РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Златоград, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20245420100314 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от П. Р. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н.,
ул. „Д. Ч.“ № , чрез адв. З. Д. от АК - С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“
№ срещу Р. Р. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“ ; В. Р. Л., ЕГН
**********, адрес: гр. Н., ул. „Ц. Ц.“ № ; С. Р. Б., ЕГН **********, адрес: гр.
Н., ул. „В. Л.“ № ; Г. Р. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Б.“ № ; Н. Р. Г.,
ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. Д., № , вх. , ет. , ап. ; К. Р. В., ЕГН
**********, адрес: гр. С., ж.к. С. р., бл. № , вх. , ет. и С. Р. Л., ЕГН
**********, адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № , с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищецът, чрез пълномощника си адв. Д. сочи, че ответниците са негови
братя и сестри и че са наследници на Р. И. Л., бивш жител и живущ в гр. Н.,
обл.С., починал на ..... година.
Пълномощникът сочи, че с Решение № 1049 от 06.04.1999 г. на
Поземлена комисия - Н. е възстановено правото на собственост на редица
поземлени имоти в землището на гр. Н., обл. С. на Р. И. Л., сред които пет
имота - три в местността „Л. к.“, един в местността „А.“ и един в местността
„К.“, а имено:
1.Имот в местността „Л. к.“ с идентификатор № 51319.20.335, с
предходен № 002049 и с площ 1492 кв.м., при граници: имоти с
идентификатори 51319.20.383; 51319.20.354; 51319.19.56; 51319.20.334;
1
2.Имот в местността „Л. к.“ с идентификатор №51319.17.188 с
предходен № 002351 и с площ 1846 кв.м., при границите на имота: имоти с
идентификатори 51319.17.300; 51319.17.190; 51319.17.187; 51319.17.170,
51319.17.189;
3.Имот в местността „Л. к.“ с идентификатор № 51319.19.86, с
предходен № 002471 и с площ 3075 кв.м., при границите на имота: имоти с
идентификатори 51319.19.100; 51319.19.70; 51319.19.87; 51319.19.56;
4.Имот в местността „А.“ с идентификатор № 51319.14.132, с
предходен № 005636 и с площ 3006 кв.м., при границите на имота: имоти с
идентификатори 51319.12.134; 51319.14.131; 51319.14.105;51319.14.133 и
5.Имот в местността „К.“ с идентификатор № 51319.18.54, с
предходен № 002621 и с площ 7024 кв.м., при границите на имота: имоти с
идентификатори 51319.18.82; 51319.18.80; 51319.18.53; 51319.18.17;
51319.18.40; 51319.18.27.
Пълномощникът адв. Д. сочи, че след смъртта на бащата на ищеца
през 2007 г. до настоящия момент или повече от 16 г., ищецът ползва и владее
части от тези имоти както следва:
Една трета идеална част от поземлен имот в местността „Л. к.“ с
идентификатор № 51319.20.335 с предходен № 002049, целият с площ 460
кв.м.;
Около един декар реална част от имот в местността „Л. к.“ с
идентификатор №51319.17.188 с предходен № 002351, при граници: на запад -
поземлен имот, собственост на С. Р. Л.; на изток – път; на север – дере; на юг -
поземлен имот, собственост на Д. Л.;
Около един декар реална част от имот в местността „Л. к.“ с
идентификатор № 51319.19.86, с предходен №002471, при съседи: на север -
поземлен имот, собственост на И. Л.; на изток - Горско стопанство; на запад –
път; на юг - поземлен имот, собственост на В. Р. Л.;
Около един декар реална част от имот в местността „А.“ с
идентификатор № 51319.14.132, с предходен № 005636, като източната част от
имота се ползва и владее от ищеца, а западната част от имота е собственост на
В. Р. Л.; на юг граничи с имот собственост на А..
Около един декар реална част от имот в местността „К.“ с
идентификатор № 51319.18.54, с предходен № 002621, при съседи: поземлен
имот, собственост на В. Р. Л..
Пълномощникът сочи още, че всички тези имоти, ищецът ползва и
владее необезпокоявано от никого. Фактическата власт осъществява като
поземлените имоти засажда със зеленчуци- картофи и фасул, а части от тях,
ползва за ливада.
От няколко години се опитва, да се снабди с нотариален акт за имотите,
но ответниците отказват да се явят пред нотариуса, за да изповядат сделката.
С тези си действия му оспорват правото на собственост, поради което за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящ иск.
2
Моли, съдът да постанови съдебен акт, с който признае спрямо
ответниците, че той, ищецът е собственик по давностно владение, ползвайки и
владеейки необезпокоявано от никого повече от 16 години, считано от 2007
година до настоящия момент на процесните части от претендираните пет
имота.
С Разпореждане № 229/10.06.2024 г., постановено по гр.д. 130/2024 г.,
по описа на РС – З., съдът е изпратил препи с от исковата молба с
доказателствата към нея на ответниците за отговор в едномесечен срок, но
такъв не е получен.
С Разпореждане № 478/01.10.2024 г., съдът е разделил производството
по гр.д. 130/2024 г., на основание чл. 210, ал.2, изр. 1, предложение 2 ГПК за
разглеждане в отделни производства по предявените от ищеца П. Р. Л., чрез
пълномощника му адв. З. Д., против Р. Р. Д.; В. Р. Л.; С. Р. Б.; Г. Р. Л.; Н. Р. Г.; К.
Р. В. и С. Р. Л., обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК във връзка с чл. 77 и 79, ал.1 ЗС с предмет – общо пет броя Земеделски
имоти, посочени по номер от 1 до 5 в исковата молба, като производството по
гр.д. 130/2024г., по описа на РС – З. е продължило за една трета идеална част
от поземлен имот в местността „Л. к.“ с идентификатор № 51319.20.335 с
предходен № 002049, целият с площ 460 кв.м.
С Определение № 265/02.10.2024 г. са допуснати доказателствата към
исковата молба, като производството е продължило за имот около един декар
реална част от имот в местността „К.“ с идентификатор № 51319.18.54, с
предходен № 002621, при съседи: поземлен имот, собственост на В. Р. Л..
В съдебно заседание на 10.12.2024 г., на осн. чл. 214 ГПК е допуснато
изменение на предявения иск, като същият се счита предявен вместо за
първоначално посочената площ около един декар за площ, както следва: в
северната част № 2 от скицата на вещото лице с площ 568 кв.м. и в южната
част № 1 от скицата на вещото лице с площ 1684 кв.м. или общо 2270 кв.м.
Ищецът, в съдебно заседание на 10.12.2024 г., лично и чрез
пълномощника си адв. З. Д., поддържа иска съобразно направеното
изменение.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище
по предявения срещу тях иск.
Като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното.
Ответниците и ищецът по делото са законни наследници на Р. И. Л.,
удостоверено с Удостоверение за наследници, изх. № 94-00-168/31.01.2023 г.
С Решение № 1049/06.04.1999 г., влязло в сила на 13.12.2001 г., ПК – Н.
е възстановила правото на собственост на наследници на Р. И. Л., в
съществуващи стари реални граници на общо 10 земеделски имоти, един от
които е процесният - в местността „К.“ с идентификатор № 51319.18.54, с
предходен № 002621 и с площ 7024 кв.м., при границите на имота: имоти с
идентификатори 51319.18.82; 51319.18.80; 51319.18.53; 51319.18.17;
51319.18.40; 51319.18.27.
3
За процесния имот по делото е представена скица от СГКК гр. С.: №
15-120735-04.02.2023 г. за поземлен имот с идентификатор 51319.18.54, с
обща площ 7024 кв.м., вид територия „Земеделска“, категория „Осем“, НТП
„Нива“, с предходен номер 002621 по КККР на Н., местността „К.“.
Като собственик, по данни от КРНИ е записан Р. И. Л., съгласно
Решение № 1049/06.04.1999 г. на ПК – Н..
Като свидетели по делото са разпитани Ф. А. Л. и Д. Х. Л..
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, с писмените доказателства, а също така и със
заключението на вещото лице. От същите съдът приема за установено, че
имота в момента представлява ливада, а преди това е бил градина, която се
сеела с картофи. Виждат се границите, но няма ограда. Ползва го П. Л. над 30
години. Ищецът и ответниците нямат спор за мястото. Ищецът няма спор за
мястото и с други хора от Н.. Нито ответниците, нито други хора от Н. не са
влизали да владеят процесните реални части от целия имот. Мястото граничи
с имоти на Л.и и горски фонд.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице Д. С..
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно,
компетентно и пълно . От същото, съдът приема за установено, че в рамките
на имот с идентификатор 51319.18.54 с площ 7024 кв.м. се претендират две
части. Част 1 е в южната част на имота, с площ 1684 кв.м., при граници: на
север С. Р. Л., в останалата, границата на имот с идентификатор 51319.18.54 и
частни имоти. Част 2 е в средната част на имота, с площ 586 кв.м., при
граници: В. Р. Л. и С. Р. Л.. И двете части имат ясно изразени на терен граници
– слогове, гранични камъни и бразди, каменен зид и скали, както и дървета.
Частите се обработват като ливада. В първата част, в източния край има
самозалесяване. И в двете части има овощни дръвчета.
Представена е Комбинирана скица, на която частта е оцветена в жълто.
В съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението. Уточнява,
че и двете части, които са повдигнати в жълто на комбинираната скица са от
имот с идентификатор 51319.18.54.
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно,
компетентно и пълно.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
4
години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или
че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящия случай съдът намира, че ищецът е придобил
собствеността върху частите от имот в местността „К.“ с идентификатор №
51319.18.54, с предходен № 002621, с непрекъснато владение, продължило
над 16 години.
Установява се, че процесните части от имота са владяни непрекъснато
от ищеца, още след възстановяването на имота от ПК – Н..
Изпълнено е изискването, посочено в съдебната практика - Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г. на ВКС и др., а именно, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително. От гласните доказателства се установява, че нито ответниците,
нито други жители на Н. са установявали владение върху процесните части от
имота, така, че да прекъснат владението на ищеца.
Владението на ищеца е било явно – той обработвал и обработва
имотите, като е демонстрирал намерението си открито пред всички, в това
число и ответниците да свои имота. Владението му е било спокойно, без да са
правени опити то да бъде прекъсвано. Практически владението му обаче
започва от възстановяването на процесния имот след постановяване на
решение на ПК – Н. през 1999 г. и влизането му в сила на 13.12.2001 г., но 10-
годишната давност е налице.
Относно умисъла за своене на частите от процесния имот са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът като владелец е държал вещта като своя, защото няма доказателства,
че я е държали за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС
по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
В практиката на ВКС се приема, че ако владението е предадено от
собственика или владелеца и лицето, на което е предадено извършва действия,
надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например:
облагородяване и подобряване на имота и тези действия се възприемат от
собственика, който не се противопоставя и не защитава фактическото си
съС.ие в продължение на 10 години, то е налице промяна на намерението и в
случая е налице владение. Тази постановка е актуална и в случая, тъй като
ответниците практически се явяват съсобственици въз основа на решението на
ПК-Н. по чл.18ж ППЗСПЗЗ и тъй като, като съсобственици са били в съС.ие
да възприемат действията на ищеца по своене на имота, но не са се
противопоставяли.
Относно момента на установяване на владението е налице практика и
на ОС – С. – Решение № 5/11.01.2021 г., по В.гр.д. 462/2020 г., по описа на ОС
– С., с което решение се приема, че при неформално дарение е налице индиция
5
за начало на давностно владение и от тогава започва да тече 10-годишният
период на непрекъснато владение. В случая обаче владението е започнало след
възстановяване на имота с решението на ПК – Н., което е влязло в сила на
13.12.2001 г. и няма как преди възстановяване на собствеността от ПК, да се
придобива по давност. В този смисъл е практиката на ВКС – Решение №
60108/22.011.2021 г., по гр.д.3534/2020 г., II-ро г.о. В това решение се приема,
че след завършване на реституцията на процесния имот, може да тече
давност.
В Решение № 484/04.02.2013 г. на ВКС по гр.д. № 740/2011, Първо г.о.
се приема, че в отношенията между съсобствениците е приложима
презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена ако основанието,
на което е установена първоначално фактическата власт признава такава и на
останалите съсобственици (сънаследници). В този случай, ако един
сънаследник желае да е единствен собственик трябва да докаже преобръщане
на владението само в своя ползва и да покаже по явен и недвусмислен начин,
че се отрича владението на останалите съсобственици, като последните трябва
да са узнали неговото намерение чрез действията му. По този начин трябва да
са отблъснати претенциите на останалите съсобственици върху имота. В
настоящия случай е налице точно такава хипотеза. Никой от ответниците не е
оспорвал владението на ищеца, знаейки, че само и единствено той владее
частите от имота, обработвайки ги. Горното решение е актуално и с оглед
обстоятелството, че ищецът и ответниците са братя и сестри, но въпреки това,
само той владее частите от процесния имот.
В друго свое Решение, а именно, № 16/17.04.2015 г., по гр.д. 5652/2014
г., на ВКС, Първо г.о. ВКС е третирал въпроса с признанието, чрез декларации
от останалите наследници по отношение на един, а именно, че те нямат
претенции и този един наследник е собственик на даден имот. ВКС приема,
че от момента на подписване на тези декларации, държането на идеалните
части на тези наследници (декларатори) се превръща във владение. Затова не
е необходимо, владеещият наследник да демонстрира по друг начин на
наследниците-декларатори, че владее техните части с намерение за своене и
да отблъсква тяхното владение. В случая няма подадени декларации от
останалите наследници, но няма и реакция по оспорване на владението.
За земеделските земи липсва забрана за придобиване на части от
такива земи по давност. В този смисъл е Решение № 219/10.12.2015 г. на ВКС
по гр.д. 1716/2015 г., I-во г.о. Следва също да се отбележи, че в случая не е
налице и забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН, относно размерите на площта
на земеделските земи. Това ограничение не се отнася за придобиване на
земеделски земи или на части от тях по давност, а се отнася само за
придобиването им, чрез разпоредителни сделки, делба и оземляване. В този
смисъл е Решение № 36/09.09.2020 г. на ВКС по гр.д. 3117/2019 г., I-во г.о.
Изготвената съм СТЕ Комбинирана скица от вещото лице инж. Д. С.
(л.55), приподписана от съдия-докладчика, следва да се счита като неразделна
част от решението по делото.
Ищецът не претендира разноски и такива не се дължат.
6
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на Р. Р. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н.,
ул. „Д. Ч.“ ; В. Р. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Ц. Ц.“ № ; С. Р. Б.,
ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „В. Л.“ № ; Г. Р. Л., ЕГН **********, адрес:
гр. Н., ул. „Б.“ № ; Н. Р. Г., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. Д., № , вх. , ет. ,
ап. ; К. Р. В., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. С. р., бл. № , вх. , ет. и С. Р.
Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № , че П. Р. Л., ЕГН **********,
адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № е собственик по давностно владение от 2007 г. на
две части от земеделски имот в местността „К.“ с идентификатор №
51319.18.54, с предходен № 002621, с площ на целия имот 7024 кв.м., и с
площ на частите както следва: в северната част на целия имот- № 2 от скицата
на вещото лице с площ 586 кв.м.при граници: В. Р. Л. и С. Р. Л. и в южната
част- № 1 от скицата на вещото лице с площ 1684 кв.м., при граници: север С.
Р. Л., в останалата част – границата на имот с идентификатор 51319.18.54 и
частни имоти, или общо площ на двете части 2270 кв.м.
Комбинираната скица към СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Д. С.
(л.55), приподписана от съдия-докладчика, да се счита като неразделна част от
настоящото решене.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х._____________
7