Решение по дело №5741/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 930
Дата: 29 юни 2020 г.
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20193110205741
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

930 / 29.6.2020г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав, на втори юни две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав :

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ : Антони Николов

 

като разгледа докладвано от съдията АНД № 5741 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното :

    

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

     Образувано е по въззивна жалба от В.С.Б., ЕГН : **********, срещу НП № В – 17 – 27 / 11. 11. 2019 г. на Началник РДНСК – Варна. Със същото на жалбоподателя :

  • за нарушаване разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ и на основание чл. 232, ал. 1 т. 2 от ЗУТ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на хиляда лева.

Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост, маловажност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата, като претендира за присъждане на разноски и прекомерност на такива от другата страна.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски и прекомерност на такива от другата страна.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :

 

Възз. В.С.Б. изпълнявал длъжността Главен архитект на Община – Варна. В това си качество на 04. 07. 2018 г. същият съгласувал и одобрил инвестиционни проекти за строеж - многофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ 8 – 156, с идентификатор 10135. 1506. 425, кв. 103, по плана на 7 м. р., гр. Варна, ул. „* № 22. При извършена проверка свид. М.Н.Д. *** приела, че това било направено без въззивника да извърши проверка на съответствието на проектите с предвижданията на ПРЗ и РУП за имота, в частност относно кула, отстъп, покрив, постройка. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, заключението на съдебно – техническа експертиза, както и от приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

 

Настоящият състав намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и НП.

Категорично се установи по делото, че на 04. 07. 2018 г. въззивникът, в качеството на Главен архитект на Община – Варна е съгласувал и одобрил инвестиционни проекти за строеж - многофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ 8 – 156, с идентификатор 10135. 1506. 425, кв. 103, по плана на 7 м. р., гр. Варна, ул. „Заменхоф“ № 22. Актосъставителят и административно – наказващият орган са приели, че това било направено без въззивника да извърши проверка на съответствието на проектите с предвижданията на ПРЗ и РУП за имота, в частност относно кула, отстъп, покрив, постройка, което не се споделя от настоящия състав. Видно от съдебно – техническа експертиза, спазени са законовите изисквания, вкл. и относно въпросните кула, отстъп, покрив, постройка, т. е. извода на актосъставителя и административно – наказващия орган в тази връзка са необосновани. Безспорно тяхно право е да формират собствено виждане относно всеки конкретен случай, но следва това да е съобразено със законовите изисквания, а не съгласно „тълкувателно писмо“. В подкрепа на заключението на вещото лице са и показанията на лице, което освен строго специфична подготовка в тази област е и отлично запознато с конкретиката на случая. Ангажирането на административно – наказателната отговорност изисква категорично и безпротиворечиво доказване на извършеното нарушение, каквато безспорност в конкретния случай липсва. За да носи отговорност по конкретния текст следва въззивникът да е съгласувал и одобрил инвестиционни проекти в нарушение на изискванията по ЗУТ, нещо което той не е извършил. Напротив налице са доказателства, че същият е изпълнил законовите разпоредби, от което следва резонния извод, че не следва да носи административно – наказателна отговорност за предявеното му. Заключението на актосъставителя и административно – наказващия орган в тази насока не е обосновано, напротив оборва се категорично от събрания по делото доказателствен материал.

Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на въззивника следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което в случая съдът определя на деветстотин и шестдесет лева.

Същевременно с оглед изхода на спора и направените от съда разноски за заплащане възнаграждение на вещо лице, в полза на Районен съд – Варна следва да се присъди сумата от четиристотин осемдесет и шест лева.

С оглед гореизложеното съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ НП № В – 17 – 27 / 11. 11. 2019 г. на Началник РДНСК – Варна, с което на В.С.Б., ЕГН : ********** :

  • за нарушаване разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ и на основание чл. 232, ал. 1 т. 2 от ЗУТ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на хиляда лева.

ОСЪЖДА РДНСК – Варна да заплати на В.С.Б., ЕГН : ********** сумата от деветстотин и шестдесет лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА РДНСК – Варна да заплати на Районен съд – Варна сумата от четиристотин осемдесет и шест лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :