О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
23.01.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Иванов в.ч.гр.дело №2775 по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 във вр. с
417 и чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от
"Уникредит Булбанк"АД- гр.София против разпореждане от 01.07.2019г.
по ч.гр.д.№ 10753/2019г. на ПдРС, V гр.с., с което е отхвърлено заявлението на
банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Д.С.,
с посочено ЕГН: ********** въз основа на извлечение от сметка за
задълженията на длъжниците по договор за банков кредит- овърдрафт от 12.04.2016г. В частната
жалба се сочи, че определението на първоинстанционният съд е неправилно, тъй като
Д.С.
има постоянен адрес на територията на Р. България, което е видно от
представеното удостоверение за продължително местопребиваване.
Пловдивският окръжен съд, VII
гр.с., като се запозна с материалите по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна по следните съображения:
В т.5а от заявлението по чл.417 от ГПК срещу имената Д.С. е
посочено от ищеца ЕГН: **********. Очевидно този номер не е ЕГН, най-
малкото поради това, че, съдейки по първите две цифри, той би следвало да
принадлежи на малолетно дете. В договора за банков кредит и анексите към него е записано, че Д.С. е гражданин на Италия, роден на ***г.,
имащ статут на продължително пребиваващ в Р.България, с ЕГН: **********.
Този
номер, предвид гражданството на лицето, статута му на продължително пребиваващ
в Р.България и датата на раждането му, не може да бъде нищо друго освен ЛНЧ /
личен номер на чужденец/. Според разпоредбата на чл. 16 ал. 4 от ЗБЛД
личният номер за чужденец (ЛНЧ) идентифицира еднозначно дългосрочно
пребиваващите чужденци в Република България.
За да
постанови обжалваното разпореждане, районният съд е приел, че лице с имена Д.С.
няма постоянен адрес в България въз основа на служебно извършена справка
в НБД"Население“ и по аргумент на чл.411, ал.2т.4 от ГПК е отхвърлено
заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Съгласно т.2б, изр.2 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2 вр.
чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени
обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат
от представения към заявлението документ по чл. 417 ГПК.
Аналогично, когато в заявлението по чл.417
от ГПК не е посочена точна
индивидуализация на личността на длъжника, но тя може да бъде изведена от
представените документи, както и от служебно извършената справка от съда, то
заявлението следва да се счита за редовно.
Във въззивното производство са
представени: Удостоверение за продължително пребиваване №80029769, издадено на
29.06.2015 г. от МВР-Хасково с валидност до 12.06.2020 г. издадено на Д.С..
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.411, ал.2 от ГПК съдът
разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен в случаите когато:
т.3 длъжникът няма постоянен адрес на територията на РБългария и 4. длъжникът
няма обичайно местопребиваване на територията на РБългария.
В процесният случай е установено, че
длъжникът е има и все още има адрес на територията на Р.България гр.***, ул.“***“№*** вх.* ет.* ап.***. Същият е посочен в : Удостоверение за
продължително пребиваване №80029769, издадено на 29.06.2015 г. от МВР-Хасково с
валидност 12.06.2020 г. издадено на Д.С.. Видно
от представената справка от ТР Д.С. е
едноличен собственик на капитала и управител на „Ди Ес Сървис Импорт
Експорт“ЕООД. За горепосоченото дружество РС-Пловдив е издал заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на същата претенция,
която е предявена и против Д.С. в качеството му на солидарен длъжник.
Съгласно чл.48, ал.7 от КМЧП по смисъла на
този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото,
в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства
от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на
лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.
По делото са установени трайни връзки на
ответника с Р.България предвид упражняваната от него търговска дейност и
актуалните данни за постоянното му пребиваване в страната.
Предвид изложеното съдът намира, че
частната жалба се явява основателна.
Воден от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 01.07.2019г. по ч.гр.д.№
10753/2019г. на ПдРС, V гр.с., с което е отхвърлено заявлението на
"Уникредит Булбанк"АД- гр.София за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
против длъжника Д.С. въз
основа на извлечение от сметка за задълженията на длъжниците по договор за договор
за банков кредит- овърдрафт от
12.04.2016г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК, съобразно с указанието в мотивната част, за заплащане от длъжника
Д.С. в
полза на "Уникредит Булбанк"АД на сумите по извлечението от сметка.
ВРЪЩА
делото на ПРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: