№ 11180
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110102205 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца Н. Д. И., ЕГН **********, срещу
**************************, ЕИК *********, иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. първо ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит
********************* № ***********, сключен между страните, а в
условията на евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ,
евентуално трето ЗЗД във вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК за
прогласяване нищожност на клаузата от Раздел VI на договора, предвиждаща
заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги в размер на
600 лв., на клаузата от Раздел VI на договора, предвиждаща ГПР в размер на
48,26 % и на клаузата на чл. 15 от ОУ, определяща съдържанието на
допълнителните услуги.
Ищецът Н. Д. И., ЕГН **********, твърди, че с ответника има сключен
Договор за потребителски кредит „*********************“ №
***********/25.09.2024 г., по силата на който последният, в качеството си на
кредитодател, отпуснал сумата от 600 лв. в полза на ищеца и
кредитополучател по кредита срещу задължението да я върне в срок до
25.08.2025 г. на 11 месечни вноски, при ГПР в размер на 48,26 % и ГЛП в
размер на 40,90 %. В договора било посочено, че ответникът ще предостави на
ищеца незадължителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като се дължало
възнаграждение в размер на 270 лв. за услугата „Фаст“, а за „Флекси“ – 330
лв., платими заедно с месечната вноска. Счита, че процесните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ не били ясно и точно определени в договора. Твърди, че същите са
нищожни, тъй като са неравноправни. Поддържа, че посредством тези клаузи
се цели заобикаляне на закона. Посочва, че предвидените такси са дължими с
1
оглед възможността потребителя да ползва тези услуги. Твърди, че бил
нарушен принципа за еквивалентност на престациите. Ищецът поддържа, че
процесният договор е недействителен, доколкото таксите „Фаст“ и „Флекси“
не били включени в размера на ГПР, поради което последният надхвърлял
законоустановения максимален праг и било налице заобикаляне на закона.
Твърди, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите нрави.
Сочи, че процесните допълнителни услуги били действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, за които било изрично забранено да се
събират такси. Твърди, че процесният договор не съдържал изискуемите
реквизити. Поддържа, че таксите „Фаст“ и „Флекси“ представляват едно
скрито възнаграждение за ползването на заемната сума. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************************, ЕИК
*********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Е. К., с който оспорва
исковата претенция като неоснователна и недоказана. Не оспорва наличието
на облигационно отношение, възникнало по Договор за потребителски кредит
„*********************“ № ***********/25.09.2024 г., по силата на който на
ищеца била отпусната сумата от 600 лв. при описаните в исковата молба
условия. Не оспорва, че възнаграждението за допълнителни услуги не е бил
включен при изчисляване размера на ГПР. Поддържа, че процесният договор е
действителен, не противоречи на императивни материални норми, нито
съдържа неравноправни клаузи. Твърди, че ползването на допълнителните
услуги по кредита не са задължително условие за отпускане на същия. Твърди,
че ищецът не е извършвал никакви плащания по договора за кредит. Моли за
отхвърляне на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо,
второ и трето ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е бил
сключен договор за потребителски кредит с посоченото съдържание;
обстоятелствата, от които произтича, че договорът, респективно оспорените
клаузи са недействителни на посочените основания: поради противоречие със
закона/ поради противоречие с добрите нрави/ заобикаляне на закона. В
тежест на ответника е да установи обстоятелствата, от които произтичат
възраженията му, както и да установи, че сочената като неравноправна клауза
на договора за кредит е индивидуално уговорена / т.е. не е била предварително
изготвена от ответника или дори да е била, то ищецът е имал възможност да я
обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието и/
Между страните е безспорно, че е сключен Договор за потребителски
кредит „*********************“ № ***********/25.09.2024 г., по силата на
който ************************** е отпуснало в заем сумата от 600 лв. в
полза на Н. Д. И.. Допълнителните услуги „Фаст“ на стойност 270 лв.и
„Флекси“ на стойност 330 лв. са платими заедно с месечните вноски по
договора за кредит, но не са били включени при изчисляване на ГПР.
2
Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност,
тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание.
Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според
тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона или
заобикалянето му, към по-леките - липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на
форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените
от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока,
отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите
евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци /в този см.
решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение №
156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от
30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о. и др. /
Процесният Договор за потребителски кредит *********************
№ *********** от 25.09.2024 г. попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има
характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за
него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК. С
него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на потребителски
кредит в размер на 600 лв., за срок от 11 месеца, при лихвен процент в размер
на 0,11 % на ден и годишен лихвен процент в размер на 40,90 %, годишен
процент на разходите в размер на 48,26 %, като е уговорено възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 270 лева и допълнителна
услуга Флекси в размер на 330 лева, като общата дължима сума възлиза на
1325,50 лв. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е
дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Страните са
уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите условия на
Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. В Общите
условия на Договора за кредит е прието в т. 15 „ Допълнителни услуги“, че
кредитополучателят може да избере да не закупи допълнителна услуга или да
закупи една или повече допълнителни услуги към ДПК, като настоящата
точка се отнася само договорите за кредити, по които кредитополучателят е
поискал и избрал да закупи допълнителна услуга. Съгласно т.15.1,
допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане и становище
на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите,
без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от
постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата
на *************************. Съгласно т. 15.2, всеки кредитополучател
пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“ получава
право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на
специфични изисквания посочени в чл. 15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3, свързани с
промяна падежа на вноските, отлагане плащането на определен брой
погасителни вноски или намаляването им. За извършената промяна на
погасителния план, страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от
датата на печат, посочен в анекса.
На първо място при съобразяване на константната съдебна практика
3
следва да бъде разгледан твърдяния порок, обуславящи нищожност на
договора за кредит поради противоречието със закона. Доколкото се касае за
договор за потребителски кредит, то на първо място следва да се разгледат
твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК. Настоящият състав
приема, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси
и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране.
В разглеждания случай, допълнителната услуга „Фаст“ е свързана с
усвояването и управлението на кредита, водещо до съществено и
необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия,
които се възлагат в тежест на потребителя. Що се отнася до услугата
„Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит
предвиждат в чл. 15.2 необходимост от сключване анекс към договора за
кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за
кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно
изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с
отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер
изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на
20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето
защо възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото
кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него
допълнителна услуга.
Видно е, че договореното възнаграждение за двете услуги „Фаст“ и
„Флекси“ е в общ размер на 600 лева, а главницата по договора за кредит е 600
лева, т.е. възнаграждението представлява 100 % от главницата по договора за
кредит. Всъщност, допълнителната услуга „Фаст“ и „Флекси“, дължими
отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит,
представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност
или услуга и е част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран
легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в ГПР. В
случая ГПР не включва разходите за допълнителни такси, начислени от страна
на Кредитора. Невключването на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в
ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д,
ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора. При
включването на посоченото възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и
„Флекси“ към ГПР по договора, последният значително надхвърля законово
регламентирания размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
4
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като двете такси
не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР,
то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.
Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за
кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния
продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а
именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК /в този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г. и др./.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е
уредена в нормата на чл.22 ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит
е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно предявеният иск за нищожност на договора за
потребителски кредит с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на
евентуално релевирани от ищеца основания за нищожност на клаузите за
допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“ от договора за кредит .
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В
тежест на ответника следва да се възложи и заплатената от ищеца държавна
такса в размер от 50 лв.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът
не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение
и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен
ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683
от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение №
350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. Ето защо, като
взе предвид исковете, предмет на настоящото дело, че делото не се отличава с
5
фактическа и правна сложност, исковете са типизирани предвид броя дела,
заведени в СРС с такъв предмет, срочното разглеждане на делото, на оказалия
безплатна правна помощ адвокат следва да бъде определено възнаграждение в
размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Н. Д. И., ЕГН **********, с адрес:
************************************** срещу ответника
**************************, ЕИК *********, с адрес:
************************************************** иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит
********************* № *********** от 25.09.2024 г., сключен между
************************** и Н. Д. И., ЕГН **********, поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА **************************, ЕИК ********* с адрес:
************************************************** да заплати на адв.
М. Д. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 300 лева (триста лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на Н. Д. И. в исковото производство пред
СРС.
ОСЪЖДА **************************, ЕИК ********* с адрес:
************************************************** да заплати в полза
на Н. Д. И., ЕГН ********** , с адрес:
************************************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6