Решение по дело №4924/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 269
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Стояна Илиева Илиева Станева
Дело: 20193110204924
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №269/14.2.2020г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  четиридесет и пети състав

На четиринадесети февруари                                    Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита С.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4924 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „ О.Т.“ ООД ЕИК 148 093 314 със седалище и адрес на управление ***,представлявано от А.О. ,чрез адв.Й.Алексиев, ВАК против НП № 23-0000395/22.07.2019 год. на Началник Областен отдел  АА Варна, с което  за  нарушение на чл. 96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр, на осн. чл.96г, ал.1,предл.2 от ЗАвтПр на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв..

С жалбата се оспорва процесното НП, като се твърди, че същото е   неправилно и незаконосъобразно, като се излагат  аргументи касаещи неправилно определяне дата на нарушението - 04.10.2019г., което обвързват и с индивидуализацията на нарушението и нормата на чл.34 от ЗАНН. На следващо място се твърди, че материалния закон не е приложен правилно, като се сочи, че при допуснато административно нарушение по чл.96г, ал.1 от Закона за автомобилните превози, следва не само да се установи административното нарушение, но и да се индивидуализира административната отговорност. Излага се тезата, че от от изложеното в НП, извършител на нарушението, следва да бъде дадено лице от дружеството, а не самото дружество, тъй като фактически и на практика същото не може да допуска извършването на дадена дейност, която реално се извършва от неговите ръководители или представляващи. Твърди се, че в разрез с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, при описване на административното нарушение в обжалваното НП не е било посочено конкретно кой е нарушителя, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила и което е довело до неправилно приложение на материалния закон при налагане на административното наказание.

Твърди се, че нормата на чл.96г,ал.1, предл.2 от ЗАвтПр има бланкетен характер и АНО е трябвало изрично да посочи кое конкретно законово изискване е нарушено и с това се твърди, че  поради неправилното приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН,  обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно.

На последно място се твърди, че АНО неправилно е изключил приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение конкретно установеното, като се излага тезата, че  нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е формално, респ. от него не настъпват вреди нито за държавата, нито за гражданите, от него не са настъпили никакви вредни последици, обществената опасност на деянието е явно незначителна и като не е съобразил това, АНО  е допуснал нарушение на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Депозирана е писмена защита от мл експерт Георгиев.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

С акт за установяване на административно нарушение серия А-2018 № 262835/06.06.2019 год. е констатирано, че на на: 04.10.2018 г. в обл.Варна, гр.Аксаково, ул. "Кокиче" № 16, дружеството "О.Т." ООД, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 9908, е допуснало водача В.П.О.с ЕГН: ********** до управление на влекач марка "Ивеко" (кат. N3), с peг. № ***, собственост на превозвача, с който е извършван обществен превоз на товари на територията на Република България, видно от информация от дигитална карта на водача, пътен лист сер. "ВА" № 0206134/01.10.2018г. и 5 бр. товарителници, без същия да притежава карта за квалификация на водача, валидна за категория "С" и "С+Е", издадена по реда на наредбата по чл.7б, ал.5 от ЗАвтПр. Водача Опрев има издадена карта за квалификация с № Р196593/19.12.2017г., валидна за категории "D" и "D+E", видно от справка в база данни към ИА "АА" към дата 06.06.2019г. Нарушението не е изолиран случай.

            Деянието  е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр.

Акта е съставен в присъствието на нарушителя, който отбелязал, че има възражения.

В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН  не са депозирани възражения  пред административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставения акт АНО издал  НП № 23-0000395/22.07.2019 год., с което  за  нарушение на чл. 96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр, на осн. чл.96г, ал.1,предл.2 от ЗАвтПр наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3000 лв..

Разпитан в хода на съдебното производство св. А.К. посочва, че е била извършена комплексна проверка на превозвача „ О.Т.“ ООД, като водещ на проверката бил актосъставителя К.. Свидетеля посочва, че на дружеството е съставен АУАН затова, че е допуснал водача Васил Опрев до управление на автомобил от категория кат. N3 без да притежава карта за квалификация за категории С и С+Е. При проверката било установено, че водача Опрев притежавал категории D и D+Е. Посочва, че датата 04.10.2018 год. е дата на извършване на превоза, видно от пътния лист приложен по преписката.

Съдът кредитира показанията на св.К., като ги намира за обективни и безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка.

Като е намерил, че фактическата обстановка е изяснена съдът е заличил от списъка на свидетелите К.К..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.К., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган –   съгласно приложената Заповед № РД-08-249/15.05.2015год. на  Министъра на транспорта и информационните технологии, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението.   

Състава на съда намира ,че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като по отношение на тях са налице изискванията на чл.42 и 57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата и мястото на нарушението, както в АУАН, така и в НП, както и в какво се изразява то.Правилно са посочени и нарушените разпоредби.

Съгласно изричната  разпоредба чл.96г, ал.1, предл.2  от ЗАвтПр,: „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“.

Посочената като нарушена в акта и НП норма не е само санкционна, тя съдържа и хипотеза и диспозиция и е норма от материалното право като фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено право на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.

Отговорността на дружеството е ангажирана за допустителство, предвидено именно в нормата на чл. 96 г ал.1 от ЗАвтПр.

По категоричен начин от  събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че дружеството е допуснало до извършване на обществен превоз на товари на територията на страната влекач марка "Ивеко" (кат. N3), с peг. № ***, собственост на превозвача, видно от информация от дигитална карта на водача, пътен лист сер. "ВА" № 0206134/01.10.2018г. и 5 бр. товарителници  с водач Васил Опрев, без същия да притежава карта за квалификация на водача от категория "С" и "С+Е".

Направените възражения, състава на съда  намира за неоснователни.

Датата на извършване на конкретно посочения в НП превоз – 04.10.2018 год. е и датата на извършване на нарушението от превозвача, доколкото деянието по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр е допускането на водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари извършването на превоз, т.е. релевантен за определяне на момента на извършване на нарушението е фактическото допускане на извършването на превоза от водач, който не притежава карта за квалификация на водач. Този факт, контролните органи са извели от дигиталната карта на водача, пътен лист сер. "ВА" № 0206134/01.10.2018г. и 5 бр. товарителници.

Правилно е определен и субектът на нарушението. Доколкото процесният превоз на товари се извършва от превозвач, който е юридическо лице, то правилно именно на превозвача е наложена имуществената санкция, за налагането,на която законодателят изрично е предвидил възможност в нормата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр. Процесната транспортна дейност се извършва от името и за сметка на превозвача и е ирелевантно за ангажиране на отговорността по посочената в НП разпоредба лицето, издало пътния лист или лицето – управител или представляващ дружеството, които са назначили водача, тъй като тези лица действат единствено от името и за сметка на дружеството-превозвач. Когато превозвачът е юридическо лице именно юридическото лице допуска до управление на превозно средство за обществен превоз водачът, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвПр и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Според състава на съда е неоснователно и направеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение поради непосочване  в АУАН и НП  нормата, изискваща категорията за управление на МПС.

И в АУАН и в НП е посочено, че картата за квалификация на водач, валидна за категория "С" и "С+Е" се издава по реда на наредбата по чл.7б, ал.5 от ЗАвПр / Наредба №41/04.08.2008г. на МТ/.

В този смисъл факта, че цитираната наредба не се споменава в АУАН и НП не представлява законово нарушение.  

Съгласно разпоредбата на  чл. 7б, ал.1 от Закона за автомобилните превози лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача.    За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.

Карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение (чл. 7б, ал.2)

Липсата на такава карта за квалификация у водача, управлявал процесното МПС на процесната дата, въз основа на дадени му от „ОПРЕВ ТРАНС“ ЕООД пътен лист и товарителници, е безспорна.

Санкционната разпоредба  е приложена правилно, тъй като се касае за нарушение, извършено от превозвач, който с издаването на пътен лист, предоставянето му на водача е  осъществил   обществен превоз на товари при липса на  карта за квалификация, която да установи   необходима квалификация.

За нарушение по  чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози законодателят е предвидил фиксиран размер на приложимата имуществена санкция – 3000 лв..

В конкретния случай съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита на здравето и живота на останалите участници в движението, се налага извод, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като маловажен, поради което съдът не споделя възраженията в  жалбата в тази насока.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН  Варненски районен съд, четиридесет и пети състав

 

                                                  Р   Е   Ш   И   :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА  НП № 23-0000395/22.07.2019 год. на Началник Областен отдел  АА Варна , с което на „ О.Т.“ ООД ЕИК 148 093 314 със седалище и адрес на управление ***,представлявано от А.С.О. с ЕГН ********** за  нарушение на чл. 96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр, на осн. чл.96г, ал.1,предл.2 от ЗАвтПр  е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв..

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

           

                                                                                                                                               СЪДИЯ В РС ВАРНА: