Решение по дело №1711/2018 на Районен съд - Силистра

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 245

гр. Силистра, 08.07. 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА СТОИЛКОВА

СЕКРЕТАР:НАДЯ ГАДЖЕВА

като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №1711  по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК ………, гр. С., ул. Х. И.№ .., ет. ., представляван от изпълнителния директор А. В. Г., чрез пълномощника юрк.К.П., моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумите, посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение №2079/2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1171 / 2018 г. по описа на СРС, произтичащи от Договор за потребителски кредит, с № CREX – 10135729 /15.04.2013 г., както следва:

 447.35 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-23.08.2018 г. до изплащане на вземането;

233.24 лева  - обезщетение за забава за периода 21.05.2013 г.  до 07.08. 2018г.;

Претендира е разноските си по настоящото производство и тези по заповедното производство.

Твърди, че цитирания по-горе договор за заем е сключен между “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД и Г.А.Т.. Падежът на цялото задължение е настъпил на 20.01.2014г. Поради неизпълнение на задълженията за заплащане на месечните погасителни вноски, за удовлетворяване на вземането си, ищецът комуто са прехвърлени вземанията по процесния договор с Договор за цесия, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 171 / 2018 г. по описа на СРС и е издадена заповед за изпълнение. Тъй като длъжникът не е открит на заявените постоянен и настоящ адрес, за да му бъде връчена заповедта,кредиторът предявява исковете си за установяване на вземанията си, по които е образувано настоящото производство.

ОТВЕТНИКЪТ  Г.А.  Т., с ЕГН **********,***, чрез назначената от съда адв. А.Г.,  не е подал отговор. В съдебно заседание, процесуалният му представител заяви, че исковете са неоснователни, тъй като вземането на кредитора е погасено по давност.

Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Представените от ищеца писмени доказателства установяват наличието на облигационно отношение между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, както и прехвърляне на вземането срещу ответника на ищеца в настоящия процес. Фактът на неизпълнение, както и размера на задълженията не се оспорва от длъжника.

Възражението му за погасяване на вземането по давност е неоснователно по отношение на главницата. Вземането на кредитора става изискуемо с изтичането на срока на договора- 20.01.2014г. Преди изтичането на срока по чл.110 от ЗЗД /20.01.2019г./, на 23.08.2018 г. кредиторът подава заявление по чл.410 от ГПК, с което прекъсва давността.

Възражението е частично основателно по отношение на втория иск, касаещ обезщетението за забава. Това е така, тъй като съгласно чл.111,б“в“ от ЗЗД, давностният срок за тези вземания е 3 години. Поради това, вземането за лихва е погасено по давност за периода 21.05.2013г.-20.01.2017г. Дължи се обезщетение за забава за периода 21.01.2017г.-07.08.2018г. и то е в размер на 70.20 лева. 

Предвид на това, съдът приема исковете за основателни и доказани в посочените по-горе размери.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, както и разноските, направени по ч.гр.д.№ 1171/2018г. по описа на СРС. Разноските по заповедното производство са 75 лева, а по настоящото 300 лева- 75 лева –заплатена държавна такса, 75 лева- юрисконсултско възнаграждение и 150 лева- депозит за процесуален представител на ответника.

Тъй като сумите са определени към техния минимален размер, не се налага редуцирането им съразмерно уважената част от исковете.

Мотивиран от тези съображения, СРС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че Г.А.  Т., с ЕГН **********, дължи на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК ………..гр. С., сумите, посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение №2079/2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1171/2018 г. по описа на СРС, произтичащи от Договор за потребителски заем, с № CREX – 10135729 /15.04.2013 г., както следва:

447.35(четиристотин четиридесет и седем лв. и 35 ст.) лева, представляваща главница по договор за потребителски заем, заедно със законната лихва, считано от 23.08.2018 г. до изплащане на вземането;

70.20(седемдесет лв. и 20 ст.) лева  - обезщетение за забава за периода 21.01.2017 г.  до 07.08. 2018г.;

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за заплащане на обезщетение за забава за периода 20.05.2013г.- 20.01.2017г. в размер на 163.04(сто шестдесет и три лв. и 04 ст.) лева.

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Г.А.  Т., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК ………, гр. С., следните суми:

300 (триста) лева- разноски по гр.д.№ 1711/2018г. по описа на СРС;

75 (седемдесет и пет.) лева- разноски по ч.гр.д.№ 1171/2018г. по описа на СРС.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд-Силистра, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

/Л.Стоилкова/