№ 2815
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110100983 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 ЗЗД, във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 9 ЗПК и по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „.............“ ЕООД твърди, че въз основа на сключен Договор за потребителски
кредит № **********/17.11.2017 г. е предоставил на ответника сумата от 4000 лева; за срок
от 24 месеца; с размер на вноската 247.29 лева; годишен процент на разходите 49.90 %;
годишен лихвен процент 41.17 %; лихвен процент на ден 0.11 % или общо задължение по
кредита 5934.96 лева. Заявява, че ответника е избрал и закупил пакет от допълнителни
услуги, като възнаграждението за закупения пакет е 3714.96 лева и размера на вноската по
закупения пакет е 154.79 лева. Поддържа, че общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е 9649.92 лева и общия размер на вноската е 402.08 лева. Твърди, че
към настоящия момент общият размер на погасеното от длъжника е 809.60 лева. Претендира
да бъдат установени вземанията за: сумата от 3776.11 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № **********/17.11.2017 г.; сумата 1664.27 лева,
представляващо договорно възнаграждение за периода от 03.03.2018 г. до 03.12.2019 г.;
сумата 3400.64 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги, ведно със
законната лихва, върху тези суми от датата на заявлението- 15.12.2020 г. до окончателното
изплащане; сумата 104.73 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.01.2018 г.
до 03.12.2019 г.; сумата 1306.01 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
03.12.2019 г. до 14.12.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът Г. Б. Г. е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е
подал отговор на исковата молба. Заявява, че допълнителния пакет е бил задължителен при
отпускането на кредита. Твърди, че лихвения процент по кредита не може да бъде пет пъти
1
по-висок от размера на законната лихва. Поддържа, че пакета от допълнителни услуги
противоречи на закона и добрите нрави.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
От приетия като доказателство Договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт" № **********/17.11.2017 г. се установява, че между ищеца "............." ЕООД в
качеството на кредитор, от една страна, и ответника Г. Б. Г., в качеството му на
клиент(кредитополучател), от друга е сключен договор за кредит в размер на 4000 лева.
Уговорен е срок на договора от 24 месеца, размер на месечната вноска от 247.29 лева,
годишен процент на разходите (ГПР) – 49.90 %, годишен лихвен процент – 41.17 %, лихвен
процент на ден – 0.11 % и общо задължение по кредита – 9649.92 лева. Страните по делото
са сключили и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като
размерът на възнаграждението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е уговорен
в договора за кредит в размер на 3714.96 лева, платими на месечни вноски в размер на
154.79 лева. Общият размер на задължението по договора за кредит заедно с
възнаграждението за пакет от допълнителни услуги е 9649.92 лева и размера на месечната
вноска е 402.08 лева. Уговорените вноски по споразумението за пакет от допълнителни
услуги и по договора за кредит е уговорено да се издължават на третия ден от месеца.
В Споразумението от 17.11.2017 г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
е уговорено, че кредитора се задължава да предостави на кредитополучателя и на
солидарния длъжник по искане на кредитополучателя и при изпълнение на посочените в ОУ
изисквания една или всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно споразумението кредиторът се е задължил да предостави посочените услуги или
някои от тях при изпълнение на специфични условия за всяка една от тях съгласно
уговореното. Уговорено е още, че страните се съгласяват, че 15 % от възнаграждението за
закупения пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300 лева, представляват
стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит. Съгласно уговореното в т. 6. 4 б. "б" ОУ
възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги се погасява преди главницата.
Безспорно е по делото, че главницата по договора за кредит е усвоена съгласно
уговореното.
Няма спор и за това, че сключеният между страните договор е договор за
потребителски кредит, съгласно чл. 9 Закона за потребителския кредит ЗПК) и ответника –
физическо лице се ползват от потребителска закрила по правилата на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
В Отговора на исковата молба(озаглавен като „възражение“) е направено изрично
възражение, че пакета от допълнителните услуги противоречи на закона и на добрите нрави,
респ. за недействителност на договора за кредит поради нарушение на нормата на чл. 22, във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В нормите на чл.10 и чл.11 ЗПК са уредени задължителните изисквания за форма и
съдържание на договора за потребителски кредит, като неизпълнението на някои от така
предвидените изисквания има за последица недействителност на договора за потребителски
кредит – чл. 22 ЗПК. Сред задължителното съдържание на договора за потребителски кредит
е и посочване на годишния процент на разходите (ГПР), като при липса на този реквизит
договорът за потребителски кредит е недействителен – чл.22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
2
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България - чл. 19, ал. 4
(ДВ, бр. 35 от 2014 г./в сила от 23.07.2014 г.) ЗПК. Съгласно §1, т.1 ДР на ЗПК "общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
В Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е посочено, че
сключването на същото не е условие за сключването на договора за потребителски кредит
или за получаването му при предлаганите условия. Включването на този текст в
Споразумението обаче само по себе си не изключва обратния извод. В случая от събраните
по делото доказателства съдът приема, че сключването на Споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги е задължително условие за отпускане на кредита.
Неразривната свързаност между Споразумението за пакет от допълнителни услуги и
Договора за кредит се установява от една страна от посочения в договора за кредит размер
на задълженията, включващи и размер на възнаграждението за пакет от допълнителни
услуги, обективирани и в погасителния план към договора за кредит. Дори
възнаграждението за пакет от допълнителни услуги е уговорено да се заплаща с приоритет
пред главницата по договора за кредит- чл. 6. 4, б. "б" Общи условия на „.............“ ЕООД към
договор за потребителски кредит(ОУ). Общите условия по договора за потребителски
кредит съдържат и общи условия относно допълнителните услуги (чл. 15 и сл. ОУ). В
потвърждение на направения извод, че сключването на споразумението за пакет от
допълнителни услуги е предпоставка за сключване на договора за кредит е и
обстоятелството, че една от услугите от пакета от допълнителни услуги е "приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит". При това в случая приоритетното
разглеждане на заявлението и изплащането на кредита е използвано от кредитодателя като
условие за мотивиране на кредитополучателя да сключи споразумение за пакет от
допълнителни услуги.
При анализа на условията, при които е предвидено да се ползват допълнителните
услуги по Споразумението се установява, че тяхното ползване е силно ограничено и на
практика срещу договореното възнаграждение не се предоставят договорни облекчения на
потребителя при изплащане на уговорения кредит. Така за услуга "отлагане на вноски" при
срок от договора от 36 месеца, е предвидено отлагане на максимално 6 бр. вноски, като не
може да се иска отлагане на повече от 3 последователни вноски (т. 15. 2 ОУ). Така
предвидената възможност за отлагане на вноски не е безусловна, а е предпоставена от
конкретни обективни фактори като дългосрочна неработоспособност, прекратен трудов
договор, загуба или повреда на имущество и др. и доказването на посочените причини
следва да се извърши след представяне на съответните документи. Отлагането на вноски се
извършва след подписване на допълнително споразумение между страните и влиза в сила от
момента на одобрение от страна на кредитора (т. 15.2.2 ОУ). Услугата "намаляването на
брой погасителни вноски" съдържа същите ограничения за предоставянето й - като
максимален брой на вноските, предварително предвидени условия, които е необходимо да се
докажат със съответните документи и одобрение от кредитора (чл. 15. 3 ОУ).
При съпоставка между размера на възнаграждението за пакет от допълнителни
услуги – в случая сумата от 3714.96 лева, равняващи се на около 93 % от заемната сума,
спрямо действителната полза, която потребителят би получил срещу допълнителните услуги
се установява на първо място, че възнаграждението, предвидено като глобална сума, е
3
уговорено в тежест на потребителя, независимо от това дали са ползвани услугите, респ. в
какъв обем. От друга страна условията за ползването на допълнителните услуги са сериозно
утежнени предвид ограничените предпоставки за ползването им, задължение за доказването
на определени обстоятелства, както и от необходимото одобрение от кредитора. При това
предоставянето на допълнителните услуги е предпоставено от практически трудно
изпълними изисквания, което сериозно стеснява реалната възможност за ползването им и
това прави клаузите, уреждащи ползването им, практически неприложими. Изложеното
налага извод, че е уговорено значително по размер възнаграждение спрямо заетата сума
срещу привидна възможност за ползване на допълнителни услуги, което води до същество
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за потребителски
кредит.
Предвид изложеното с уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
е предвидено допълнително оскъпяване на договора за кредит, т. н. "скрита лихва". Със
сключеното между страните споразумение за пакет от допълнителни услуги срещу
възнаграждение се създава конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи
по договора за кредит и по същество се касае за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК - Решение на СЕС по дело C-714/22 (задължително за настоящия съд по чл. 633 ГПК).
Така наречената "скрита лихва" под формата на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги не е обявена по надлежния ред чрез включването й в годишния процент на разходите
– чл. 19, ал. 1 ЗПК, във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗПК. Налице е нарушение, което препятства
потребителя да разбере обхвата на задължението си и икономическите последици от
сключване на договора за кредит. Неточното обявяване в договора за кредит на
действителния ГПР, който следва да включва и възнаграждението срещу пакет от
допълнителни услуги е равнозначно на липса на посочено ГПР в договора и обосновава
извод за недействителност на договора за потребителски кредит по аргумент на чл. 22, във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в тази насока е Решение № 50013/05.08.2024 г. на ВКС
по търговско дело № 1646/2022 г., II ТО при ВКС. Ето защо, съгласно чл. 23 ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по
кредита. Санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и
разноски при посочване на ГПР, който не включва всички предвидени по закон и реално
уговорени разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер, съобразно Решение на СЕС по дело C – 714/2022 г.
С оглед на гореизложеното Договор за потребителски кредит №
**********/17.11.2017 г. се явява недействителен, съгласно чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК и се дължи само чистата стойност на кредита, която е в размер на 4000 лева.
Ищецът признава, че по договора за кредит е платена сума в общ размер от 809.60 лева,
която следва да се извади от дадената главница и в тази връзка се дължи разликата от 3
190.40 лева. При това претенциите за други задължения по договора са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 46.68 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производства, съразмерно на уважената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „.............“ ЕООД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„България“ №49, бл.53Е, вх.В, против Г. Б.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.310, вх.3, ет.14, ап.96, иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с
4
чл. 9 ЗПК, съществуване на вземането за сумата от 3 190.40 лева, представляваща разликата
на дължимата главница по Договор за потребителски кредит № **********/17.11.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК-15.12.2020 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 3 776.11 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.............“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.„България“ №49, бл.53Е, вх.В, против Г. Б. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.310, вх.3, ет.14, ап.96, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК,
във връзка с чл.240, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 9 ЗПК, за
установяване съществуването на вземанията за сумата 1664.27 лева, представляващо
договорно възнаграждение за периода от 03.03.2018 г. до 03.12.2019 г. и за сумата 3400.64
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги, ведно със законната лихва,
върху тези суми от датата на заявлението по чл.410 ГПК- 15.12.2020 г. до
окончателното изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.............“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.„България“ №49, бл.53Е, вх.В, против Г. Б. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.310, вх.3, ет.14, ап.96, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК,
във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземанията за сумата 104.73
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.01.2018 г. до 03.12.2019 г. и за
сумата 1306.01 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.12.2019 г. до
14.12.2020 г.
ОСЪЖДА Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.310,
вх.3, ет.14, ап.96, да заплати на „.............“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.„България“ №49, бл.53Е, вх.В, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК, сумата от 46.68 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исковото производства, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5