Присъда по дело №154/2013 на Окръжен съд - Варна

 МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 154/2013ГОДИНА ПО ОПИСА НА  ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА ЗА 2013 ГОДИНА:

 

Окръжният прокурор гр.Варна е внесъл в Окръжен съд Варна обвинителен акт и е повдигнал обвинение срещу :

Н.Ле Д.Ч., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, не работи, осъждан ЕГН: **********

 

ЗА ТОВА, ЧЕ :

 

1. На 02.04.2012 г. в с. Страшимирово, обл. Варна направил опит умишлено да умъртви   баща си Ле Д.Ч. с ЕГН **********, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини- престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК;

2. За периода 02.04. - 03.04.2012 год. в гр. Белослав, обл. Варна използвал платежен инструмент - дебитна карта, издадена от банка „Алианц България" на името на Ле Д.Ч. с ЕГН **********, без съгласието на титуляра - изтеглил 170 лв. - престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК.

В досъдебното производство в качеството на обвиняем Н.Ч.  не признава вината си по повдигнатите срещу него обвинения. Твърди, че никога не е искал да убива баща си и единственото, което целял, е да го уплаши, т.к. пострадалия се е отнасял много лошо с него в детството му. Относно обвинението за използване на платежен инструмент - дебитна карта на името на Ле Д.Ч. без съгласието на титуляра, с което изтеглил парична сума, като обв. не признава вината си, тъй като счита, че след като баща му понякога му е позволявал да тегли пари от дебитната му карта и му е дал ПИН кода, то същият не е извършил престъпление.

В съдебното производство подс. Н.Ч. не се признава за виновен по повдигнатите обвинения. Развива тезата си ,че се е съмнявал в това ,че пострадалия бил негов баща. Твърди ,че многократно е бил малтретиран от него още в детските си години , поради което и на 02.04.2012 година искал да му отмъсти –да го накаже ,но не и да го убива. Относно второто обвинение твърди ,че многократно свид. Ле Д.Ч. му е давал дебитната си карта  и той е знаел ПИН кода й ,както и че е знаел кога свид.Ч. е получавал заплата ,както и че при бягството си от къщата видял чантичката му и я взел ,за да има пари докато се укрива.

В съдебното производство свид.  Ле Д.Ч. –пострадал от престъплението е конституиран само като частен обвинител. Впоследствие се явява с повереник адв. П.В..

По съществото на делото прокурорът поддържа и двете обвинения и моли съдът да постанови присъда като признае подс. за виновен по тях ,като наложи наказание лишаване от свобода към минималния размер на предвиденото в закона и глоба.

По съществото на делото повереникът на частния обвинител адв. П.В. заема становището за безспорна доказаност на обвинението относно опита за убийство ,както и това по второто обвинение.  

По съществото на обвинението служебния защитник на подс. адв. Д. заема становище ,че подс. не е действувал с пряк умисъл да причини смъртта на свид.Ле Д.Ч. ,като в единствената му цел е била да го „накаже”,но не и да го убие, от което сам се е отказал. За второто деяние твърди ,че е несъставомерно, като моли за оправдаване на подс. и по двете обвинения.

В последната си дума подс. Н.Ле Д.Ч. ,твърди ,че е искал само да „набие” баща си-за да си го върне за малтретирането му като дете. Твърди ,че е бил бит и връзван като дете и ако е искал е можел да го убие.

 

Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Подс. Н.Ле Д.Ч. е роден от свид. С.Е. –негова майка на 2***одина .Преди бременността й  майката поддържала интимна връзка с двама партньори ,поради което и тя не знаела кой е биологичния баща на детето й. По време на бременността си  свид. Е. заживяла на съпружески начала със свид. Ле Д.Ч.-виетнамски гражданин в гр.Девня ,който работел и се грижел за семейството. Приел и подс. като свое дете без да се интересува дали е действителния биологичен баща.

На 27.01.1994година свид. Ле Д.Ч. подал писмена молба декларация пред длъжностно лице по гражданското състояние /л.22 от НОХД/и припознал подс. Н.Ле Д.Ч. за свое рождено дете ,когато било и променено името му,и като баща -родител вписан свид.Ле Д.Ч..

Подс. бил проблемно дете ,като още от малък крадял ,напускал дома и водел скитнически начин на живот. Водил се на отчет в ДПС от 1998 година ,като по отношение на него били вземани възпитателни мерки ,включително и настаняване във ВУИ. Първоначално бил в училището в с. Невша ,с. Ягода ,а поради системни бягства бил настанен в с. Ракитово. Докато бил във ВУИ продължил да извършва кражби и други престъпления. От седем годишен практически живеел по интернати.  

  През 2006година /л.179 и сл.от ДП / подс. бил осъден за престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 пр. 2пр.3 т.8 пр.3 вр. с чл. 63 ал.2 т.1 от НК от ВОС вр. с чл.55 ал.1 т.1 по реда на чл. 371т.2 от НПК. Наказанието било групирано с други присъди и му било наложено общо наказание –четири години и десет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК било увеличено на 5години и 10 месеца лишаване от свобода, а отделно от това била приведена в изпълнение и друга присъда по реда на чл. 68 от НК за кражба.

Докато подс. Н.Ле Д.Ч. бил в затвора свид. Ле Д.Ч. се преместил да живее в с.Страшимирово като се разделили със свид.Е., а впоследствие отново заживяли на съпружески начала в същото село на квартира в дома на свид. Н.М. –в отделна къща в същия парцел ,където живеела и старата й майка.

Така св. Ле Д.Ч. се установил да живее в с. Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна в едно домакинство с бившата си съпруга св. С.Е..

 През м. юни 2011 година когато подс. Н.Ч. трябвало да излезе от затвора  свид. Ле Д. отишъл до гр. Ловеч за да го доведе в дома си. Преценил ,че трябва да му създаде определени добри условия за да не върши престъпления. Купил му дрехи ,скъп мобилен телефон, който той впоследствие продал. Свид. С.Е. също му купила телефон , но той и него продал. Проведен бил разговор преди това между свид.Ле Д. и подс. ,в който свидетеля му казал ,че не желае да върши престъпления ,че ще си намери приятелка и може да създаде семейство ,но да спре вече с престъпленията. Подс. обещал да се поправи, но независимо ,че вече имал приятелка в лицето на свид. Чапевова /л.130 НОХД /поведението му продължавало да бъде неуравновесено .Изчезвал от къщи ,рязал си вените пред нея , потрошил три апартамента в близост до дома й в Белослав. Изчезвал за неопределено време и отивал в Суворово или другаде ,без да се обади на когото и да било. Отделно от това свид.ЛеДък  му давал пари ,когато нямал  и приемал младежите в дома си. Понякога и при нужда му давал и дебитната си карта с ПИН кода за да пазарува или да тегли пари от нея. Подс. бил и устроен на работа на повикване ,като участвувал в сечене на дърва ,от което получавал ежедневно плащане ,а впоследствие и доплащане за извършената работа. През този период няколкократно подс. Н. Ч. залагал вещи, собственост на семейството си в заложни къщи и вземал месечната заплата на майка си -св. С. Е..

  От показанията на всички разпитани свидетели по искане на подс. не се установява твърдяния от него факт да е бил малтретиран системно от свид. Ле Д. нито като малък ,нито след връщането му от затвора. Обратното , и собствената му майка С.Е. и свид.Чапевова сочат ,че отношението на свид.Ле Д. винаги е било бащинско и той самия е следвало да търпи псувни ,грубо и негативно отношение към себе си, без и двете да могат да обяснят на какво се дължи това поведение на подс.,който избухвал по най- незначителни поводи и забележки от страна на свид.  При определени неправомерни действия от страна на подс. свид.ЛеДък му отправял забележки ,или му се скарвал, на  което  подс. винаги реагирал отрицателно и дори агресивно отново напускал дома .  

Още след завръщането си от затвора подс. започнал да пита майка си свид.Е. кой е неговия биологичен баща и дали това свид.Ле Д. .На посочения въпрос тя отговаряла ,че свид.Ле Д. е баща му и той го е отгледал и грижил за него.     

 В началото на месец март 2012г. подс. Н. Ч. отново напуснал дома на родителите си като взел със себе си мобилният апарат на майка си и една видеокамера, и отишъл в дома на свой приятел в гр. Ямбол като  там останал няколко дни.

  Поради тези действия и подс. нямал ключ за дома на родителите си, но винаги можел да се прибира ,когато някой от тях е в дома. В продължение на почти един месец подс. не се връщал в дома на свид.Е. и свид.Ле Д..

Подс.Н.Ч.  бил в приятелски отношения със св. П.В., на когото споделял за отношенията си с родителите си, и по конкретно за тези - с баща си.

От приобщените и прочетени показания на този свидетел се установява ,че подс. е споделил с него,че баща му свид.Ле Дъг   го е изгонил в началото на м. март  след като пийнал и му казал да се маха и че вече не го интересувал.   В началото на престоят си през м.март  подс. Н. Ч. се обаждал по телефона на св. П. В., като в един от разговорите им подс. Н. Ч. му казал, че ще нападне баща си в края на месеца, тъй като тогава вземал заплата и поискал от св. П. В. да му помогне, но същият категорично отказал да участва в подобни деятелности.

 В средата на месец март подс. Н. Ч. ***, като вечерта останал да пренощува в дома на св. В., а на следващият ден си тръгнал и отишъл за няколко дни при друг свой неизвестен за свидетеля приятел в Белослав. Там отседнал 5-6 дни, като през този период се обаждал на св. П.В. от личния си мобилен телефон. Св.П.В. ***, където се видели с Н. и общи приятели. Последното обаждане на св. В. и подс. Н. Ч. било на 30.03.2012 год.

На 02.04.2012г. подс. Н. Ч. решил да се прибере в дома на семейството си и да причака баща си, за да го „набие", тъй като по неговите думи не били в добри отношения. По обяд , тъй като знаел, че в дома няма никой, влязъл през прозореца на кухнята, който вместо стъкло имал поставен шперплат, махнал шперплата и влязъл. Подс.Н. Ч. знаел, че майка му свид.Е. отсъства , тъй като  работила като гледачка на една жена в болница, то по това време на деня я нямало в къщи, а баща му бил на работа. През целия ден стоял в дома им, гледал телевизия, изкъпал се и чакал баща му-свид.ЛеДък  да се прибере в дома.

Подготвил дървена пръчка, облепена в хартиено тиксо, с която да го „набие". Подготвил и две въжета, на които направил примки, като с тях искал да го върже за ръцете и краката, кожена каишка със закопчалка/вж.веществени даказателства/,като в себе си носел и нож . Подс. Н.Ч. зачакал свид.Ле Д. си в спалнята, като си сложил и маска на лицето с прорези само за очите , като бил облечен целия в черно и с черни ръкавици . Около  18:20-18,30 часа св. Ле Д.Ч. се прибрал в домът си. Влязъл и оставил черната си кожена чанта на портмантото в коридора на дома си. Събул си обувките и влязъл в една от стаите - в спалнята, за да подреди, забелязвайки, че е разхвърляно. С влизането си в спалнята св. Ч. забелязал, че в дъното на стаята стои маскиран човек, с поставената черна маска на главата и облечен в черни дрехи. Свидетелят отначало не разпознал  маскирания човек , който държал в двете си ръце дървена сопа, с която замахнал и ударил св. Ле Д.  Ч. в областта на гърдите. Подс. Н.  Ч. хванал  - св. Л. Ч. за яката на дрехата  и го завлякъл в другата стая - хола, където свид. паднал, а подс. взел от масата една наполовина пълна бутилка от уиски и с нея му нанесъл удар по главата, като в резултат на удара - бутилката се счупила. След това подс. Н. Ч. взел втора празна бутилка от уиски  и отново нанесъл удар в областта на главата на св. Ле Д.Ч., и тя също се счупила. Подс. Н. Ч. свалил черната маска от главата си и тогава св. Ле Д.  Ч. разпознал подс.Н.Ч.. Св. Л. Ч. от нанесените удари паднал по гръб на пода в помещението между дивана и масата, а подс. Н.  Ч. продължил да му нанася удари като стоял седнал на кръста му, с едната ръка държал свидетеля за врата, а с другата свита в юмрук нанасял му нанасял силни удари предимно в областта на лицето . Св. Ле Д.  извикал на  - подс. Н. Ч. да спре да го удря, казал му че ще отидат във Виетнам, където е по - добре за живеене.  Лицето на св. Ле Д.  Ч. било цялото в кръв, а подс. Н. Ч. вземал една възглавница и  я поставил върху лицето му, за да не го гледа и да мълчи.   Подс. Н. Ч. без да каже нищо извадил нож от колана на панталона си и го опрял в шията на баща си като  направил опит да му пререже врата. Св. Л. Ч. започнал със ръце да се опитва да избута опрения нож в гърлото му, но подс. Н. Ч. натискал острието на ножа в шията на баща си. При  оказаната съпротива   свид . Ле Д.  Ч. успял да отблъсне острието на ножа от шията си, но същото в резултат на боричкането между двамата попаднало в областта на лицето - устните на св. Л. Ч. и му нанесъл порезна рана. При тези действия подс. казал ”Ще те убия”. Св. Л. Ч. успял с  ръце да хване дръжката на ножа ,намираща се в ръцете на подс. и го извъртял като отблъснал подс. Н. Ч., и взел ножа от ръката му, след което подс. Н. Ч. избягал към изхода на стаята, взел кожената чантичка на баща си ,в която  знаел ,че трябва да има пари или дебитната карта за  заплатата му  и избягал от  къщата.

Подс. късно вечерта се обадил на свид.П.В. и му казал ,че е разбил главата и устата на баща си и му счупил два пръста .

Подс. отишъл пеша до гр.Белослав и се укрил в една пещера. На другия ден, отишъл с влака в гр.Провадия. От там с влак отишъл до гр.Г.Оряховица, а от там отишъл и се укрил в село Куцина, близо до гр.Полски Тръмбеш. С приятелката си, която му носела храна, се укрил в къща в която никой не живеел. В началото на м.май 2012 г. решил да се предаде на властите и на 22.05.2012г. отишъл при кмета на с.Страшимирово, от където бил задържан от органите на полицията.

 Св. Ле Д.Ч., бил много окървавен и изплашен , но успял да се изправи и с ножа в ръка излязъл от къщата да търси помощ в дома на съседката си св. М.М., на която казал „че сина му се опитал да го заколи”  и предал ножа ,който впоследствие /л.71 от ДП/е бил предаден от свидетелката на органите на МВР и приложен като веществено доказакателство .

В дома след незабавното приемане на свид.Л. в болница бил и извършен оглед ,а впоследствие и втори такъв ,като били намерени и иззети множество вещи /приложени като веществени доказателства /,установяващи предварително обмислените действия на подс. Н.Ч.-кожена каишка със закопчалка ,пластмасов детайл с вътрешна резба ,черна плетена шапка с прорези на очите ,един брой флакон с навито на него найлоново въже, два броя найлонови въжета с дължина около 1м. с примки, два броя черни кожени ръкавици ,парчета от стъклени бутилки и др. Наред с това от описаното в протоколите са установени множество кървави петна по целия дом и по две възглавници с множество кръв по тях.

В черната кожена чанта на св. Ле Д.Ч. имало 30 лв. в брой, дебитна карта с титуляр - Ле Д.Ч. към ТБ „Алианц България", в която свидетеля имал 200 лв., лична карта, пропуск за местоработата му, ваучер от 6 лв. на М-тел, карта „Прима" на М-тел.

След случилото се подс. Н. Ч. *** и изтеглил от дебитната карта, която намерил в чантичката на баща си сумата от 170 лв. от ATM устройство, собственост на „Инвестбанк", намиращо се в гр. Белослав. Подс. знаел ПИН кода, тъй като баща му - св. Л. Ч. му е давал картата преди време за да пазарува с нея.

От приложеното извлечение от сметка за извършени операции за периода 01.04.2012 - 30.04.2012 г., предоставено от ТБ „Алианц Банк България" /л. 58-59/ за банкова сметка ***: ***, с титуляр на сметката Ле Д.Ч. подс. извършил следните транзакции с дебитната карта на св. Ле Д.Ч.:

На 02.04.2012 год. в 19:37:00 ч. подс. изтеглил сумата от 50 лева от ATM устройство в мрежата на Борика Инвестбанк, ул. „3. Стоянов", Белослав, КОД: 000178 STAN: 029203 ATM. Минути по-късно - в 19:40:00 подс. изтеглил сумата от 20 лева от същото ATM устройство в мрежата на Борика Инвестбанк, ул. „3. Стоянов", Белослав КОД: 000182 STAN: 029205 ATM. Отчетено е извършването на трета транзакция в 19:39:00 ч., като подс. Н.Ле Д.Ч. изтеглил сумата от 100 лева от същото ATM устройство в мрежата на Борика Инвестбанк, ул. „3. Стоянов", Белослав КОД: 000180 STAN: 029204 ATM.

По делото е представен запис, съдържащ снимков материал от ATM устройство, собственост на ТБ „Инвестбанк", намиращо се в гр. Белослав.

От назначената извършена и  изслушана в с.з.  комплексна видео-техническа и лицево идентификационна експертиза - Протокол № 41/12.09.2012 г. /л. 148-157/. Вещото лице е посочило, че при прегледа на снимковите файлове, цифров презапис на оригиналните такива, записани върху твърдия диск на компютърна охранителна система не били установени следи от манипулация /намеса върху записаната информация. Таим кода, копиран в изображенията не прекъсва. Снимковите файлове от папката били обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения и представени в приложение, подредени по хронологичен ред.

При извършения преглед на снимковия материал в часовия диапазон от 19.37.11 ч. до 19.41.06 ч. на 02.04.2012 год. било установено лице, извършващо операции с ATM устройството с общи черти с лицето и главата с тези на лицето от сравнителния материал – подс. Н.Ле Д.Ч.. При направената им оценка било констатирано, че те били с качество, което позволявало отграничаване на частни признаци, характеризиращи заснетото лице. Резултатът от проведения сравнителен анализ позволява да се направи извод, че на изследваните фотокопия е заснето едно и също лице, посочено като Н.Ле Д.Ч. с ЕГН **********.      

Заключението се кредитира изцяло от съда ,като в съдебно заседание са посочени и частни признаци на подс. , по които той е идентифициран .

 

От  особено голямо значение за изводите на съда е заключението на приложената и изслушана  съдебно психиатрична и психологична експертиза /л. 91-96 от делото/,поддържано от вещите лица и в с.з.,от която се установява , че към момента на инкриминираното деяние подс. Н.Ле Д.Ч. нямал симптоми, които да сочат да е бил  в състояние на физиологичен афект. Експертизата дава заключение, че определя личността и поведението на обвиняемия като емоционално нестабилна личност, импулсивен тип и хистрионни черти.

Според събраните данни по делото и съдебно - психиатричното освидетелстване към момента на извършването на деянието обвиняемият не е бил в състояние на физиологичен афект. Тъй като към момента на извършване на деянието обвиняемият не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не е страдал от тежко слабоумие, той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, т.е. бил е вменяем.

В съдебно заседание вещите лица обясняват ,че се касае за  личностново разстройство у подс. , което е характерологична особеност, която силно нарушава адаптацията на индивида в обществото ,за което е характерно ,че лицата не си вадят поуки от наложени наказания за поведението си .Същия е с изразена екстраверсия със съзнателно представяне на себе си в благоприятна социално желателна светлина ,с омаловажаване на собствените си слабости и скриване на личните конфликти и проблеми, като посочената структура на личността трудно понася негативни оценки и критики и на негативните неща реагират с несдържаност и „наказателно”.Такива лица ,дори и несъзнателно трудно понасят критики и дори несъзнателно проявяват селективност само при положителна обратна връзка.

Вещите лица в с.з.  обясняват ,че се касае за емоционално хладна личност ,която потребява семейните блага в съответствие с личните си потребителските си ценности ,изградени от отглеждането му в нездрава среда – домове ,интернати, затвор и въпреки оказваната помощ личността му е дисхармонична. В реалния живот той е агресора ,но когато е в къщи той възприема като агресор баща си .Психиатричната експертиза  и психолога обясняват това с личностното разстройство,  при което опита не  обучава такива лица  ,а ги прави анестезни и безчувствени към чуждите проблеми и свръхчувствителни към своите лични /негативно копиран модел/.   

 

Съдът обсъди и изслуша заключението на  СМЕ № 133/2012 год. /л. 74-75 от делото/ от която се установява ,че св. Л. Ч. е получил мозъчно сътресение, разкъсно контузии рани по окосмената част на главата- в лява теменна област и в двете челни области  , кръвонасядания по лицето, шията, двустранни субконюнктивални кръвоизливи, контузия на гръдния кош; изкълчване  на дланно-пръстовата става на палеца на лявата ръка - резултат на ударите с или върху твърди тъпи предмети; порезни рани по лицето и шията - резултат на ударите с или върху предмети с режещ ръб, каквито могат да бъдат фрагменти стъкла, нож и др. като по време на прегледа на 03.05.2012 год. е установена невъзможност за сгъване на палеца на лявата ръка и в този смисъл изкълчването на същия обуславя трайно затруднение движението на левия горен крайник за период надхвърлящ 1 месец. В своята съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В съдебно заседание вещото лице обяснява ,че всички увреждания могат да бъдат получени по начина ,по който ги описва свид.Ле Д. .Обяснява ,че раните по устните ,които се обясняват от свид. са разкъсно- контузни и не са порезни ,поради което и могат да бъдат получени при натиск на устата отвън с ръце или твърд предмет  ,при което зъбите действуват като твърди предмети. Относно раната по лявата повърхност на шията –заявява ,че същото е порезно и може да бъде получено с режещата част на ножа в лявата шийна половина.

В съдебно заседание вещото лице изразява съмнение относно оказаната активна съпротива от страна на пострадалия, като обяснява това си становище с мозъчното сътресение получено от първите удари .

Съдът приема, че при посочените описани увреждания в главата две с бутилки от уиски /от дебело стъкло/ действително пострадалия е получил сътресение на мозъка, но не и такава степен , че подробно да не може да разкаже за станалото.И в съдебното и в досъдебното производство показанията му са достоверни непротиворечиви относно основните факти и най- вече относно факта на собственото му отнемане на ножа от подс. за което се е изисквала и сила и воля ,които той е мобилизирал за да опази живота си ,при демонстрираната от подс. агресия.

Посочените показания са подкрепени косвено  и от показанията на свид. М. ,която има директни възприятия за състоянието на пострадалия Ле Д. минути след извършеното –окървавен и потърсил незабавна помощ в дома й, като още веднага е заявил че Н. се е опитал да го заколи ,оставил е ножа при нея ,а тя го е предала в полицията.

В тази насока са и показанията на свид. Е. ,посетила на другия ден пострадалия в болницата.     

От  заключението на изготвената и приложена по делото ДНК експертиза № 12/ДНК - 280 от 14.11.2012 год. /л. 174-176 от делото/е  било установено следното:

1. Обект № 1 - „кръв" - Материала, иззет чрез отривка от червено-кафяви петна от ръбовете на острието на нож /с дължина ~ 28см./с кафява дръжка с капаче на винт и множество червено-кафяви петна по него, получен в прозрачен полиетиленов плик с етикет „ 02.04.2012 г. с ... не се чете .... нож, предал с протокол за доброволно предаване"е доказана човешка кръв.

При потвърден генотип за контролната ДНК и отсъствие на амплификационен продукт при контролната празна проба, наблюдаваните резултати били: D10S1248 - 14/15; vWA - 16/17; D16S539 - 10/11; D2S1338 - 18/23; D8S1179 - 10/16; D21S11 - 30/30; D18S51 - 12/15; D22S1045 - 11/11; D19S433 - 12/15.2; ТН01 - 7/7; FGA-22.2/23; D2S441 -9/14; D3S1358 - 13/17; D1S1656 - 13/16; D12S391 - 19/19; пол определяща система амелогенин - X/Y /мъж/.

2. Обект № 2 - „клетъчен материал от устната кухина на Ле ДъкЧинх" - D10S1248 - 14/15; vWA - 16/17; D16S539 - 10/11; D2S1338 - 18/23; D8S1179-10/16; D21S11 -30/30; D18S51-12/15; D22S1045-11/11;D19S433 - 12/15.2; ТН01 - 7/7; FGA - 22.2/23; D2S441 - 9/14; D3S1358 - 13/17; D1S1656 - 13/16; D12S391 - 19/19; пол определяща система амелогенин - X/Y /мъж/.

От посочените резултати се вижда, че ДНК профилът, определен за изследвания биологичен материал по обект № 1 напълно съвпада с ДНК профила на Ле Д.Ч. /обект № 2/.

Комбинираната генотипна честота на срещаемост за съвпадащия генотип в бялата популация, т.е. вероятността друг, случайно избран индивид от популацията, освен Ле Д.Ч., би имал същия генотип е SF= 0.000 000 000 000 000 000 515.

Ако доказателството се представя като случайно отношение между двете вероятности LR , тогава LR=1/SF, т.е. вероятността да се установи този ДНК профил, в някой друг индивид, освен Ле Д.Ч. е: 1 на 1 900 000 000 000 000 000.

Изследваният биологичен материал, кръв по острието на нож /обект № 1/ произхожда от Ле Д.Ч..

При обсъждане  на доказателствата ,установяващи фактите по делото съдът внимателно обсъди позицията на подс. състояща се в признание на факта ,че искал да набие баща си ,защото имал съмнения ,че не бил негов биологичен баща и имал негативно отношение към него. Искал да му отмъсти затова ,че като малък го връзвал и го биел и за очернения живот на майка му и сестра му. Относно ударите с бутилки по главата разказва ,че е ударил два пъти пострадалия и е искал да го върже по начин, по който той го е връзвал. Относно ножа и действията по душене разказва ,че пострадалия сам е видял ножа ,грабнал го е ,но подс. го е пуснал и ударил с крак пострадалия  и избягал.

Относно обвинението за използване на платежен инструмент - дебитна карта на името на Ле Д.Ч. без съгласието на титуляра, с което изтеглил парична сума, обвиняемия Н. отново не признава вината си, тъй като счита, че след като баща му понякога му е позволявал да тегли пари от дебитната му карта и му е дал ПИН кода, то същият не е извършил престъпление.

Обясненията на подс. съдът приема като защитна теза ,неподкрепена от обсъдените и възприети от съда доказателства .

За проверка на твърденията на подс. съдът е изискал съответни документи от местата за лишаване от свобода, акт за припознаване посочен по горе ,разпитал е посочените от подсъдимия свидетели и е назначил ДНК установяване на бащинство .

От назначената ДНК експертиза /по НОХД / е безспорно установено, че свид. Ле Д. НЕ Е БИОЛОГИЧЕН БАЩА на подс.

От показанията на свидетелите Е. – майка на подс. , А.Р.-негова леля  и И.Р. –негов вуйчо  не се установяват твърдяните от подс. факти – пострадалия ЛеДък да е имал лошо отношение към него. Такива не се установяват и от разпита на свид. Р.Ч. ,разпитана също по искане на подс.,за отношенията между пострадалия и свид.ЛеДък.

Обратното и тя и рождената майка на подс. – свид.Е. сочат ,че подс. е реагирал след излизането си от затвора много остро на всяка забележка от страна на свид.Ле Д. ,която се е отнасяла до негови също непристойни прояви – кражба от дома ,изнасяни или повреждане на чужди вещи.

 Именно тези най- близки свидетели сочат ,че отношението на свид.Ле Д. е било по- скоро бащинско и изискващо от подс. въпреки всичко ,което досега е направил да не върши престъпления и много ясно и категорично е настоявал за това. Нито един от тях не сочи насилие от страна на пострадалия ,което би предизвикало такова отмъщение или „наказание”,както го нарича подс.

В друга посока, са показанията на свид. П.В. ,приобщени чрез прочитането им ,както и изисканите от Поправителния дом и Затвора Ловеч писмени документи. В тях и в показанията на свид. В. се съдържат възпроизведени твърдения на подс. ,че е отраснал в семейство ,където е бил малтретиран той и майка му от баща си ,който пиел ,поради което и започнал да бяга от къщи и е станал нечувствителен към болка.В същите писмени документи се съдържат и изводи на надзорните служители на Поправителния дом и Затвора – резултат от собствените им наблюдения ,от които независимо се установяват същите черти на характера посочени и от съдебно- психиатричното изследване и заключението на вещите лица по СПЕ.  

В новата характеристика ,изискана от съда /л.84 от НОХД / от Кмета на с.Страшимирово  и /л.87 НОХД / от Полицейския инспектор  относно семейството на подс.Н.Ч. не се съдържат каквито и да било оплаквания за проблеми между родителите-докато живеят в с.Страшимирово. И двамата работят ,помагат на съседите си и не са създавали каквито и да било дразги с непристойни прояви.

За разлика от тях характеристиката за подс. Н.Ч. е посочен като хитър ,нагъл ,агресивен особено при употреба на алкохол и намиращ се под влияние на недобри приятели .Поведението му е съпроводено с нарушения – многократни и на обществения ред в ПУ Аврен и Белослав /за което говори и свид.Ч./.

За да стигне до изводите си съдът намери следното:

-За намеренията на подс. съдът обсъди обективните действия на подс. състоящи се първо в предложението за намиране на съучастник /съгл.показанията на свид.В. първоначално с намерение за грабеж/.В самия ден на престъплението в предварително проникване в жилището на пострадалия –като крадец ,маскиран за да не бъде, разпознат и снабдяване на средствата на мъчение въжета с примки ,въже с каишка и нож.

 Намери, че подс. съзнателно ,преднамерено и обмислено отдалеч е пристъпил към реализиране на плана си ,и с очакването да може да се справи със свид. Ле Д. без да бъде разпознат след което и да вземе заплатата му, какъвто е бил е първоначалния замисъл. И тъй като в неговото съзнание свид. е агресора, е взел всички мерки при неговото влизане в дома –да му причини смърт и то по няколко възможни начина ,включително и с нож ,койт свид. Ле Д. е нямало как да знае ,че е носен от подс.

 Първо, е смятал  да се възползува от уплахата при първоначалното възприемане на маскиран човек ,за да го изненада и омаломощи ,използувайки удар в гърдите и завличане в хола, където е нанесъл последователно удари с две бутилки от уиски в главата ,взел е възглавница за да закрие лицето на пострадалия и извадил нож, който опрял шията му ,след като не успял да го върже съгласно предварителния си план.

Гореизложената фактическа обстановка се установява  от събраните по делото доказателства:обсъдените в обстоятелствената част  свидетелски показания, протоколи за оглед, ДНК експертиза, СМЕ, СППЕ, обяснения на обвиняем, протокол за доброволно предаване,протоколи за оглед ,експертни  заключения ,както и от събраните гласни и писмени доказателства в .с.з. и назначената ДНК експертиза за произход,и приложените по делото веществени доказателства,извлечения от сметки и др.

 

При така установените факти съдът намери че подс. Н.Ле Д.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията  и го призна за виновен за това ,че  :

 

 1.На 02.04.2012 г. в с.Страшимирово, обл. Варна направил опит умишлено да умъртви Ле Д.Ч. с ЕГН **********, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, престъпление по  чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК.

Съдът прие ,че се касае за  опит по чл. 115 от НК при който деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини защото : подс. е действувал с годни средства да причинят смърт –нанесените удари в  жизнено важен орган -в главата с празна и наполовина пълна  тежка стъклена  бутилка, затискане на лицето с възглавница и порезни рани в шията с нож  са все средства годни за  причиняване на смърт .Наред с тях приготвените средства за мъчения сочат на жестокост на подс./обсъдените веществени доказателства въже ,въжета примки, тояга сочат на намерението им за използуване/ ,като по независещи от дееца причини  -отнемането на ножа от пострадалия и съпротивата му -деянието е останало недовършено. 

 Съдът прие ,че не е налице квалифициращото обстоятелство по чл.116ал.1 т.3 пр.1 от -опит за убийство на баща ,тъй като съгласно ППлВС № 2-1957год.-т.13- посочения текст има предвид САМО РОЖДЕНИТЕ РОДИТЕЛИ ,което тълкуване не е променено с времето и е задължително за съдилищата.

     Друг въпрос е ,че съдът принципно счита ,че съд. практика следва да се промени като се приравни режима на отговорностите при подобно посегателство –най-тежкото човешкия живот и не следва да се прави разграничение между фактически и биологични родители ,след като последиците от припознаването в случая  са равностойни с тези за рождените деца.

        Съдът счете ,че в обосновката на фактическата обстановка е приел множество факти и обстоятелства ,сочещи от страна на подс. обективирани действия по изпълнение на користни цели ,свързани с разпореждането с имущество на пострадалия ,но тъй като такова обвинение няма ,тези обстоятелства следва да се считат като отегчаващи отговорността .    

 На основание чл.304 от НПК ОПРАВДА подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал. 1 т.3 от НК

 

Призна и подс.за виновен и в за това че :

 2. За периода 02.04.- 03.04.2012 г. в гр.Белослав, обл. Варна използвал платежен инструмент – дебитна карта, издадена от банка „ Алианц България“ на името на Ле Д.Ч. с ЕГН **********, без съгласието на титуляра – изтеглил  170 лв.-престъпление по  чл.249, ал.1от НК .

Деянието осъществява признаците на посочения състав на престъплението ,тъй като подс. от обективна страна използването на платежния инструмент дебитната карта е станало след извършване на друго престъпление, при което очевидно съгласие на титуряра не може да е налице.

Обстоятелството ,че и друг път постр. Ле Д. е давал доброволно картата си е без правно значение за осъществяване на състава на това престъпление.

И двете престъпления са извършени с пряк умисъл ,при който деецът  е съзнавал обществено опасния характер на извършеното ,предвиждал е  настъпването на обществено опасните последици и е искал настъпването им. В първият случай същите не са настъпили, не  поради нежеланието му или доброволния му отказ ,а поради непредвидена от него пречка в причинно следствения процес –борбата на пострадалия и отнемането на ножа от извършителя, и въпреки уврежданията по главата и другите наранявания.

 

За да определи наказанията за извършените престъпления съдът взе предвид следното : Подс. Н.Ле Д.Ч. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, не работи.

В конкретния случай се касае за тежко посегателство над живота на фактически родител,който в голяма степен се е отнасял грижовно и с чувство за отговорност към подс. ,искал е и е настоявал да се поправи и превъзпита и да води нормален човешки живот. Деянието и дееца са с изключително висока степен на обществена опасност –подс. е    осъждан за престъпление по чл. 116 от НК и за други престъпления ,но положителни промени в съзнанието и поведението му не са настъпили и след изпълнението на наказанието лишаване от свобода и пълнолетието му.

Проблемите са се задълбочили ,поради потребителското отношение на подс. към родителите му ,тъй като същия не е бил в състояние да води самостоятелен живот. Характеристиката му е крайно отрицателна и на лице продължаващо скитническия начин на живот с утвърдени престъпни навици.  

По делото са налице и други отегчаващи отговорността обстоятелства ,които съдът отчита ,тъй като същите са налице ,но са по невъзведени от прокурора обвинения ,а именно : деянието по чл.115 е извършено с предумисъл и с цел да бъде прикрито другото престъпление  и с користна цел –да вземе заплата и вещите от чантата на постр. Ле Д..

Съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства незачитане на правото на живот на загрижени за подс. хора , неприкосновеността на личността, желание за облагодетелстване по престъпен начин, утвърден престъпен начин на живот.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита единствено и само  младата  възраст,но с уговорката ,че се касае за лице ,което съгласно съдебно –психиатричната експертиза търси агресора винаги вън от себе си ,вместо само в себе си.

При определяне на наказанието съдът взе предвид факта ,че и двете престъпления са извършени при превес само на отегчаващите отговорността обстоятелства ,обсъди липсата са такива по чл. 55 от НК ,поради което определи подс. да изтърпи следните наказания :

1.По чл. 115 вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.54 НК  му НАЛОЖИ наказание  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

 

2.По  чл.249, ал.1 и чл.54 от НК му НАЛОЖИ наказание  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в размер на 340 /триста и четиридесет/ лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛИ общо наказание ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС да се изтърпи при „Строг режим” в Затвор.

На основание чл.23 ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНИ към определеното общо наказание изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 340 /триста и четиридесет/ лева.

    С присъдата си съдът се произнесе и по веществените доказателства и ЗАЧЕТЕ предварителното задържане на подсъдимия считано от 30.05.2012 г.

ОСЪДИ подсъдимия да заплати направените по делото разноски  в размер на 1404.91 лева  в полза на Държавата по сметка на Варненски окръжен съд.

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                       СЪДИЯ: