№ 2
гр. С., 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230200933 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Р. С. Т. против НП
№6079 /09.11.2021г. на Директора на ОД на МВР- С., с което на основание
чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста)
лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Моли да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно
упълномощен процесуален представител, който счита наказателното
постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно
призован изпраща свой представител, който не се явява. Упълномощеният
представител изпраща писмено становище по същество на делото, с което
иска да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 14.10.2021г. около 21,30 часа служители от РУ на МВР- С.,
свидетелите К. В. К. и С. Й. Ж. извършили проверка в игрална зала „КВК“,
намираща се в гр. С., бул. „Георги Данчев“ във връзка с контролиране
спазването на противоепидемичните мерки в страната. Полицейските
служители установили, че лицето Р. С. Т. се намира в игралната зала без да
1
има поставена защитна маска за лице. Въз основа на установеното по време
на проверката, свидетелят К. К. приел, че жалбоподателят като бил на закрито
обществено място в сградата на игрална зала „КВК“ без поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба не е изпълнил
въведените с т. I. 7 от Заповед РД- 01- 743/31.08.2021г. на министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от ЗЗ, поради
което е извършил нарушение на разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето и му съставил акт за установяване на административно нарушение.
Колегата му, св. С. Ж. се подписал като свидетел по съставянето и връчването
на акта. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и отбелязал, че няма
възражение по него.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие директорът на ОД на МВР- С. възприел същата
фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и
на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му наложил наказание
„Глоба“ в размер на 300 (сто) лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
атакуваното наказателно постановление е описано точно нарушението, което
жалбоподателят е извършил. Съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, което предвижда административно
наказание „Глоба“ от 300 до 1000 лева за нарушаване или неизпълнение на
въведени с акт на Министъра на здравеопазването или на директор на
2
Регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4, 7, 10
или 11 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето при възникване на
извънредна епидемична обстановка Министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
Съдът счита, че в случая описаното в наказателното постановление деяние е
квалифицирано от правна страна като административно нарушение по
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, която административнонаказателна
разпоредба свързва налагането на санкция в случаите на нарушаване или
неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на основание чл.63,
ал.1 или ал.2 от Закона за здравето с акт на Министъра на здравеопазването
или директор на Регионална здравна инспекция. Адресати на правните норми
по чл.63, ал.1 и ал.2 от закона за здравето са съответните държавни органи,
които имат правомощието да въвеждат с изричен писмен акт
противоепидемични мерки, задължителни за спазване под страх от
административно наказание или наказание за престъпление по НК. Ето защо
за попълване на общо формулирания състав на административното
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ е необходимо не да се посочи чл.63, ал.1
или ал.2 от същия закон, които имат други адресати различни от субекта на
нарушението, а следва да се конкретизира акта на компетентните държавни
органи, неговото съдържание в противоречие, с което се явява поведението на
жалбоподателя.
В наказателно постановление и в акта за установяване на
административно нарушение е посочена Заповед №РД- 01- 743/31.08.2021г.
на Министъра на здравеопазването като с т. I. 7 е въведено и следното
задължение „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.
ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и други, са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение №3“.
Фактическото обвинение за местонахождение на жалбоподателя в закрито
обществено място без поставена защитна маска за лице за еднократна или
3
многократна употреба сочи неизпълнение на задължението за спазване на
противоепидемичните мерки, въведени с акт по чл.63, ал.1 от Закона за
здравето, правилно квалифицирано като административно нарушение по
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и е основание за налагане на
предвиденото в същата законова разпоредба административно наказание.
В тази връзка съдът не споделя въведените възражения от страна на
жалбоподателя, че разпоредбата на чл.209а от ЗЗ противоречи на норма от
Закона за ограничаване на носенето на облекло, прикриващо или скриващо
лицето. Действително в чл.2, ал.1 от Закона за ограничаване на носенето на
облекло, прикриващо или скриващо лицето е предвидено, че на публични
места на територията на Република България не се допуска носенето на
облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето. Същевременно
в същия закон са посочени изключения като съгласно чл.3, т.3 от него,
разпоредбата на чл.2, ал.1 не се прилага, когато със закон е установено друго.
В случая съществува предвидено със закон- чл.209а, ал.1 от ЗЗ, изискване
основаващо се на Заповед №РД- 01- 1743/31.08.2021г. на министъра на
здравеопазването, за носене на маска поради епидемиологичната обстановка.
Следователно, съществува основание за изключение от забраната, предвидена
в чл.2, ал.1 от Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или
скриващо лицето.
Относно възражението на жалбоподателя по отношение съдържащите
се изключения за неносене на облекло скриващо лицето, ако здравословното
състояние го налага съдът също намира за неоснователно по горепосочените
съображения. Съгласно чл.3, т.3 от Закона за ограничаване носенето на
облекло, прикриващо или скриващо лицето, разпоредбата на чл.2, ал.1 не се
прилага, когато със закон е установено друго. В случая съществува
предвидено със закон, а именно разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
изискване, основаващо се на Заповед №РД- 01- 1743/31.08.2021г. на
министъра на здравеопазването за носене на маска поради
епидемиологичната обстановка, а предвидените в случая изключения от тази
забрана се съдържат в тази заповед. В т. I. 9 на описаната по- горе заповед на
Министъра на здравеопазването са посочени изрично изключенията от
задължението по т. I. 7 и т. I. 8, а именно такова се допуска за: а) клиентите в
местата за хранене и в питейните заведения, когато се допускат посещенията
в тях; б) спортуващите на открито и закрито за времето на физическата
4
дейност; в) участниците в конгресно- конферентни мероприятия, брифинги,
пресконференции и семинари по време на изказване (лекция, презентация и
др.) при спазване на физическа дистанция от 1,5 метра от останалите
участници; г) участниците (водещи и гости) в телевизионни предавания при
спазване на физическа дистанция от 1,5 метра от останалите участници; д)
децата до 6 годишна възраст. Видно е, че не е налице изключение, както за
здравословното състояние на жалбоподателя, така и за закритото
общественото място, в което се е намирал.
Жалбоподателят застъпва позиция, че държавните и общински органи е
следвало да обезпечат снабдяването на всеки един гражданин с предпазни
средства, което становище, обаче няма нищо общо със съставомерността на
нарушението. При условие, че самият той не навежда някакви твърдения, че е
бил материално затруднен да се снабди възмездно с предпазно средство
(предпазна маска, шал или др.), съдът не приема, че е налице разумна
причина да не изпълни изискванията на т. I. 7 от Заповед №РД- 01-
743/31.08.2021г. на Министъра на здравеопазването по чл.63, ал.1 от Закона
за здравето.
Съдът приема за неоснователни и доводите, че разпоредбата на чл.209а
от Закона за здравето предвижда налагане на санкция, но не определя вида на
нарушенията, подлежащи на санкциониране, а препраща към заповеди на
министъра на здравеопазването и това се определя като нарушение на ЗАНН.
Тъй като обратно на твърдението в нормата на чл.209а от закона за здравето е
определено като административно нарушение всяко действие, бездействие,
което е в нарушение, съответно неизпълнение на въведени със заповед на
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или
2. Същата разпоредба предвижда размер на санкция за описаното
административно нарушение. Следователно, не съществува нарушение на
чл.6 от ЗАНН.
Съдът счита, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
да доведат до отмяна на наказателното постановление. Санкцията е
определена в минимален размер и съответства на обществената опасност на
5
нарушението и вината на жалбоподателя.
Ето защо съдът следва да приеме, че действително жалбоподателят е
извършил нарушението по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и следва да
носи административнонаказателна отговорност, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №6079 /09.11.202 г. на Директора на ОД МВР-
С., с което на Р. С. Т. с ЕГН ********** на основание чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
(триста) лева за нарушение на същата разпоредба като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6