№ 3018
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110160357 по описа за 2024 година
Предявен e установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1
КЗ за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата
от 98,29 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка *** за причинени вреди на л. а. „***“, с рег. № СВ **** МР,
вследствие на ПТП от 01.11.2023 г., настъпило в *** по вина на водача на л. а. „*** с рег. №
В *** ТС, в т. ч. и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на
15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
18.07.2024 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 43918/2024 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2024 г.
Ищецът **** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка *** – на 01.11.2023 г., в ***, е настъпило застрахователно събитие
– ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „***“, с рег.
№ ***. Поддържа, че ответникът *** е застраховател по валидна задължителна застраховка
*** на другия участвал в него ****, с рег. № В *** ТС. Сочи, че събитието е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил при извършване на маневра за ляв завой и неспазване на предимство, доколкото
не е пропуснал водача на другия автомобил, извършващ по това време маневра за завой
надясно на зелен сигнал на светофарната уредба, при което е последвал удар в задната част
на застрахования при него автомобил. Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е
съставен протокол за ПТП, в който двамата водачи са удостоверили, че вина за настъпването
му има водачът на ****, с рег. № В *** ТС. Твърди, че във връзка с него е образувана щета №
*********, извършен е оглед и е съставен опис на вредите – облицовка на задна броня.
Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 83,29 лв., в който размер на 21.12.2023 г., в
качеството си на застраховател по застраховка ***, е изплатил застрахователно обезщетение
в полза на извършилия ремонта сервиз – „*** – 2“ ЕАД, като е сторил и ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., поради което на основание
чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка
*** на причинителя на вредата. Допълва, че с регресна покана с изх. №
1
*********/08.05.2024 г., получена на 09.05.2024 г., ответникът е поканен да заплати
процесната сума от общо 98,29 лв., който с писмо с изх. № 310В010859/14.05.2024 г.
бланкетно е изискал допълнителни документи, което по естеството си счита за отказ от
негова страна да я заплати, поради което я претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска при твърдението, че е изискал от ищеца, но до настоящия момент той не
му е представил документи във връзка с щетата. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, както и вината на водача на застрахования при него л. а. „*** с рег. № В
*** ТС. Оспорва доказателствената стойност на представения протокол за ПТП, тъй като не
е съставен съобразно изискванията ЗДвП и наредба № I3-41. Счита, че застрахованият при
ищеца водач на т. а. „***“, с рег. № *** е допуснал редица нарушения на ЗДвП, а именно: чл.
25, ал. 1, чл. 6, т. 1 и чл. 50а, поради което оспорва да е налице основание за ангажиране на
отговорността му. Оспорва иска и по размер. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка ***, застрахователят по имуществена застраховка „**** встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка *** до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне. За възникване на регресното вземане в тежест на ищеца е да установи
наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на действителните
вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз
на марката в случай, че твърди това/; 4. наличие на действително застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка ***.
С определение от 15.11.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че на 01.11.2023 г., в ***, е настъпило
застрахователно събитие - ПТП, с участието на л. а. „***“, с рег. № ***, застрахован при
ищеца по имуществена застраховка „**** и ****, с рег. № В *** ТС, застрахован при
ответника по застраховка ***, както и, че в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е заплатил в полза на извършилия ремонта сервиз – **** сумата от 83,29 лв., като е
сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.
В случая, въз основа на двустранния констативен протокол за ПТП от 01.11.2023 г.,
уведомлението за щета от 03.11.2023 г. при ищеца ****, показанията на разпитаните по
делегация пред РС – Варна свидетели Н. Ц. К. и К. С. Т., както и заключението на вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема, че процесното ПТП е
настъпило по следния механизъм: на 01.11.2023 г., около 14:15 часа, в ***, при движение по
****, с посока от ул**** към **** и на кръстовището с бул. ***, водачът на ****, с рег. № В
*** ТС предприема маневра за завой наляво, при което настъпва съприкосновение с
извършващия по същото време срещу него маневра за завой надясно л. а. „***“, с рег. № ***
и му нанася материални вреди. Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер
на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той
2
се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили
факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение
подлежи на доказване на общо основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в
схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на
произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – уведомлението за щета
от 03.11.2023 г. при ищеца, показанията на двамата свидетели, които непосредствено са
възприели фактите, за които разказват, доколкото са били водачите на участвалите в ПТП-то
автомобили, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза.
Най-напред пред застрахователя – ищец Н. К. е заявила, че по време на маневра за завой
надясно и при светещ за нея зелен сигнал на светофарната уредба управляваният от нея
автомобил е бил ударен в лявата задна част от друг завиващ наляво автомобил. В качеството
си на свидетел по делото тя също потвърдила така описания механизъм на настъпване на
произшествието, посочвайки, че по време на извършване на маневра за завой надясно към
ул. *** управляваният от нея автомобил е бил ударен от неговата задна лява страна от
извършващия маневра за завой наляво от ул. „***“ друг автомобил. Свидетелката описва
настъпилите вреди по автомобила в лявата задна част – калник, броня, задна врата, както и
скоростта си на движение – около 20 км./ч., посочвайки, че другият водач е признал вината
си за съприкосновението между двата автомобила. В случая, анализирайки така обсъдените
свидетелски показания, съдът намира, че същите установяват поведението на водача на
****, с рег. № В *** ТС именно по начина, отразен в схемата към двустранния констативен
протокол за ПТП от 01.11.2023 г., в който двамата водачи са изобразили по идентичен начин
разположението и посоката на движение на управляваните от всеки един от тях автомобили,
макар да не са попълнили коректно документа в частта относно обстоятелствата, при които е
настъпило процесното ПТП, доколкото липсва отбелязване в квадратчетата с цел уточняване
на схемата на същото. Наред с това, налице е и пълно съответствие между показанията на
свидетелката К. в частта относно начина и мястото на реализиране на инцидента, както и
отразените от нея такива пред застрахователя – ищец, попълвайки и декларацията от
03.11.2023 г., в която с конкретика са описани фактите около реализиране на процесното
ПТП, както и причината за това, като видно е, че отразеният в нея механизъм също
съответства на този, изобразен в схемата към двустранния протокол за ПТП, подписан от
двамата водачи. Отделно от посоченото, прави впечатление, че в показанията си свидетелят
К. Т. също е описал по идентичен начин посоката и траекторията на движение на всеки един
от двата автомобила, без да изключва възможността именно той да е бил виновен за
настъпване на съприкосновението между тях. Нещо повече, при така установения механизъм
е изготвено и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което
е достигнало до идентичен извод относно конкретните обстоятелства, при които се е
осъществило процесното ПТП. Съдът намира, че последното е настъпило поради виновното
и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – К. Т.,
като за да достигне до този извод от една страна взима предвид показанията на свидетелката
Н. К., които безспорно установяват, че при предприемане на маневра за завой надясно на
зелен сигнал на светофарната уредба е била ударена в задна лява част от страна на водача на
завиващия наляво друг автомобил. Тук следва да се отбележи, че показанията на
свидетелката в частта, в която споделя, че е извършила предприетата от нея маневра на
зелен сигнал на светофара, са възприети и от експерта по съдебно-автотехническата
експертиза, който по време на изслушването си в открито съдебно заседание на 13.02.2025 г.
изрично заявява, че потвърждава възприетата от него забележка на страница 3 от
заключението, изключвайки възможността за двамата водачи да се застъпват зелени
светлини на светофарната уредба. Нещо повече, експертизата е достигнала до категоричен
извод, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е именно
поведението на водача на ****, с рег. № В *** ТС, който при извършване на маневра за
завой наляво не е изчакал водача на движещия се срещу него друг автомобил да завърши
3
своята маневра надясно, както и, че за водача на застрахования при ищеца автомобил не е
било възможно да предотврати съприкосновението между двата автомобила, тъй като в
момента на удара се е намирал пред него. В случая, показанията на свидетелката Н. К. съдът
възприема като съществен доказателствен източник, доколкото те са в подкрепа с
написаното от нея в уведомлението за щета до застрахователя – ищеца, а освен това служат
за изясняване и на възприетия от съдебно-автотехническата експертиза механизъм на
настъпване на процесното ПТП, още повече, че показанията на другия разпитан по делото
свидетел К. Т. не ги опровергават. Този извод на съда не се разколебава и с оглед заявеното
от този свидетел, че водачът на другия автомобил е бил мъж, а не жена, тъй като в тази част
разказаното от него не се подкрепя от други доказателства по делото. Очевидно е, че
свидетелят Т. не е направил възражение в този смисъл, подписвайки протокола за ПТП, в
който е отразено, че водачът на л. а. „***, с рег. № *** е била именно Н. К., а не някой друг,
която е потвърдила този факт както пред застрахователя – ищец, така и в качеството си на
свидетел по делото, поради което извличащите се от нейните показания данни съдът възприе
да са вследствие на нейните непосредствени впечатления. Ето защо, при съвкупен анализ на
обсъдените по-горе няколко групи доказателствени източници – данните, удостоверени в
писмените доказателства по делото – протоколът за ПТП и уведомлението за щета,
показанията на свидетелката Н. К., които не се опровергават от тези на свидетеля К. Т., както
и заключението на вещото лице по съдебно автотехническата експертиза, съдът достига до
категоричен извод относно поведението на всеки един от двамата водачи, участвали в
процесното ПТП, изключителна вина за което има водачът на застрахования при ответника
****, с рег. № В *** ТС.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия
за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 01.11.2023 г., а той
изключва участието на поведението на водача Н. К. в причиняването на удара. В случая,
няма данни тя да е предприела маневрата за завой надясно на забранен сигнал на
светофарната уредба, а още по-малко тя да е възприела движението на другия автомобил,
който факт тя изрично е отрекла по време на разпита си, за да се приеме, че за нея е
възникнало задължение да съобрази поведението си с него, още повече, че според
възприетия извод в констативната част от заключението тя не е имала възможност да
предотврати съприкосновението между двата автомобила, тъй като към момента на удара се
е намирала пред другия водач. Предвид изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените
по-горе писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително и
само поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не
бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Между страните не се спори, че ищецът **** е изплатил застрахователно обезщетение
в размер на 83,29 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз – ****, като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена
от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
4
д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което
като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, се установява, че всички щети по л. а. „***“, с рег. № ***, отразени в описа на
застрахователя – ищец, се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
процесното ПТП от 01.11.2023 г., настъпило в ***, като необходимата стойност за
възстановяване на същите, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП-то,
възлиза на 97,81 лв., която съдът приема, че отразява действителния размер на щетата. На
основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените обичайни
разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15,00 лв. съставлява обичаен разход
за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което тя
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Така общият размер
на дълга възлиза на 112,81 лв., т. е. повече от претендирания от ищеца размер от 98,29 лв.,
поради което предявеният от него иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал.
1 КЗ е основателен и следва да се уважи изцяло.
Посочената сума следа да бъде присъдена, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.07.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– цялостна основателност на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя - ищец следва да се присъдят сторените разноски в производството по ч. гр. дело
№ 43918/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в настоящото исково производство,
които съответно възлизат на 505,00 лв., от която: 25,00 лв. – платена държавна такса и
480,00 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, както и на 735,00 лв., от която: 25,00 лв. –
платена държавна такса, 200,00 лв. – депозит за САТЕ, 30,00 лв. – депозит за свидетел и
480,00 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. Реалното заплащане на претендираното
адвокатско възнаграждение в двете съдебни производства съдът прие за доказано с оглед
представените 2 броя фактури с опис и платежни нареждания към тях, както и
представените доказателства за регистрация на адвокатско дружество Д. Х. по ЗДДС. Във
връзка със заявеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът счете, че
претендираното адвокатско възнаграждение не е в прекомерен размер с оглед обема на
извършената дейност от пълномощника на ищеца, броя на заявените доказателствени
искания, направените от насрещната страна оспорвания, както и реалното участие в
проведеното открито съдебно заседание. С оглед изхода на спора, в полза на ответника не
следва да се присъждат разноски с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ****, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: ****** срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
*****, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, че ***
дължи на **** сумата от 98,29 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „**** за причинени вреди на л. а. „***“, с рег.
5
№ ***, вследствие на ПТП от 01.11.2023 г., настъпило в *** по вина на водача на ****, с рег.
№ В *** ТС, в т. ч. и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на
15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
18.07.2024 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 43918/2024 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2024 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на
****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 505,00 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело №
43918/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 735,00 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6