Р Е Ш
Е Н И Е
/неприсъствено/
№ 3908 22.10.2013г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11049 по описа на ПРС за 2013г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245
ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
Е.Д.Б., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ******, чрез адв. Т.Д. е предявил
срещу ответника “Транс сити” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Панагюрище, обл. Пазарджик, ул. „Мерул” № 1, представлявано от синдика С.М.Ж.,***
обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 3 401, 48
лева (три хиляди
четиристотин и един лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за
периода 01.09.2011г. – 11.12.2012г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от подаване на исковата молба – 01.07.2013г. до окончателното
плащане на сумите, както и за присъждане на деловодните разноски в р-р на 1200
лева (хиляда и двеста лева) – платено адв. възнаграждение.
Ищецът
твърди да е работил по ТПО с ответника от 06.07.2007г. до 11.12.2012г. на длъжност
„кондуктор”, като ТПО било прекратено на осн. чл. 325 т. 1 от КТ по взаимно
съгласие. За периода 01.09.2011г. – 11.12.2012г. твърди да е полагал труд, но
не му било платено изцяло дължимото ТВ, като неплатеният остатък възлизал на
3 401, 48 лева, посочен помесечно в издадено от ответника удостоверение №
057/ 08.04.2013 г.
Ето
защо моли да се осъди ответника да му заплати така посочените суми, ведно със
законна лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, като претендира и
присъждане на разноски по делото.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника, по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, чрез синдика на
дружеството, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. По същия начин
ответникът е бил редовно призован и за първото заседание, чрез синдика на
дружеството, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът
не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в
негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е
редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени
последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия
случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно
направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – удостоверение
за дължими суми, неоспорено от ответника, може да се направи извода за вероятната
основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен
състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239,
ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на
основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да
заплати на ищеца претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира направените по
делото разноски, които, видно от приложения договор за правна зашита и
съдействие възлизат на сумата от 1200 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат на
ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените
искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 137 (сто тридесет и седем) лева-
ДТ за иска по чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Транс сити”
АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, обл. Пазарджик,
ул. „Мерул” № 1, представлявано от синдика С.М.Ж.,*** да заплати на Е.Д.Б., с
ЕГН: **********, със съдебен адрес: *******, чрез адв. Т.Д. следните суми: сумата
от 3 401, 48 лева (три хиляди
четиристотин и един лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за
периода 01.09.2011г. – 11.12.2012г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от подаване на исковата
молба – 01.07.2013г. до окончателното
плащане на дължимите суми, и сумата от 1200
лева (хиляда и двеста лева) - разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Транс сити”
АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, обл. Пазарджик,
ул. „Мерул” № 1, представлявано от синдика С.М.Ж.,*** да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 137 лева (сто тридесет и
седем лева), представляваща държавна
такса върху уважените искове.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала.
ЕА