№ 13865
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110116718 по описа за 2025 година
Ищецът З.Б.И.“ АД е предявил срещу ответника Т. А. И. осъдителен иск с правно основание
чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 259,48 лв., представляваща регресно вземане
за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 21.03.2025 г.
до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. Ищецът
твърди, че във връзка с реализирано на 08.07.2022г. ПТП в гр. С.во, е изплатил сумата от
259,48 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по МПС „***“ с рег. №2-
***, причинени от виновното поведение на ответника като водач на МПС „***“, с
регистрационен № ***, застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователна полица № BG/0/122000745535, валидна към датата на настъпване на
процесното ПТП, който напуснал мястото на настъпването на произшествието преди
идването на контролните органи. Поканил ответника да заплати сумата заедно с
направените ликвидационни разноски, но плащане не последвало. Пред изложеното
предявява регресната си претенция за заплатено застрахователно обезщетение срещу
ответника, който да заплати сума в размер на 671,72 лв., с включени ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът представя доказателства
за плащане на претендирана сума.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе предвид
релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи: За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" е платил обезщетение в претендирания
размер за причинените от пътнотранспортно произшествие вреди на увреденото лице, като
ответникът е причинил произшествието, след което е напуснал мястото на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, както и че в процесния случай посещението на
мястото на произшествието е било задължително по закон.В тежест на ответника и при доказване
на горните факти е да докаже, че е напуснал мястото на произшествието, за да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина.
1
С оглед представените по делото доказателства и изявлението на страните, съдът приема, че
ответникът е заплатил сумата от 259,48лв.
С молба от 28.05.2025г. ищецът е поискал заплащане на сува в размер на 1,87лв.
представляваща лихва за забава от датата на исковата молба до извършеното плащане, която му се
дължи, доколкото плащането е извършено след образуване на делото.
При отчитане на погасителния ефект на плащанията предявените искове следва да
бъдат отхвърлени за цена на топлинна енергия и лихви върху нея се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени, с изключение на претендиранта законна лихва в размер на
1,87лв., съобразно молба от 28.05.2025г.
Независимо от този изход, на ищеца следва да бъде признато правото да иска
възстановяване на разноските, които е направил за исковото производство. Отговорността за
разноски представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон
и е уредено от него. Фактическият състав, от който тя се поражда, включва - неоснователно
предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор
и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна.
С оглед момента, в който е извършено плащането, съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния съдебно - деловодни
разноски в настоящото производство в общ размер от 530 лв., от които 50 лв. за държавна
такса и 480 лв. за юрисконуслтско възнаграждение.
При този изход на спора, ответникът няма право на разноски за настоящото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. А. И., с ЕГН ********** да заплати сумата от 1,87лева законна лихва
върху претендираната главница за периода от датата на исковата молба - 21.03.2025г. до
датата на извършеното плащане - 08.04.2025г., както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата
от 530 лева разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Б.И.“АД, д ЕИК ***, с адрес *** срещу Т. А. И., с ЕГН
********** осъдителен иск с правно основание основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, за сумата от
259,48 лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение с включени
ликвидационни разноски по застраховка "Гражданска отговорност" на МПС „***“, с
регистрационен № ***, при управлението на което Т. А. И. е реализирал ПТП на 08.07.2022г. и е
напуснал мястото на настъпването на произшествието преди идването на контролните
органи, ведно със законната лихва от 21.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата,
поради извършено плащане в хода на процеса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2