Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 20.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на тридесет
и първи май, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8429 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
59089/05.03.2020г. по гр.д. № 37873 по описа за 2019г. на Софийски районен
съд, 33-ти състав ”И.а.Б.”ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** и
съдебен адрес: адв. М.С.,*** е осъдено да заплати на Н.П.Е., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Е.Г.,***, пл. „*******на
основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и
чл. 86 от ЗЗД сумата от 8500лв., ведно със законната лихва
от 10.01.2019г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие на неверни и позорящи твърдения, съдържащи се в
статия със заглавие „Арести, педофилия, прикрити сигнали на граждани заформят
скандал в посолството ни в Лондон”, публикувана на 10.01.2019г. в сайт www.blitz.bg, собственост на ответника; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 1062,50лв. съдебни разноски, като
е отхвърлен иска за горницата над 8500лв. до предявен размер от 10000лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5055636/18.05.2020г., изпратена по пощата на 16.05.2020г. от ответника по исковете ”И.а.Б.”ЕООД, ЕИК *******в частта, в
която исковете са уважени. Изложило
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че
не било доказано, че е поръчал статията, нито авторството на същата, сайтът бил
манипулиран и но носел отговорност за тази статия. Проведеното вътрешно разследване установило,
че нито един т журналистите им не бил написал тази статия. Авторът очевидно бил
приближен на семейството и до средите в посолството ни в Англия, защото се
говорело на малки и умалителни имена, журналистите му не били в такива
отношения. Не било доказано, че написаното в статията се отнася за П.Е., по
делото било установено че той никога не бил учил в Бирмингам и не е живял там,
не е бил арестуван за престъпление,
извършено във Великобритания, в статията не се сочело името му и други негови
лични данни или отличителни белези,
поради което и написаното не можело да се приеме че има клеветнически твърдения
за него, които да рефлектират върху
ищцата като негова майка. Размер на присъденото обезщетение не съответствал
на увредата. Напускането от ищеца на посолството в Лондон не било следствие на
статията, защото точно в посолството на Република България в Лондон била
пристигнала информация, че няма връзка между ищеца и неин хипотетичен син,
извършил престъпление в което и тя да е замесена по някакъв начин. Ищцата не
била публична личност или такава от която да зависят международните отношения
на Република България, поради което и напускането й на посолството не можело да
злепостави страната ни в тези отношения. Сайтът не публикувал материали на чужд
език, вкл. и на английски, за да е достъпен за четене от служители в британски
учреждения, поради което и написаното не можело да повлияе на отношението към
служителите в посолството на България. Размер на обезщетението не съответствал
на увреждането. Претендирало е разноски.
Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на въззиваемия.
Въззиваемият-
ищец Н.П.Е., ЕГН **********
е оспорила жалбата. Изложила е съображения, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно. Установено било по делото, че статията е
публикувана на интернет сайта www.blitz.bg , в който
установена практика било автори да не се
сочат, собственик на който сайт е въззивникът. Не било установено интернет-страницата да е била обект на
хакерски атаки при качването на процесната статия и отговорността на ответника
следвало да се ангажира. Въззивникът носел отговорност на сигурността на сайта
си. Представените доказателства били за други случаи. Непосочването на автор на
статията не можело да освободи въззивника от отговорност. Събраните гласни
доказателства установявали претърпените от ищеца вреди. Установено било, че в
статията се съдържат неверни клеветнически твърдения, особено позорящо било
това, че ищцата укривала в посолството в Лондон сина си , който бил обвинен за
педофилия, което престъпление било изключително тежко и аморално поведение. Статията
съдържала достатъчно индивидуализиращи думи, свързващи съдържанието й с ищеца и
сина й, те били представени достатъчно ясно, за да могат познати от близки,
приятели и дипломатическата
общност. В статията се споменавала
„комуникатора” Е. и това било достатъчно, че се отнася за нея, като
командирована в посолството в Лондон, ищцата имала син, живеещ във
Великобритания и така вниманието на читателя се насочвало към ищеца..
Присъдения размер съответствал на увредата и на справедливостта.. Претендирала
е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2017309/02.07.2019г. на Н.П.Е., ЕГН **********
срещу ”И.а.Б.”ЕООД, ЕИК *******, с
която е поискала от съда на основание на чл.
49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД да
осъди ответника да й заплати сумата от
10 000лв., ведно със законната лихва от
10.01.2019г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в следствие на неверни и позорящи твърдения, съдържащи се в статия със заглавие
„Арести, педофилия, прикрити сигнали на граждани заформят скандал в посолството
ни в Лондон”, публикувана на 10.01.2019г. в сайт www.blitz.bg, собственост на ответника. Навела е
твърдения, че за времето от 15.06.2017г. до 14.06.2021г. била командирована в
Посолството на Република България в Лондон за изпълнение на функциите на
Завеждащ служба „Комуникации”, І-ва категория. На 10.01.2019г. на сайта на
ответника била публикувана статия със заглавие „Арести, педофилия, прикрити
сигнали на граждани заформят скандал в посолството ни в Лондон”, в която било посочена
невярна информация, че ищцата в качеството й на „комуникатор” била изпратена в
посолството в Лондон с единствената цел да укрия в посолството сина си, който
бил арестуван за педофилия няколко
месеца преди това от английските власти в Бирмингам, където бил студент. В
статията се наблягало, че заради този случай ищцата била поставена в зависимост
от местните власти, което било в разрез с протокола на длъжността й; внушавала,
че ищцата е изпратена в Лондон не заради професионалните си качества , а за да
укрие арестувания си син; сочело се невярна информация, че ищцата действа в
комбина с консула Н.К. , с която тероризирали цялото посолство и посещаващите
го български граждани, че съпругът на ищеца се ползва с привилегии от това, че
ищцата е служител в това посолство. Тази статия малко след това била
публикувана почти без редакции и я цитирали други електронни медии и печатни
издания, включително вестник „19 минути” и интернет страницата му. Изнесеното в
статията не отговаряло на истината , синът й П.Е. живеел в Бристол и Глочестър,
не живеел в Бирмингам, не учел там, не бил арестуван за каквото и да е
престъпление. Другият й син Г.Е.живеел и учел във Виена. Публикуваното
засегнало честта и достойнството й,
целяло да внуши, че във връзка с член на семейството й в посолството се случват
„скандални” неща във връзка с „престъпни действия” , наблягало се че
назначението й като „комуникатор” в
посолството е не поради професионалните й качества, само за да прикрие „престъпни
действия” на сина си, насаждало се, че вместо да изпълнява възложените й
задачи, вършело нещо укоримо от морална и професионална гледна точка и така се
позоряло доброто й име. Няколко часа след публикацията й се наложило да
обяснява на колеги, че информацията не е вярна, те го знаели, но въпреки това
посланикът помолил да се направи запитване
за проверката дали синът й , който живее в Англия фигурира в данните на
полицията, това било необходимо защото статията дискредитирала работата на
посолството, това имало негативен отпечатък за нея и сина й пред властите.
Статията променила професионалния,
личния й живот, претърпяла и продължавала да търпи психичен дискомфорт,
негативни емоции, стрес, дълго градения професионализъм и добро име се сринали
само за няколко дни, наясно била че веднага информацията ще бъде сведена до
знанието на дипломатически среди не само в РБ, пресаташета на държавни
институции имали задължение да следят
такива публикации, сайтът на ответника бил много популярен, а и статията била публикувана
с малки редакции и в други електронни медии, отзвукът от същата бил огромен.
Наличието на такава публикация я поставила в неблагоприятно положение,
злепоставило я пред ръководство и колеги, вкл. тези в ДАНС и МВнР, в
дипломатическите среди като цяло, обезсмислили се години упорит труд за
формиране на благоприятна представа в тези среди, сред които се ползвала с
безупречен имидж и поведение, не можело да продължи да работи в посолството в
Лондон, част от колегите й се отдръпнали, започнали да я избягват, поставило в
риск работата й. Много роднини, приятели, познати, а и повечето колеги рязко се
отдръпнали от нея и семейството й, не желаели да общуват с тях, гледали ги с
укор, недоверие и неодобрение , отбягвали покани за срещи, особено ако ще присъства
сина й Пламен, не можела да понесе мисълта че на сина й приписали че е
„педофил”. Ищцата станала затворена и изолирана, претърпяла негативи за
здравето, емоционалното състояние, социалния живот, положението й в обществото,
справедливото обезщетение на претърпените вреди било 10 000лв. Практика на
ответника било да публикува статии без
посочен автор. Претендирала е разноски.
Ответникът”И.а.Б.”ЕООД,
ЕИК *******в предоставения срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че
не бил възложил написването на статията, тя не била написана от автор или
служител, който работи за него. Статията не сочела автор, била написана
непрофесионално, статията не сочела точното име на ищеца, нито това на сина й и
на съпруга й. Дългогодишната му практика била да се проверяват материалите ,
още повече тези, касаещи наше посолство в чужбина, които с неистинност
злепоставят държавата ни и международните ни интереси, никога не били писали за
посолството в Лондон. Авторите на тази статия очевидно били лица, свързани
с ищцата, а не ответника. Многократно
имали пробиви и качване на чужди материали на сайта от външни лица, за което
били сезирали компетентни органи. В случая не били разбрали да има такъв пробив
и затова не били реагирали, не знаели че има такъв материал и че други медии се
позовали на него, ищцата също не ги била уведомила и затова не били дали
възможност за опровержение.
По делото са приети неоспорени от страните Заповед № К-127/22.05.2017г., Заповед № К-82/26.02.2019г. на заместник
министър на външните работи, молба от ищеца от 11.02.2019г. до Министъра на
външните работи, съгласно които , формуляр за оценка от 14.01.2019г., съгласно
които за времето от 15.06.2017г. до 14.06.2021г. ищцата е била командирована в
Посолството на Република България в Лондон за изпълнение на функциите на
Завеждащ служба „Комуникации”, І-ва категория, оценката й за работа към 14.01.2019г. е била възможно най-високата - „изключително
изпълнение”, на 11.02.2019г. ищцата е поискала да бъде предсрочно прекратена
командировката считано от 11.03.2019г. й поради драстично влошени
взаимоотношения в посолството в Лондон, които рефлектират върху нея и
семейството й след излязла публикация в редица български сайтове, върху молбата
е изписан ръкописен текст с дата 11.02.2019г.
„Г-жо Е., моля за преосмисляне на
решението предвид необходимост от изясняване на ситуацията и трудния период в
момента в посолството на България”, на 26.02.2019г. е издадена заповед , с
която молбата на ищеца е удовлетворена и командировката й е прекратена считано
от 11.03.2019г.
Приети са неоспорени от страните удостоверения за
раждане издадени от Община Стара Загора, удостоверение за родствени връзки,
издадено от СО, район Витоша, съгласно които ищцата има синове П.П.Е.и Г.П.Е.,
съпругът й е П.Г.Е..
Приети са неоспорени от страните писмо от
05.03.2019г., от Служба за разкриване на
данни за съдимост и забрана за наемане на работа, Обединено Кралство, ,
удостоверение от Университет Абърсуит, извлечения от регистър и от П.Д.”ООД,
условия по трудов договор, съгласно които П.Е. се обучавал в Университет
Абърсуит и на 10.07.2013г. му е
присъдена степента „бакалавър на науките по компютърна графика, визия и игри”,
през периода 2015г.-февруари 2017г. е работел в Зукен”ООД Бристол, на
05.03.2017г. е сключил договор за работа с Ривър Маркетинг „ООД с място на
работа в Глочестър, , на 27.11.2017г. е сключил договор за наем за жилище в
Глочестър, към 05.03.2019г. няма регистрирани данни в полицията за осъждания, санкции, порицания
и предупреждения.
Приети са неоспорени от страните справка от регистър
за съдимост издадено от Полицейско управление
във Виена, уверение за записване,
потвърждение за регистрация, съгласно които към 17.12.2018г. за Г.Е.в регистъра за съдимост на Република
Австрия няма вписано осъждане, той е записан на 19.05.2016г. за обучение в Специализирано висше училище БФИ Виена .
По делото не се спори, а и от приетите по делото неоспорени от страните извлечения
от сайт www.blitz.bg, собственост на ответника на
10.01.2019г. е публикуван материал без посочен автор със заглавие „Арести, педофилия, прикрити
сигнали на граждани заформят скандал в посолството ни в Лондон”, в която е посочено: „Скандал тресе
българското посолство в Лондон. Комуникаторът на посолството Н.Е. укрива в институцията сина си, който е арестуван за
педофилия от английските власти и е държан в арест. Месеци преди Е. да бъде
изпратена на мандат в английската столица, младежът е задържан от полицията в
Бирмингам, където е студент. Арестът е надлежно прикрит и тя се озовава в
Лондон. По протокол комуникаторите са най-пазените хора от всяко посолство и не
трябва да имат абсолютно никакво зависимости от местните власти и дори досег с
тях, но явно случаят не е такъв ...
Служителката действа в комбина с консулката Н.К., с която чрез заплахи
тероризират цялото посолство и българските граждани. Само за изминалата 2018г.
срещу консулката има множество подадени сигнали и свидетелски показания до МВнР от български и чужди
граждани за дискриминация и трудови нарушения, но не им е даден ход с помощта
на зам.министър. Така сигналите се потулват. Друга нередност според запознати
е, че съпругът на Е. по документи се води цялата 2018г. придружаващ я в Лондон
и като такъв получава пари, но всъщност си живее в София, което лесно може да
се провери от ДОНС и МВР”.
Прието са приети неоспорени от страните стр. 1,2 от
вестник „19 минути”, извлечение от сайта на този вестник, съгласно които на
13.01.2019г. в сайта, и на 15.01.2019г.
във вестника е публикуван материал със заглавие „ Мегаскандал в мисията
ни в Лондон” с подзаглавие във вестника „Използват консулството за укриване на
педофил” и в нея е посочено, че Блиц е съобщил, че „.... Комуникаторът на посолството ти в
Лондон Н.Е. укрива в институцията сина
си, който е арестуван за педофилия от английските власти и е държан в арест.
Месеци преди Е. да бъде изпратена на мандат в английската столица, младежът е
задържан от полицията в Бирмингам, където е студент.
Приети са извлечения от сайт на „Крос”, на BG-Voice.info
, на Plovdivnews.bg, на Slava.bg,
Novini247, Politikata.net, E-novinar.com съгласно които в тези сайтове след публикуване на
процесната статия са публикувани материали със заглавия и съдържание което по
същество съдържа информацията на процесната статия, като Slava.bg, Novini247 са посочили
за източник Блиц.
По делото са
приети неоспорен от страните извлечения
от сайт www.blitz.bg, съгласно които на 01.09.2017г. и
на 28.12.2018г., на 07.01.2019г., на
09.09.2019г., на 05.02.2020г. са публикувани материали без посочен
автор.
По делото са
приети неоспорен от страните извлечения
от сайт www.blitz.bg, стр. От в. Телеграф, съгласно
които на 30.07.2019г. на сайта е публикувана информация, че хакери са се
опитали да премахнат статия от сайта, на 11.12.2016г. е публикуван материал във
в.Телеграф, съгласно който „......Блиц бе хакната на няколко пъти вчера ...”.
Разпитан по делото св.
А.М.е заявил, че познава ищцата от 10 години покрай сина й П.Е., който учел
в университет в Уелс, след това работели на едно и също място и живеели в един
и същ град – Глостър. Синът на ищеца му бил казал за публикацията малко
след те заедно с майка му и още един
приятел изкарали Нова година 2018г срещу 2019г. в Лондон. Синът на ищеца не дошъл
на работа малко след нова и година и по-късно разказал на свидетеля за статията
и че както той, така и майка му били много разстроени, притеснявал се за
работата си, момиче с което започнал да излиза се отдръпнало от него. Знаел, че ищцата работи в посолството в
Англия, посещавал я бил там след статията ищцата решила да напусне по морални
съображения Заявил е, че прочел статията и не й повярвал, след връщането му в
България колеги от университета, които отдавна не били виждали Пламен,
разпитвали свидетеля за това дали е
вярно написаното и свидетелят обяснявал, че не е вярно. Посочил е , че през юли
2019г. се върнал в България за постоянно , не бил виждал ищцата от Нова
година, при срещата видял, че е много смачкана с изпити очи, непрекъснато
под напрежение, разтреперан глас, много свита, много затворена, седи мълчи през повечето време и гледа в пространството.
Преди това била весела, шеговита, смеела се, но казала че оттогава се чувства
много зле, сънува някакви неща и не обича да й казват Н., защото така е
посочена в статията и се разстройва от
това. Заявил е, че майка му и ищцата се познавали,майка му не знаела за
статията и когато се обадила на ищцата за да се видят ищцата посочила, че иска
да се видят в дома на някоя от тях, не искала да излиза и някой да я види, да я
познае и да задава въпроси. В последствие майката на свидетеля разбрала за
статията, знаела, че не е вярно написаното, но доколкото свидетелят разбрал
първоначално други познати, главно съседи, но също й роднини, сестрата на ищцата, са
повярвали на написаното и се отдръпнали от тях, това създавало напрежение в
мястото, където живеели.
Разпитан по делото св. Е.Д.е заявила, че познава ищцата от 26г.
покрай децата, били съседи и са семейни приятели. Посочила е, че за статията
научила от в. „19 минути”, било след 10.01.2019г., изумило се цялото й
семейство от написаното, защото ги познавали, били потресени, обадила се на
ищцата, която звучала притеснено, по-късно през март 2019г. се видели семейно в
България. Знаела че ищцата работи в посолството в Лондон, не знаела на каква
длъжност, ищцата се върнала в България
през март 2019г. заради написаното в статията срещу ищцата и сина й. При
срещата през март 2019г. не познала ищцата, била друг човек-посърнала, отслабнала,
вглъбена в себе си, това не била тя – честна и трудолюбива. Свидетелят тогава
предложила на ищцата да я заведе в клиниката , в която работи, за да я прегледа
невролог, но ищцата отказала.
Коментирали със съседите дали написаното е вярно, свидетелят отричала
верността му. Свидетелят била изумена от сестрата на ищцата , защото при среща
не могла да каже нищо за ищцата. Свидетелят предполагала, че сестрата на ищцата
се била отдръпнала във връзка със
статията., съседите и сестра й все още коментирали статията. В момента ищцата приемала
хапчета, не спяла, не се хранела. Ищцата й казала, че си е тръгнала от Лондон,
защото колегите й се държали лошо с нея.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и с
чл. 86 от ЗЗД .
При този иск
в тежест на ищеца е да установи отговорност на ответника спрямо ищеца по смисъла на чл. 49 и чл. 45 и сл. от ЗЗД, а
именно противоправно поведение на трето лице, на което ответникът е възложил
работа, в следствие на което, са настъпили вреди за ищеца, обстоятелства, които
да обосноват извод, че справедливо обезщетение да вреди е в размер на процесна
сума, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Ответникът
при така депозиран отговор следва да докаже по делото, че публикувана
информация е била вярна, че е била проверена в съответствие с изисквания, че проведено поведение е добросъвестно.
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна отговорност. Това е специално уредена от
законодателя гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди действия, която се
носи от възложителя на работата за вреди, настъпили при или по повод на
извършване на определена възложена работа.
В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само вината се
презумира от закона. Ищецът следва да
установи по делото при условия на пълно и главни доказване както конкретно
поведение на ІІІ-то лице, на което ответник е възложил работа,
противоправността на същото, претърпените вреди, но и обстоятелството, че
поведението на това ІІІ-то лице е
решаващо за настъпване на вредите, тоест че то е вътрешно необходимо свързано с резултата.
Такава връзка между поведението и резултата ще е налице тогава, когато вредата
закономерно произтича от деянието, а не е случайно свързана с него. Всяко
действие или бездействие, което е в нарушение на обществения порядък е
противоправно, като деецът може да носи за същото административна, наказателна
или дисциплинарна отговорност, които се носят наред с гражданската такава. Деликтната
отговорност по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД се ангажира за увреждащо спрямо ищеца
поведение. Тя е защита на субективно право на ищеца и правнозначими негови
интереси.
Отговорност
за вреди от изнесена от журналист
информация, е основание за ангажиране отговорността на издателя на изданието по
реда на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността се носи от издателя на изданието, както
при известен автор на изнесената информация, така и при неизвестен
такъв. Издателят на изданието носи отговорност за верността на написаното,
както и за това, че то е резултат от добросъвестно журналистическо разследване.
Свободата на словото се разпростира до пределите, след които вече засяга други
конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на други граждани. (В
този смисъл Решение № 147/18.03.2011г. по гр.д.№ 1640/2010г. на ВКС, ІV-то
Г.О.; Решение № 404/13.07.2010г. по гр.д.№ 907/2009г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК). На проверка на истинност подлежат
фактическите твърдения, те могат да доведат до ангажиране на отговорността на
автора им, съответно на издателя по реда
на чл. 49 от ЗЗД. Мненията и оценките не подлежат на проверка за вярност – те
могат да доведат до отговорност по чл. 45 съответно по чл. 49 от ЗЗД, само ако
представляват обида. (В този смисъл Решение № 85/23.03.2012г. по гр.д.№
1486/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
По делото не се спори, а и се
установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 10.01.2019г. на сайт www.blitz.bg е публикуван материал без посочен
автор със заглавие „Арести, педофилия,
прикрити сигнали на граждани заформят скандал в посолството ни в Лондон”, в която е посочено: „Скандал тресе българското
посолство в Лондон. Комуникаторът на посолството Н.Е. укрива в институцията сина си, който е арестуван за
педофилия от английските власти и е държан в арест. Месеци преди Е. да бъде
изпратена на мандат в английската столица, младежът е задържан от полицията в
Бирмингам, където е студент. Арестът е надлежно прикрит и тя се озовава в
Лондон. По протокол комуникаторите са най-пазените хора от всяко посолство и не
трябва да имат абсолютно никакво зависимости от местните власти и дори досег с
тях, но явно случаят не е такъв ...
Служителката действа в комбина с консулката Н.К., с която чрез заплахи
тероризират цялото посолство и българските граждани. Само за изминалата 2018г.
срещу консулката има множество подадени сигнали и свидетелски показания до МВнР от български и чужди
граждани за дискриминация и трудови нарушения, но не им е даден ход с помощта
на зам.министър. Така сигналите се потулват. Друга нередност според запознати
е, че съпругът на Е. по документи се води цялата 2018г. придружаващ я в Лондон
и като такъв получава пари, но всъщност си живее в София, което лесно може да
се провери от ДОНС и МВР”. Не се спори по делото, а и се установява от приетите
по делото писмени доказателства, че тази информация е била разпространена след
това от други интернет-сайтове, както и от в. „19 минути”, позовал се на
информация от ответника по исковете.
По делото не
се спори, че ответникът към 10.01.2019г.
, а и към момента е собственик на сайт www.blitz.bg, поради което и за вреди от
изнесена в този сайт информация,
резултат от деликтно поведение на лица, на които е възложил работа, отговорността на ответника
може да се ангажира. Без значение по делото е, че статията не сочи автор и кой
е този автор по делото не е установено.
Подробни съображения за този извод съдът изложи по-горе. Следва да се посочи,
че приетите по делото извлечения от сайта с дати 01.09.2017г. и на
28.12.2018г., на 07.01.2019г., на
09.09.2019г., на 05.02.2020г установяват, че публикуването на материали
на този сайт без посочен автор не е изолиран случай, което е допълнителен
довод, че това не е основание да се освободи ответника от отговорност за вреди
от процесната публикация. Неоснователни са твърденията на въззивника, че този сайт е бил манипулиран и публикуването
на материала не била негова отговорност.
В тежест на ответника е било да ангажира доказателства за тези
обстоятелства, но това не е направено по
делото. Приетите по делото извлечения от сайта на ответника и страница от в. Телеграф” сочат дати,
различни от тази на процесната публикация- 10.01.2019г., те не визират
процесния случай, а и те не са от естество да установят тези твърдения на
ответника по исковете. Това е така, защото тези материали възпроизвеждат твърдения
на ответника , които са за изгодни за него обстоятелства и като при липса на
други доказателства в тяхна подкрепа, то те са лишени от доказателствена стойност за това
обстоятелство.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е
лицето, за което е изнесена информация в тази статия. В статията са посочени
две имена на ищеца, длъжността и макар и непрецизно формулирана - „комуникатор”
в посолството на РБългария в Лондон и това е достатъчно, за да се приеме за
установено, че материалът сочи ищцата и членовете на нейното семейство – син и
съпруг. Действително, собственото име на ищеца е изписано умалително - Н., но
фамилното име на ищцата е специфично – Е., то е изписано в материала изцяло, не
се твърди и не се установява да има друго лице с такива имена работещо в
посолството в Лондон, поради което и съдът приема за установено по несъмнен
начин, че посочената в материала Н.Е. е ищцата. В подкрепа на извода на съда е
установеното по делото от приети заповеди, че
от 15.06.2017г. до 10.03.2019г. ищцата е била командирована в Посолството
на Република България в Лондон за изпълнение на функциите на Завеждащ служба
„Комуникации”, І-ва категория, а в статията е посочена длъжността на лицето, за
което се отнася като „комуникатор”. Съдът приема за установено и че в процесния
материал има твърдения и за съпруга и един от синовете на ищцата. Действително,
в материала не са посочени имената им, но те са обозначени чрез посочване на
родствените им връзки с тях. По делото
се установи, че единият син на ищцата учи и живее във Виена, а другият й син – П.Е.
, е учил в Англия и живее и работи в Англия, поради което и с оглед на
посоченото в статията, че синът на ищцата е бил студент в Англия, то съдът
приема за установено че статията сочи синът на ищцата П.Е..
Съдът
приема, че процесната публикация съдържа твърдения за факти от действителността
– че ищцата укрива в посолството на Република България сина
си; че той е арестуван за педофилия от
английските власти и е държан в арест; че месеци преди ищцата да бъде изпратена на мандат в
английската столица, синът и е задържан
от полицията в Бирмингам; че арестът е надлежно прикрит и ищцата се озовава в
Лондон; че по протокол комуникаторите не трябва да имат зависимости от местните
власти и досег с тях, но случаят не е
такъв; че ищцата действа в комбина с консулката Н.К., с която чрез заплахи
тероризират цялото посолство и българските граждани; че съпругът на ищцата по документи се води цялата 2018г.
придружаващ я в Лондон и като такъв получава пари, но всъщност си живее в
София. За тях има изрични изявления в
статията. Тези твърдения за факти в частта за извършени от ищцата нарушения и
престъпления съдът приема, че са от естество да злепоставят ищеца. Това е така,
защото провеждане на такова поведение е морално укоримо и изводи на районния
съд в този смисъл са правилни. За тези изводи във въззивното производство не са
въведени оплаквания при обосноваването
им районният съд не е допуснал нарушение на императивна норма.
По делото не
са ангажирани доказателства за верността на изнесените в публикацията злепоставящи
ищцата факти, нито че оповестяването им е резултат от добросъвестна проверка, а в тежест на
ответника по исковете е било да го направи по делото. Такъв извод не може да се
направи и от самата публикация, поради
което по делото не е установено, че
изнесената информация е вярна. Напротив, представените от ищеца писмени
доказателства-уверения, извлечения, договори, удостоверения, установяват, че
нито един от синовете на ищеца не е бил
арестуван, а и не живеят в Бирмингам, синът на ищеца П.Е. вече не
е студент в Англия, а работи в Глочестър и живее там. При така
установеното съдът приема, че публикация в случая обективира твърдения за
злепоставящи ищеца факти, поради което и съдът приема, че по делото е
установено, че с разпространяването
й е
проведено противоправно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, за което
отговорност носи и ответника-юридическо лице като собственик на сайта.
Действително, от ответника не може да се очаква при условия на пълно и главно
доказване да установи по делото това поведение на ищеца. Същото не е в рамките
на възможностите му включително и поради обстоятелството, че се касае за
поведение, за установяване на което са нужни време, достъп до информация, до документи
и т.н. В тежест на ответника по исковете обаче е било да ангажира доказателства
по делото, от които да може да се обоснове
извод, че изявленията в публикацията не са голословни, а са подкрепени с
информация, предоставена от компетентни органи или с други доказателства в тази
насока. Такива доказателства съдът приема, че не са ангажирани по делото.
При така
възприето и като съобрази, че твърденията
в публикацията са от естество да
уронят доброто име, честа и достойнството на ищеца, че събраните по делото
гласни доказателства, установяват, че
ищец е претърпял вреди от процесната публикация, то съдът приема, че по делото
е установено виновно противоправно поведение на автора на материала, поради
което и отговорността собственика на
интернет-сайта може да се ангажира реда на чл. 49 от ЗЗД. Действително,
разпитаните по делото свидетели са близки на ищеца, но показанията им не са
опровергани по делото, поради което и няма основание да не се кредитират.
По размера на обезщетението:
Съгласно
разпоредбата на чл. 49 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените
личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и
съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени икономическата
конюнктура, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за
да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира (В този смисъл Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС,
Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС). Обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени
физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от събраните по
делото гласни доказателства, които съдът кредитира като логични,
последователни, резултат от личните впечатления на свидетеля, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства, подкрепени от приетите заповеди за
командировка, за прекратяване на командировката и молба на ищеца от
11.02.2019г., се установява, че ищцата е
работела в Посолството на Република България в Лондон където е била
командирована за изпълнение на функциите на Завеждащ служба „Комуникации”, І-ва
категория, в резултат на процесната публикация са се влошили отношенията й с
колегите и ищцата е поискала да бъде предсрочно прекратена командировката
й, молбата за което била уважена,
въпреки препоръката на ръководителя й да преосмисли решението си, ищцата се е
променила коренно, затворила в себе си, не е искала да се появява на места,
където може да се срещне с познати; колеги, съседи и сестра й коментирали статията и
се отдръпнали от нея, ищцата била под напрежение, изтерзана, спряла да
се храни и да спи, вече не се смеела и шегувала, разстройвала се от обръщението
към нея на умалително име, защото така била наричана в публикацията, към февруари 2020г. /по време на разпита на
свидетелите от районния съд/, състоянието й е било същото, приемала хапчета.
Свидетелите са посочили, че ищцата им е споделила че статията е причината да поиска
да напусне посолството в Лондон, тези показания се подкрепят от приетите по
делото молба от 11.02.2019г. и резолюцията върху нея, формуляр за оценка, обосноваващи извод, че качеството на работа
на ищеца не е било причина за
предсрочното прекратяване на командироването й. Не е установено друга причина
да е довела до предсрочното прекратяване на командироването на ищеца, поради
което и съдът приема, че изразеното в молбата от 11.02.2019г. желание на ищеца
поради влошените отношения с колегите й във връзка със статията са станали
причина за това. При така установеното съдът приема, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, справедливото обезщетение на които е в размер на 8500лв. При определянето на този размер съдът съобрази продължителния период на
търпене на вредите,
социално-икономическите условия в страната към 2019г., социалното положение на
ищеца и заеманата от нея длъжност, че соченото престъпление за което е изнесена
информация, че е бил обвинен сина й е
такова срещу личността и срещу което обществото проявява особено засилена нетърпимост,
че твърденията за поведението на ищеца също представляват престъпление –
укриване на обвиняем от властите, отделно и за нарушения на професионалните й
задължения, както и обстоятелството, че в случая се касае за вреди,
настъпили от накърняване на блага, чиято значимост е преценена от законодателя
като висше благо, закрепено като
такова в Конституцията на Република
България. При
определянето на размера на обезщетението съдът съобрази и разпространението
на
публикацията до широк кръг лица, включително на работно място на
ищеца, сред съседи , познати и роднини. Съдът съобрази и спецификата на изнесените факти – укриване от
властите на лице обвинено в престъпление, както и че
изнесените факти касаят работата на ищеца като завеждащ служба в посолството на
Република България в Лондон, което обосновава извод, че те се отразяват на личните блага на засегнатия с по-висока от обичайната степен. Действително, по делото не е установено
дипломатически представителства на други държави да са реагирали на
публикацията, но достатъчно е потенциалната възможност за същото, за да се
приеме, че публикацията е от естество да доведе до притеснения у ищеца за
професионалното й развитие и за репутацията й на добър професионалист. При така
възприето съдът приема, че няма основание да се приеме, че справедливото обезщетение
на претърпени от ищеца неимуществени вреди, следва да е в размер по-нисък от посочения
по-горе. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за погасяване на тези
вземания, то иск е
основателен до размера от 8500лв. и
решението на районния съд в тази част следва да се потвърди.
Основателен е и иска за лихва върху тази сума от
момента на публикацията. Срещу този извод на районния съд с въззивната жалба не
са въведени конкретни оплаквания, при обосноваване на този извод районният съд
не е допуснал нарушение на императивна норма, поради което и при съобразяване
на разпоредба на чл. 269 от ГПК решение4то на СРС и на тази част следва да се
потвърди.
По
отговорността за разноски по исково дело пред
районния съд:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия сумата от 755лв., представляващи съдебни разноски
за производството пред СГС за възнаграждение за адвокат. Възражението на
въззивника за прекомерност на същото е неоснователно, защото то не надхвърля
минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004г.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 59089/05.03.2020г. по гр.д. № 37873 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 33-ти състав в обжалваната част, с която ”И.а.Б.”ЕООД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. М.С.,*** е осъдено да заплати на Н.П.Е., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. Е.Г.,***, пл. „*******на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и чл. 86 от ЗЗД сумата от 8500лв., ведно със законната лихва от 10.01.2019г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие на неверни и позорящи твърдения, съдържащи се в
статия със заглавие „Арести, педофилия, прикрити сигнали на граждани заформят
скандал в посолството ни в Лондон”, публикувана на 10.01.2019г. в сайт www.blitz.bg, собственост на ”И.а.Б.”ЕООД, ЕИК *******; на основание
на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
1062,50лв. съдебни разноски.
ОСЪЖДА ”И.а.Б.”ЕООД,
ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. М.С.,*** да заплати на
Н.П.Е., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. Е.Г.,***, пл. „*******на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 755лв.
(седемстотин петдесет и пет лева), представляващи съдебни разноски за
производството пред СГС.
Решението може
да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.