Решение по КНАХД №547/2025 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 3111
Дата: 13 октомври 2025 г. (в сила от 13 октомври 2025 г.)
Съдия: Даниела Дилова
Дело: 20257170700547
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 3111

Плевен, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
Членове: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА

При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА и с участието на прокурора ИВО ВЕСЕЛИНОВ РАДЕВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДИЛОВА канд № 20257170600547 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД касационна жалба против Решение № 243/24.04.2025г. по описа на РС Плевен, с което е потвърдено НП № Р-007083/13.03.2025 г. на Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище ГР.Русе, към Главна дирекция „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД-СОФИЯ, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение по чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68д ал.1 вр.чл.68д ал.2 т.4 ЗЗП. Със същото решение „Ти би ай банк“ ЕАД-София, [ЕИК] да заплати на КЗП сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение п.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че твърдяното в НП и обжалваното решение нарушение е свързано с невярно представяне в договора за кредит на „крайната цена“ на допълнителната услуга – застраховка, като според НП в договора за кредит е представена „цена“ на допълнителната услуга в размер на 1449,99лв., върху която „цена“ се начислява лихва, което променя „цената“ на допълнителната услуга – застраховка. Твърди се, че нито актосъставителят, респ. наказващият орган, нито съдът са интерпретирали правилно разпоредбите на договора за потребителски кредит и на Закона за потребителския кредит. Твърди се, че изводът че изпълнявайки законовите изисквания за съдържание на договора Банката е въвела в заблуждение клиента досежно „крайната цена“ на услугата е неправилен. Твърди се, че цената на допълнителната услуга застраховка е една, и същата е ясно и разбираемо представена в договора за потребителски кредит, който е формален писмен договор и съдържа задължителни реквизити, посочени в чл.11 ал.1 от ЗПК. Твърди, че в т.8 от ЗПК е предвидено, че договорът съдържа информация за „стоката или услугата и нейната цена в брой“, когато кредитът е под формата на разсрочено плащане на стока или услуга или при свързани договори за кредит. Твърди се, че под цена в брой се има предвид общата сума, която потребителят трябва да плати, ако закупи услугата в брой, без да ползва кредит. Посочва се, че крайната стойност на цената на допълнителната услуга – застраховка, е тази, която е посочена в договора за застраховка, подписан от клиента и застрахователя, където е посочено как се формира „крайната цена“ на застраховката. Твърди се, че в чл.7.1 от договор за потребителски кредит № **********/30.07.2024г. ясно е посочен размера на застрахователната премия, като цена на допълнителна услуга- застраховка финансирана от банката. Банката е предоставила общ размер на кредита 11 449,99 лв, с два под лимита- 5000 лв кредит за собствени нужди и сумата 557,88 лв, целеви кредит за финансиране на закупуване /плащане на допълнителна услуга излана от клиента. Твърди се, че възнаградителната лихва по договора за кредит е цената на кредита, а не на допълнителната услуга – застраховка. Твърди се, че нито в НП, нито в обжалваното решение се обяснява какво се разбира под израза „крайна цена на застраховката“, поради което по метода на тълкуването може да се изведе, че става въпрос за цената на услугата, която потребителят би платил на банката, ако закупи застраховката на кредит застрахователната премия не е платена в брой, а с кредит отпуснат от кредитор Твърди се, че в мотивите на обжалваното решение първоинстанционния съд е възприел възнаградителната лихва по договора за потребителски кредит, като допълнителна цена на допълнителната услуга-застраховка. Твърди се, че възнаградителната лихва по договора за кредит не може да бъде възприемана като компонент от цената на стока или услуга, като в правната доктрина и в практиката тя винаги е приемана като цена на отпуснатия кредит. Посочва се, че в конкретния случай цената на застраховката е такава каквато е договорена между потребителя и доставчика на застрахователни услуги – 557,88лв., като тази цена е предмет на финансиране/кредитиране от страна на банката. Посочва се още, че същата не е увеличавана и не може да бъде увеличавана от Банката, тъй като последната не е страна в договора за застраховка, като потребителят обаче заплаща възнаградителна лихва /цена/ върху предоставения в заем ресурс, с който е кредитирано закупуването на застраховката, но това е цена на кредитния ресурс, а не на застраховката като услуга. Твърди се, че Банката е предоставила на потребителя информация за общите разходи по кредита, поради което не е налице вмененото нарушение. Прави искане да се отмени обжалваното решение и отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски.

От ответника е подадено писмено становище по касационната жалба, в което са наведени доводи за нейната неоснователност. Изложено е становище, че районният съд е обсъдил подробно всички представени по делото доказателства и доводите, наведени от страните, като е произнесъл мотивирано и законосъобразно решение.Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр.София за това, че на 18.11.24г. в КЗП е постъпила жалба с вх.№ С-03-5687 от потребител, във връзка със сключени Договори за потребителски кредит № **********/09.01.24г. и № **********/16.07.24г„ за които жалбоподателката е посочила, че са с високи лихви и са с включени застраховки, от които не може да се възползва; посочила е, че е на 74 години, с размер на дохода от пенсия - 580,00 лв. и е заявила, че застраховките са включени без нейно съгласие, както и че по единия договор трябва да върне сумата на застраховката в двоен размер, а по втория договор - повече от двойно. Във връзка с изложеното в жалбата, на 06.12.24г. с Констативен Протокол № К-2770244 е извършена проверка в КЛОН Плевен, [улица], стопанисван от „Ти би ай банк“ ЕАД. Преди легитимиране на инспекторите е направено запитване за отпускане на потребителски кредит в размер на 2 000,00 лв. със срок за погасяване- 12 месеца. Предоставена е информация в писмена форма чрез стандартен европейски формуляр /СЕФ/, както следва: общ размер на кредита - 2 295.08 лв. /при заявен от инспекторите 2000 лв./; срок 12 месеца, размер на вноска - 236,23 лв.; обща дължима сума - 2 834,79 лв. В Част II. т.7. е включен пакет „Кардиф Bank пакет 3 кредит + сметка“ - 175,20 лв. и „Кардиф Bank пакет 3 кредит сметка“ - 119,88 лв., които пакети не са изискани от инспекторите, а са включени задължително от кредитора. По тази причина общият размер на кредита e 2 295,08 лв. вместо заявения 2000 лв. В част III „Разходи по кредита“ в т. 3 „Изисква ли се за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлагани условия задължително сключване на договор за: застраховка, свързана с договора за кредит или друг договор за допълнителна услуга“ е попълнено: „НЕ, което, не отговаря на истината. По повод подадената жалба, в офис на КЗП Плевен е извършена проверка на 16.12.2024г., и след представяне на 18.12.2024г. на допълнително изискани документи и информация е установено, че на 30.07.2024г. потребител е сключил ДПК №********** със срок 12месеца, размер на кредита 5000лв., общ размер на застрахователна премия 557,88лв., застраховка „BANK Пакет 3 кредит +сметка в размер на 438 лв и „Bank пакет 3 сметка-119,88 лв, общ размер на кредита 5 557,88лв, год годишен лихвен процент 40,91%, ГПР 47,605%, обща дължима сума 684,91лв. Констатирано е, че кредиторът е включил в размера на кредита и сумата за допълнителна услуга застраховка BANK Пакет 3 кредит +сметка и „Bank пакет 3 сметка в размер на 557,88 лв и начислява върху нея възнаградителна лихва за целия срок на договора. В погасителния планв към договора, сумата за засраховката не е изведена в отделна колона, а е включена в погасителните вноски по кредита, които са в размер на 572,07лв. При изчисление на сумата за застраховка 557,88 лв, при годишен лихвен процент 40,91% , за срок от 12 месеца, потребителят трябва да заплати застраховката сума в размер на 689,04 лв. Посочено е, че на 20.12.2024г. е проведено заседание на КЗП, при което е взето решение, че „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 предл.1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ вр. чл.68д ал.2 т.4 хипотеза 1 /цената/ вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП, изразяващо се в това, че предоставената от дружеството информация в договорите за потребителски кредит за цената на допълнителната услуга – застраховка е невярна и подвеждаща, като наличието на невярна и подвеждаща информация за цената на допълнителната услуга – застраховка може да е основание потребителят да вземе решение да сключи договор за тази услуга, което не би взел без прилагането на практиката. Като заключение е отразено в НП, че на 30.07.2024г. в гр.Плевен при сключване на договор №********** дружеството прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 предл.1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ вр. чл.68д ал.2 т.4 хипотеза 1 /цената/ вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП. Нарушението е квалифицирано по чл.68в от ЗЗП вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 предл.1 вр. чл.68д ал.2 т.4 хипотеза 1 от ЗЗП. Посочено е също, че нарушението е извършено на 30.07.2024г. в гр.Плевен.

За да постанови решението, РС Плевен е приел, че в административно-наказателното производство не е допуснато съществени нарушения, които да обуславят отмяна на постановлението. След анализ на разпоредбите на чл.68в, чл.68г ал.4,. чл.68д ал.1 и. чл.68д ал.2 т.4 от ЗЗП по съществото на спора съдът е приел, че по безспорен начин е доказано, че дружеството е извършило нарушението, за което му е съставен АУАН и издадено обжалваното НП. В тази връзка за неоснователни е счел възраженията в жалбата, че дружеството не е представило невярна информация за цената на застраховката, тъй като същата е посочена в СЕФ и Договора за кредит. Приел е, че предоставената от Банката информация в договорите за потребителски кредит за крайната цена на допълнителната услуга – застраховка, е невярна и подвеждаща, а наличието на невярна и подвеждаща информация за цената на тази услуга би могла да бъде основание потребителят да вземе решение да сключи договор за тази услуга, което не би взел без прилагане на практиката. Приел е, че нарушението е доказано по несъмнен начин, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Приел е, че наложената санкция е в минималния размер, тъй като нарушението е извършено за първи път.Изложил е мотиви, че нарушението не е маловажно с подробно изложени доводи в тази насока.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано по категоричен начин нарушение на чл.68в от ЗЗП вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 предл.1 вр. чл.68д ал.2 т.4 хипотеза 1 от ЗЗП, изразяващо се в прилагане от страна на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Същите преповтарят изложените в жалбата до районния съд, по които последният е направил обосновани и правилни изводи. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил фактическия състав на нарушение по чл. 68в вр. чл. 68 г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1 пр. 1 вр. чл.68д ал.2 т.4 хипотеза 1 от ЗЗП, поради което законосъобразно е бил привлечен към административно-наказателна отговорност по посочените текстове на Закона за защита на потребителите. Правната квалификация за нарушението е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики. В чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП е посочено, че нелоялни търговски практики са и заблуждаващите такива по чл. 68д - чл. 68к от ЗЗП. Чл. 68д, ал. 1 ЗЗП посочва, че търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В случая наличието на невярна и подвеждаща информация за цената на кредита е безспорно забранена нелоялна и заблуждаваща търговска практика, тъй като е налице възможност потребителят да не сключи договора, който принципно би сключил, ако е запознат с обстоятелството, че заплаща по-висока цена в сравнение с тази посочена при посочване на размера на кредита. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че по същество на потребителя се отпуска кредит, състоящ се от два компонента – кредит за собствени нужди и целеви кредит за финансиране на закупуване/плащане на допълнителна услуга, избрана от клиента.Съгласно чл.7.1 от представения по делото договор за кредит, размерът на кредита включва сумата от 5000 лв., като отделно се регламентирани застрахователна премия -557,88лв, застраховка Bank пакет 3 сметка- 119,88лв, застраховка Bank пакет кредит + сметка, 438 лв, или общ размер на кредита 5557,88 лв. В чл.7.2.3 от договора е прието, че при сключване на някой от застраховките или присъединяване към застрахователните програми, предлагани от Кредитора, при условията на чл.19 дължимата сума се превежда от кредитора и е част от Общия размер на кредита посочен в чл.7.1. В чл.19 от договора е предвидено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключването на договора. Изложеното води до извода, че съдържанието на договора е двусмислено и подвеждащо и потребителят е поставен в невъзможност да разбере сумата от 557,88лв. по чл.7.1 от договора дали съставлява част от кредит или е възнаграждение за допълнителна услуга, а именно сключване на застрахователен договор посредством „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД. Касационната инстанция приема за неоснователно твърдението на касатора, че сумата от 557,88лв., прибавена към главницата по същество е част от общия кредит. Обратният извод обуславят нормите на чл. 10 и 19 от договора, от които става ясно, че банката действа като застрахователен брокер и сключва застраховки от името и за сметка на трето лице и именно това са допълнителните услуги, които дружеството предоставя, а не и допълнителен кредит за финансиране на сключване на застраховка. Същевременно разходи за допълнителни услуги като застраховки съгласно регламентацията на ГПР в чл.3 „ж“, „з“,„и“ и „л“ и чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година, последно изменение от 30.12.2023г., относно договорите за потребителски кредити, се включват при изчислението на ГПР само и единствено, когато услугата е в допълнение към основния договор и е задължително условие за получаване на кредита или получаването при предлаганите условия. В случая сключването на договор за застраховка посредством „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД не е задължително, а е предоставено на преценката на потребителя. Като е достигнал до аналогичен правен извод, че „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото, в полза на ответника по касационната жалба КЗП, предвид фактическата и правна сложност на делото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100лева, на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 243 от 24.04.2025 г., постановено по НАХД № 580 по описа за 2025г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр.София, р-н Лозенец, [улица], с [ЕИК], да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите направените по делото разноски в размер на 100лв за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: