Р Е
Ш Е Н
И Е № 100
20.01.2012г.,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, девети състав,
в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня
Рабчева
Николай
Стоянов
Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№
3431/2011г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.1 във връзка с чл.463, ал.1 ГПК.
Постъпила е жалба от „Алфа банк” АД –със седалище и адрес на управление
в Република Гърция, гр.Атина, ул.”Стадиу”, № 40 чрез клона си с фирма „Алфа
банка – клон България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”******, представлявана чрез пълномощника си Д.П.П., редовно
упълномощен с пълномощно рег.№№ 5501 и 5502/ 01.11.2010г. на нотариус Здравко
Тончев, № 438 на Нотариалната камара против разпределение от 29.08.2011г. ,
предявено на 11.10.2011г. по изп.д.№ 8/ 2010г. по описа на ЧСИ Мариана
Обретенова-Георгиева, рег.№ 758 при КЧСИ и район на действие Окръжен съд
–Пловдив , по отношение на постъпили суми от публична продан на недвижимия
имот, собственост на длъжниците И.Б. В. и П. З.В., а именно апартамент №1 на
първи етаж, находящ се в жилищната сграда, изградена в ПИ 1515, включен в УПИ
ІІІ-комплектно жилищно строителство и зеленина в кв.204-нов по плана на Втора
градска част, гр.Пловдив , с административен адрес: гр.Пловдив, ул.”*****,
състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от 72.39 кв м, при описани
граници, даено с избено помещение № 29 с площ от 3.38 кв м , при описани
граници, ведно с 2,09% идеални части от общите части на сградата, по скица
представляващ самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр.Пловдив, ул.”*******
с идентификатор 56784.518.1183.1.1, разположена в ПИ с идентификатор
56784.518.1183, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент.
Посоченият акт на съдебния изпълнител се обжалва в частта на извършеното
разпределение на разноските за адвокатски хонорар с довод за прекомерен завишен
размер, както и разноски за адвокатски хонорар, направени по друго изпълнително
производство на друг частен съдебен изпълнител. В тези части обжалваното
разпределение се счита за неправилно и незаконосъобразно.
Постъпило е от ответника по жалбата възражение от адв.А.Н.Н. ,
пълномощник на „Лизингова компания Лидер” АД – гр.Пловдив, взискател по делото,
в което възражение оспорва основателността на жалбата и моли да се остави без
уважение. Мотивира се, че изпълнителното
производство е образувано по инициатива на този взискател, като са извършвани множество изпълнителни действия, поради което
се счита, че делото не е с ниска правна и фактическа сложност.
Присъединеният взискател „Прима бетон” ЕООД-гр.Пловдив, ред.уведомен, не
взема становище по жалбата.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Обретенова, по
изложени съображения се оспорва основателността на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в едноседмичния срок по чл.275,
ал.1 във връзка с чл.463, ал.1 ГПК, доколкото обжалваният акт по разпределение
е връчен на ипотекарния кредитор и настоящ жалбоподател на 11.10.2011г., а
жалбата подадена чрез ЧСИ на 14.10.2011г.
Изпълнителното производство е образувано по
инициатива на взискателя „Лизингова компания Лидер” АД – гр.Пловдив против
„Пловдив регион 2000” ЕООД-гр.Септември и И.Б. В. като длъжници по изпълнителен
лист от 05.03.2008г., издаден по ч.гр.д.№ 4501/2008г. по описа на ПРС – ІІІ
гр.с. В хода на изпълнителния процес след представяне на молба за встъпване в
дълг е присъединена като длъжница и П. З. В., съпруга на длъжника И.Б.В., а по
молба и представяне на удостоверение по чл.456, ал.3 ГПК от „Прима Бетон”
ЕООД-гр.Пловдив, последният се е присъединил като взискател, в това си качество
на кредитор по изп.дело № 493/2010г. по описа на друг ЧСИ – Д.Митрова –
Топузлийска за събиране на остатъци от вземания по главница, лихви и
разноски спрямо солидарен длъжник „База
СС”ЕООД-гр.Пазарджик, представлявано от втория длъжник по настоящото изп.дело И.Б.
В.
Настоящият жалбоподател се явява присъединен взискател в качеството му
на ипотекарен длъжник по учредена договорна ипотека като обезпечение на получен
от длъжниците И.Б. В. и П. З. В. банков
кредит върху описания по-горе недвижим имот, последният обект на публична
продан, постъпилите средства от която продажба на този недвижим имот се явяват
обект на разпределение по настоящия обжалван акт за разпределение на ЧСИ от
29.08.2011г. / л.675 по делото/.
Разпределението се обжалва от ипотекарния
кредитор „Алфа банк” АД в частта на отделените суми за разноските на
присъединения взискател „Прима бетон” ЕООД-гр.Пловдив като привилегировано
вземане на основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД с оспорване на наличието на
посоченото правно основание по отношение на тези разноски да се ползват по
право на предпочтително удовлетворение, тъй като с това право се ползват само
разноските спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски, съобразно
изричното изискване на посочения текст. Мотивира се в жалбата, че направените
от този присъединен взискател разноски се явяват по воденото от същия изп.д.№№
493/2010г и 275/2011г. по описа на друг
ЧСИ Драгомира Митрова-Топозлийска и
по никакъв начин не ползват останалите взискатели по настоящото
изп.дело.
Жалбата в тази й част се намира за основателна. Действително с
разпоредбата на чл.456, ал.1 и сл. ГПК нормативно са уредени условията,
създаващи правна възможност през всяко време на изпълнението до изготвяне на
разпределението в изпълнителното производство да се присъединят и други
кредитори, които с представяне на надлежно удостоверение по чл.456, ал.3 ГПК
удостоверят неудовлетворените си остатъци от вземанията, в които се включват
както главницата и лихвите, така и вземанията за разноски. Направените разноски
обаче по по изпълнителното производство, в което тези присъединени взискатели
са направили разноски действително не ползват останалите кредитори в
производството по изпълнението, в което същите са се присъединили, поради това,
че по тяхна инициатива и процесуални усилия не са били извършвани изпълнителни
действия, които да способстват както за конкретното осребряване имуществото на
длъжниците, така и като цяло целящи събиране на вземанията на кредиторите по
настоящото дело. Разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 ГПК предвижда изрично
условие за придаване характер на привилегировано вземане само на тези разноски
спрямо тези кредитори, които се ползват от тях. В тази насока съдебна практика
/ напр. Решение № 408/ 16.04.2010г. по в.гр.д.№370/2010г. на ПАС/. С разпределението в тази му обжалвана част са
отделени суми за разноски, произтичащи такива за заплатен адвокатски хонорар,
за присъединения взискател „Прима бетон” ЕООД-гр.Пловдив в размер на
11 000 лева. Същото следва да се отмени като делото се върне на съдебния
изпълнител за изготвяне на ново разпределение на сумата 71 500 лева, представляваща постъпила от
продажбата на описания недвижим имот, за определяне съразмерните части на вземанията на
взискателите, като при определяне на сумите по т.2 за изплащане на вземанията
по чл.136, ал.1, т.1 за разноски по обезпечаване и принудителното изпълнение да не се включват
разноските за адвокатски хонорар на присъединения взискател „Прима бетон в
размер на 11 000 лева.
Втората част от жалбата касае възражение относно включената отделена
сума при разпределението на основание
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя по делото „Лизингова компания
Лидер” АД – гр.Пловдив в размер на 7000 лева. Възражението не се основава на оспорване
наличието на предпоставката по чл.136, ал.1,т.1 ЗЗД за ползване на правото на предпочтително удовлетворение
по отношение на тези разноски на този взискател, се формулира възражение за
прекомерност при условията на чл.78, ал.5 ГПК с мотив относно несъответствие с
правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително дело. В тази насока
настоящият съдебен състав приема, че при упражняване правото на обжалване на
разпределението по реда на чл.463, ал.1 ГПК не се предвиждат ограничения по
отношение на тази част от разпределението, касаеща разноските, така и по
отношение на процесуалното качество на страната, упражняваща това право. С
оглед на това и доколкото взискателят, вкл. в случая присъединеният взискател в
качеството му на ипотекарен кредитор, има интерес от извършване на такова
разпределение, което да съответства значително на целта за събиране на
вземането си в максимална степен, която да осигурява погасяване на дълга на
длъжника, то жалбата срещу извършеното разпределение по арг. от разпоредбата на
чл.463, ал.1 ГПК не изключва възможността да се обжалва и в частта на
разноските с възражение за прекомерност. В конкретния случай видно от представеният по делото договор за
правна защита и съдействие от 06.01.2010г. между „Лизингова компания Лидер” АД – гр.Пловдив и
адв.А.Н.Н. е договорен размер на адвокатско възнаграждение - 7 000 лева. Принципно по повод направеното
възражение относно размера на договореното адвокатско възнаграждение настоящият
състав на съда намира за необходимо да отбележи, че съдът не следва да се счита
обвързан от ограничителната разпоредба на пар.2 от ДР на цитирания подзаконов
нормативен акт - Наредбата №1/2004г., доколкото
такова ограничение не се предвижда нито в ГПК, нито в Закона за адвокатурата.
В тази насока е актуалната съдебна практика и на ВКС / вж. Определения №№ 283 и
91 по ч.т.д.№304/2009г. и т.д.№ 305/2009г. на ІІ ГО, както и
Определения №№ 269 и 74 по ч.гр.д.№155/ 2011г и ч.гр.д.№46/ 2001г на ІV ГО/.
Преценката относно фактическата и правна
сложност относно извършеното или извършените процесуални действия от страна на
процесуалния представител на страната следва да се преценят във всеки конкретен
случай. В конкретния случай действително
по инициатива на този взискател, респ.чрез процесуалния си представител по
договора за правна защита и съдействие адв.Антоанета Николова са извършени действия по образуване
и водене на изпълнителното производство, за което съгласно чл.10, т.1 и т.2 от
цитираната наредба се предвижда съответно за първото по т.1 – 100 лева, а за това по т.2 – ½ от съответните
възнаграждения , посочени в чл.7, ал.2, съобразно която възнагражденията се
определят на база интереса по делото, в случая определим от общия размер на
претендираните за събиране вземания по изп.лист, ведно с начисление на
изтеклите лихви, определени по размер в поканата за доброволно изпълнение.
Видно от последната до длъжника И.В., солидарно задължен по изпълнителния лист
с дружеството „Орион 2000” / приложена
на л.339 по делото, т.ІІ/ общият размер на вземанията на кредитора „Лизингова
компания Лидер” АД – гр.Пловдив, без атакуваните разноски и таксите по
изп.д., възлиза на 134 230 лева.
Минималният размер на възнаграждението
по чл.10, т.2 от наредба №1/2004г. на ВАС възлиза на 1 567 лева, към което
прибавено възнаграждението по чл.10, т.1 от същата наредба, възлиза на
1 667 лева. В конкретния
случай не може да се приеме, че е налице
ниска степен на фактическа и правна сложност на воденото изп.производство, което
е достигнало до извършване на разпределени на постъпили суми. Извършвани са от
една страна множество процесуални
действия, но от друга много от тях са
извършвани по служебна инициатива на ЧСИ без пряко участие на процесуалния
представител на този взискател. Следва да се отчете също от една страна, че
молбата по образуване на изп.производство е изготвена мотивирано от този
процесуален представител, но видно от преписката по делото не могат да се
отбележи такова множество инициирани или извършени процесуални действия, които
да обосноват целия размер на договореното адвокатско възнаграждение. С оглед на
това съдът намира, че двукратният размер на база минималното адвокатско
възнаграждение ще удовлетвори
действителното съотношение между фактическата и правна сложност с
извършените процесуални действия, респ. възлизащ на 3 334 лева, в какъвто
размер съдът ще определи разноските в частта на адвокатско възнаграждение в
намаление по обжалваното разпределение. В този смисъл обжалваното разпределение
следва да се отмени като делото се върне на съдебния изпълнител, който при
изготвяне на новото разпределение на сумата
71 500 лева, представляваща постъпила от продажбата на описания
недвижим имот и определяне на
съразмерните части на вземанията на взискателите, при определяне на сумите по т.1 за изплащане
на вземанията по чл.136, ал.1, т.1 за разноски по обезпечаване и принудителното изпълнение да се включи
сумата на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя „Лизингова компания Лидер” АД – гр.Пловдив в
намален размер от 3334 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО от 29.08.2011г. , предявено на 11.10.2011г. по
изп.д.№ 8/ 2010г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова-Георгиева, рег.№ 758 при
КЧСИ и район на действие Окръжен съд –Пловдив , по отношение на постъпили суми
от публична продан на недвижимия имот, собственост на длъжниците И.Б.В. и П.З.В.,
а именно апартамент №1 на първи етаж,
находящ се в жилищната сграда, изградена в ПИ 1515, включен в УПИ
ІІІ-комплектно жилищно строителство и зеленина в кв.204-нов по плана на Втора
градска част, гр.Пловдив , с административен адрес: гр.Пловдив, ул.”********,
състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от 72.39 кв м, при описани
граници, даено с избено помещение № 29 с площ от 3.38 кв м , при описани
граници, ведно с 2,09% идеални части от общите части на сградата, по скица
представляващ самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр.Пловдив, ул.”******
с идентификатор 56784.518.1183.1.1, разположена в ПИ с идентификатор
56784.518.1183, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент.
ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ
Мариана Обретенова-Георгиева, рег.№ 758 при КЧСИ и район на действие Окръжен
съд – Пловдив за изготвяне на ново разпределение на сумата 71 500 лева, представляваща постъпила от
продажбата на описания недвижим имот, за определяне по съразмерните части на вземанията
на взискателите, като при определяне на сумите по т.2 за изплащане на
вземанията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД за разноски по обезпечаване и принудителното изпълнение да не се включват
разноските за адвокатски хонорар на присъединения взискател „Прима бетон в
размер на 11 000 лева.
НАМАЛЯВА договореното адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 06.01.2010г. между
„Лизингова компания Лидер” АД – гр.Пловдив и адв.А.Н.Н. от 7 000 лева на
3 334 лева и
ВРЪЩА
изпълнителното дело на ЧСИ Мариана Обретенова-Георгиева, рег.№ 758 при КЧСИ и
район на действие Окръжен съд – Пловдив,
КАТО при изготвяне на новото
разпределение на същата сума 71 500
лева, представляваща постъпила от продажбата на описания недвижим имот и определяне на съразмерните части на
вземанията на взискателите, при
определяне на сумите по т.1 за изплащане на вземанията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД
за разноски по обезпечаване и
принудителното изпълнение да се включи в сумата
на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя „Лизингова
компания Лидер” АД – гр.Пловдив в намален размер от 3 334 лева .
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред
Апелативен съд – гр.Пловдив.
Председател:
Членове: