№ 3158
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110204733 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-027741 от 03.01.2023г., началник
група при отдел „Пътна полиция“ на СДВР, е наложил на А. Х. К. с ЕГН **********
наказание глоба в размер 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6/шест/ месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1
от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, с аргумент за
неправилно приложение на материалния закон, като се акцентира липса на виновно
поведение от страна на жалбоподателя предвид липсата на уведомяване за служебно
извършената дерегистрация.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява, не изпраща
представител. Призовката изпратена на известния по делото адрес, върната в цялост с
отбелязване, че лицето пребивава извън страната, поради което ход на делото е даден при
условията на чл.61, ал.4 ЗАНН.
Въззиваемата страна началник група при СДВР-ОПП, редовно призовани –не
изпращат представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административно-наказателното
производство, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А. Х. К., ЕГН **********, с постоянен адрес- гр.********,
ул."*******" №12, правоспособен водач на МПС, на отчет в ОДМВР-Пловдив.
На 14.10.2022г. около 06:04 ч. в гр. София, жалбоподателят А. К. управлявал лек
автомобил марка „*****“, с рег. № ********, по бул."Околовръстен път", с посока на
движение от АМ "Тракия" към село Казичене, когато бил спрян за проверка от патрул на
1
ОПП-СДВР. В хода на извършена проверка от страна на органите на МВР, същите
констатирали, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена на
основание чл.143, ал.10 ЗДвП- липса на валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите".
Във връзка с установеното при проверката, бил съставен АУАН, серия GА, бланков
№ 45962/14.10.2022г., който не е приложен към административно-наказателната преписка.
След съставяне на цитирания АУАН преписката била изпратена в СРП за преценка относно
наличието на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК. С Постановление от
07.12.2022г. по пр.пр. № 49005/2022г. по описа на СРП, било отказано образуването на
досъдебно производство по съображения за липса на изискуемата от закона умишлена
форма на вина.
Въз основа на посочения акт за установяване на административно нарушение и
Постановление за отказ да се образува наказателно производство по пр.пр. №49005/2022г.
по описа на СРП, било съставено наказателно постановление (НП) № 22-4332-027741 от
03.01.2023г., началник група при отдел „Пътна полиция“ на СДВР, е наложил на А. Х. К. с
ЕГН ********** наказание глоба в размер 200/двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК към делото писмени доказателства: НП № 22-4332-
027741 от 03.01.2022г., Справка за картон на водача А. Х. К, Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и други заповеди за компетентност на
наказващия орган, Постановление за отказ да се образува наказателното производство по пр.
пр. № 49005/2022г. по описа на СРП, Справка за регистрация на МПС с рег. № ********,
Справка от Гаранционен фонд с приложени към същата Уведомление № 012134/04.09.2022г.
и таблици за статуса на ЗГО на превозното средство. Съдът възприема в цялост
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични,
последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и
в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие. Предвид на това и с оглед липсата на противоречия
между доказателствените източници, както и на спор по правото, по аргумент за противното
от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на
всеки от тях поотделно.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване,
в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество в
рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага
отмяна на наказателното постановление.
Съгласно отразеното в обжалваното наказателно постановление
административнонаказателното производство е образувано по реда на чл.36, ал.1 ЗАНН въз
основа на съставен АУАН серия серия GА, № 45962/14.10.2022 година, съставен от младши
автоконтрольор при ОПП-СДВР, но същият не приложен към административно-
наказателната преписка. Действително по делото са налице данни за отпочване на
производството в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, а именно "...прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.", в който случай
АУАН не е необходим, но такова отбелязване в НП липсва. Предвид на това съдът намира,
че е налице смесване на хипотезите на чл.36, ал.1 и ал.2 ЗАНН, като от една страна в
титулната част се твърди, че наказателното постановление е издадено въз основа на
2
съставения акт за установяване на административно нарушение- серия GА, бланков №
45962/14.10.2022г., но такъв не е приложен, а от друга в диспозитива на същото се цитира
постановлението за отказ да се образува ДП по пр.пр. № 49005/2022г. по описа на СРП.
Посочената амалгама на хипотезите обаче съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, т.к. не позволява да се определи акт, с който е поставено
началото на административно-наказателното производство. Обстоятелството, че не е
приложен АУАН не позволява да се проверят неговите съдържание и реквизити, дали
същият отговаря на изискванията на чл.42 ЗАНН, както и дали са спазени правилата по
съставяне и предявяване на административното обвинение. От друга страна жалбоподателят
С не е участвал в производството пред СРП, нито пък постановлението за отказ да се
образува наказателно производство му е било връчвано, поради което не може да се приеме
и, че въз основа на същото той е узнал за отпочване на производството по административно
наказване. С оглед на изложеното съдът намира, че е допуснато поцесуално нарушение от
категорията на съществените, което пряко рефлектира върху правото на защита на
жалбоподателя, доколкото, предвид наличните по делото документи, следва да се приеме, че
едва с връчване на наказателното постановление същият е бил надлежно уведомен за
фактическите и правни рамки на административното обвинение, което е недопустимо и е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Що се отнася до обжалваното НП, то същото е издадено от териториално и
материално компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.10 на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. и приложената заповед за заеманата от Гергана Борисова длъжност.
При съставянето на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като са спазени изискванията за форма и съдържание на същото, отразени в чл.57, ал.1
ЗАНН, като съдържа достатъчно ясно и пълно описание на извършеното нарушение- време,
място, както и конкретика относно изпълнителното деяние, и нарушената законова
разпоредба- чл.140, ал.1 ЗДвП, но по изложените по-горе съображения това обстоятелство
не санира неяснотата относно реда за започване на производството.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-027741 от 03.01.2023г. на началник
група при отдел „Пътна полиция” към СДВР на А. К. е наложено наказание за допуснато
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба допуска по пътищата отворени
за обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните
табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в
управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно. Описаната в НП фактическа
обстановка, установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната
страна на посочения състав на административно нарушение. Управляваното от
жалбоподателя МПС- лек автомобил марка „*****“, с рег. № ******** е било без валидна
регистрация към датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата извършено
на 04.10.2022г. чрез въвеждане на данни в информационната система на ОДМВР-Пловдив.
При това като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и
уличната мрежа на територията на град София, жалбоподателят формално е нарушил
правилото на чл.140, ал.1 ЗДвП. Съгласно чл.6, ал.1 ЗАНН, административно
нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че
поведението на жалбоподателя С, което се субсимира под състава на административно
нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП е извършено виновно. Превозното средство е било
служебно дерегистрирано в резултата на данните получени по електронен път от
Гаранционния фонд, сочещи на липсата на задължителна застаховка "Гражданска
отговорност". При това обаче, доколкото липсват данни за служебната дерегистрация да е
издаден какъвто и да е административен акт, който да е връчен някому, нито да е уведомен
собственика на когото е регистриран автомобила, въпреки изричното указание на чл.143,
3
ал.10 ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да е вина, управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Въпреки изричното запитване на съда от страна на
въззиваемата страна не са представени каквито и да е доказателства за уведомяване на
собственика относно прекратяване на регистрацията. Нещо повече, таково въобще не се
твърди да е извършено от контролната администрация като в представената справка,
относно данните по регистрацията на превозното средство се цитира единствено датата
04.10.2022г., свързана с уведомлемнието от Гаранционния фонд по чл.574, ал.10 КЗ.
Получаването на последното обаче само по себе си не води до възникване на основание за
дерегистрация, а освен това видно от информацията, предоставена от Фонда, същия не
разполага с информация относно момента на връчване на уведомленията по чл.574, ал.10 и
ал.11 КЗ, поради което няма как да е предоставил такава на контролните органи. Иначе
казано по делото отсъстават каквито и да е данни, както уведомлението за липсваща
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобиристи, така и уведомлението за
извършената дерегистрация да са били съобщени на собственика на МПС- жалбоподателя А.
К..
В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т.е. такова лишено
от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е възможна само под формата на
умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а
именно –прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на
виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка
по смисъла на чл.14 НК вр. чл.11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма
доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, въпреки изричното запитване
на съда, извършената дерегистрация да е била съобщена на собственика, при което не може
да се твърди и, че същата е известна на лицето. Ето защо с оглед липсата на доказателствата
за виновно поведение от страна на А. К. е налице и още едно основание за отмяна на
процесното наказателно постановление. Този извоб несъмнено следва и от задължителното
тълкуване, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС
по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС, а именно- „Не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно
наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за
това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“
По делото не се претендира присъждане на разноски и съдът не дължи служебно
произнасяне.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-027741 от 03.01.2023г., началник
група при отдел „Пътна полиция“ на СДВР, е наложил на А. Х. К. с ЕГН **********
наказание глоба в размер 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6/шест/ месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4