№ 182
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.а
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500841 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивна жалба от Ц.А., чрез процесуалните му
представители адв. А. и адв. Н., срещу решение № 59 от 26.04.2021г.,
постановено по гр.д. № 411/2020г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, с което е
извършено разпределение на ползването на съсобствения между страните по
делото УПИ VI-89 от кв. 8 по кадастралния и регулационен план на село Г. с
намиращата се в него едноетажна паянтова сграда по реда на чл. 32, ал. 2 от
ЗС. Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като моли съда да го отмени и отхвърли предявения иск или да
върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Изтъква, че
сградата била закупена през 1961г. от праводателите на страните в
съсобственост с третото лице Н. М.. Счита, че е недопустимо разпределение
на ползването без участието на това трето лице. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че разпределянето на ползването на дворното място
било съобразено с правата на страните. Намира, че при това разпределяне бил
нарушен принципът на равнопоставеност, тъй като ищците имали право да
преминават през определената му за ползване площ. При това се създавали
основания за конфликти, с оглед лошите отношения между страните. Изтъква,
че ищците Р.А. и А.А. били запазили право на ползване върху даряваните от
тях имоти в полза на другите двама ищци, откъдето прави извод, че те не
може да се ползват от непритежавани от тях права. Навежда доводи срещу
начина на разпределение на паянтовата сграда, който налагал строителни
преустройства. Сочи, че паянтовата сграда не е търпим строеж по смисъла на
§ 16 от ПЗР на ЗУТ, поради което е и негоден за разпределение обект.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от част от въззиваемите (Р.А. и А.А.), с който същата се оспорва.
Описват хронологически възникването на съсобственост върху имота.
Анализират статута на едноетажната жилищна сграда. Молят съда да
отхвърли жалбата. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. А., който поддържа
жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение на РС- Елин Пелин и да
постанови друго, с което да разпредели ползването по вариант № 2 от
последното експертно заключение, като площта, попадаща под помещения 1,
2, 3 и 4, се възложи за ползване на доверителя му. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззвиаемите
А.А. и Р.А. не се явяват. Представляват се от адв. В., който оспорва жалбата и
поддържа отговора. Моли съда да отхвърли въззивната жалба в частта
относно основателността на предявения иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС (тъй като
процесуалните представители на ответника и в първата инстанция са
оспорвали изцяло основателността на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС, както и с
въззивната жалба). Счита, че искът за разпределение на ползването е
основателен. С оглед събраните нови доказателства, моли съда да отмени
обжалваното решение в частта му относно начина на разпределение на
ползване на процесния имот, и да извърши разпределението съобразно
вариант 2, материализиран на скица 2 към заключението на СТЕ, прието във
въззивното производство. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80
от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от насрещната страна.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция съдът е допуснал нова
съдебно- техническа експертиза със задача да изготви други варианти за
разпределяне на ползването на процесния УПИ VI-89 и – евентуално – на
паянтовата жилищна сграда съобразно правата на страните в съсобствеността,
при които достъпът до входовете на двуетажната жилищна сграда – близнак
се осъществява само през предоставена на съответната страна част от
поземления имот, както и при съобразяване с площите на предоставените за
ползване помещения от паянтовата жилищна сграда, доколкото същата
(бидейки незаконен строеж) се приравнява на незастроена площ, която на
общо основание участва в разпределението.
С приетото заключение по експертизата, изготвено от в.л. Н., са
предложени два нови варианта. При първия вариант, паянтовата сграда
попада почти изцяло в зоната за ползване на ответниците, а предоставените на
страните площи са неравностойни и не съответстват на правата им в
съсобствеността. Съгласно втория вариант, двете насрещни страни по делото
получават за ползване равни площи от по 270 кв.м., като разделителната
линия между двете площи зад къщата - близнак е по буквените означения
B-F-E-T, а разделителната линия пред тази къща е същата, както при първия
вариант. Също така, вещото лице е посочило, че при втория вариант земята
под помещения № 5 и № 6 от паянтовата сграда попада в зоната за ползване
2
на ищците, а земята под помещения № 1, № 2, № 3 и № 4 от паянтовата
сграда – в зоната на ползване на ответника. Двата варианта са онагледени със
скици, на които площите, предвидени за всяка от страните са защриховани по
различен начин.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимост
Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
По твърдението на жалбоподателя за недопустимост на обжалвания
съдебен акт, настоящият съдебен състав намира следното.
Процесният поземлен имот е образуван от разделяне на по- голям стар
имот, закупен И.А. М. и Н. А. М. през 1961г. Впоследствие, през 1973г.
имотът е бил разделен на два нови имота, като, по силата на съдебна
спогодба, И.А. М. е станал изключителен собственик на [новообразувано]
дворно място от 650 кв.м., съставляващо парцел VII-132 в кв. 18 по плана на
с. Г., а Н. А. М. е станал изключителен собственик на [новообразувано]
незастроено дворно място, съставляващо парцел I-132 в кв. 18 по плана на с.
Г..
При тези данни, жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо
поради неучастие в производството на трето лице със самостоятелни права
върху процесния имот. Становището му в този смисъл се основава на факта,
че, след като в спогодбата не била посочена изрично паянтовата жилищна
сграда, тя е останала съсобствена между първоначалните съсобственици на
делбения имот (И. М. и Н. М.). Поради това в настоящото производство, в
което се разпределя ползването на поземления имот, получен в дял от И. М.,
ведно с паянтовата жилищна сграда в него, участието на третото лице Н. М. е
било задължително, тъй като в производствата по чл. 32, ал. 2 от ЗС всички
съсобственици са задължителни необходими другари.
Настоящият съдебен състав не счита, че в производството е следвало да
участва третото лице Н. М. поради следните съображения.
1. Следва да се споделят мотивите на ЕПРС, че доколкото няма данни за
учредено право на строеж, паянтовата сграда се явява приращение към
поземления имот, поради което и на основание чл. 92 от ЗС е станала
изключителна собственост на собственика на този имот – И. М..
3
2. Постройки, които представляват самостоятелен обект на правото на
собственост, подлежат на делба заедно с дворното място (т.е. включват
се в предмета на делбеното производство), освен ако в исковата молба
изрично е посочено, че се предявява иск за делба само на дворното място
без построените в него сгради. Ако подобно уточнение в исковата молба
липсва, не е необходимо постройките, които представляват
самостоятелни обекти на право на собственост и по отношение на които
е предявен иск за делба да бъдат индивидуализирани. При делба на
застроено дворно място, описанието на сградите е от съществено
значение само ако някои от тях са изключени от делбата или съществува
спор между страните за принадлежност на правото на собственост върху
част от тях, т.е. ако се оспорва наличието на съсобственост. В
конкретния случай няма твърдения, нито доказателства, за наличие на
такъв спор, поради което не е било необходимо, паянтовата жилищна
сграда да се посочва и описва изрично, но липсата на такова описание не
я изключва от делбата.
3. Ако в дворното място съществуват няколко сгради, и предмет на делбата
е само една от тях, е необходимо тя да бъде индивидуализирана по
начин, който позволява да бъде разграничена от сградите, които не са
предмет на делбеното производство. В случая, обаче, такова съмнение не
би могло да възникне, тъй като към момента на делбата (1973г.) сградата
е била само една.
4. В делбения протокол (л. 15 от първоинстанционното дело) единият
новообразуван имот изрично е посочен като „незастроен“. За другия
такова уточнение липсва, откъдето би могло да се направи извод, че е
застроен и че се поставя в дял на съответния съделител заедно с
постройките.
С оглед гореизложеното, построената в придобития през 1961г. поземлен
имот паянтова жилищна сграда не е била изключена от делбата през 1973г., и
е станала изключителна собственост на съделителя И.А. М. заедно с
поставеното в негов дял дворно място от 650 кв.м., съставляващо парцел VII-
132 в кв. 18 по плана на с. Г.. Така, тя не е останала съсобствена между
съделителите И. М. и Н. М., поради което последният не следва да участва в
настоящото производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Съответно, неучастието му не
нарушава изискването за провеждане на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС
с участие на всички съсобственици и носители на вещни права като
задължителни необходими другари (арг. от Решение № 265 от 27.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 912/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 275 от 30.10.2012 г. на
4
ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 95 от 2.07.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 645/2012 г., I г. о., ГК, Решение № 139 от 5.11.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 3024/2014 г., II г. о., ГК), нито опорочава обжалвания съдебен акт до
степен на недопустимост.
ІІІ. По същество
Неоснователно жалбоподателят настоява за отхвърляне на предявения
иск.
За да се извърши разпределение на ползването на една вещ по реда на
чл. 32, ал. 2 от ЗС, е необходимо да се установи кумулативно наличие на
съсобственост (респ. на ограничено вещно право на ползване) по отношение
на съответната вещ, и невъзможност да се формира общо решение между
съсобствениците (ползвателите) за начина, по който всеки от тях ще си служи
с общата вещ. Същевременно, обаче, невъзможността да се образува
мнозинство от притежаващите повече от половината от вещта за вземане на
решение за нейното ползване и управление, е отрицателен факт, за който не
може да се представят преки доказателства, т.е. доказването му не е
предпоставка за разглеждане на иска по същество и неговото уважаване. Ако
някоя от страните релевира правоизключващи възражения за наличие на
решение по ал. 1 или за възможност за вземане на такова, в нейна тежест е да
го докаже.
В случая, видно от събраните доказателства, страните по делото са
съсобственици, респ. носители на вещно право на ползване върху процесните
недвижими имоти. Поради това и с оглед недоказана възможност за
използване и управление на тези имоти по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗС, са
налице предпоставките за съдебна намеса в отношенията между
съсобствениците по реда на ал. 2, чийто краен резултат да бъде разпределяне
на ползването. Следователно, в тази част жалбата е неоснователна, а
обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
В частта, касаеща начина на разпределяне на ползването на
съсобствените имоти, жалбата е основателна, тъй като избраният от районния
съд начин е неудобен от гледна точка на това, че, за влизане в собствената си
жилищна сграда, едната от спорещите страни следва да преминава през
предоставената за ползване на другата страна площ от дворното място.
За да извърши разпределението, настоящият съдебен състав взе
предвид, че паянтовата жилищна сграда е построена без строителни книжа,
т.е. е незаконен строеж, а няма и удостоверение за търпимост по § 16 от ЗУТ
(л. 59 от първонистнационното дело). Същевременно, тя е съсобствена между
страните по делото, като разпределението на нейното ползване също е
поискано изрично с исковата молба. Поради това тя също е годен обект на
разпределение, тъй като съгласно Решение № 60144 от 25.01.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 491/2020 г., II г. о., ГК, „ разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ е
неотносима към вещноправните последици от незаконното строителство.
Въпросът дали строежът е законен или не, е относим към възможността
за премахването му, но не и към правото на собственост на незаконната
сграда“. При това, по аргумент от Решение № 99 от 23.05.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 509/2012 г., II г. о., ГК, в определения за ползване дял на всяка от
страните следва да се включат и изградените постройки, без учредено право
на строеж и строителни книжа. На последно място, съгласно съдебната
5
практика (Решение № 430 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2010 г., I г.
о., ГК), "При разпределянето по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС на ползването на
дворно място, трябва да се спазва принципът за съразмерност като по
възможност се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава
площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да
съответства на квотата в съсобствеността. Сградите са подобрение
върху земята и затова застроената част следва да се включи към обема
права на съсобственика."
Следователно, щом предмет на разпределението е не само поземленият
имот, но и незаконно построената в него сграда без учредено право на строеж,
на всяка от страните следва да бъдат предоставени за ползване обекти и от
двата вида при максимално съответствие с квотите на страните в
съсобствеността.
В съответствие с така цитираната съдебна практика, въззивният съд е
допуснал експертиза, която е предложила два нови варианта на
разпределение.
В открито съдебно заседание на 20.04.2022г. всички представлявани
страни са изразили предпочитание към втория вариант и изрично са поискали
от съда да извърши разпределението съобразно него. Настоящият съдебен
състав също намира, че това е най- удачният вариант за разпределение, тъй
като при него:
Определените за ползване площи съответстват точно на правата на
страните в съсобствеността (респ. запазеното право на ползване);
Не се предвижда обща площ за ползване от всички страни по делото, с
оглед обтегнатите отношения между тях.
За достъп на някоя от страните до собствените й обекти не се предвижда
преминаване през предоставената за ползване площ на другата страна;
Всяка от страните получава за ползване обекти и от двата вида, чието
разпределение е поискано, а именно – дворно място и паянтова жилищна
сграда.
Поради това разпределението на ползването следва да се извърши
именно съгласно този вариант.
По така изложените съображения обжалваното решение е правилно в
частта, с която е допуснато разпределение на ползването на процесния имот и
следва да бъде потвърдено в тази част, но следва да бъде отменено в частта, с
която е извършено това разпределение съгласно заключенията на в.л. Н. пред
първата инстанция, а вместо това разпределението се извърши съобразно
вариант № 2 от заключението на същото вещо лице, прието от въззивния съд,
при което:
Ц.А. ще ползва северозападната част от дворното място и паянтовата
жилищна сграда, оградена общо от контура ATEFBKOPQA по скица №
2 от заключението на в.л. Н. по в.гр.д. № 841/2021г. на Софийския
окръжен съд, вкл. четирите помещения от паянтовата жилищна сграда,
разположени северозападно от отсечката ТЕ на същата скица;
А.А., Р.А., Н.И. и И.И. ще ползват югоизточната част от дворното място
и паянтовата жилищна сграда, оградена общо от контура TEFBJOPRLT
по скица № 2 от заключението на в.л. Н. по в.гр.д. № 841/2021г. на
6
Софийския окръжен съд, вкл. двете помещения от паянтовата жилищна
сграда, разположени югоизточно от отсечката ТЕ на същата скица.
ІV. По разноските
С оглед отхвърлянето на въззивната жалба в частта й, с която се
претендира отхвърляне на иска, и уважаването й в частта, касаеща начина на
разпределение на ползването, както и невъзможност да се прецени, каква част
от държавната такса и адвокатските хонорари са заплатени за защита
по/срещу отделните части от жалбата, съдът намира, че разноските по делото
следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59 от 26.04.2021г., постановено по гр.д.
№ 411/2020г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, В ЧАСТТА МУ , с която е
допуснато разпределение на ползването на съсобствения между страните
УПИ VI-89 от кв. 8 по кадастралния и регулационен план на село Г. с
намиращата се в него едноетажна паянтова сграда по реда на чл. 32, ал. 2 от
ЗС.
ОТМЕНЯ решение № 59 от 26.04.2021г., постановено по гр.д. №
411/2020г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, В ЧАСТТА МУ , с която е
извършено разпределение на ползването на поземления имот съобразно
заключението по допълнителната съдебно- техническа експертиза, а
ползването на паянтовата жилищна сграда – съобразно вариант трети от
заключението по основната съдебно- техническа експертиза, прието в
производството по гр.д. № 411/2020г. на Елинпелинския районен съд, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на съсобствения недвижим имот с
площ от 650 кв.м., съставляващ урегулиран поземлен имот VI-89 от кв. 8 по
кадастралния и регулационен план на село Г., общ. Елин Пелин, утвърден със
заповед № АБ-55/1979 г., при съседи по скица: улица, УПИ VII-90, УПИ IV-
87, УПИ Х-87 и УПИ V-88, ведно с построената в този имот едноетажна
паянтова сграда, съгласно вариант № 2 от приетото във въззивното
производство заключение на в.л. Н., онагледен на Скица № 2 към
заключението, която, приподписана от съдебния състав, е неразделна част от
настоящото решение, както следва:
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ от АТ. ИВ. АТ. с ЕГН **********, Р. Н.
АТ. с ЕГН **********, Н. АТ. ИВ. с ЕГН ********** и ИВ. АТ. ИВ. с
ЕГН ********** югоизточната част от урегулирания поземлен имот и
паянтовата жилищна сграда, оградена общо от контура TEFBJOPRLT по
скица № 2 от заключението на в.л. Н. по в.гр.д. № 841/2021г. на
Софийския окръжен съд, вкл. двете помещения от паянтовата жилищна
сграда, разположени югоизточно от отсечката ТЕ на същата скица.
7
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ от ЦВ. ИВ. АТ. с ЕГН **********
северозападната част от дворното място и паянтовата жилищна сграда,
оградена общо от контура ATEFBKOPQA по скица № 2 от заключението
на в.л. Н. по в.гр.д. № 841/2021г. на Софийския окръжен съд, вкл.
четирите помещения от паянтовата жилищна сграда, разположени
северозападно от отсечката ТЕ на същата скица.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8