовършени ремонтни работи в част от помещенията. Разноските за входна
врата и дограма са извършени преди дарението и срещу средства на
ответника ( и неговата майка ) видно от договорите за поръчка и монтаж от
21.03.2013 г. и 21.07.2013 г.
В нарочно съставен на 23.09.2017 г. документ ( на л.53 от делото на
3
СГС ) е удостоверено, че ответникът предава на ищците чрез тяхната внучка
М. Т. ключовете и апартамента в годен за живеене вид, след като бъде
почистен от нея .
Дадените от свидетеля Н. показания почиват на лични възприятия за :
състоянието на жилището след преустановеното ползване от последния
наемател и съгласуването на неговия ремонт между съищеца Т. и ответника.
За разлика от него, посоченият от ищците свидетел В. П. е възпроизвел само
получени от разговор с тях данни за това, че ответникът ползвал жилището и
отказвал достъп до него на ищците. Освен това съобщените от свидетеля Н.
сведения за продължителността на ремонта и времеизвършването на едно от
подобренията ( подмяна на входната врата ) съответстват на останалите
събрани по делото доказателства. Правилно първоинстанционният съд ги е
оценил като достоверни. Твърденията на въззивниците за лъжесвидетелстване
( в т.ч. за подаден от тях сигнал до прокуратурата ) не налагат обратна
преценка. Това е така, защото съдът може да приеме неистинност на
показанията само при установяването й по надлежния ред - с влязла в сила
присъда. Събраните по делото доказателства са опора на извод, че ответникът
е упражнявал фактическа власт на правно основание- постигнато между него
и първоначалните ищци съгласие да ремонтира имота . Извършеното с „
разписката“ от 23.09.2017 г. удостоверяване на фактите за предаване на
ключовете на апартамента и за годността му да служи след почистване за
задоволяване на жилищните нужди на ползвателите - ищци - потвърждават
този извод. Привеждането на имота след ремонта му в годен за живеене вид е
правопрекратяващ факт. След настъпването му ответникът вече няма
основание да упражнява фактическа власт върху него и при зачитане на това
правно положение е документирано обратното предаване на имота на
ползвателите.
Следователно в исковия период от 1.10.2013 г. до 1.10.2017 г.
въззивниците не са били лишени от ползването на имота и в тяхна полза,
респ. в полза на заместилите ги сънаследници не са възникнали вземания по
член 59 от ЗЗД от обезщетение за лишаването им от ползите на имота .
Отхвърлянето на исковете е законосъобразен резултат и въззивният съд
потвърждава обжалваното решение изцяло, като присъжда на въззиваемия
сторените за това производство разноски за адвокатско възнаграждение в
4
размер от 2 600 лева .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 266472 от 8.11.2021 г.,
постановено от Софийски градски съд, I – 12 – ти състав по гр.д.№ 12785/
2017 г.
ОСЪЖДА Е. П. Т., ЕГН: ********** и М. П. С., ЕГН : ********** ,
двете със съдебен адресат – адвокат П. К.,град София ул. „ Граф Игнатиев“ №
6,вход „а“, ет.4 да заплатят на Ц. С. Н., ЕГН: ********** от град ***, ул. „
***“ № ** разноски за въззивното производство в размер от 2 600 ( две
хиляди и шестстотин ) лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
съобщаването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5