О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1612
гр. Бургас, 16.06.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на шестнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1353 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №3870/24.02.2020г.,
подадена от директора на Главна дирекция Национална полиция - МВР, представлявана
Христина Маркова – главен юрисконсулт, с която се
обжалва Решение №3241 от 27.11.2019г., постановено по гр.д.
№5844/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Главна
Дирекция „Национална полиция“ МВР, представлявана от Директора Комисар Христо
Терзийски, със седалище в гр. София, бул. „Александър Малинов“ №1, да заплати
на К.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат Е.Д., съдебен адрес ***,
сумата от 1495,51 лева (хиляда двеста и седемнадесет лева и седемдесет и девет
стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 217 часа
извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен
труд през периода 22.07.2016г. - 22.07.2019г. и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 и сумата от 181,76 лева (сто осемдесет и един лева и
седемдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва за периода
30.10.2016г. – 21.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00
лева (триста и петдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
Осъдена е Главна Дирекция „Национална
полиция“ МВР, представлявана от Директора Комисар Христо Терзийски, със седалище
в гр. София, бул. „Александър Малинов“ №1, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 109,82 лева
(сто и девет лева и осемдесет и две стотинки) и сумата от 150,00 лева (сто и
петдесет лева) – възнаграждение за вещо лице.
Постановено е предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихва върху него.
С Определение №812/28.02.2020г., БОС е
прекратил производството по въззивно гражданско дело №626 по описа за 2020
година на Окръжен съд – Бургас и е върнал делото на Районен съд – Бургас за
провеждане на производство реда на чл. 247 от ГПК. Съдът е констатирал, че в
диспозитива на съдебното решение цифром е посочена сумата 1495,51 лева, а
словом е посочена сумата в размер на хиляда двеста и седемнадесет лева и
седемдесет и девет стотинки, което създава неяснота относно размера на
присъдената сума. Приел е, че в конкретния случай е налице разминаване между
формираната от съда воля и обективирания в словесен израз диспозитив относно
размера на уважения иск, тъй като в мотивите на съдебното решение е посочено,
че искът е основателен за сумата от 1495,51 лв.
С допълнително решение №842/05.03.2020г.,
постановено по гр.д. №5844/2019г. по описа на БРС, районният съд е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №3241 от 27.11.2019г.,
постановено по гр.д. №5844/2019г. по описа на Районен съд Бургас, като в
диспозитивната му част, страница седма, ред 28, от горе на долу, вместо хиляда
двеста и седемнадесет лева и седемдесет и две стотинки, да се чете хиляда
четиристотин деветдесет и пет лева и петдесет и една стотинки. Допълнителното
решение е неразделна част от Решение №3241 от 27.11.2019г., постановено по
гр.д. №5844/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
Допълнителното решение не е обжалвано от
никоя от страните.
Твърди се във въззивната жалба, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в
случая не е налице празнота в специалната нормативна уредба, която следва да
бъде преодоляна чрез приложение по аналогия на нормите на КТ. Излагат
се съображения, че за държавните служители, чиито правоотношения се уреждат от
ЗМВР, разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е неприложима, поради обстоятелството, че
не са налице две от нейните четири предпоставки: продължителност на нощното
работно време, по-малка от дневното и трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми. Оспорва се като неправилен изводът на първоинстанционния съд, че
ако не бъдат приложени субсидиарно правилата на НСОРЗ, ще бъдат поставени
служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители
и от лицата, работещи по трудово правоотношение. Претендира се отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не
са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски
– юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок не е подаден отговор
от въззиваемия К.К.К..
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №1353 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.