№ 302
гр. Сливен, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20252200500405 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №670/01.08.2025г. по гр.д.
№6009/2024г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени, като неоснователни и
недоказани, предявените от Община Сливен срещу СД „Берко – 90 – Берковски и сие“
искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 10781,39лв., представляваща компенсаторно обезщетение в размер на
паричната равностойност на неизпълнената от ответника непарична престация,
изразяваща се в задължение за поправка на появили се дефекти в рамките на
гаранционния срок по договор от 04.12.2012г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 28.11.2024г.; иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 3917,80лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
28.11.2021г. до 28.11.2024г.; иск за заплащане на сумата от 10781,89лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез спестяване на
разходите за поправка на проявили се дефекти в рамките на гаранционния срок по
договора и обедняване на ищеца чрез заплащане на сумата като възнаграждение на
трето лице за отстраняване на дефектите и иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 2123,84лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
19.06.2023г. до 28.11.2024г. С Решението са присъдени разноски на ответника в размер
1
на 2540лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство
Община Сливен чрез пълномощника адв. Д. Д. от АК – Сливен и с нея се обжалва
първоинстанционното решение изцяло.
Във въззивната си жалба Община Сливен чрез пълномощника адв. Д. посочва,
че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при
нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Въззивникът излага
подробни съображения относно твърдени от него съществени процесуални нарушения,
допуснати от първоинстанционния съд, изразявайки се в недопускане на
доказателствени искания, направени от негова страна. Намира за неправилно
недопускането на свидетелски показания относно установените гаранционни дефекти
и какви ремонтни СМР са извършени за отстраняването им, като искането било
заявено още с исковата молба. Посочва, че съдът неправилно не е приел като писмено
доказателство декларация на директорката на детската ясла за обстоятелството, че
след извършването на ремонта от ответника, течовете отново са възникнали, както и
не приел предписанието на РЗИ. Твърди, че неправилно съдът не приел като
доказателство по делото и представените с отговора на въпроса по чл. 176 от ГПК
документи, като самият въпрос е съдържал искане за представяне на такива. На
следващо място въззивникът счита, че съдът е цитирал избирателно части от
експертизата, подкрепящи тезата на ответника и тенденциозно преразказал заявеното
от вещото лице в съдебно заседание. Съдът пропуснал да отбележи, какви са според
вещото лице възможните причини за възникналите дефекти. Въззивникът счита, че от
експертизата и събраните по делото писмени доказателства се установявало
основателността на исковите му претенции – възникването на дефекти в гаранционния
срок и стойността им. Ответникът не доказал, че дефектите са възникнали поради
обстоятелства, за които не отговаря или че е отстранил същите в законоустановения
срок. Счита, че в решението има логически противоречия и неясноти в мотивите.
Посочва, че вещото лице е дало няколко възможни причини за дефектите, като е
отговорило, че не може да се отговори коя е конкретната причина.
Незаконосъобразното недопускане на свидетелски показания и на писмени
доказателства била причината делото да остане неизяснено от тази страна. Съдът имал
и служебно задължение да назначи допълнителна или повторна експертиза, с цел да
осигури пълно изясняване на делото от фактическа страна. Въззивникът твърди, че
съдът не обсъдил всички наведени от него доводи и не обсъдил в цялост всички
доказателства по делото. Направения доказателствен анализ бил еднопластов,
схематичен, повърхностен и неубедителен. С оглед изложеното, въззивната Община
Сливен моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да
постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Направени са
2
доказателствени искания за събиране на гласни и писмени доказателства и за
назначаване на повторна СТЕ.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – СД „Берко – 90 – Берковски и сие“, гр. Сливен чрез
пълномощника адв. П. П. от САК, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК.
С отговора на въззивна жалба, въззиваемото дружество СД „Берко – 90 –
Берковски и сие“ чрез пълномощника адв. П. оспорва същата като неоснователна.
Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и
моли съда да го потвърди. Посочва, че районният съд е мотивирал недопускането на
свидетелите с ограничението по чл. 164 от ГПК. Посочва, че освен стойността на
извършените работи, то следва да се има предвид, че в строителството всички
договори следва да бъдат в писмена форма. Декларацията на директора била приета
като доказателство, но некредитирана, тъй като тя не можела да прави преценка дали
дефектите били гаранционни. За целта била назначена експертиза, чието заключение
ищецът не оспорил. Едва с въззивната жалба е направено искането за назначаване на
повторна такава. Въззиваемият счита, че причината да не могат категорично да се
установят дефектите и дали те са гаранционни се дължи на поведението на самия
ищец, който след отговора на ответника, че същите не са гаранционни, не е отнесъл
спора към компетентния съд, а своеволно е предприел ремонтни дейности и така била
унищожена възможността да бъде установено от вещо лице дали дефектите са по
извършените от ответника СМР. По отношение на предписанията от РЗИ посочва, че
били приети като доказателства по делото и будило недоумение защо въззивникът ги
представя отново с въззивната жалба. Моли съда да не уважава направените
доказателствени искания. Претендира присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
По направените с въззивната жалба доказателствени искания, съдът се е
произнесъл с определението по чл. 267 от ГПК, като е допуснал на основание чл. 266,
ал.3 от ГПК писмени доказателства, а останалите искания е оставил без уважение, като
неоснователни.
В с.з., въззивната страна Община Сливен, редовно призована, не се
представлява от процесуален представител по закон или пълномощие. По делото е
постъпило писмено становище от пълномокщника адв. Д. Д., който посочва, че
поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания. Моли съда да
отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да
уважи исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна
разноски.
3
В с.з. въззиваемото дружество СД „Берко – 90 – Берковски и сие“, гр. Сливен,
редовно призовано, не се представлява от процесуален представител по закон или
пълномощие. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника адв. П. П.,
който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа съображенията,
изложени в отговора на жалбата. Моли съда да потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените
пред въззивната инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269
от ГПК и констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а с
оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от
ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да се допълни само с установеното
от събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства, както следва:
Детска ясла №12 е разположена в сграда в УПИ I, кв. 187, по плана на кв.
Клуцохор, гр. Сливен, заедно с ЦДГ „Калина“ – филиал. Сградата се състои от
Административен блок на един етаж с топла връзка към занималните и блокове на два
етажа за занимални, спални, Абонатна станция и блок за ЦДГ „Калина“ – филиал.
Цялата сграда е обект на проект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на
Детска ясла №12“ с възложител Община Сливен. СМР по проекта са възложени на СД
„Берко – 90 – Берковски и сие“, гр. Сливен въз основа на проведена обществена
поръчка и сключен договор №BG161PO001/1.1-09/2010/007-S-1.3 ОТ 04.12.2012г.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
4
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Община Сливен в условията
на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на
сумата за заплащане на сумата от 10781,39лв., представляваща компенсаторно
обезщетение в размер на паричната равностойност на неизпълнената от ответника
непарична престация, изразяваща се в задължение за поправка на появили се дефекти
в рамките на гаранционния срок по договор от 04.12.2012г., ведно със законната лихва
за забава, считано от подаване на исковата молба, намиращ правното си основание в
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 3917,80лв., представляваща мораторна лихва за забава
за периода от 28.11.2021г. до 28.11.2024г.
В условията на евентуалност са предявени следните искове: иск за заплащане на
сумата от 10781,89лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване
чрез спестяване на разходите за поправка на проявили се дефекти в рамките на
гаранционния срок по договора и обедняване на ищеца чрез заплащане на сумата като
възнаграждение на трето лице за отстраняване на дефектите с правно основани чл. 59
от ЗЗД и иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2123,84лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 19.06.2023г. до 28.11.2024г.
Безспорно, по делото е установено сключването на договор за извършване на
СМР по въвеждане на мерки за енергийна ефективност в четири обекта от
образователната инфраструктура на гр. Сливен, сред които е и Детска ясла №12 в кв.
Клуцохор, ведно с разположения в същата сграда филиал на ЦДГ „Калина“. Поетия с
договора гаранционен срок на извършените СВР е 120 месеца и е започнал да тече от
19.07.2013г., когато е съставен Акт, обр. 15 за установяване годността на строежа за
приемане и същият е предаден от строителя СД „Берко – 90 – Берковски и сие“, гр.
Сливен на възложителя Община Сливен.
По делото е установено, че през м.март 2018г. са констатирани дефекти по
извършените СМР в Детска ясла 12, като същите били отстранени от строителя до
30.03.2018г., за което бил съставен нарочен констативен протокол.
Проявилите се през м. януари 2021г. дефекти във връзка с паднал таван в стаята
на огняра, паднала мазилка и теч в спалнята на четвърта група са отстранени от
ответното дружество, за което е съставен протокол от 18.01.2021г.
Спор между страните е възникнал по отношение на проявилите се впоследствие
през м.05.2021г. дефекти по системата за БГВ със соларни панели и компрометирана
мазилка по фасадата /цокъл и тераси/ на сградата, както и по отношение на проявилите
се през м.01-02.2023г. дефекти, изразяващи се в теч на тавана и ронеща се мазилка в
коридор и помещения на втория етаж на сградата, ползвани от детската ясла и от
детската градина. Възраженията на ответника са били, че тези дефекти не са
гаранционни, не се дължат на некачествено извършени от него СМР, а на факта, че не
5
е положена изолация – такава не била заложена като вид работа в КСС на инвеститора.
Безспорно тези дефекти са се проявили в гаранционния срок по сключения между
страните договор за СМР, но следва да се установи връзката им с изпълнените от
строителя СМР.
За да е основателна ищцовата претенция за ангажиране отговорността на
строителя за проявените дефекти, в случая за заплащане на компенсаторно
обезщетение за поправката им, възложена на друго лице, поради отказа на ответника,
следва да се установи по безспорен начин, по пътя на пълното, пряко и главно
доказване, че тези дефекти се дължат на некачествено изпълнени от строителя –
ответното дружество, СМР. От събраните по делото доказателства, това подлежащо на
доказване обстоятелство не се установи по категоричен начин. В тази насока е
назначена СТЕ, изслушана в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и
неоспорена от страните /оспорване е направено едва с въззивната жалба, което е
недопустимо/.
В заключението си вещото лице е посочило, че установяването на
действителните причини за възникването на дефекти по извършени СМР на даден
строеж може да стане обективно и точно след възникването им, при тяхното
продължаващо действие, както и по време на извършване на необходимите дейности
при тяхното отстраняване. Посочил е че вероятните причини за възникването на
дефектите могат да бъдат различни, но основните са неспазване на технологията на
изпълнение, както и неизвършването на някои необходими други дейности за
предпазване на отделни елементи на извършени по тях основни работи. Изрично е
посочено, че към момента на изготвяне на експертизата не може да се изрази
категорично становище относно установяване на причините за възникналите дефекти
в периода януари 2021г. – март 2023г. по СМР, извършени януари-юли 2013г.,
отстранени през май-юни 2023г. В съдебно заседание, при изслушването си, отново е
заявил, че не може да даде категорично становище за причините за възникналите
дефекти през периода м.01.2021г. – м.03.2023г.
С оглед събраните доказателства, в т.ч. заключението на кредитираната от съда
СТЕ, настоящата инстанция приема, че ищецът не е установил по пътя на пълното,
пряко и главно доказване релевантния факт за проявление на въпросните дефекти,
вследствие некачествено и недобро изпълнение на СМР от ответното дружество по
сключения с ищеца договор от 04.12.2012г. Както е посочило вещото лице,
установяването на причините за дефектите е следвало да се извърши след
възникването им по време на продължаващото им действие, което не е сторено,
въпреки наличието на спор по този въпрос още тогава между страните. Вместо да
предприеме действия по установяване на причините за дефектите, в т.ч. отнасяне на
спора пред компетентния съд, ищецът е предприел действия по тяхното отстраняване,
6
без да са изяснени причините за появата им и без да се установи връзката им със СМР,
извършени от ответника по сградата. По този начин, след този ремонт, извършен от
трето лице, наречен „гаранционен“, без да е установено всъщност дали действително
повредите са гаранционни дефекти или се дължат на други причини, на практика се
стига до невъзможност да се установи правнорелевантното за спора обстоятелство.
След тези ремонтни работи не може категорично да се установи какви са били
причините за проявилите се дефекти. Поради това и не може да се направи
категоричния извод, че извършените ремонтни работи са гаранционни, т.е. на
гаранционни дефекти и заплащането им следва да се възложи на строителя, отказал
възстановяването им. Главният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
Неоснователността на исковата претенция води до неоснователност на
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху главницата за период
от три години преди подаване на исковата молба.
С оглед неоснователността на главния иск, съда следва да разгледа предявената
в условията на евентуалност претенция за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване чрез спестяване на разходите за поправка на проявили се в гаранционния
срок дефекти и обедняването на ищеца чрез заплащане на сумата /10781,89лв./ като
възнаграждение на трето лице за отстраняване на дефектите.
За основателността на тази претенция също е необходимо установяване по
безспорен начин на връзката между отстранените от третото лице дефекти и СМР,
извършени от ответното дружество по договора от 04.12.2012г. с ищцовата Община
Сливен. Без да се установи тази връзка не може да се установи и твърдяното
неоснователно обогатяване, не може да се установи връзката между обогатяването на
ответника със спестените разходи по гаранционния ремонт и обедняването на ищеца
със заплащането им на трето лице. По отношение на характера на повредите и
връзката им с извършените от ответното дружество СМР по договора от 2012г. важи в
пълна степен всичко изложено по-горе по главната искова претенция. По изложените
по-горе съображения, съдът приема, че ищецът не е установил по безспорен начин, че
повредите, отстранени от третото лице се дължат на дефекти /недостатъци/ на СМР,
извършени от ответното дружество по договора за СМР от 04.12.2012г. и от там не е
установено наличието на връзка между обогатяването и обедняването на страните.
Така, тази искова претенция се явява неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
С оглед неоснователността на главната искова претенция, предявена в условията
на евентуалност, неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неоснователно
обогатяване за периода от 19.06.2023г. /последното плащане в полза на третото лице/
7
до подаване на исковата молба.
С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен.
Правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ответното дружество
сторените от него разноски в първоинстанционното производство.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на
процеса и неоснователността на въззивната жалба, следва да се възложи на въззивника
– Община Сливен, като тя следва да понесе своите разноски, така, както са направени
и заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в доказания размер от 1300лв. Направеното в тази насока
възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно. Уговореният и заплатен
размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна е в
размер, съобразен с критериите на Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа и не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на спора, броя и
вида на исковите претенции.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №670/01.08.2025г.,
постановено по гр.д.№6009/2024г. по описа на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА Община Сливен, Булстат ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ №1 да заплати на СД „Берко – 90 – Берковски и
сие“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул.
„Лъдженска“ №1-А сумата от 1300лв., представляваща направени във въззивното
производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8