№ 19
гр. ***, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на пети февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЖС
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от СЖС Гражданско дело № 20241300100174 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Л. В. И., ЕГН ********** от с. ***, обл.***,
чрез пълномощник адвокат Й. Д. от САК и заявен съдебен адрес: гр. *** срещу ***, вписан
в Търговския Регистър с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** с
предявен иск с правно основание по чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от
КЗ.
Претендира се обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 25500,00
лева (двадесет и пет хиляди и петстотин лева), търпени вследствие на ПТП от 01.01.2024г.,
настъпило в с.***,обл.***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.04.2024г.
до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 01.01.2024 г., около 01:00, в с. ***, обл. ***,
по ул. „***", водачът М. А. управлявал л.а. „***", с peг. № ***. По същото време, но с
посока обратна на посоката на движение на л.а. „***", *** управлявала л.а. „***", с peг. №
***, като заедно с нея в автомобила се превозвали пътниците А И. и ищецът Л. И..
Водачът на л.а. „***", приближавайки участъка от пътя срещу ***, поради движение
със скорост, несъответстваща на условията на пътя и собствените му възможности, загубил
контрол над управлението на автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и
реализирал сблъсък с правомерно движещия се в своята пътна лента л.а. „***", като нанесъл
материални щети по предна и странично-лява част на автомобила, а на ищеца телесни
увреждания.
Твърди, че мястото на инцидента било посетено от екип на ОДМВР - *** и екип на
Спешна Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № ***/***4 г., а по отношение на виновния водач, било взето
1
административно отношение - съставен му е АУАН № *****
Излага, че след ПТП бил откаран в МБАЛ „***" АД - гр. ***. Изпитвал силни болки
в областта на главата и дясно коляно, поради което веднага било приложено
медикаментозно лечение. След изследвания било установено, че в резултат на ПТП е
получил следните травматични увреждания: множество повърхностни травми на главата, с
неуточнена локализация; контузия на дясно коляно; травма на цервикални прешлени, с
последвала радикулопатия. Травматичните увреждания му причинили физически болки,
страдания и ограничения в движенията за период по-дълъг от 30 дни.
Твърди, че на 10.01.2024г. отново потърсил медицинска помощ, поради непоносими
болки в дясна подмишница и дясна ръка. Сочи, че имал силни болки и затруднени движения
в тази област, а пръстите на дясната ръка били изтръпнали. След преглед, било установено
наличието на радикулопатия, развита вследствие претърпяното ПТП. Назначена била
медикаментозна терапия.
Излага, че въпреки проведеното медикаментозно лечение няма подобрение в
здравословното му състояние. В областта на травмите изпитвал силни болки. Имал силно
главоболие и замаяност. Продължава да усеща слабост, болки и изтръпване в десния горен
крайник, а движенията в областта били силно ограничени и болезнени. Имал периодични
болки и в дясното коляно.
Твърди, че имал затруднения в ежедневието и бита. Разчитал на чуждя помощ.
Излага, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. „***", с peг. № ***
няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради
което ответното дружество било легитимирано да отговаря по предявената претенция.
Поддържа, че по повод инцидента отправил до ответника искане от 02.02.2024 г. с
претенция за изплащане на обезщетение за търпените неимуществени вреди. С писмо изх. №
24-01- 53/09.02.2024 г., от *** поискали да представи допълнителни документи, с които не
разполага. С писмо, изх. № 24-01-53/30.04.2024 г. ответникът отказал изплащане на
обезщетение.
Счита, че сума в размер на 25 500,00 лв., би успяла до някаква степен за обезщети
търпените от него, вследствие на ПТП, неимуществени вреди.
Излага, че с оглед разпоредбата на чл.496 от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ във връзка
с чл.84, ал. 3 от ЗЗД ответникът дължи и лихва за забава от датата на постановения
отказ/изтичането на 3-месечния срок от предявяване на доброволната претенция, до датата
на плащането на обезщетението.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка, по която да бъде изплатено
определеното обезщетение, специална банкова сметка по смисъла на чл. 39 от Закона за
адвокатурата, открита в „Централна кооперативна банка" АД, с титуляр адвокат Й. Д..
Иска се от Съда да осъди ответника ***, да му заплати сумата от 25 500,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от
01.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.04.2024 г. - датата на
2
постановения отказ от страна на ответника до окончателно заплащане на обезщетението.
Претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение за производството на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът *** с БУЛСТАТ: *** /***/ е
подал отговор на ИМ, с който по същество оспорва предявения иск за неимуществени вреди
по основание и размер.
Оспорва всички наведени твърдения в исковата молба: наличието на противоправно
и виновно поведение на сочения за виновен водача на лекия автомобил; липсват
доказателства за механизма на ПТП и поведението на участниците непосредствено преди и
по време на инцидента; причинно-следствената връзка между твърдените от ищеца вреди и
поведение на сочения за делинквент водач ; твръдените вреди да са в резултат на ПТП.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като завишен,
недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Сочи, че за твърдяното ПТП липсва Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Признава, че ищецът е отправил искане пред ***в връзка с процесното ПТП и е
образувана претенция от 02.02.2024г. *** уведомили ищеца, че следва да представят
доказателства, установяващи наличието на хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса
за застраховането, което не бил сторил.
Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултата – сочените
травматични увреждания от страна на ищеца, като твърди, че същият е пътувал в
увреденото МПС без поставен предпазен колан.
Твърди, че поради неоснователност на главния иск неоснователен е и акцесорния иск
за лихвата.
Оспорва началния момент на законната лихва. Счита, че *** би изпаднал в забава от
датата на завеждане на исковата молба в съда. В тази насока посочва, че на основание
чл.558, ал.7 от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по
претенцията на увреденото лице. В случая *** бил поставен в обективната невъзможност да
се произнесе по предявените претенции, поради непредставяне на исканите доказателства от
ищеца.
Иска от съда да отхвърли предявените искове. Прави доказателствени искания. Иска
присъждане на разноски по производството, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за отговор на ИМ ответникът *** молба вх.№2218/17.07.2024г. е поискал на
осн. чл.219, ал.1 ГПК привличането на трето лице – помагач на страната на *** посочения от
ищеца за виновен водач за процесното ПТП, М. Р. А. ЕГН ********** от с.***, ул.“***,
обл.***.
На осн. чл.219, ал.3 ГПК *** е предявил обратен иск срещу М. Р. А. ЕГН **********
3
от с.***, обл.*** с искане ответникът по обратния иск да бъде осъден за сумата от 25 500
лева, за причинените от него неимуществени вреди, представляващи присъденото от
настоящия състав обезщетение за претърпени от Л. В. И. за неимуществени вреди
вследствие от процесния инцидент, ведно с лихви върху присъдените обезщетения и
направените от *** деловодни разноски.
С определение №354/19.07.2024г., постановено по настоящото дело, е привлечен, като
трето лице-помагач М. Р. А. ЕГН ********** от с.***, ул.“***, обл.*** на страната на
ответника ***.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба /становище/
от М. Р. А. ЕГН ********** – трето лице-помагач на страната на ответника с който по
същество оспорва предявения иск по основание и размер, като поддържа наведените ***
оспорвания.
Оспорва твърдението транспортния инцидент да е настъпил по негова вина. Признава
факта, че му е съставен АУАН серия СА №1 ***, а в последствие е издадено и НП №***,
което не било влязло в законна сила, поради обжалването му по съдебен ред, за което било
образувано АНД №***/2024г. по описа на РС - ***.
Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Иска присъждане на разноски
по производството.
С определение от 16.10.2024г., постановено в отрито съдебно заседание по дело,
производството по делото е спряно при условията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване
на производството по АНД №***/2024г. по описа на РС - ***.
С определение №3/03.01.2025г., постановено в закрито заседание, производството по
делото е възобновено.
С определение №7/06.01.2025г., постановено по настоящото дело, съдът не е приел за
съвместно разглеждане по делото предявения обратен иск от ***-*** срещу М. Р. А. ЕГН
**********, привлечен като третото лице – помагач на страната на ответника ***, за сумата
в размер на 25 500лв. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
*** окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
С доклада по делото по чл.146 ГПК съдът е приел за установени и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: Настъпване на ПТП на 01.01.2024г. около 01:00часа в
с.***, обл.*** с участието на л.а.„***“ и л.а. “Б***“. Лекият автомобил марка:“Б***“ не е
имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът е спазил разпоредбата на чл.558, ал.5 във вр. с чл.380 КЗ. Видно от искане
вх.№24-01-53/ 02.02.2024г. ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред *** С писмо
изх.№24-01-53/09.02.2024г. *** поискал от ищеца предоставянето на допълнителни
документи – констативен протокол с пострадали лица, доказателства за образувано ДП,
4
влязъл в сила акт на компетентен орган срещу сочения за виновен водач, банкова сметка на
ищеца. С писмо изх.№24-01-53/30.04.2024г. *** отказал изплащане на обезщетение.
По делото е приложен протокол за ПТП №***/***4г., съставен от *** -
мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-***, за настъпило на
01.01.2024г. в 01:00ч. в с. *** по ул. „***“, срещу дом №43 ПТП между следните участници:
за участник №1: л.а. „***", с peг. № ***, собственост на *** и управляван от водача М. Р.
А..Отбелязано е, че за посоченото МПС няма застраховка „Гражданска отговорност“, и че
автомобилът е с деформации в предната част на МПС.
За участник №2 : л.а. „***", с peг. № ***, собственост на Л. В. И., управляван от ***.
Посочено е че за автомобила има застраховка ГО в ЗК“Лев Инс“АД, както и че автомобилът
е с деформация в предна и странична лява част на МПС.
В частта обстоятелства, причини и условия за ПТП е посочено, че: Участник 1 –
водача на л.а. с peг. № *** М. Р. А. навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал
насрещно движещия се участник №2- л.а. „***", с per. № ***, управляван от ***, вследствие
на което е настъпило ПТП с материални щети по автомобилите. Отразено е, че протоколът е
съставен след извършена проверка на ДЗ с рег.№ 953р 14/02.01.2024г. Видно от протокола
съставителят Т е посетил мястото на ПТП. Отразено е, че спрямо участник №1-М. Р. А. е
взето административно отношение и е съставен АКТ с №1118270, без посочена дата.
Протоколът е подписан от съставителя- Т.Т и участник №2 - Т И.а. Липсва подпис на
участник №1.
От приложеното по делото Решение №459/02.12.2024г., постановено по АНД
***/2024г. на РС – ***, влязло в сила на 27.12.2024г., се установява, че съдът е отменил
Наказателно постановление № 24-0953-000226/18.03.2024г. на началник сектор „ПП“ към
ОДМВР-***, с което на жалбоподателя М. Р. А., ЕГН:**********, от с.***, обл.*** на
основание 179, ал.2 във вр. с ал.1,т.5,пр.5-то от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 лева и на основание чл. 175, ал.1,т.5 от ЗДвП -„ГЛОБА“
в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
От мотивите на решението се установява, че отмененото наказателно постановление е
съставено въз основа на АУАН фабр.№1118270/***4г. , същият АУАН отразен в приложения
по настоящото дело протокол за ПТП №***/***4г. Възпроизведено е съдържанието на
АУАН, като е посочено, че е съставени на М. Р. А. за това, че на ***4г. в 01,33ч. в с.***, ул.
***, с посока на движение от гр. *** към гр. ***, управлява лек автомобил *** с
регистрационен номер ***, собственост на *** ЕГН: **********, като пред *** на ул. ***
навлиза в лентата за насрещно движение и блъска насрещно движещият се лек автомобил
„***“ с регистрационен № ***, отклонява се по посоката си на движение й излиза извън
пътното платно. Настъпва ПТП с материални щети по автомобилите: водача А. нарушава
задълженията си като участник в ПТП, като изоставя автомобила на местопроизшествието и
напуска, не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП и не уведомява
5
компетентните служби на МВР, поради което не е тестван за употреба на алкохол с
техническо средство. АУАН е съставен след извършена проверка по ДЗ с рег.№ 953р
14/02.01.2024г. и в условието на чл.188, ал.1 от ЗДВП.
Посочено е, че в обстоятелствената част на наказателното постановление се
възпроизвежда фактическата обстановка от АУАН.
За да отмени наказателното постановление РС-*** е приел, че по делото липсвали
каквито и да било доказателства, които да установяват водачът на автомобила при
настъпване на процесното ПТП.
В АУАН и в НП били допуснати съществени процесуални нарушения, като съдът
констатирал, че в двата акта били посочени различни дати и часове.
Следователно при тези данни съдът приема,че не е установено по делото, че при
настъпване на процесното ПТП на 01.01.2024г. около 01:00ч. в с. ***, обл.*** на ул. „***“,
срещу дом №43 М. Р. А., ЕГН:********** да е управлявал л.а. „***", с peг. № ***.
По делото е назначена и приета съдебна-автотехническа експертиза /САТЕ/,
неоспорена от страните, която съдът кредитира, като компетентно изготвени и обоснована с
доказателствения материал по делото.
От заключението на САТЕ се установява, че прецесното ПТП е настъпило на
01.01.2024 г., около 01:00, през тъмната част на денонощието, в населено място, на
изкуствено осветление и мокра пътна настилка, в с. ***, обл. ***, по ул. „***”, водачът на
лек автомобил „***" с peг. № *** управлявал със скорост от около 50 км/час с посока на
движение от с. *** към с. ***, при ограничение на скоростта за пътния участък от 30км/ч,
сигнализирано с пътен знак В 26.
По същото време, по същата улица, но в обратна посока се движи лек автомобил
„***” с peг. № *** управляван от ***, като заедно с нея в автомобила пътували А И. и Л. И..
В един момент, навлизайки в участък от пътя, намиращ се срещу ***, водачът на л.а.
„***" с peг. № ***, вероятно поради движение с несъобразена с пътните условия скорост,
губи контрол над управлението на автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и
реализира сблъсък с правомерно движещия се в своята пътна лента л.а. „***" с peг. № ***,
като нанася значителни материални щети по предна и лявата странична част на автомобила
и травматични увреждания на возещия се в автомобила Л. И..
Според заключението от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП са
субективните действия на водача на л.а. „***" с peг. № ***, който управлявал с превишена
скорост, над допустимата за пътния участък и е допуснал навлизане в насрещната пътна
лента за движение в непосредствена близост пред правомерно движещия се по нея лек
автомобил „***" с peг. № ***, като с действията си е поставил себе си и водача на другия
автомобил в невъзможност да предотвратят произшествието.
6
Във връзка с установяване на претърпените от пострадалия/ищеца/ телесни
увреждания в хода на делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/,
неоспорена от страните, която съдът цени, като обективна и компетентно изготвена,
кореспондираща с приложените писмени доказателства.
Видно от заключението на СМЕ на Д-р И. К. и от приложените с ИМ писмени
доказателства, е че вследствие на инцидента ищецът/пострадалият Л. И. е получил съчетана
травма глава - долен крайник. Вещото лице посочва, че травмите са с характер на бордна
травма. Получените увреждания са в причинно-следствена връзка с ПТП. На ищеца е
причинено временно разстройство на здравето не опасно за живота, болки и страдания.
Приложеното лечение се е състояло от обезболяващи, адекватно на състоянието му със срок
до 30 дни. Ищецът се е възстановил от получените при ПТП увреждания.
Вещото лице посочва в хронологичен порядък лечението при ищеца, съобразно
писмените доказателства по делото: Първоначална диагностика и първа помощ му е била
оказана в Спешен Център на МБАЛ ***. При постъпването се оплакал от болки в главата и
дясното коляно. От обективното състояние при прегледа - добро общо състояние, не е губел
съзнание, има ясен спомен за случилото се, контузионни рани по главата, без отоци на долни
крайници. На направените образни изследвания на череп, шийни прешлени и дясно коляно -
не се отчитат изменения. Извършени са лабораторни параклинични изследвания без
изменения. Изписана е рецепта. На 08.01.24 е посетил ОПЛ с назначено обезболяващо
Диклоневровит. На 10.01.24 е посетил специалист невролог с оплаквания от болки и
изтръпвания на пръсти на десния горен крайник. При прегледа е установено хипестезия по
С7-8 в дясно. Към терапията е добавено обезболяващо средство. Вещото лице в съдебно
заседание посочва, че това заболяване при ищеца се е появило десет дни след злополуката.
Радикулопатия означава засягане на нервно коренче, което излиза от 7-8-ми шиен прешлен и
инервира горния крайник, характеризира се с изтръпвания на ръката и болезненост по хода
на нерва. При направените на ищеца образни изследвания в деня на злополуката не са
установени такива симптоми, но изказва предположение, че е възможно да е в причинна
връзка между травмата и появата на радикулопатия. Вещото лице посочва, че при ищеца не
се отчита друга патология.
При разпита в съдебно заседание вещото лице изказва предположение, че съчетаната
травма глава-долен крайник при ищеца не би се получила в този мащаб, ако същият в
условията на ПТП е бил с предпазен колан.
За претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелката ***. Свидетелката заявява, че с ищеца са във фактическо
съжителство. След настъпване на ПТП ищецът изпитвал силни болки в главата и левия
крак, като от лявата страна на главата имало кръвотечение. Двамата били прегледани в
спешен център в гр.*** и насочени за домашно лечение. Лекували се и двамата у дома. След
ПТП ищецът изпитвал силни били в главата и врата. По отношение на уврежданията в крака
свидетелката сочи, че ищецът изпитвал болки при ходене, но най-вече при ставане и сядане.
7
За овладяване на болките в главата и крака ищецът се нуждаел и от повече почивка. След
няколко дни ищецът се оплакал, че лявата ръка го стягала, за което посетили лекар-невролог.
След прегледа при невролог било установено, че е засегнат нерв, за което на ищеца била
предписана медикаментозна терапия. Препоръчали и физиотерапия, каквато ищецът не
извършил. Около един месец изпитвал силни болки от уврежданията. И понастоящем
/свидетелката има предвид към датата на съдебното заседание -16.10.2024г./ ищецът
изпитвал болки в главата и крайниците, но не толкова често колкото преди. След ПТП имал
затруднени движения. Не можел да се обслужва и справят с ежедневните си домакински
нужди. Поради влошеното състояние и на свидетелката в ежедневието били обслужвани и
подпомагани от техните родители.
По отношение на настъпване на ПТП свидетелката заявява, че тя е управлявала
автомобила и са се превозвали общо 5 човека – свидетелката, ищецът, родителите на ищеца
и брат му. Ищецът се е превозвал на седалката зад нея, т.е на седалката зад водача-задна лява
седалка. Сочи, че от странична улица излязла на главния път, по който изминала малко
разстояние. Сочи, че след завоя видяла срещу нея фарове. Всичко станало много бързо.
Ищецът й казал да се качи на тротоара. В момента в който тръгнала към тротоара,
отсрещния автомобил се блъснал в автомобила на свидетелката, при което бил отместен на
тротоара. Свидетелката сочи, че избегнали челен удар между двете коли. От сблъсъка
настъпили значителни деформации по автомобила, който управлявала - цялата лява страна
на автомобила била смачкана, вратите не можели да се отворят. Ищецът излязъл от
автомобила през прозореца, а свидетелката била издърпана през предната дясна врата. След
като всички излезли от колата ищецът и баща му отишли да видят кой е в другата кола, но
там вече нямало никой. Хората от другата кола били избягали. Сочи, че ищецът и баща му от
далече видели, че са били двама, които определили като млади хора.
Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка,
същите са последователни и логични и кореспондират на писмените доказателства по
делото.
При тези данни *** достигна до следните изводи:
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
"а" от КЗ.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
Между страните не е спорно, че с искане вх.№24-01-53/ 02.02.2024г. ищецът е
предявил извънсъдебна претенция пред ***за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, съгласно чл.558, ал.5 във вр. с чл.380 КЗ. С писмо изх.№24-01-53/30.04.2024г. ***
отказал изплащане на обезщетение.
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането *** изплаща
обезщетения на увредените лица, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
8
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, когато пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При наличните
безспорни факти следва да бъде установен по делото наличието на фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД обосноваващ възможността ищеца да поиска да му бъде заплатено
обезщетение от ответника.
Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които
следва да бъдат кумулативно установени са деяние от страна на лицето управляващо
автомобил, който няма сключена застраховка "ГО", което е противоправно, настъпила вреда
в патримониума на ищеца, причинна връзка между поведението на причинителя и
резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
По делото страните не спорят, че процесното ПТП е настъпило на 01.01.2024г. около
1:00часа в с.***, обл.*** с участието на л.а.„***“ с рег.№*** и л.а. “Б***“ с рег.№***, като
л.а. “Б***“ с рег.№*** не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ –
обстоятелства приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото по
реда на чл.146 ГПК.
От данните по делото обаче не се установява водача на участвалия в процесното ПТП
л.а. „***", с peг. № ***. С приложеното по делото Решение №459/02.12.2024г., постановено
по АНД ***/2024г. на РС – ***, влязло в сила на 27.12.2024г., съдът е отменил Наказателно
постановление № 24-0953-000226/18.03.2024г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР-***, с
което на М. Р. А., ЕГН:**********, от с.***, обл.*** са наложени административни
наказания във връзка с процесното ПТП.
Ето защо, настоящият състав приема , че не е установено третото лице – помагач на
страната на ответника *** М. Р. А. да е управлявал л.а. “Б***“ с рег.№*** при реализиране
на ПТП настъпило на 01.01.2024г. около 01:00часа в с.***, обл.*** с участието на л.а.„***“ с
рег.№*** и л.а. “Б***“ с рег.№***.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства несъмнено води до извод за
наличието на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД осъществен от неустановен водач,
управлявал л.а. “Б***“ с рег.№*** при настъпване на ПТП. От показанията на свидетелката
Т.И.а се установява, че непосредствено след настъпване на пътния инцидент не е установен
водача на л.а. “Б***“ с рег.№***. Свидетелката посочва, че след инцидента ищецът и баща
му отишли до другия автомобил, но не установили лица в автомобила или около него, а
видели две лица /младежи/ да бягат.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност –
протокол за ПТП №***/***4г., показанията на свид.Т.И.а и заключението на приетата САТЕ,
се установява механизма на ПТП, противоправното поведение и вината на неустановения
водач на л.а.„***" с peг. № ***, а именно, че на 01.01.2024 г., около 01:00, в с. ***, обл. ***,
по ул. „***”, водачът на лек автомобил „***" с peг. № *** управлявал с превишена скорост
9
от около 50 км/час, с посока на движение от с. *** към с. ***, при ограничение на скоростта
за пътния участък от 30км/ч., сигнализирано с пътен знак В26 и в нарушение на чл.21, ал.2
ЗДвП, като не се съобразил и с мократа пътна настилка, в резултат на което загубил контрол
над управлението на автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализира
сблъсък с правомерно движещия се в своята пътна лента л.а. „***" с peг. № ***, управляван
от водача Т И.а и в който автомобил на задна лява седалка се превозвал ищецът, като
пътник.
Настоящият състав напълно споделя извода на вещото лице отразено в заключението
по САТЕ, че процесното ПТП е настъпило вследствие противоправните субективни
действия на водача на л.а. „***" с peг. № ***, който управлявал с превишена скорост над
допустимата за пътния участък и е допуснал навлизане в насрещната пътна лента за
движение пред правомерно движещия се по нея лек автомобил „***" с peг. № ***, като с
действията си е поставил себе си и водача на другия автомобил в невъзможност да
предотвратят произшествието.
Претърпените от ищеца вреди и причинно-следствената връзка между вредите и ПТП
се установяват по безспорен начин от заключението на СМЕ. Вследствие на инцидента
ищецът е получил следните увреждания: травма на главата, контузия на дясно коляно,
радикулопатия на десен горен крайник, като първите две травматични увреждания вещото
лице определя като съчетана травма глава - долен крайник. Радикулопатията на десния горен
крайник се е проявила около 10 дни след ПТП, но съдът приема за доказано, че е в
причинно-следствена връзка с ПТП. Видно от разясненията на вещото лице радикулопатията
означава засягане на нервно коренче, което излиза от 7-8-ми шиен прешлен и инервира
горния крайник, характеризира се с изтръпвания на ръката и болезненост по хода на нерва.
Вещото лице заявява, че това заболяване е възможно да е в причинна връзка с травмата,
следователно и с ПТП. В случая безспорно се установи от показанията на свид.Т.И.а, че
преди пътния инцидент ищецът не е имал оплаквания от болки в дясната ръка, не е бил
диагностициран с това заболяване. За наличието на причинна връзка между проявилата се
радикулопатия при ищеца съдът отчете и следните обстоятелства - мястото на удара и
местоположението на ищеца в автомобила. Видно от протокола за ПТП по лекия автомобил
в който се е превозвал ищецът са настъпили деформации в предна и странична лява част,
като свид. Т.И.а заявява, че цялата лява странична част е била деформирана, а вратите от
лявата страна не можели да се отварят. Ищецът излязъл през прозореца. Следователно при
тези данни е безспорно, че ищецът е понесъл удара, вследствие на който е получил
посочените по-горе травматични увреждания.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е доказан в своето
основание.
По възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е направил
10
възражение за съпричиняване, от страна на ищеца, тъй като същият бил без обезопасителен
предпазен колан в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпИ.
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - напр. решение № 20б/12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г., II на ВКС, решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г.
о. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС
№ 17/1963 г. - т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпИ. вредоносен резултат.
Съдът приема, че от данните по делото не се доказа съпричиняване от страна на
пострадалото лице – ищеца да е бил без поставен обезопасителен колан, доколкото по
делото няма данни лекият автомобил, в който се е превозвал ищеца на задната седалка, да е
бил оборудван с обезопасителни колани. Ето защо настоящият състав не споделя изказаното
от вещото лице по СМЕ предположение, че съчетаната травма глава-долен крайник при
ищеца не би се получила в този мащаб, ако същият в условията на ПТП е бил с предпазен
колан.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът определя в размер на сумата от
11
15 000 лв./петнадесет хиляди лева/.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди на ищеца, настоящият съдебен състав съобрази броя и характера на телесните
увреждания, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания. Съчетаната травма глава-долен десен крайни и радикулопатия на десен горен
крайник са довели до затруднения, нарушения в пълноценното функциониране на долния и
горен десни крайници за период около 30 дни. Ищецът е изпитвал в началото по интензивни
болки и страдания, като във времето постепенно са намалявали. През целия възстановителен
период е приемал обезболяващи и е спазил назначената му медикаментозна терапия. Имал е
нужда от чужда помощ, пролежал е на легло по-голяма част от възстановителния период,
съгласно свидетелските показания на свид.Т.И.а. При определяне на горния размер на
обезщетението съдът съобрази данните от СМЕ, че към момента ищецът е възстановен, а
прогнозата за развитие на здравословното му състояние е добра.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 15 000 лв., поради което и за
тази сума искът ще следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до
претендирания размер от 25 500 лв., като неоснователен.
По отношение на претенция за присъждане на законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 30.04.2024г.- датата на постановения
отказ на ответника *** до окончателно изплащане на сумата, съдът намира за основателна,
поради следните съображения:
Отговорността на ***не е функционално свързана с отговорността на делинквента,
поради което той не дължи заплащането на компенсаторна лихва от деня на увреждането, а
от деня на произнасянето по претенцията или от деня на изтичане срока за това.
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно императивната норма в чл. 558,
ал.1, изр. 2, във връзка с чл. 497 КЗ, съобразно която лихвите за забава на *** се изчисляват
и изплащат при спазване на чл. 49 КЗ, но доколкото в случая е налице изричен отказ на
ответника, обективиран в приложеното писмо изх.№24-01-53/30.04.2024г., същият е
изпаднал в забава именно от тази дата.
Предвид изложените съображения законната лихва върху присъденото обезщетения
за неимуществени вреди следва да се присъди считано от заявената с исковата молба дата -
30.04.2024г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
Съдът констатира, че с Определение №265 от 03.06.2024г. по настоящото дело
ищецът е освободен от внасяне на държавна такса по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част от иска. По делото липсват доказателства за извършени от ищеца разноски и
12
списък по чл.80 ГПК, поради което разноски не му се следват.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 16.10.2024 г. адвокат
*** П.а е осъществила безплатна правна помощ на ищеца, поради което и на основание чл.
38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат *** П.а адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер на 1 500лв./хиляда
и петстотин лева/.
За да определи адвокатското възнаграждение в горния размер съдът съобрази
задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
C438/22, съгласно което съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004
г. на ВАС и следва да откаже прилагането й, вкл. когато присъжда възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗА, тъй като същата нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС.
Последователна е практиката на ВКС с оглед цитираното задължително решение на СЕС, че
посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения. Те не обвързват
съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразяват
материалния интерес, фактическата и/или правна сложност на делото, количеството
извършена работа, предприета в.
За да определи посочения по-горе размер на адвокатското възнаграждение съдът
съобрази размера на уважената част от иска - 15000лв., фактическата и правна сложност на
делото, обема на извършената работа, като положения от адвоката труд следва да се оцени
справедливо, а цитираната наредба е единствено за ориентир в тази насока.
Ответникът е направил разноски в размер на 800 лв. за депозити за вещи лица /САТЕ
и СМЕ/, както и юрисконскултско възнаграждение в размер на 360 лв., определено по реда
на чл. 78, ал.8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
При това положение ответникът е направил общо разноски в размер на 11600 лв., от
която сума ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК разноски в размер на 447,65 лв., съобразно отхвърлената част от иска /10 500
лв./.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд - *** държавна такса в размер на 600.00 лв., съобразно уважената
част от иска.
На основание чл.78, ал.10 ГПК на М. Р. А. - трето лице помагач на страната на
ответника не следва да се присъждат разноски.
13
Водим от горното, *** окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати
на основание чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ на Л. В. И., ЕГН
********** от с. ***, обл.***, със заявен съдебен адрес: гр. ***, *** сумата от 15 000 лева
/петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от травматични увреждания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 01.01.2024 г. в
с.***, обл.***, виновно причинено от водача на л.а. „***“, с рег.№ ***, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 02.05.2024 г. до окончателното издължаване, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лв.
до предявената сума от 25 500лв. /двадесет и пет хиляди и петстотин лева/, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати
на адв. *** П.а, ЕГН **********, с адрес: гр. ***, *** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
сумата в размер на 1 500лв./хиляда и петстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати
по сметка на Окръжен съд-***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 600.00
лв./шестстотин лева/ – държавна такса, върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Л. В. И., ЕГН ********** от с. ***, обл.***, със заявен съдебен адрес: гр.
***, ***, да заплати на ***, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***
сумата в общ размер на 447,65 лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и 65 ст./,
представляваща разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от предявеня иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на М. Р. А. ЕГН ********** от с.***,
ул.“***, обл.***, като трето лице - помагач на страната на ответника *** с БУЛСТАТ ***.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-*** с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
14
Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________
15