Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.03.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на девети
февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 10587
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 133319 от 26.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 62330/2019 г., Софийски районен съд, I ГО, 140-ти състав, е уважил предявения от
ЗД „Уника“ АД срещу З.О.“АД иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ
(отм.), като е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер
на 2752,73 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба — 29.10.2019 г., до погасяването, представляваща регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие -
ПТП, настъпило на 14.12.2015г. в гр. Пазарджик между лек автомобил „Инфинити Кю 70“ с peг. № ******** и товарен автомобил „Мерцедес“ с peг. № ********, виновен за което е водачът на товарен
автомобил „Мерцедес“ с peг. № ********, гражданската
отговорност на който е била застрахована от ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Осъден е ЗАД „ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********да заплати на ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК ********на
основание чл. 78, ал. 1 ТПК сумата в размер на 847,71 лв., представляваща
разноски по производството съобразно уважената част от иска.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от З.О.“АД, в която се правят
оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно поради това, че съдът
погрешно е приел, че от наличния по делото доказателствен
материал се установява, че застрахования при ответника по застраховка ГО водач е виновен за настъпилото произшествие и счита,
че напротив в конкретния случай същия не е виновен за ПТП. Още повече, че и
водача на л.а., чиято застраховка Каско е при ищеца не е съобразил, при спирането си на паркинга,
че по-големите превозни средства няма да могат да преминат и смята, че е налице
съпричиняване от негова страна, която следва да се вземе
в предвид. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на разноските на въззиваемия за
адвокатско възнаграждение.
В
срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от ЗК „Уника“ АД, в който се излагат подробни съображения в
подкрепа на обжалваното решение. Въззиваемото
дружество намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че по делото
се установяват всички елементи от фактическия състав на предявената регресна
претенция срещу ответния застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
след като ПТП се дължи изцяло на
поведението на водача на товарния автомобил, застрахован при ответника. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски и представя списък на разноските.
Софийски градски съд, след като прецени
доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намира следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че
при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във въззивната жалба
оплаквания същото е правилно.
Предявен
е иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) по регресна претенция на застраховател по
имуществена застраховка срещу застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ за заплащането на застрахователно обезщетение в общ размер на сумата от 2 752,73лв. във
връзка със заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застрахователна полица
„Каско на МПС“ № 15900170918 за имуществени вреди по
лек автомобил „Инфинити Кю
70“ с peг. № ********, собственост на АСАТ ООД, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 14.12.2015г. на паркинг на
автомивка, в гр.Пазарджик, поради виновното поведение на водача на другия участвал
в пътнотранспортното произшествие товарен автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *****,
управляван от Г.Б..
Съгласно
чл. 213, ал. КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение от
застрахователя по имуществената застраховка същият встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски за неговото определяне, като в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
За
да бъде успешно проведен предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ/отм./
на застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на първо място следва да бъдат установени
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, налагащи извод за
ангажиране отговорността на прекия причинител на вредата, а именно: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното. При
установяване на предпоставките, обуславящи гражданската отговорност на прекия
причинител на вредата, за ангажиране отговорността на ответния застраховател по
отношение на застрахователното дружество на ищеца е необходимо последният да е
заплатил на увреденото лице следващото се застрахователно обезщетение по
сключен между тях договор за имуществена застраховка, както и ответникът да е
страна по действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „Гражданска отговорност“ по отношение на моторното превозно средство,
управлявано от отговорния за настъпването на подлежащите на обезщетяване вреди
водач.
В
хода на производството от събраните писмени доказателства – двустранен
констативен протокол за ПТП, подписан от водачите на МПС, заключението на САТЕ,
както и от показанията на свидетеля Т.Х., са безспорно установени участниците в
станалото пътнотранспортно произшествие, както и обстоятелството, че във връзка
с него на управлявания от Христосков лек автомобил „Инфинити
Кю 70“ с peг. № ********, са
причинени щети на стойност 2752,73лв.
От
събраните по делото писмени доказателства, заключението на
съдебно-автотехническата експертиза и свидетелските показания по делото се
установява, че на 14.12.2015 г. около 12:55 часа на паркинг на автомивка в
гр.Пазарджик“ водачът на товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. №********, управляван от Г.Б.
предприема маневра за излизане от паркинга на автомивката и на дясно за
излизане от главен път за движение на
МПС, като не осигурява безопасна
странична дистанция от паркиралия лек автомобил „Инфинити
Кю 70“ на паркинга на автомивката и допуска
реализиране на леко пътнотранспортно произшествие – като при завоя на дясно със
задната си част удря паркирания в двора на автомивката л.а. При изследване
механизма на пътнотранспортното произшествие съдът намира, че
първоинстанционният съд е достигнал да правилен извод за проявена от страна на
водача на товарния автомобил „Мерцедес“ изключителна вина за настъпване на
произшествието след като при маневрата десен завой за излизане от автомивката
не е осигурил безопасна странична дистанция от паркирания л.а. Инфинити Кю 70, с което е нарушил
чл.25, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка е неоснователно възражението на въззивника, че не е налице виновно поведение на водача на
товарния абтомобил, който при самата маневра и
излизане от автомивката е закачил с ремаркето си паркирания л.а., както и, че е
налице съпричиняване с поведението на водача на л.а.,
който е паркирал автомобила, като не е съобразил, че ще пречи и на по-големите
превозни средства при излизане от паркинга след като по делото от съвкупната
преценка на доказателства, както от свидетелските показания, така и от
заключението на САТЕ и изслушването на вещото лице в съдебното заседание по
приемането й, при съобразяване на отразеното разположение на амтомобилите в двустранния констативен протокол се
установява, че разстоянието при излизане
от паркинга на автомивката е било достатъчно и безпроблемно, за да излезе при
десен завой товарния автомобил, като преди завоя се е изнесъл наляво, като
заради габаритите си и тъй като ремаркето скъсява радиуса на завоя е настъпило съприкоснованието с паркирания л.а. в двора на автомивката
и което е следвало да се съобрази от водача на товарния автомобил, за да извърши
маневрата си. В тежест на ответника е във връзка с възражението за съпричиняване на водача на л.а. за станалото ПТП да го
докаже и което не е осъществено по делото.
Не
е спорно, на следващо място, че в резултат на пътнотранспортното произшествие
на лек автомобил марка „Инфинити Кю
70“, с рег. № ********са причинени щети по предна дясна врата, преден десен
калник, преден десен фар, джанта, казанче чистачки, които заключението на
съдебно-автотехническата експертиза установява в размер на сумата от 2752,73лв. с ДДС.
Не
е спорно, че във връзка с застрахователната полица Каско
на МПС № 15900170918 от 22.06.2015г. за процесният лек автомобил съществува застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка и в резултат на настъпване на пътнотранспортното
произшествие в тежест на ищеца е възникнало задължение да заплати
застрахователно обезщетение по образувана пред него щета № 15119000580/15 от
2 752,73лв. и то е заплатено на сервиза извършил ремонта на л.а.
По
делото не е спорно, че към датата на пътно-транспортното произшествие по
отношение на товарен автомобил „Мерцедес, с рег. № ********, чийто водач е бил виновен
за настъпването му, между неговият собственик и ответника З.О.“АД е налице
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Доколкото по делото е
установено наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране
отговорността на водача на участвалия в пътнотранспортното произшествие товарен
автомобил „Мерцедес“, с рег. №№ ********
по отношение на увреденото лице, то се
обуславя и отговорността на З.О.“АД в качеството му на застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
При
установения по делото факт на заплащане на застрахователното обезщетение по
щета №№ 15119000580/15, ищецът се е суброгирало в
правата на увреденото лице, собственик на автомобила, по отношение на
причинителя на вредата и на неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ съгласно правилото на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). Обхватът на суброгационното право се обуславя от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят по имуществената
застраховка е платил на застрахования, както и от обезщетението, дължимо от
причинителя на вредата съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Заключението на
автотехническата експертиза, установява, че щетите по увредения автомобил,
оценени по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното
събитие, възлизат на сумата от 2752,73 лв. с включен ДДС. Застрахователното
обезщетение, платено от застрахователя по имуществената застраховка, възлиза на
същата сума от 2752,73лв., с оглед на което съдът приема, че същият се е суброгирал в правата на собственика на увредения автомобил
срещу З.О.“АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредата, до този размер.
При
съвпадане на крайните изовди на въззивния съд с тези на първоинстанционния обжалваното
решение по иска с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от ЗД „Уника“ АД срещу З.О.“АД, като правилно следва да бъде
потвърдено.
Предвид
изхода на спора на въззивника не се следват разноски. Основателно е и следва да
се уважи искането за присъждане на разноски на въззиваемата
страна и при възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивна инстанция, което намира за неоснователно с оглед на чл.7, ал.1.т.2 от
НМРАВ след като е в минималния размер по
цитираната разпоредба и с ДДС от 507,60лв. същото следва да се присъди след
като са представени доказателства, че е заплатено.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 133319 от 26.06.2020 г., на СРС, 140-ти
състав, постановено по гр. д. №
62330/2019 г., Софийски районен съд, I ГО.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********, с
адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК ********, с
адрес: гр. София, бул. „********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 507,60лв.-адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.